№ 9872
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110141632 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх
срещу Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 232,60 лв. – цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за периода от 20.04.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 04.04.2023 г. в размер на 126,33 лв.,
цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 58,12 лв. за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.04.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 04.04.2023 г. в
размер на 10,32 лв.
Ищецът – „Т С” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по
силата на което му предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. ххх, като
същият в качеството му на собственик на процесния имот дължи цената на доставената
топлинна услуга. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия
срок стойността на доставената му топлинна услуга за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, както следва: 1 232,60 лв. – цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за периода от 20.04.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 04.04.2023 г. в размер на 126,33 лв., цена
на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 58,12 лв. за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.04.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 04.04.2023 г. в
1
размер на 10,32 лв.
След постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, ищецът е предявил установителни искове за сумите,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по
производството.
Ответникът – Д. И. И., в срока по чл. 131 ГПК оспорва основанието за дължимост
на сумата за дялово разпределение, както и дължимостта на акцесорните претенции за
лихви, като не се оспорва техния размер. Не се оспорва още, че ответникът дължи
сумата за доставяна до процесния имот топлинна енергия през процесния период в
претендирания размер, както и че е собственик на процесния имот. Претенциите за
лихви се оспорват с твърдението, че ищецът не е поставил ответника в забава,
доколкото не е ангажирал доказателства за публикуването на задълженията в сайта на
дружеството. Оспорва ищецът да е материалноправно легитимиран да търси сумата за
дялово разпределение. Поради неоснователността на главните искове, счита за
неоснователни и акцесорните за лихва за забава. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове, като
претендира и разноски по производството.
Третото лице – помагач на страната на ищеца не взима становище по същество
на спора.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №8688/2023г.
С доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорни и ненуждаещи се от
доказване са обявени следните обстоятелства: че между страните е налице
облигационно отношение по предоставяне на топлинна енергия до имот, находящ се в
гр. ххх, собственост на ответника, както и че за процесния период ищецът е изпълнил
задължението си за доставка на топлинна енергия до имота в претендираните в
исковата молба размери. Посоченото се подкрепя и от представения по делото договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 19.05.ххх г., обективиран в нотариален акт
№ ххх, том ххх, дело № ххх/ххх г., по силата на който ответникът е придобил
собствеността върху процесния имот. Следователно съдът намира, че през процесния
период ответникът е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на
§1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № ххх, относно процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
2
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150
от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно
изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на
права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е
съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „Х Р“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответникът е възникнало задължение по силата на закона и договор
при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, като стойността на доставената
топлинна енергия за периода не се оспорва от ответника, а и се установява от
кредитираното заключение на СТЕ. От заключението на вещото лице по съдебно -
техническата експертиза, се установява, че дължимите суми за доставена в имота на
ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката, т. е. спазени са изискванията на действащите
технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция.
Установява се и обстоятелството, че през процесния период третото лице – помагач е
извършвал дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата
нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово
разпределение за абонатен №ххх. От заключението на вещото лице по СТЕ се
установява и стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която
възлиза общо на претендираната сума от ищеца. Установява се още, че през процесния
период измервателният уред е бил в техническо годно състояние.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата дялово
разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а
ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор
за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
3
реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3,
т. 4 ЗЕ . Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния
период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за
потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от
избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на
партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за
отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е извършвано
дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение
за абонатен №ххх.
Поради изложеното предявените претенции за стойността на консумираната
топлинна енергия и таксата за дялово разпределение се явяват основателни в пълния
им предявен размер.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което съдът
намира за неоснователно по следните съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на ГК и ТК
на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични
плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност,
съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка месечна вноска не променя
периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се
еднородни задължения с посочен в общите условия падеж. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. В случая
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за
претендираната от ищцовото дружество главница, касаеща процесния период,
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за нейното
заплащане. В случая исковата молба е подадена на 20.04.2023г., а задължението за
първата месечна вноска от процесния период – м.05.2020г., е станало изискуемо на
15.07.2020г. и към датата на подаване на исковата молба - 20.04.2023г. давността не е
изтекла (при съобразяване на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците).
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана топлинна
енергия през процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. са приложими Общи
условия на "Т С" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се
4
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален
отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите
по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2. Тъй като според събраните доказателства на ответника е
начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо
общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от
ОУ от 2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило
след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил до ответника. Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за
горепосочения период подлежи на отхвърляне като неоснователен. Неоснователна е и
претенцията за присъждане на мораторна лихва върху вземанията за дялово
разпределение, тъй като същите стават дължими след покана, каквато не се установи
да е отправена от ищеца до ответника.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът, съобразно уважената част от исковете, следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата в общ размер на 453,61 лв., представляваща разноски по
исковото и по заповедното производство.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. И.
А. Н. сумата в размер на 38,29 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ответника.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ, предявени от „Т
С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, срещу Д. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. ххх, обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че
5
ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 232,60 лв. – цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. , ведно със
законна лихва за периода от 20.04.2023г. до изплащане на вземането, както и цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 58,12 лв. за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 20.04.2023г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.04.2023 г. по ч.гр.д. № 20683/2023 г. по описа на
СРС, 140 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.415, ал.1
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта
на следните вземания: 126,33 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021г. до 04.04.2023 г., сумата в размер на 10,32 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 16.07.2020г. до 04.04.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх,
да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. ххх, сумата
в общ размер на 453,61 лв., представляваща разноски по исковото и по заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр. ххх, да заплати на адв. И. А. Н., адрес: гр. ххх, сумата в размер на 38,29
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ответника.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение
№12356/28.04.2023г., в частта й относно сумата от 126,33 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 04.04.2023 г.,както и сумата в размер на
10,32 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020г. до 04.04.2023 г.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи по ч.гр.д.
№ 20683/2023г. на СРС, 140 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач
„Х Р“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6