МОТИВИ
към Присъда № 17 от 26.06.2020 г.,
постановена по НОХД № 294/2019 г. по описа на РС
– Харманли
Районна прокуратура – Харманли е
внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 469/2018 г. по описа на РУ –
Харманли при ОД на МВР – Хасково срещу Р.С.Ю. и С.С.Ю..
Срещу Р.С.Ю. е повдигнато обвинение за
това, че на 01.09.2018 г. в гр. Харманли като извършител, в съучастие със С.С.Ю.
*** – извършител и неустановени по делото лица, по хулигански подбуди причинил
на К.Ю.Х. *** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно – разкъсно контузни рани в
областта на главата, охлузвания и кръвонасядания по крайниците и гърдите –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Със
същия обвинителен акт срещу С.С.Ю. е повдигнато обвинение за това, че на
01.09.2018 г. в гр. Харманли като извършител, в съучастие с Р.С.Ю. *** –
извършител и неустановени по делото лица, по хулигански подбуди причинил на К.Ю.Х.
*** лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно – разкъсно контузни рани в
областта на главата, охлузвания и кръвонасядания по крайниците и гърдите, като
макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.
чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура – Харманли поддържа изцяло повдигнатото обвинение от
фактическа и правна страна. Излага подробни съображения за установената
фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателствени
източници. Пледира за постановяване на осъдителен съдебен акт, с който
подсъдимите бъдат признати за виновни в извършване на вменените им деяния. По
отношение на наказанията сочи, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК,
поради което моли за определянето им при условията на чл. 54 от НК. Спрямо
подсъдимия Р.Ю. прокурорът счита, че наказанието следва да бъде наложено при
баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства в размер на 10 месеца
„лишаване от свобода”, отложено с изпитателен срок от 3 години. За подсъдимия С.Ю.
държавният обвинител поддържа, че наказанието следва да бъде определено при
превес на отегчаващите обстоятелства също в размер на 10 месеца „лишаване от
свобода” с изпитателен срок от 3 години. Прокурорът пледира за възлагане на
направените по делото разноски в тежест на подсъдимите.
Повереникът на частния обвинител К.Ю.Х. –
адв. И.Ц. застъпва становище за доказаност на повдигнатото обвинение при
извършване на престъплението при форма на вината пряк умисъл. Алтернативно
излага аргументи за наличие на евентуален умисъл у подсъдимите при нанасяне на
телесните повреди на частния обвинител по лични мотиви, съпроводени с грубо
нарушаване на обществения ред и явно неуважение към обществото. Пледира за
осъждане на подсъдимите с налагане на наказания „лишаване от свобода” в
максималния предвиден от закона размер. При условията на евентуалност моли за
постановяване на присъда, с която подсъдимите бъдат признати за виновни в
извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК с оглед направено в хода на
съдебното следствие изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал. 5 от НПК.
Претендира присъждане на направените от частния обвинител разноски в
производството.
Защитникът на подсъдимите - адв. Й.Х. обосновава извод с
оглед събраните по делото доказателства, че подсъдимите не са извършили
престъплението, в което са обвинени. Излага съображения относно правната
квалификация на повдигнатото обвинение и липсата на съставомерност. Пледира за
постановяване на съдебен акт, с който подсъдимите бъдат признати за
невинни.
Подсъдимите Р.С.Ю. и С.С.Ю. не се възползват от възможността
да дадат обяснения по обвинението.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият Р.С.Ю. с ЕГН ********** е роден на *** ***. Същият е българин,
български гражданин, със завършено средно образование, не е женен и е
безработен.
Подсъдимият С.С.Ю. с ЕГН ********** е
роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование,
безработен и неженен.
На 31.08.2018 г. около 22:00 - 22:30 часа
вечерта подсъдимият Р.С.Ю. заедно със своя приятел - свидетеля М.Ж.Г. отишли в
гр. Любимец, където се провеждал ежегоден празник на града. Пътували с лек
автомобил марка „Мерцедес“, собственост на бащата на подсъдимите - свидетеля С.Ю.Р.,
който се управлявал от Р.Ю.. В гр. Любимец се срещнали и с другия подсъдим С.Ю..
