№ 12929
гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110167638 по описа за 2021 година
Предявен от К. К. Г.,ЕГН : **********,чрез адв.Н. Ш.,АК-Пловдив срещу „КЛЕТ
България“ООД осъдителен иск ,с правно основание чл.128 от КТ ,вр. чл.13,ал.1,т.1 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за заплащане на
сумата в размер 5 716,19лева,представляваща допълнително трудово възнаграждение за
постигнати резултати за 2020год./годишен бонус/,ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 14.06.2021год.,до окончателното й заплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен Договор от
01.10.2019год., по силата на който бил ангажиран като търговски представител на ответното
дружество,със срок на действие до 31.12.2019год.Твърди ,че на 01.01.2020год. бил сключен
аналогичен договор ,със срок на действие 31.12.2020год.Поддържа ,че посочените два
граждански договора представлявали едни прикрити трудови правоотношения,тъй като
реално бил ангажиран от ответника с работна дейност,осъществявана като на трудово
правоотношение,с място на работа,работно време,заплата и други елементи на трудовото
правоотношение.Твърди и че между страните била постигната уговорка ,че освен
уговореното в договорите възнаграждение ще получава и годишен бонус,във връзка с
постигнатите резултати за офис Пловдив,отнасящи се до разпространението на
учебници,заплатени от МОН.
Със Заповед № М -003/17.02.2020год.,издадена от работодателя било предвидено
търговските представители да получават допълнително годишно възнаграждение /годишен
бонус/ за 2020год. ,за постигнати резултати ,съобразно критериите и показателите ,заложени
в Скала на представяне.Твърди ,че съгласно същите ,офис Пловдив следвало да получи общ
бонус в размер на 5,5% от реалния нетен оборот за 2020год. от поръчката на МОН по трите
сегмента,който бил в размер на 831 445,79лв. или общият бонус бил в размер на 45
1
729,52лв.Търговските представител,работели в кампания 2020год. били 8 човека,вкл.
ищеца,поради което на същия се следвала сумата от 5 716,19лв..Претендира заплащането му
,ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
,както и направените деловодни разноски.В с.з. ,редовно призован се представлява от
процесуален представител,който поддържа претенцията.Представя списък на разноските по
чл.80 от ГПК .Подборни съображения излага в писмена защита.
Ответникът „КЛЕТ България“ООД оспорва иска по основание и размер. Оспорва
между страните да е съществувало трудово правоотношение,сключените между тях
договори имали изцяло гражданскоправен характер.Поддържа ,че не е налице изобщо
уговорка за заплащане на допълнително възнаграждение,а така също ,че като работодател е
предвидил годишен бонус да бъде изплащан само на служители ,изпълняващи длъжност
„търговски представител“ ,по силата на трудово правоотношение.Оспорва и размера на
претенцията като твърди ,че общият бонус за регион Пловдив е в размер на 2% от реално
постигнатия оборот и е в размер на 14 740лв.Сочи и че този размер на общия годишен
бонус,при прилагане на скалата за представяне,следва да бъде разпределен между
съответните служители от региона ,сред които ищеца не попада ,въз основа на
индивидуални атестации на работодателя,която допълнителна преценка не подлежи на
съдебен контрол.Също така поддържа и че се заплащат бонуси на служители,които през
цялата календарна година или поне през преобладаващата част от нея са се намирали в
трудови правоотношения с дружеството,докато договора с ищеца бил прекратен само месец
и половина след началото на 2020год.По изложените съображения ,моли съда да отхвърли
претенцията на ищеца изцяло.Също претендира деловодни разноски.В с.з. се представлява
от плоцесуален представител,който поддържа възраженията ,подборни съображения излага
в писмени бележки.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, в тяхната
съвкупност и поотделно,приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения Договор от 01.01.2020год. ,“Клет България“ООД ,в
качеството на възложител е възложило на К. К. Г. като изпълнител да предостави срещу
възнаграждение и за своя сметка услуги ,чийто предмет е определен в чл.1 ,а именно :
съдействие за представяне и рекламиране на продуктите на издателство „Клет сред
преподавателите от държавните,общинските и частни училища и детски градини по
предварително изготвени от възложителя планове за посещения и одобрени от него
мероприятия и инициативи ; анализ и наблюдение на тенденциите на пазара,поведението на
конкуренти; организиране и провеждане на маркетингови мероприятия,обучение и
семинари сред преподаватели ,събиране на данни за преподаватели ,с оглед актуализиране
на базата данни.
