О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№…………./18.03.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,10-ти съств в закрито заседание, проведено на 18.03.2019г.
в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от съдията Ив.Владова
гр.д. №
2629
по описа за 2018г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
С разпореждане от
08.02.2019г. исковата молба в частта по предявените от „Ведес“ ООД, „Ведес I“
ООД и „Макситрейд“ ООД искове по чл.2а от ЗОДОВ е оставена без движение и на
ищците са дадени указания за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок
от уведомяването. Същите са редовно уведомени на основание чл.50, ал.2 от ГПК
за указанията на съда на адресите си на управление на 06.03.2019г. и до
изтичане на определения срок, както и до настоящия момент не е последвало
изпълнение. Горното е основание за прекратяване на производството по тези
искове на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
На основание чл.140 от ГПК съдът съобщава
на страните следният ПРОЕКТО-ДОКЛАД
на делото.
Производството по делото е образувано по
повод предявен от ищеца А.Д.Л.
против Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ иск с
правно основание чл.2а от ЗОДОВ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени психически дискомфорт, стрес, притеснения пред близки и
познати, неудобства и други в резултат от неправомерно проведеното срещу него
производство по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата
на имущество придобито от престъпна дейност, по което е образувано
гр.д.№281/2009г. по описа на ВОС завършило с влязло в законна сила решение, с
което предявеният от КУИППД е отхвърлен, ведно със законната лихва върху сумата
считано от 13.11.2014г. до окончателното изпалащане, както и сумата от 5000 лева – частичен иск от 598 413,40 лева
претърпени имуществени вреди изразяващи се в принудително събрани суми по
образувани изпълнителни производства – изп.дело № 20097170400494/2009г. по
описа на ЧСИ Румяна Тодорова за принудително събиране на суми по отпуснат
кредит от „Райфайзенбанк България“ ЕАД от 05.03.2007г. и изп.дело № 525/2011г.
по описа на ЧСИ-Даниела Янкова във връзка с отпуснат кредит от „Банка Пиреос
България“ АД от 28.03.2008г.
Обстоятелства,
от които се твърди,
че произтича претендираното право: В
исковата молба ищецът А.Л. излага, че срещу него е било проведено производство
по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ по гр.д.№ 281/2009г. по описа на ВОС
завършило в отхвърляне на подаденото от КПКОНПИ мотивирано искане за отнемане в
полза на държавата на имущество на стойност 379 161,10 лева. Излага, че с
решение № 20/06.02.2008г. КУИППД е взела решение за образуване на производство
за установяване на имущество придобито от престъпна дейност срещу него, а с
решение № 168/30.07.2008г. е взето решение въз основа на което е внесено в съда
искане за допускане на обезпечение на бъдещия иск на Комисията. Въз основа на
двете искания, първо съдът е допуснал исканото обезпечение, за което е
образувано ч.гр.д.№ 1746/2008г. по описа на ВОС, а по гр.д.№ 281/2009г.по описа
на ВОС се е произнесъл по същество като е отхвърлил предявеният от Комисията
иск. Решението е потвърдено по повод проведен инстанционен контрол от ВАпС и
ВКС, последното с влязло в законна сила решение от 13.11.2014г.
Твърди, че направеният от ответника
експертен икономически анализ на състоянието на ищеца, дал повод за
образуването на производството по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ е бил
незаконосъобразен тъй като е следвало да стигне до извод, че не е налице
значително разминаване между придобитото от ищеца имущество и доходите му в
периода на проверката, с което на ищеца са причинени множество вреди – имуществени
и неимуществени. По повод поисканото обезпечение са били наложени обезпечителни
мерки върху имущество на ищеца – възбрана върху недвижими имоти и запор на
движими вещи – автомобили, дружествени дялове и банкови сметки. Ищецът твърди,
че в следствие на това, че банковите му сметки са били запорирани в продължение
на 6 години до отмяната на запора – на 16.01.2015г. и на 15.06.2015г. е бил в
невъзможност да обслужва банковите си ипотечни кредити, което е довело до
предприемане на действия по начисляване на наказателни лихви и процедура по
принудителното им събиране. Към момента на извършване на проверката ищецът е
имал договор за жилищен кредит № 5226/R/2007 от 28.03.2008г.