Около полунощ подсъдимият Р.Ю. получил телефонно обаждане, във връзка с което
следвало да закара автомобилни части до гр. Хасково, които след това трябвало
да бъдат изпратени с автобус за Германия. Подсъдимият Р.Ю. и свидетелят Г. ***,
за да вземат авточастите, след което отишли на автогарата в гр. Хасково,
оставили ги на шофьора на автобуса и се върнали в гр. Харманли. Междувременно
подсъдимият С.Ю. ***, като се движел с лек автомобил марка „Смарт“, собственост
на баба му.
По същото време - вечерта на 31.08.2018
г. пострадалият К.Ю.Х. и свидетелката К.Д.И., с която се намирал във фактическо
съжителство, били в дома си в гр. Харманли, на ул. „***“ № **. Пострадалият
заедно със свои приятели се черпели по повод предстоящото му заминаване за
Германия и употребили алкохол, като бил повлиян от изпитото количество. След
като гостите си тръгнали той решил да отиде на горния етаж на къщата, обитаван
от брат му Е. Ю.Х., за да разговаря с него. Възнамерявал да го попита за
взаимоотношенията му с подсъдимите Р.Ю. и С.Ю. и защо общува с тях. Това обстоятелство
не се харесвало на пострадалия К.Х., който имал вражда с подсъдимите по повод
нанесен му от тях побой през лятото на същата година. Вратата на етажа била
заключена, поради което пострадалият я ритнал и разбил, след което влязъл вътре
и започнал да вика името на брат си, но той не бил там. Впоследствие ритнал и счупил намираща се вътре в
помещението пластмасова маса, а с дясната си ръка бутнал закачено с пирон на
стената огледало, което също се счупило. След като не намерил брат си пострадалият
излязъл от къщата и тръгнал нагоре по улицата, за да го търси. Въпреки опитите
на свидетелката К.И. да го спре, той не я послушал, поради което тя останала
пред къщата да го чака.
Около 02:30 - 03:00 часа на 01.09.2018 г.
пострадалият К.Х. ***, когато забелязал лекия автомобил марка „Мерцедес”,
управляван от подсъдимия Р.Ю.. Притеснен от предишния си сблъсък с подсъдимите,
пострадалият решил да се скрие в дома на своя познат - свидетеля А.С.Р., по
прякор „Айчо“, „Айката“, като започнал да вика неговото име. Влязъл в стая на
приземния етаж на къщата, находяща се на ул. „***“ №*, обитавана от бащата на
свидетеля Р. - свидетеля С.Р.М.. Виковете на пострадалия били чути от свидетеля
А.С.Р., който изпратил сина си - свидетеля А.А.С. да провери какво се случва.
Последният излязъл навън и видял подсъдимите Р.Ю. и С.Ю., които били заедно с
две непознати лица, като им казал да си тръгват, което те сторили. Малко след
това отишъл при пострадалия и му казал, че подсъдимите ги няма и може да се
прибира.
Пострадалият К.Х. излязъл на улицата и се
насочил към дома си, когато подсъдимите и другите две непознати лица отишли при
него и го нападнали. Свидетелят А.С. чул виковете за помощ на пострадалия и
отново излязъл навън, като на улицата срещу къщата, осветена от улична лампа,
видял нанасяния над пострадалия побой. Подсъдимият Р.Ю. държал в ръцете си
метален стик, а подсъдимият С.Ю. – бухалка, с които и заедно с другите две
лица, въоръжени с тояги, удряли по главата и цялото тяло пострадалия К.Х..
Последният паднал на земята, а нападателите продължавали да му нанасят удари.
Свидетелят А.С. се развикал да го оставят, а баща му – свидетелят А.Р. излязъл
на терасата, за да види какво се случва. В този момент подсъдимите и
непознатите лица оставили пострадалия и започнали да бягат по улицата в посока
към стадиона в гр. Харманли. Подсъдимият Р.Ю. заедно с другите двама се качил в
лекия автомобил марка „Мерцедес”, а подсъдимият С.Ю. в лекия автомобил марка
„Смарт“, след което потеглили. Свидетелят А.Р. подал сигнал за случилото се на
тел. 112. Междувременно и свидетелката К.Д., силно притеснена за пострадалия К.Х.,
също се обадила на тел. 112, след което тръгнала да го търси и го намерила
облян в кръв пред дома на свидетеля А.Р..