Съгласно чл.1,ал.2 от договора,услугите ще бъдат предоставяне устно или
писмено,чрез изготвяне на доклади,на презентационни и рекламни материали,посещения на
място на целевата група,образователни заведения,срещи с преподаватели,представители на
2
МОН,участие в семинари и др. презентационни мероприятия ,участие и дискусии с
възложителя по предмета на услугите или по друг начин,указан от възложителя.
Срокът на изпълнение на отделните услуги се поставя на регулярна база от
възложителя ,за което своевременно уведомява изпълнителя.
Отчитането на услугите е регламентирано в чл.2 ,съгласно който изпълнителя
изготвя протокол за изпълнение ,в който се отразяват отделните извършени от него
действия,датата на изпълнение и употребеното време.
Уговорено е и възнаграждение в чл.3, за изпълнението на услугите ,определено на
база употребено време и почасова ставка в размер на 560лв.Възнаграждението е дължимо в
срок от седем работни дни от подписването на протокол за предоставяне на материалите по
чл.2.
Съгласно чл.3,ал.3 , по взаимно съгласие и срещу предоставени разходо-
оправдателни документи на изпълнителя се възстановяват направените разходи за
изпълнение на услугите,които не са включени в размера на възнаграждението.В същия
текст е уговорено ,че за да не възниква съмнение ,в размера на възнаграждението по чл.1 са
включени разходите на изпълнителя за необходимите консумативи за изготвяне и
предоставяне на възложителя и /или на трети лица на всякакви писмени
материали,необходими при изпълнението на услугите.
Договорът влиза в сила от момента на подписването му и е със срок до
31.12.2020год./чл.8/.
Същият може да бъде прекратен /освен с изтичането на срока му/ ,по взаимно
съгласие на страните ,изразено в писмена форма ; с писмено предизвестие в срок от 25 дена
,от всяка от страните ; при неизпълнение ,от изправната страна.
От представения по делото Договор от 01.10.2019год. е видно ,че за предходен
период ,т.е. до 31.01.2019год. между страните е бил налице аналогичен договор, който е
прекратил действието си на основание чл.9 вр. чл.8.
Страните не спорят ,че със Заповед № М-003/17.02.2020год. на управителя на „Клет
България“ООД ,на служителите ,заемащи длъжност „търговски представител“ са начислени
и изплатени допълнителни годишни възнаграждения / годишен бонус/ за 2020год.,за
постигнати резултати ,съобразно критериите и показателите заложени в Скала за
представяне,приложена към същата и представена от ответника с писмения отговор.
Съгласно разчетно-платежна ведомост на „Клет България“ООД за м.декември
2020год.,за отдел Търговски ,в същия са били назначени 5 броя служители,което се
потвърждава и от Справка за актуално състояние на действащите трудови договори с
длъжност „търговски представител“ за регион Пловдив за периода 01.12.2019год. до
31.12.2020год.
От последната справка се установява ,че в периода 01.12.2019год. до
05.08.2020год.,съответно 09.10.2020год. на длъжност „търговски представители“ са
3
работели още двама служители,а именно Павлинка Цанова Кацарова и Десислава
Дионисиева Балсамаджиева ,чиито трудови правоотношения са били прекратени на
съответните дати.
Видно от представените фишове за заплати за месец декември 2020год.,на
посочените служители са платени годишни бонуси в различни размери.