с Банка Пиреос България АД за сумата от 130 000 евро и договор за банков
кредит от 05.03.2007г. с „Райфайзенбанк България“ ЕАД за сумата от 83230 евро.
Поради това, че не е могъл свободно да оперира с притежаваните от него имоти и
суми по банковите сметки, ищецът не е могъл да погасява срочно вноските по
ипотечните си кредити, поради което са му начислени наказателни лихви, лихви за
забава, разноски по образуваните от банките граждански и изпълнителни дела
/ч.гр.д.№ 8782/2009г. по описа на ВРС с кредитор „Райфайзенбанк България“ ЕАД и
ч.гр.д.№5983/2011г. по описа на ВРС с кредитор „Банка Пиреос България“ АД в общ
размер на 598 413,40 лева. Отделно от това твърди, че образуваното от ответника
срещу него производство за отнемане на имущество придобито от предстъпна
дейност му е причинило съществени неудобства и психически дискомфорт, притеснения
пред близки и познати в следствие на тиражираната в медиите информация за
образуваното срещу него дело. Посочва, че в следствие на него е останал трайно
безработен, станал нервен и напрегнат, изпитвал
постоянно напрежение и психически тормоз, които пречили да води нормален живот, да бъде полезен за близките си, започнал да търпи ограничения
в личния си живот и социалните си контакти. За обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди в периода от 12.11.2008г. /датата на вземане на решението на КУИППД/ до
13.11.2014г. /влизане в сила на съдебното решение на ВКС/ претендира за
осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000 лева, ведно със
законната лихва считано от 13.11.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ заявява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Твърди,
че не са налице елементите от фактическия състав за обезщетяване на причинени
вреди от воденото срещу ищеца дело по ЗОПДИППД
/отм./. Оспорва да е налице незаконосъобразен акт на комисията /решение за
образуване на производство или за налагане на обезпечителни мерки/, от които да
са произтекли вреди за ищеца, тъй като издаването им е ставало въз основа на
законови разпоредби. Твърди, че актът на ВОС, с който е допуснато обезпечение
на бъдещият иск чрез налагането на запори и възбрани е потвърден от ВАпС и от
ВКС по повод на проведеният инстанционен контрол, поради което наложените
обезпечителни мерки не се явяват незаконосъобразни. Отделно от това посочва, че
по запорираните банкови сметки на ищеца е имало минимални суми, поради което
ищецът не е лишен от значителни по размер суми, с които да покрива текущите си нужди
и да плаща кредитните си задължения. Излага, че няколко от притежаваните от
ищеца недвижими имоти – място в с.Звездица, два апартамента в гр.Велико
Търново, както и парцел и сграда в с.Орешак, общ.Аксаково не са засегнати от
наложените възбрани, поради което същият е могъл чрез управлението им да
осъществява срочно погасяване на поетите задължения. По отношение на наложените
запори на леки автомобили посочва, че и трите автомобила са били отчуждени от
ищеца преди налагане на обезпечителните мерки, поради което от наложеният запор
не са произтекли вреди за ищеца.