Впоследствие на мястото пристигнали
полицейски служители, сред които свидетелят М.Д.М., както и екип на ЦСМП –
филиал Харманли. Пострадалият К.Х. бил откаран с линейка в „МБАЛ – Харманли”
ЕООД, а след това в „МБАЛ – Хасково” АД.
Същия ден – 01.08.2018 г. бил извършен
оглед на местопроизшествие, за което бил съставен протокол и фотоалбум. При
огледа били установени множество следи и петна от кръв на улицата и около
входната врата за двора на дом № * на ул. „***“.
В хода на досъдебното производство била
назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни, в която са описани
получените от пострадалия К.Ю.Х. увреждания, а именно: разкъсно контузни рани
на главата и лявата предмишница; степенно помрачение на съзнанието; охлузване с
кръвонасядане по дясната гръдна половина и дясно подребрие с размери 26/3 см;
кръвонасядане и разкъсно контузна рана с дължина 8 см на лява предмишница;
охлузване по пръстите на лява длан; охлузване с кръвонасядане на дясна
предмишница; охлузване по пръстите на дясна длан; охлузвания по ляво бедро, коляно
и подбедрица; три разкъсно контузни рани по главата с дължина около 3-4 см. В
заключението на експертизата е посочено, че уврежданията са причинени от
действие на твърд тъп предмет и могат да бъдат получени при побой, по начина,
времето и при обстоятелствата по делото.
При разпита си в съдебно заседание вещото
лице уточнява, че се касае за наранявания, причинени от комбинирано действие на
удари с твърди тъпи предмети и падане с триене на терена. Експертът посочва, че
раните на главата и тази на лявата предмишница са причинени от предмети с
продълговата форма, а повечето от охлузванията представляват теренна травма. По
отношение на констатираното степенно помрачение на съзнанието вещото лице
отбелязва, че представлява леко разстройство с усещане за помраченост, загуба
на ориентация и обърканост, причинени от болката и стреса от нанесените удари.
Разяснява, че съставеният в МБАЛ – Хасково оперативен протокол означава
хирургична обработка чрез зашиване на разкъсно контузните рани. Според вещото
лице възстановяването на раните е отнело около 20 дни, след което са зараснали
и са останали белези.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите К.Ю.Х., К.Д.И.
/дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 2 от НПК/, М.Д.М. /дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, С.Р.М. /прочетени по реда на чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК/, А.С.Р. /дадени в съдебно заседание и прочетени по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, А.А.С. /дадени в съдебно
заседание и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, М.Ж.Г.
/дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 2 от НПК/ и С.Ю.Р., от заключението на назначената съдебномедицинска
експертиза /л. 38 от ДП/, както и от писмените доказателства и доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум /л. 7 – 15
от ДП/, медицинска документация за К.Ю.Х. /л. 51 – 81 от ДП/, характеристична
справка на С.С.Ю. /л. 143 от ДП/, характеристична справка на Р.С.Ю. /л. 144 от
ДП/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на С.С.Ю.
/л. 146 от ДП/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на Р.С.Ю. /л. 147 от ДП/, справка за съдимост на С.С.Ю. /л. 149 от ДП/, справка
за съдимост на Р.С.Ю. /л. 151 от ДП/, протокол от съдебно заседание, проведено
на 12.09.2019 г. по НОХД № 379/2019 г. по описа на
РС – Харманли /л. 30 – 32 от СП/ и препис – извлечение от протокол № 17/13.05.2016 г. от СУ „Неофит Рилски” – гр. Харманли
/л. 47 от СП/.
В основата на приетата от съда
фактическа обстановка са показанията на пострадалия К.Ю.Х., които изясняват във
възможната пълнота протичането на събитията на инкриминираната дата.
Обстоятелството, че през въпросната вечер свидетелят е бил под въздействието на
алкохол не води до дискредитиране на показанията му, доколкото същите намират
опора в останалия доказателствен материал и не са налице основания за съмнение
в неговата способност правилно да възприема и пресъздава фактите от значение за
делото. Напротив, свидетелят има ясен спомен за случилото се, който изложи пред
съда в хронологически последователен и подреден вид. Що се отнася до
поведението на пострадалия непосредствено преди деянието, в частност
извършените от него разрушителни действия в дома на брат му, изтъкнати от
защитата, следва да се отбележи, че са ирелевантни по отношение на повдигнатото
на обвинение.