Спорно по делото е дали ищецът е полагал труд по трудово правоотношение през
2020год. и е имал право да получи допълнително годишно възнаграждение за 2020год. като
служител заемащ длъжността „търговски представител“ ,както и какъв би бил размера на
претендираното от него допълнително възнаграждение /годишен бонус/.
За доказване на спорните факти са събрани свидетелски показания.
Свидетелката Павлинка Цанова Кацарова сочи в показанията си ,че е работила при
ответника от 2018год. като организатор на офис в гр.Пловдив като била със счетоводни
функции.Твърди ,че след 2020год. всички станали търговски представители като всички 7
човека в офиса работели на граждански договори.Уточнява ,че по времето през което била
ръководител офис Пловдив, от м.11.2018год. до м.08.2020год. ,на трудови договори били
само тя и технически сътрудник,а всички други търговски представители били на
граждански договори.
Сочи че познава ищеца ,който работел от началото на м.10.2019год. до края на 2020
год. ,тъй като твърди,че гражданските договори били прекратени поради Ковид кризата.
Свидетелката твърди ,че работата на К. и на всички търговски представители била
равномерно разпределена по училищата в гр.Пловдив и област Пловдив. К. отговарял за
Тракия - два района и 4-5 общини.
Работата му била представяне на продуктите на „Клет България“ ООД, промотиране
и заявки. Свидетелката сочи и организация на работата ,като на съвещание всеки получавал
задачи ,обсъждали на среща нещата по работата,всеки си имал лаптоп и акаунт,включително
и К. ,освен един човек,който вдигал телефона и отговарял за продажбите.В последствие
уточнява ,че всички търговски представители присъствали всеки понеделник ,когато
свидетелката провеждала с тях съвещание и им разпределяла задачите като идвали всеки
ден в офиса ,за да си видят срещите,за което тя изисквала присъствие ,дори и тези по
граждански договор.
Сочи че от Централата на „Клет България“ ООД й било дадено право да организира
работата с хората и да си определя начина на работа като тя решила лицата по граждански
договор да идват всеки ден.
След това уточнява ,че акаунтите били три ,на Мария ,на свидетелката и на К. като
останалите работели с техните акаунти.Отчитането ,пакетите на учителите било в друг
софтуер.
Заплащането на търговски представител било около 500лв. ,като се говорело и за
годишен бонус в резултат на постигнатото в офиса като цяло.
4
Твърди ,че с последствие с друг служител обсъждали това.
Сочи ,че кампанията за заявки на МОН /които се заплащат със средства на
Министерството на образованието ,които училищата правят през портала към съответните
издателства , а според направените заявки получават обратно сумата през общините/ ,към
която на територията на Пловдив „Клет България“ООД имала отношение ,започвала в края
на м. октомври и завършвала в края на м. февруари,защото от началото на март се отварял
портала на МОН за заявки за учебници, в края на м. май продължавала за частните
заведения като за детските градини приключвала по-рано.
Тази кампания се изразявала в правене на презентации, провеждане на срещи,
представяне на учебниците, промо пакети и след като се отворел портала на МОН
започвали заявките на училищата. Приключвала до края на м.март, а края на месец май
продължава за частните заведения. Уточнява ,че работата е целогодишна ,тъй като от
м.септември и м. октомври били интензивни заявките за свободни помагала .
След м.03.2020 г. продължили работа, защото били хоум офис като по график
следвало да има по един представител в офиса ,който изготвяла свидетелката ,включително
и К. бил дежурен.След м.май с К. имали задача да следят базата данни на училищата и да
ги коригират.
Сочи ,че всички търговски представители имали разпределени райони и определени
общини като те имали работно време,задължително следвало да преминат през офиса ,за да
видят задачите си и срещите си за деня,дори и тези на граждански договор.Имали работни
места с бюро ,лаптоп и телефон ,всички били с еднакви визитки.
Също така в показанията си сочи ,че били постигнати едни от най-добрите
резултати на година база като били на второ или трето място от всички области ,като
представителства.