По
отношение на иска за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди ответникът оспорва същия като счита, че не следва да му бъде вменявяна
отговорност за сочените от ищеца публикации в медиите касаещи воденото срещу
него дело. Счита, че твърдяните неудобства и психически дискомфорт на ищеца се
явяват следствие на воденото срещу него наказателно производство – НОХД №
925/2006г. по повод на което е инициирана и проверката на КУИППД. Съобразно
изложените по-горе съображения счита, че доколкото не е било „блокирано“ цялото
имущество на ищеца, то за него не са произтекли съществени вреди предполагащи
присъждане на справедливо обезщетение от 50 000 лева. Отелно от това се
посочва, че твърдяните негативни психични преживявания са следствие и на
разтрогването на брака на ищеца със съпругата му - К,Дс решение от
24.01.2008г., което предхожда началото на проверката. Оспорва се също, че
образуваното производство за отнемане в полза на държавата на имущество
придобито от престъпна дейност се е отразило на трудовата му функция, като счита,
че същата не е в причинно-следствена връзка с проверката. Моли исковите
претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни както и да бъдат присъдени
сторените по делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на
ищеца,
че носи доказателствена тежест да установи твърденията си за претърпени от него
имуществени вреди /заплащането на суми по проведени срещу ищеца
принудителни изпълнения за събиране на дължими суми по договори за банкови
кредити към „Райфайзенбанк
България“ ЕАД от 05.03.2007г. и към „Банка Пиреос България“ АД по договор от
28.03.2008г. и неимуществени вреди /стрес, психически
дискомфорт, негативни преживявания/ от посочения вид и размер - вреди от
незаконосъобразно проведеното срещу ищеца производство за отнемане в полза на
държаваната на имущество придобито от престъпна дейност по ЗОПДИППД /отм./ по
гр.д.№ 281/2009г. по описа на ВОС, включително производството по допускане на
обезпечение на бъдещия иск по ч.гр.д.№ 1746/2008г. по описа на ВОС, които са
резултат и са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия на
ответника – образуване на дело за гражданска конфискация, по което е
постановено и влязло в сила решение, с което предявеният срещу ищеца иск е отхвърлен.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че носи
доказателствена тежест да установи твърденията си, които изключват претенциите
на ищеца, включително, размерът на наличните суми по запорираните банкови
сметки на ищеца; извършените от ищеца разпоредителни сметки с автомобилите, по
отношение на които е наложен запор преди датата на допускане на обезпечението;
че ищецът е разполагал и с друго имущество /извън възбранените недвижими
имоти/, чрез управлението с което е могъл да посреща финансовите си нужди и да
заплаща задълженията си по договорите за банков кредит, както и че евентуално
преживените негативни емоции са следствие на воденото срещу ищеца НОХД № 925/2006г., както и поради
прекратения му брак с К. Д. преди началото на проверката;
Съдът по
доказателствените искания на страните, намира, че следва да бъдат допуснати до
събиране към доказателствения материал представените с исковата молба и
отговора писмени доказателства относими към предмета по спора, по който
производството е висящо. Предвид на това, че по част от предявените искове
/тези на „Ведес“ ООД, „Ведес I“ ООД и „Макситрейд“
ООД/ производството по делото се прекратява, което ще се отрази на
допустимостта и относимостта на голяма част от направените от страните
доказателствени искания съдът намира, че следва да отложи произнасянето по тях
след влизане в сила на прекратителното
определение, т.е в първото по делото съдебно заседание. По аналогични аргументи
на страните следва да бъде предоставена възможност да прецизират
доказателствените си искания единствено касателно висящите искове на А.Д.Л. и
съобразно указаната в настоящия проект за доклад доказателствена тежест в
първото по делото съдебно заседание. Следва да бъде изискано за послужване и
гр.д.№ 281/2009г. по описа на ВОС и ч.гр.д.№ 1746/2008г. по описа на ВОС.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото в частта по предявените от Ведес“ ООД, ЕИК *********, „Ведес I“ ООД, ЕИК ********* и „Макситрейд“ ООД, ЕИК ********* против
Комисия за противодействие на корупцията
и за отнемане на незаконно придобито имущество искове по чл.2а от ЗОДОВ, на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
* КОНСТИТУИРА Прокуратурата на Р.България като контролираща страна по делото, на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.
* НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно
заседание, което ще се проведе на 05.04.2019г.
от 10:30ч., за която дата и час да се призоват страните. На същите да
се връчи препис от настоящото определение ведно с призовката за насроченото
съдебно заседание /призовка обр.1/.
На ищеца и ВОП да се връчи копие от отговора
на ответника и приложенията, а на ответника и ВОП – копие от уточняващата молба
на ищеца от 26.02.2019г.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
*ДОПУСКА ДО
ПРИЕМАНЕ в първото съдебно заседание представените с
исковата молба и отговора писмени доказателства.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ в срок до първото по делото съдебно
заседание да конкретизират доказателствените си искания съобразно актуалния
предмет и страни по спора.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване гр.д.№ 281/2009г. по описа на
ВОС и ч.гр.д.№ 1746/2008г. по описа на ВОС.
`````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
*СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на
основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на
половина на ищеца.
*УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в прекратителната му част, подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването пред Апелативен
съд-Варна.
Съобщенията до ищците
„Ведес“
ООД, „Ведес I“ ООД и „Макситрейд“ ООД за прекратителното определение да
се връчат на адресите им на управление.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: