№ 8
гр. Плевен, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430104206 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по искове с правно основание чл.128 вр. чл.242 от КТ;
чл.245 ал.2 от КТ, чл.222 ал.3 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ.
Делото е образувано въз основа на Я. Х. К., ЕГН **********, чрез адв. В. М. - ***
пълномощник, съд. адрес: *** против ***, ЕИК ***, със седалище ***, в която се твърди
следното : ищцата работила във *** на длъжност “шивачка”, видно от Допълнително
споразумение №18 от 01.01.2016год., към трудов договор №92 от 01.10.2004 г. Прекратено е
трудовото й правоотношение, но без да й е изплатено трудовото възнаграждение за месец
март и месец април 2020 г., през които е работила, както и обезщетението в размер на
брутното й трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, тъй като е работила при този
работодател повече от петнадесет години.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което /след уточнение с
допълнителна молба/ да осъди ответното дружество да заплати на ищцата :
- на основание чл.128 ал.2 от КТ трудово възнаграждение за м. март и април 2020г., в
размер на 858 лв., както и мораторна лихва върху тази сума от 01.04.2020год. до
02.08.2022год. в размер на 205 лв., законна лихва върху главницата; на основание чл.222
ал.3 от КТ обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 6 месеца
в размера на 2 580 лв. и на основание чл.224 ал.1 от КТ обезщетение за неизползвани платен
1
годишен отпуск за 2020 г. - 8 дена, в размер на 304, 89лв.
Претендира разноски.
Представените писмени доказателства следва да се приемат, а исканията в тази връзка –
да се уважат.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната страна.
В о.с.з. ищцата се представлява от адв.В.М., който поддържа исковата молба, прави
изменение на размера на иска с правно основание чл.222 ал.3 от КТ, допуснато от съда.
В о.с.з. ответното дружество не се представлява.
*** Пълномощникът прави искане за постановяване на неприсъствено съдебно решение,
но след преглед на заключението на вещото лице/ налице са разменени цифри във вр. с
направените изчисления/ съдът констатира, че по два от исковете на ищцата се дължат суми
в по-малък размер от предявения. При това положение съдът не може да постанови
неприсъствено съдебно решение.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и
разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Безспорно между страните по делото е, а това се установява и от писмените
доказателства по делото, че ищцата е работила за ответното дружество на длъжността
„шивачка“, като трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.328 ал.1
т.12 от КТ на 17.04.2020год. – отразено в приетото като доказателство копие от трудовата й
книжка.
По делото е прието заключение на ВЛ Т.И., като обективно изготвено и неоспорено от
страните.
І. По иска с правно основание чл.128 вр. чл.242 от КТ:
Ищцата претендира 858лв. неизплатено от ответното дружество трудово
възнаграждение за периода м.март и април 2020год. Съгласно заключението на ВЛ
неизплатеното трудово възнаграждение за периода, посочен по-горе възлиза на сумата от
593,69лв.Т.к. ищецът не направи изменение на този иск, същият се явява частично
основателен и следва да бъде уважен за сумата 593,69, като за разликата до претендираните
858лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. На ищеца следва да се
присъди и законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
II. по иска с правно основание чл.245 ал.2 от КТ :
Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се
изплаща допълнително заедно със законната лихва. Ищцата претендира сумата 205лв. за
периода от 01.04.2020год. до 02.08.2022год., но съгласно заключението на ВЛ дължимата
2
сума е в по-малък размер – 133,61лв. До този размер искът следва да бъде уважен, а за
разликата до претендираните 205лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
ІІI.По иска с правно основание чл.222 ал.3 от КТ:
При прекратяване на трудовото правоотношение,след като работникът или служителят
е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването,той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се
изплаща само веднъж. Искът не е оспорен от ответното дружество. С оглед спорния по
делото въпрос съдът допусна изслушването на съдебно-икономическа експертиза от вещото
лице Т.И. със задача да изчисли какъв е размерът на неизплатеното обезщетение по чл.222
ал.3 от КТ на ищеца. Съгласно заключението на вещото лице дължимото на ищцата
обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ възлиза на сумата от 3660лв.При това положение искът се
явява изцяло основателен с оглед направеното изменение на иска посредством
увеличението му.
ІV. По иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ:
Съгласно чл.224 ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Искът не е оспорен от
ответната страна и е основателен и доказан до претендираната сума, т.к. същата се дължи в
този размер съгласно приетото заключение на ВЛ. Следва да се присъди и законната лихва.
При този изход на процеса ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78 ал.1 от
ГПК да заплати на ищцата разноски съразмерно уважената част на иска в размер на
606,60лв.
С оглед изхода на процеса и на основание чл.70 от ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на ПлРС Държавна такса върху уважената част на
исковете в размер на 296,40лв., както и сумата от 230лв., направени разноски за вещо лице.
По изложените съображения съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането за постановяване на неприсъствено съдебно
решение, като неоснователно.
ОСЪЖДА на основание чл.128 вр. чл.242 от КТ ***, ЕИК ***, със
седалище ***, ДА ЗАПЛАТИ на Я. Х. К., ЕГН **********, с пълномощник
адв. В. М. - ***, съдебен адрес: *** сумата от 593,69лв., представляваща
3
неизплатено трудово възнаграждение за м.март и април 2020год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба -
07.08.2022год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
претендираните 858лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.245 ал.2 от КТ ***, ЕИК ***, със седалище
***, ДА ЗАПЛАТИ на Я. Х. К., ЕГН **********, пълномощник адв. В. М. -
***, съдебен адрес: *** сумата от 133,61лв., представляваща лихва за забава
върху главницата 593,69лв. за периода от 01.04.2020год. до 02.08.2020год.,
като за разликата до претендираните 205лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.222 ал.3 от КТ ***, ЕИК ***, със седалище
***, ДА ЗАПЛАТИ на Я. Х. К., ЕГН **********, пълномощник адв. В. М. -
***, съдебен адрес: *** сумата от 3660лв., представляваща обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба -
07.08.2022год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.224 ал.1 от КТ ***, ЕИК ***, със седалище
***, ДА ЗАПЛАТИ на Я. Х. К., ЕГН **********, пълномощник адв. В. М. -
***, съдебен адрес: *** сумата от 304,89лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2020год. за 8 дни, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаването на исковата молба - 07.08.2022год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК ***, ЕИК ***, със
седалище ***, ДА ЗАПЛАТИ на Я. Х. К., ЕГН **********, пълномощник
адв. В. М. - ***, съдебен адрес: *** разноски по делото в размер 606,60лв.
ОСЪЖДА на основание чл.70 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище
***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС Държавна такса върху уважената
част на предявените искове в размер на 296,40лв., както и разноски за вещо
лице в размер на 230лв.
Решението може да бъде обжалвано чрез ПлРС пред Плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4
5