Свидетелката Виолета И.а Радева сочи в показанията си ,че е работила при
ответника от 2018год. ,а през 2019год. била назначена като търговски представител ,като
сключила трудов договор за периода от м.01.2020год. до 31.12.2020год.,който бил
допълнителен трудов договор ,за 4 часов работен ден при възнаграждение от 500лв.
Твърди и че работата й била да представя продукти на „Клет България“ООД ,имало
район с училища като била „прикрепена „ да работи с К.,тъй като се забавили с акаунта й
.Твърди ,че работата била за кампанията 2019/2020год.,която започнала в края на
м.10.2019год. ,нейната работа конкретно започнала през м.януари като обикаляли
училищата в Пловдив и областта,в определените й райони.
Свидетелката сочи ,че всеки понеделник ходили на оперативна за свършената
работа като нямали задължение да ходят през другите дни в офиса,където имали работно
място с бюро и лаптоп.
Сочи ,че първоначално търговските представители били шест човека ,а в офиса
постоянно била Мария.
5
Работата по кампанията на МОН продължила до края на м. февруари,защото
почнали поръчките от училищата като К. работел от къщи.Сочи ,че за това съди защото
поръчките трябвало да се обработват.Не може да отговори какви са били задълженията на
търговските представители след приключване на поръчките ,тя нямала такива задължения
защото нямала акаунт.
Свидетелката твърди ,че след като били освободени да работят в къщи престанали
да им плащат, незнаели дали са освободени.На среща с г-н Петков и казал,че почват от
м.септември,но били освободени ,като не била получила уведомление за прекратяването на
договора си.
Сочи ,че не получила и уговорения бонус при започване на работата ,за който й
било казано ,че зависи от печалбата в гр.Пловдив.
Известно й било ,че К. не бил получил бонус.
Свидетелят Деян К. Петков ,търговски мениджър в „Клет България“ООД сочи в
показанията си ,че отговарял за работата на търговските представители в цялата страна.В
екипа се включили Павлинка Кацарова и Мария Будакова като се опитал да намери хора и
така се започнал с К. ,който започнал на граждански договор с още 3-4 човека.Договорите се
сключвали за една година ,като трябвало да прави срещи в училища и да предлага
продуктите на „Клет България“ООД..
Сочи ,че работата била разделена на административна – да се правят срещи и
отчитат срещи ,и финансова.К. имал акаунт да отразява проведените срещи ,което други
търговски представители на граждански договор не правели.
Относно кампанията на МОН сочи ,че всяка година била с различен период като
през 2020год. приключила през м.май ,когато стоката отиде в самото училище.За търговския
представител тя приключвана през м.септември ,тъй като следвало да се допълват и
коригират заявките.
С К. договорните отношения по гражданския договор приключили към 25.03.2020
г., като на 13.03.2020 г. бил обявен пълен Локдаун. След това той не работел по този
договор. Твърди и че официално граждански му договор бил прекратен на 25.03.2020 г., но
не мога посочи как е станало това.
Сочи също ,че възнаграждението по гражданските договори се определяло въз
основа на изпълнението на договора и поставените задачи от ръководителя на екипа.
Месечни протоколи за свършена работа нямало ,не били подписвани. Не може да кажа
какво е плащано на К. всеки месец.
Твърди и че в края на 2020год. дружеството определяло бонус ,въз основа на
годишното представяне на служителите ,не само въз основа на заявките и проведените
срещи. Правел се анализ на всеки един от представителите и се давал бонуса за заслуги.
Имало количествен измерител и скала на оценка,взимало се мнение и на прекия
ръководител, свидетеля лично участвал с мнение в изследването за бонуса.
6
Ако служителя е работил м.януари или м.февруари, не можело да получи годишен
бонус. Относно служителката Десислава Дионисиева сочи ,че същата била преместена в
офис в Асеновград ,поради конфликт с Павлинка Кацарска ,като в последствие била върната
в офиса в Пловдив и била взела бонус за 2020год.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ Пенка Делчева ,както и
повторното заключение на вещото лице по ССчЕ Р. Р. С.,които са достигнали до едни и
същи заключения.
