№ 31
гр. Айтос , 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20212110200121 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на Д. Т. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против Наказателно постановление (НП) № 20-
0237-000266/15.01.2021 г. на Началник РУ към ОД на МВР-Бургас, РУ- А., с което за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание
чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева и лишаване от право на управление на
МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на осн.
Наредба № Із-2539 на МВР. Жалбоподателят оспорва законосъобразността и правилността
на НП. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
включително че обжалваното постановление е издадено извън едномесечния срок по
ЗАНН. Оспорва резултата от химическото изследване, като сочи, че не е било проведено по
правилата на Наредба № 1/19.07.2017г. Ето защо и моли постановлението да бъде отменено.
Отделно от изложеното твърди, че НП е необосновано, т.к. липсва описание на
доказателствата, които потвърждават вмененото му нарушение. Оспорва и компетентността
на актосъставителя и АНО. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
адв.Д.В. от БАК поддържа оплакванията си и моли за отмяна на НП. Не ангажира
доказателства, но заявява доказателствени искания.
Въззиваемата страна, въпреки редовното призоваване, не се представлява пред
съда. Изпраща писмено становище по жалбата. Представя писмените доказателства, събрани
в хода на административно наказателното производство по повод издаване на обжалваното
1
постановление, както и съобразно дадени от съда указания. В представено писмено
становище излага мнение, че АУАН е редовно съставен, а НП – издадено при спазване на
законовите изисквания. Ето защо и при отсъствие на предпоставки за приложение на чл.28
от ЗАНН, доколкото счита, че случаят не е маловажен, моли за оставяне обжалваното
постановление в сила.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради следните съображения
:
На 23.10.2020 г. в 11,15 часа, в ***, се движил л.а.”**“, модел “**“, с рег.№
***, управляван от жалбоподателя Д. Т. Г.. Актосъставителят ИВ. В. ИВ. и свидетелят по
акта Б. СТ. В. – двамата служители на ОД на МВР – Бургас, РУ - А., извършили проверка на
водача чрез използване на техническо средство“Алкотест” Дрегер 7410 с фабр.№ АRSM-
0174, което отчело 0.89 % (нула цяло осемдесет и девет) промила съдържание на алкохол в
издишания от Д.Г. въздух. След като актосъставителят и свидетеля по акта установили
концентрацията на алкохол, на жалбоподателя на място бил показан резултата, отчетен с
техническото средство и издаден талон за кръвна проба за химичен анализ с бл. № 0065669.
Г. подписал талона, видно от направеното в приложеното (на л.8 от делото) копие, като
собственоръчно отразил, че не приема констатацията на техническото средство и заявил, че
желае да се възползва от възможността да бъде проверена и чрез провеждане на медицинско
изследване. След взета кръвна проба и проведено медицинско изследване се установило, че
концентрацията на съдържание на алкохол в кръвта на Д.Г. е 0,87 (нула цяло осемдесет и
седем) промила, в удостоверение на което е приложеното заключение, съдържащо се в
Протокол за химическа експертиза.
Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в
акта, както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показания на
актосъставителя И.И. и на свидетеля по акта Б.В., които я установяват по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, подадена в срок. Наказателното постановление, видно
от приложената в делото (на л.7) разписка, е получено от жалбоподателя на 23.03.2021 г.,
като същото е обжалвано чрез подаване на жалба вх. № 237000-1091/30.03.2021г., поради
което съдът счита, че е обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както и по отношение на
конкретните оплаквания, изложени в жалбата и поддържани в съдебно заседание, съдът
намира следното:
2
От формална гледна точка поведението на жалбоподателя осъществява състава
на санкционираното нарушение доколкото се установява по безспорен начин, че Д.Г. в
качеството на водач на МПС е управлявал същото с концентрация на алкохол в кръвта над
0,8 промила – 0.87 промила, установено по надлежния ред (първоначално с техническо
средство “Алкотест” Дрегер 7410 и впоследствие с проведено медицинско изследване и
химичен анализ на кръвна проба).