От показанията на пострадалия К.Х. се установява наличието на
предистория в отношенията му с подсъдимите, свързана с предходно тяхно
агресивно поведение спрямо него, изразило се в нанасяне на удари. Тези
обстоятелства се потвърждават и от показанията К.Д.И., А.С.Р. и А.А.С., които
свидетелстват за съществуването на вражда между подсъдимите и пострадалия.
По отношение на основния въпрос, включен в предмета на доказване по
делото, свидетелят Х. е категоричен, че именно подсъдимите Р.Ю. и С.Ю. заедно с
две непознати за него лица са извършители на инкриминираното деяние, като са му
нанесли удари по главата и тялото, използвайки големи метални тръби. В тази
насока, макар и като производен доказателствен източник, са показанията на
свидетелите С.Р.М., К.Д.И. и М.Д.М., на които пострадалият е съобщил за
нападателите си непосредствено след деянието без каквото и да било колебание
относно самоличността на подсъдимите.
Авторството на инкриминираното деяние се доказва по несъмнен начин и
от показанията на свидетелите А.С.Р. и А.А.С., дадени в хода на досъдебното
производство. При разпита си, проведен няколко часа след процесните събития
свидетелите недвусмислено заявяват, че са възприели присъствието на подсъдимите
пред дома им по същото време, когато и пострадалия К.Х. е бил там. Свидетелят А.Р.
не е бил пряк очевидец на извършеното деяние, но е чул гласа на подсъдимия Р.Ю.,
като е разпознал и двамата подсъдими в момента, в който са напускали
местопроизшествието. От своя страна свидетелят А.С. непосредствено е видял как
подсъдимите и другите две неустановени по делото лица са нанесли удари на пострадалия К.Х.. Пред разследващия орган
и в присъствието на родител, същият добросъвестно и подробно е пресъздал своите
впечатления за случилото се. Разказал е за използваните от нападателите
средства - метален стик, бухалка и тояги, за начина и мястото на нанасяне на
ударите - по главата и тялото на пострадалия. Същевременно в съдебно заседание
тези свидетели отричат да са видели и разпознали подсъдимите, като изрично не
поддържат предишните си показания. Въпреки това свидетелят А.С. потвърждава, че
е видял двата автомобила, управлявани от подсъдимите, което се подкрепя от
показанията на свидетелката К.И. и отчасти на свидетеля С.Ю.Р.. Съдът намира,
че настъпилата промяна във версията на свидетелите А.Р. и А.С. е продиктувана
от роднинската им връзка с подсъдимите, като преценява, че следва да кредитира
показанията им от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, които
кореспондират с показанията на пострадалия К.Ю.Х. и свидетеля С.Р.М..
Относно съпричастността на подсъдимите към извършеното
деяние съдът намира за необходимо да обсъди две групи обстоятелства:
На първо място това са показанията на свидетеля М.Ж.Г. в
частта, целяща изграждане на алиби за подсъдимия Р.Ю.. Твърдението на
свидетеля, че на инкриминираната дата този подсъдим не е участвал в сбиване и
побой над пострадалия К.Х. не намира подкрепа в останалите събрани по делото
доказателства и представлява опит за неговото оневиняване с оглед приятелските
им отношения. Отделно от това е израз на правото на свидетеля да не уличава
себе си в извършване на престъпление. По тази причина съдът не дава вяра на
обсъдената част от показанията на свидетеля Г..
На следващо място става въпрос за протокол от съдебно
заседание, проведено на 12.09.2019 г. по НОХД № 379/2019 г. по описа на РС -
Харманли, който според повереника на частния обвинител доказва авторството на
деянието от страна на подсъдимия С.Ю.. Във въпросният протокол се съдържа
своеобразно самопризнание на подсъдимия по повдигнатото му обвинение с оглед
изразено от него по настоящото дело желание за сключване на споразумение. В
същото време съдът не е одобрил представеното споразумение, поради което и на
основание чл. 382, ал. 8 от НПК направеното самопризнание няма доказателствена
стойност. При това положение изводът за авторството на деянието от страна на
подсъдимия С.Ю. се основава на събраните по делото гласни доказателства.