Така вещите лица сочат ,че резултатът от изчислението при определяне на нетния
оборот от продажбите за Регион Пловдив трите изследвани сегмента е намаление на нетния
оборот с 2 726,46лв.Увеличен е нетния оборот от продажби за сегмент „Детски градини“ в
размер на13 417,07лв. или 13,15% ; намален е нетния оборот от продажби за сегмент „Първи
и Втори клас“ в размер на 20 643,80лв. или намаление с 9,67%;увеличен е нетния оборот от
продажби за сегмент „Пети и Шести клас“ в размер на 1 566,53лв. или увеличение с 0,37% в
процентно съотношение нетния оборот от трите сегмента е намален с 8,70%.
Вещите лица са приели ,че изчисленият размер на годишния бонус за реализирания
нетен оборот от продажбите за 2020год. регион Пловдив при ответника е в размер на
14 770,20лв.
От правна страна съдът прие следното :
Предявен е осъдителен иск ,с правно основание чл.128 от КТ ,вр. чл.13,ал.1,т.1 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за заплащане на
сумата в размер 5 716,19лева,представляваща допълнително трудово възнаграждение за
постигнати резултати за 2020год./годишен бонус/,ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 14.06.2021год.,до окончателното й заплащане.
Спорно по делото е дали ищецът е полагал труд по трудово правоотношение през
2020год. и е имал право да получи допълнително годишно възнаграждение за 2020год. като
служител заемащ длъжността „търговски представител“ ,както и какъв би бил размера на
претендираното от него допълнително възнаграждение /годишен бонус/,за които спорни
обстоятелства съдът му е разпределил доказателствена тежест.
Съгласно чл. 357, ал. 1 КТ, трудови са споровете между работника или служителя, от
една страна и работодателя, от друга страна, относно възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Следователно посочената
разпоредба изрично предвижда правната възможност за предявяване на иск относно
съществуването на трудово правоотношение,като следва да се приеме и че по този въпрос
съдът може да се произнесе и без да е предявен иск по чл.124 от ГПК ,преюдициално – по
довод или възражение на страните ,в процес по искове ,чиято основателност обуславя.
Според чл. 61, ал. 1 КТ, трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя. Съдържанието на трудовия договор се състои от две части –
законово и договорно. Законово е съдържанието на трудовия договор, което следва пряко от
7
закона и се включва в договора по силата на закона. Със сключването на индивидуалния
трудов договор страните се присъединяват към законовите разпореждания, без да могат да
ги изменят или отменят. Минимално необходимото съдържание на трудовия договор е
определено в чл. 66, ал. 1 КТ – данни за страните, място на работа, наименование на
длъжността и характера на работата, датата на сключването на договора и началото на
неговото изпълнение, времетраенето на договора, размера на основния и удължения платен
годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски, еднакъв срок на
предизвестие и за двете страни при прекратяване на договора, основното и допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане, продължителността на работния ден или седмица. Във връзка с трудовия
договор за работника или служителя възникват и редица права – правото на трудово
възнаграждение, правото на почивка, на отпуска, на обезщетения и пр.
Предметът на трудовия договор е самото предоставяне на работна сила. Рискът се
носи от работодателя, а работникът е подчинен и зависим от работодателя. Втората основна
част от съдържанието на трудовия договор е договорна. Тя се включва изрично в трудовия
договор и се определя по волята на страните и постигнатото между тях съгласие.
Изключение от този принцип са случаите, при които страните са се договорили за
извършване на определена работа и постигането на определен трудов резултат, при който
изпълнителят да получи определено и предварително договорено възнаграждение за същия
този трудов резултат. В тези случаи се касае за граждански правоотношения, а не за трудови
такива, оформяни и като граждански договори за изработка, за поръчка, за услуга и пр.