Изхождайки от гореизложената фактическа обстановка и наложилите се
съобразно нея правни изводи, съдът счита за безспорно, че жалбоподателят с поведението си
е осъществил състава на изпълнителното деяние в хипотезата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДв.П,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено досежно
установеното нарушение на правилата за движение по пътищата.
От процесуална страна, съдът намира, че не са налице съществени нарушения
на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на административното наказание на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване императивните изисквания на чл.42 и чл.43
от ЗАНН и не съдържа неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на
защита на жалбоподателя, включая правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, което в случая не е сторено.
НП е издадено от компетентен за това орган и съдържа всички реквизити по
чл. 57 от ЗАНН, в това число ясно и конкретно са посочени: дата и място на установяване на
твърдяното нарушение, описан е начина на извършване на това нарушение, посочена е
правна квалификация за същото, която не противоречи на фактическото му описание,
визирани са доказателствата, с които е установено нарушението. АУАН и НП са изготвени
именно от компетентните за това органи съгласно приложени по делото заповеди ( на л.13-
15). Ето защо съдът не счита, че при съставянето на обжалваното НП е допуснато
съществено процесуално нарушение, което да рефлектира на неговата законосъобразност.
Не е такова нарушение и неспазването на срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН за произнасяне на
санкциониращият орган, който срок първо е инструктивен, а наред с това в настоящото дело
не се събраха доказателства за неспазването му, доколкото въпросният срок тече от датата
на получаване на преписката, което въобще не е изяснявано. Видно от съдържанието на
АУАН, същият е съставен на 23.10.2020 г. и е връчен на същата дата лично на
жалбоподателя, който го е подписал без възражения.
Не е налице соченото от жалбоподателя нарушение на правата му, изразяващо
се в неспазване на реда за установяване на алкохол в кръвта му с непосочване на начина на
проверка. В случая безспорно му бил предложен талон за медицинско изследване при
извършената му с тех.средство проверка. Талон за изследване е приложен към адм. преписка
и видно от същия - надлежно подписан както от съставителя му И.И., така и от
жалбоподателя, в качеството на проверено лице. Няма спор, че Д.Г. се е възползвал от
3
предоставената му възможност и е дал кръвна проба за мед. Изследване. С декларация от
06.11.2020г. жалбоподателят е заявил съгласие за заплащане на разходите за извършване на
лабораторно изследване, но няма доказателства за реално предприети от него действия и
извършено плащане. Представена е Заповед рег.№ 81213/515/14.05.2018г. досежно
компетентността на длъжностните лице, оправомощени да фишове, АУАН и да
осъществяват контролна дейност на ЗДвП.
Правилно е посочена и нарушената от водача правна норма, възпроизведена
като задължение в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която „На водача на пътно превозно
средство е забранено: 1. да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози“.
В конкретния случай изложените от жалбоподателя, чрез пълномощника му
оплаквания досежно непосочване в АУАН на конкретното по вид и номер тех.средство, не
могат да бъдат възприети като съществено процесуално нарушение. Със същите оплаквания,
видно от съдържанието им не се оспорва нито момента, нито начина на извършената
проверка, а също и констатациите от нея – чрез отчетен и показан на водача показател на
техническото средство. За изчерпателност следва да се отбележи, че актът е съставен в
присъствието и подписан лично от жалбоподателя като му е предоставен и талон за
медицинско изследване, от който същият се е възползвал. Надлежно му е връчен препис от
АУАН, в чието съдържание е нарочно отбелязана възможността за допълнителни
възражения и обяснение на водача. Не е спорно между страните, че такива не са постъпили,
а в самия акт е отбелязана липсата на възражения от страна на жалбоподателя, поради което
и съдът счита, че актът и издаденото въз основа на него постановление съдържат
законовоизискуемите реквизити като не се установи в хода на
административнонаказателното производство наличие на съществени пороци, водещи до
накърняване правото на защита на Д.Г.. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От материална страна, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на
водача на пътното превозно средство е забранено да управлява пътното превозно средство
под въздействие на алкохол. С оглед доказателствата по делото, съдът приема, че
жалбоподателят Мустафов е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му нарушение. Безспорно установено е, че на посочената в акта и НП дата, е
управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 на хиляда, което е
установено по надлежния ред. Ето защо и съдът намира, че за установеното, правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на водача по чл.174, ал.1, т.2 от
ЗДвП.