Наличието на нанесени удари и
техният механизъм, както и естеството на причинените увреждания се установяват и
от приетата по делото медицинска документация, както и от заключението на
съдебномедицинската експертиза, включително от разясненията на вещото лице,
дадени в съдебно заседание. Вещото лице е категорично, че урежданията са
причинени от удари, нанесени с продълговати предмети и от теренни травми, което
напълно кореспондира с показанията на пострадалия К.Х. и на свидетеля А.С.. Съдът
кредитира заключението на експертизата като компетентно изготвено, с нужните
професионални знания и опит, и съответстващо на останалите събрани по делото
доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка и
изложения доказателствен анализ съдът намери, че подсъдимите Р.С.Ю. и С.С.Ю. са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, за втория във връзка с чл. 63, ал.
1, т. 4 от НК.
От обективна
страна - на
01.09.2018 г. в гр. Харманли подсъдимите като извършители, в съучастие помежду
си и с неустановени по делото лица, са причинили на К.Ю.Х. *** лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК, а именно – разкъсно контузни рани в областта на главата,
охлузвания и кръвонасядания по крайниците и гърдите.
По делото
се установи, че двамата подсъдими заедно с други две лица са нападнали
пострадалия и са започнали да го удрят по главата и тялото. Наличието на
разминаване относно естеството на предмета, с който са нанесени ударите, е
обяснимо с оглед смесване на понятията във възприятията на отделните свидетели,
като се преодолява от вещото лице, установило, че по механизъм на действие
нараняванията са причинени от предмет с продълговата форма. Нанесени са
множество удари спрямо пострадалия и съставомерните наранявания са в
причинно-следствена връзка с получените увреждания. Настъпилият съставомерен
резултат е причиняване на три разкъсно контузни рани по главата с дължина 3-4
см, което се квалифицира като разстройство на здравето, извън случаите на средна
и тежка телесна повреда по смисъла на т. 15 от Постановление № 3 от 27.09.1979
г., Пленум на ВС. По делото е доказано нанасянето и на други травматични
увреждания на пострадалия – охлузвания и кръвонасядания по крайниците и гърдите,
които по своя характер представляват лека телесна повреда с причиняване на
болки и страдания, без разстройство на здравето. Въпреки това е налице едно
престъпление, доколкото в хипотеза на две или повече различни по вид телесни
увреждания, деянието се квалифицира като едно престъпление, съобразно
най-тежкия настъпил резултат /Постановление
№ 3 от 27.09.1979 г., Пленум на ВС/.
От субективна страна подсъдимите са действали при условията на пряк
умисъл, като са съзнавали общественоопасния характер на извършеното деяние,
предвиждали са общественоопасните последици и са желаели настъпването на тези
последици. Подсъдимите са имали ясна представа за противоправността на
нападението спрямо пострадалия, осъзнавали са, че нанасянето на удари с
продълговати предмети по главата и тялото му може да причини телесна повреда,
като пряко и непосредствено са целели настъпването на вредоносния резултат, а
именно увреждането на пострадалото лице. Подсъдимият С.Ю. е имал
психофизическата зрялост и необходимата интелектуална и волева възможност да
възприеме, осъзнае и ръководи своите действия и постъпки, независимо, че към
датата на извършване на инкриминираното деяние е бил непълнолетен. Наред с това
между подсъдимите е имало общност на умисъла,
като всеки един от тях е съзнавал участието на другия в извършването на
деянието и е разчитал на това участие за осъществяване на престъплението.
По отношение на въведения с повдигнатото обвинение квалифициращ
признак на извършеното деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, съдът прецени следното:
В
трайната съдебна практика се приема, че под хулигански подбуди като
обстоятелство, квалифициращо причиняването на лека телесна повреда по
тежконаказуемия състав на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, следва
да се разбират такива подбуди, които изразяват явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на морала и към човешката личност /Решение № 264 от 26.06.2014 г. по н. д. № 361/2014 г. на ВКС, Решение
96/2017 г. по н. д. 278/2017 г. на ВКС, Решение № 410/04.12.2013 г. по н. д. №
1479/2013 г. на ВКС, Решение № 42/24.03.2014 г. по н. д. № 2301/2014 г. на ВКС/. Задължително изискване е нанасянето на
телесното увреждане да се предшества или съпровожда от едно или няколко
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като самото причиняване на телесната повреда обективно е мотивирано
или пък е последица на предприетите хулигански действия /в този смисъл Решение
№ 245 от 15.03.2017 г. по н. д. № 944/2016 г. на ВКС и други/.