Разликите между двата договора се състоят и в разпределението на риска – при
трудовия договор непостигането на резултат от използването на работната сила поради
независещи от работника или служителя причини е за сметка на работодателя, докато при
договора за изработка или услуга и договора за поръчка рискът от непостигането на
трудовия резултат или неизвършването на възложените правни действия е за сметка на
изпълнителя, респективно довереникът и той няма право на възнаграждение от поръчващия,
респективно доверителя.
Между трудовия договор и договора за изработка/услуга е налице различие и по
отношение на мястото на изпълнение на договора. Трудовият договор се изпълнява в
мястото на работа, което се определя по взаимно съгласие между страните, докато мястото
на изпълнение на договора за изработка/услуга се определя от изпълнителя или зависи от
естеството на изработката или услугата.
Трудовият договор се изпълнява с материали, предмети на труда, суровини и други
подобни на работодателя, докато договорът за изработка, услуга или поръчка се изпълнява с
материали на изпълнителя/довереника, но може и с материали на възложителя/доверителя.
Тълкувайки действителната воля на страните по правилата на чл. 20 ЗЗД,
настоящият съдебен състав счита, че сключеният между страните договор за предоставяне
на услуги не съдържа част от необходимите реквизити на трудовия договор.
8
Клаузите, с които са определени предметът на договора и правата и задълженията
на ищеца не установяват наличие на уговорена трудова функция по смисъла на чл. 66, ал.
1, т. 2 КТ, нито престиране на работна сила. За да стигне до този извод настоящият съдебен
състав съобразява обстоятелството, че страните са постигнали взаимно съгласие за
постигане на резултат от извършваната дейност - съдействие за представяне и рекламиране
на продуктите на издателство „Клет“ сред преподавателите от държавните,общинските и
частни училища и детски градини по предварително изготвени от възложителя планове за
посещения и одобрени пак от възложителя мероприятия и инициативи.
Ищецът няма изрично посочено работно място, доколкото същият е нает за
извършване на услуги ,за сметка на възложителя по предварително изготвени от
възложителя планове за посещения и одобрени пак от възложителя мероприятия и
инициативи.
Това ,че според св.Павлинка Кацарова и св.Виолета Радева е имал работно място –
бюро с лаптоп и телефон ,не е еднозначно на място на работа по смисъла на чл.66,ал.3 от
КТ,тъй като естеството на работата му не е изисквала такова .Същия според св.Кацарова
като търговски представител е следвало да представя определени продукти като след това е
имал задължение да следи заявките от учебните заведения ,в които е правел презентации ,а
св.Радева сочи ,че са обикаляли училищата в града и в областта ,съобразно разпределените
им райони.
Не е уговорено работно време като продължителност на работния ден и работната
седмица,тъй като посещенията и участията в одобрените от възложителя мероприятия и
инициативи следва да се извършват по изготвени пак от възложителя планове.В тази връзка
са и показанията на св.Радева ,която сочи ,че не е следвало да се явява всеки ден в офиса ,а
само на оперативка всеки понеделник.
Също така св.Кацарова сочи ,че задължението на търговските
представители,включително тези на граждански договор да се явяват в офиса било въведено
лично от нея ,тя държала това да се прави.
Не са налични клаузи в договора ,които да уреждат размера и сроковете за плащане
на възнаграждението, което да е с периодичен и постоянен характер /т. е. получаването му е
гарантирано/, както и размера на основния платения годишен отпуск.
Възнаграждението се дължи на база употребено време и почасова ставка в размер на
560лв.,т.е. срещу определен резултат и в зависимост колко време е отнело на ищеца
изпълнението на услугите.
Поради това между страните не е постигнато и взаимно съгласие за периодичността
на плащане на възнаграждението. Липсва уговорен еднакъв срок на предизвестие за двете
страни при прекратяване на сключения договор, каквото е изискването по чл. 66, ал. 1, т. 6
КТ.