Предвид събраните по делото доказателство, съдът намира изложените от
жалбоподателя оплаквания за неоснователни по следните съображения: съгласно
направеното в АУАН отбелязване – при презумпцията по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
4
противното, а също и от показанията на двамата разпитани свидетели ИВ. В. ИВ. и Б. СТ. В.
са установява по категоричен начин гореописаната фактическа обстановка. Показанията и
на двамата съдът намира, че следва да бъдат ценени като категорични, точни и
последователни, доколкото кореспондират напълно помежду си относно
правнорелевантните за спора факти, а именно, че двамата свидетели като преки очевидци са
възприели непосредствено, че при проверката на 23.10.2020г. процесният л.а. е управляван
именно от жалбоподателя.
Предвид изложено и доколкото в тежест на жалбоподателя е да обори
констатираното в акта, което въпреки предоставената възможност, не бе сторено, съдът
намира за установено, че от формална гледна точка поведението на Д.Г. осъществява състава
на санкционираното нарушение доколкото безспорно се установи, че жалбоподателят в
качеството на водач на МПС е управлявал същото с концентрация на алкохол в кръвта над
0,8 промила – 0,89 % промила, установено по надлежния ред с техническо средство
“Алкотест” 7410 с № АRSM-0174 и 0,87 промила в кръвта, установено с протокол за
химическа експертиза № 428/26.10.2020г. по описа на БНТЛ при ОД МВР - Бургас. В
подкрепа на гореизложеното и за изясняване правно-релевантните по делото факти и
механизма на извършената проверка на водача, съдът према и цени доказатествата по НОХ
дело № 90/2021г. по описа на РС – Айтос.
Изхождайки от гореизложената фактическа обстановка и наложилите се
съобразно нея правни изводи, съдът счита за безспорно, че жалбоподателят Д.Г. с
поведението си е осъществил състава на изпълнителното деяние в хипотезата на чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДв.П, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено досежно установеното нарушение на правилата за движение по пътищата.
Относно наложеното наказание, съдът констатира, че размерът на същото е в
съответствие със санкцията по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от 12 месеца и глоба 1 000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.
Съгласно разпоредбата на чл.27 ЗАНН, административното наказание се определя съобразно
с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, като смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко
наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание. Съдът намира, че
административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон,
съобразявайки размера на определените наказания глоба и лишаване от правоуправление на
МПС, изхождайки от установеното значително количество алкохол (при така отчетената
5
концентрация от 0,89 промила в издишания въздух и 0,87 промила в кръвта), а също и
настъпилото законово изменение – при актуалната редакция на чл.174 ЗДвП (в сила от
26.09.2017 г.), в която размерът и на двете предвидени санкции е конкретно посочен от
законодателя и не е оставен на преценка на АНО. За изчерпателност следва да се отбележи,
че от страна на жалбоподателя не са изложени възражения досежно размера на
определеното наказания, нито са изтъкнати съображения и представени доказателства за
наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Ето защо и предвид гореизложените
изводи, съдът намира определените санкции, включително относно отнемането на 10
контролни точки в съответствие с Наредба № Із-2539 на МВР, за адекватни, правилно
определени и законосъобразни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0237-000266/15.01.2021 г.
на Началник група към ОД на МВР-Бургас, РУ- А., с което на Д. Т. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата и
на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата е наложено наказание
глоба в размер на 1 000,00 (хиляда) лева и лишаване от право на управление на МПС за
срок от 12 (дванадесет) месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на осн. Наредба №
Із-2539 на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6