Извършените при наличието на хулигански подбуди действия са израз на невъздържаност, неприличие или буйство, което ги характеризира
като непристойни поради това, че противоречат на приетия в обществото морал и
порядък. Те са форма на явно и демонстративно незачитане на установения правов
и обществен ред, като са налице тогава и дотолкова, доколкото не се установяват
други мотиви у дееца, които биха изключили хулиганските му подбуди. При
причиняването на телесно увреждане по хулигански подбуди липсват лични мотиви и
отношения между виновния и пострадалия, като основният мотив на дееца е не да
засегне пострадалото лице, а да демонстрира явно неуважение към обществото,
незачитане на правните норми чрез посегателство върху пострадалия. Деецът иска
да изяви себе си, като погази установения ред и всичко, което се изпречи на
пътя му; да докаже, че може да върши каквото си пожелае, независимо от нормите
на обществото /Решение № 263 от
30.01.2020 г. по н. д. № 1114/2019 г. на ВКС; Решение № 68 от 11.04.2017 г. по
н. д. № 230/2017 г. и други/.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства може да се направи
извод, че в поведението и действията на подсъдимите Р.Ю. и С.Ю. липсват
хулигански подбуди. Въпреки че несъмнено са налице непристойни действия, то
подбудите на подсъдимите не са такива, да нарушават грубо и демонстративно
обществения ред и да манифестират явно неуважение към обществото и незачитане
на правните норми чрез посегателството върху пострадалото лице. Напротив, в
основата на поведението на подсъдимите е враждебното им отношение към
пострадалия, проявено в резултат на предшестващ конфликт, което безспорно сочи
на лични мотиви при извършване на престъпното деяние. В тази насока са
категоричните данни, изнесени от пострадалия К.Ю.Х. и потвърдени от свидетелите
К.Д.И., А.С.Р. и А.А.С.. Изложеното се
обосновава и при проследяване на развоя на събитията през процесната вечер.
Така пострадалият, виждайки подсъдимите, се е скрил, уплашен от „предишни
разправии”, включващи и нанесен му побой. От своя страна подсъдимите търпеливо
изчаквали пострадалият да напусне убежището си, което недвусмислено показва, че
именно той е бил обектът на тяхното внимание. Впоследствие подсъдимите се
нахвърлили върху него, движени от стремежа си за физическа саморазправа на
личностна основа. Следва да се отбележи, че подсъдимите не са насочвали
агресията си спрямо други от присъстващите лица, не са отправяли закани и
заплахи към тях, не са нанесли щети по имущество. В този смисъл от доказателствата
по делото не се установяват извършени от подсъдимите действия, предшестващи или
съпровождащи причиняването на телесното увреждане на пострадалия, които да са
израз на грубо нарушаване на обществения ред и явно неуважение към обществото. Осъществяването на инкриминираното деяние на обществено място само по себе
си не е достатъчно основание, за да се приеме, че е извършено по хулигански
подбуди. Всичко изложено свидетелства, че поведението на подсъдимите,
резултирало в нанасяне на телесна повреда на пострадалия, е мотивирано изцяло
от личните отношения помежду им и желанието за демонстриране на физическо
превъзходство и надмощие. В контекста на тези съображения съдът прецени, че
подсъдимите Р.Ю. и С.Ю. не са действали по хулигански подбуди, квалифициращи
леката телесна повреда като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК.
За извършеното от
подсъдимите престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, в разпоредбата на чл. 161,
ал. 1 от НК е предвидено, че наказателното преследване се възбужда по тъжба на
пострадалия. В случая обаче пострадалият К.Ю.Х., конституиран в качеството на
частен обвинител, чрез своя повереник е упражнил предоставената му процесуална
възможност да поиска от съда да се произнесе с присъда и за това престъпление.
Налице са визираните в чл. 287, ал. 5 от НПК предпоставки, доколкото искането е
направено своевременно и наказателното производство е образувано преди изтичане
на предвидения в чл. 81, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от извършване на
деянието.
По изложените
съображения съдът призна подсъдимите Р.С.Ю. и С.С.Ю. за виновни в извършване на
престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл.