Като се съпостави това обстоятелство с липсата на доказателства за дейност,
9
извършвана при спазване също така на изисквания за работно време и трудова дисциплина,
тъй като по делото не са събрани доказателства установяващи, че то е било нормирано, още
повече в рамките на 8 часов работен ден, като се имат предвид и показанията на св.Кацарова
и св.Радева, дадени в съдебно заседание и не съдържащи данни в тази насока, а по точно в
обратната такава, може да се направи обратният извод, а именно за липсата на
съществуващо трудово правоотношение, прикривано чрез сключения граждански договор.
Въз основа на изложените съображения следва да се направи извод, че поради липса
на част от основните реквизити от минимално определеното съдържание на трудовия
договор в чл. 66, ал. 1 КТ сключеният между страните договор за предоставяне на услуги не
отговаря на характеристиките на трудовия договор. Ищецът е дължал извършване на
определена дейност и постигане на определен резултат по граждански договор.
По втория спорен въпрос,имал ли е право ищецът да получи допълнително
годишно възнаграждение за 2020год. като служител заемащ длъжността „търговски
представител“,съдът съобрази следното :
Предвид ,че съда прие ,че между страните е бил налице валиден договор за услуга ,а
не трудов такъв ,то за да дължи ответника допълнително годишно възнаграждение ,то
следва да е налице изрична уговорка в договора ,каквато в случая не е налице.
Допълнително следва да бъде посочено ,че съгласно чл.13,ал.2 НСОРЗ
,допълнителното трудово възнаграждение за разлика от основната заплата се дължи
,доколкото е налице съответното основание ,на което съответното допълнително
възнаграждение се дължи от работодателя.
Това възнаграждение може да се изплаща периодично – текущо, за годината или за
друг определен между страните период, като същото по своето правно естество
представлява целева награда /премия, бонус/, която поради предназначението си да
стимулира трудовото участие и да награди показан висок трудов резултат не спада към
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер , заплащането му не е
поставено в зависимост единствено от отработеното време от служителя , т. е. то не се
изплаща безусловно на основание положения труд, а при определени условия и ред.
Следователно правната възможност на работодателя да определи целеви награди не
е безусловно задължение, а е право на негова автономна преценка. Сумите за допълнително
материално стимулиране не са постоянен елемент от трудовото възнаграждение и такива
суми се дължат на служителя само ако съответният ръководител ги е определил по размер и
изявлението за определяне на размера е достигнало до служителя, но сумите не са
изплатени. В този смисъл и доколкото, както вече бе посочено, не се касае за безусловно
задължение за заплащане на трудово възнаграждение за положен труд /виж чл. 128, т. 2 КТ/,
то съдът не може да контролира преценката на работодателя да включи или не, и евентуално
в какъв размер определен стимул, респ. съдът не може да признава правото на бонус, както
и да определя размера му, замествайки преценката на работодателя, още по-малко да го
съизмерва с този, определен за предходна година /години/ или на други служители, в т. ч.
10
изпълняващи същата длъжност . С такива правомощия съдът разполага, когато плащането е
уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и определянето на размера
зависи от количеството и качеството на вложения труд, но не и от приемането и
изпълнението на определени политики /мотивационни схеми/ от работодателя.
Предвид изложеното ,съдът счита ,че предявеният иск с правно основание чл.128 от
КТ ,вр. чл.13,ал.1,т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
По разноските :
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, право на разноски има само ответника, който в
настоящото производство не е доказал извършването на такива като не е представен и
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. К. Г. , ЕГН : **********,с постоянен адрес в
гр.Пловдив,ул.Весела“ № 27,ет.5,ап.28 ,чрез адв.Н. Ш.,АК-Пловдив срещу „КЛЕТ
България“ООД , ЕИК : ********* ,със седалище и адрес на управление в гр.София,ул.“Н.
Тесла“ № 5,сграда BSR II,ет.4 осъдителен иск ,с правно основание чл.128 от КТ ,вр.
чл.13,ал.1,т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ за
заплащане на сумата в размер 5 716,19лева,представляваща допълнително трудово
възнаграждение за постигнати резултати за 2020год./годишен бонус/,ведно със законната
лихва от датата на предявяване на исковата молба – 14.06.2021год.,до окончателното й
заплащане като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11