304 от НПК ги оправда по повдигнатото им обвинение, че деянието е извършено по
хулигански подбуди.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или
пробация.
По отношение на подсъдимия
Р.С.Ю. съдът констатира, че са налице предпоставките
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
На първо място,
предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление отговаря на
критериите, заложени в чл. 78а, ал. 1, б. „а” от НК.
На второ място, от приложената по
делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан, но има
наложено административно наказание. С Решение № 32/14.04.2016 г. по НАХД №
500/2015 г. по описа на РС – Харманли, влязло в сила на 03.05.2016 г.,
подсъдимият е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 6 от НК за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
63, ал. 1, т. 4 от НК и му е наложено административно наказание „обществено
порицание”, което е изпълнено чрез прочитане на решението пред учителския и
ученическия колектив на СОУ „Неофит Рилски” гр. Харманли на 13.05.2016 г. В тази
връзка следва да се посочи, че с Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСНК на ВКС е потвърдено признатото в т. 4 от ППВС № 7/85
г. право на повторно освобождаване от наказателна отговорност на основание чл.
78а от НК след изтичане на една година от изпълнение на наложеното
административно наказание по аналогия с чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. При това
положение, доколкото в рамките на този едногодишен срок от изтърпяване на
наказанието подсъдимият не е извършил друго престъпление следва, че по
отношение на същия може отново да се приложи чл. 78а, ал. 1 от НК.
На следващо място, с престъплението не са
причинени имуществени вреди, като липсват и отрицателните предпоставки,
визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК, които изключват приложението на обсъждания
институт.
В контекста на изложеното
и предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК настоящия
съдебен състав освободи подсъдимия Р.Ю. от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание „глоба”. При индивидуализиране размера на наказанието
съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство младата възраст на
подсъдимия. Отегчаващи обстоятелства са неговите лоши характеристични данни и механизмът
на нанасяне на ударите, а именно с използване на продълговат предмет /метален
стик/ в уязвими части от тялото на пострадалия, причинили различни по характер
и интензитет увреждания. С оглед съвкупна преценка на тези обстоятелства съдът
наложи на подсъдимия административно наказание под средния предвиден в закона
размер, а именно „глоба” от 2000 лв., която ще способства в пълнота за изпълнение на целите
на наказанието по чл. 36 от НК и най-вече тези на специалната превенция спрямо
подсъдимия.
По отношение на подсъдимия
С.С.Ю. приложение намира разпоредбата на чл. 63, ал.
1, т. 4 от НК, регламентираща замяна на наказанието лишаване от свобода, когато
е в размер до пет години, с лишаване от свобода до две години, но не повече от
предвиденото в закона за съответното престъпление. В настоящия случай това не
води до промяна, доколкото за престъплението чл. 130, ал. 1 от НК, както бе
посочено, се предвижда наказание лишаване от свобода до две
години или пробация.
Спрямо подсъдимия С.Ю. не може да се
приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като е налице една от визираните в чл. 78а, ал.
7 от НК пречки. От
приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият е
осъждан по НОХД № 380/2018 г. по описа на РС – Харманли, със споразумение,
влязло в сила на 19.09.2018 г., за извършени на 15.05.2018 г. престъпления по
чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК и по чл. 269, ал. 1, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Видно е, че между тези престъпления и настоящото от
01.09.2018 г. е налице реална съвкупност по смисъла на чл. 23 от НК, доколкото
са извършени преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда.
Изложеното обосновава извод за множество престъпления, което изключва
приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК.
При индивидуализиране на наказанието се
отчете като смекчаващо отговорността на подсъдимия С.Ю. обстоятелство единствено
неговата млада възраст. За отегчаващи обстоятелства съдът прие обремененото
съдебно минало на подсъдимия, лошите характеристични данни и начинът на
извършване на инкриминираното деяние – чрез нанасяне на удари с бухалка по
уязвими части от тялото на пострадалия. При преценка на тези обстоятелства съдът
съобрази, че налагането на наказание лишаване от свобода се явява по-подходящо
по вид в рамките на алтернативно предвидената за престъплението санкция.
Що се отнася до размера на наказанието
съдът прецени, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК. Съображенията за това са, че
липсват многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключително
такова, които да обусловят извод, че и най-лекото предвидено в
закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Поради изложеното
наказанието е определено при условията на чл. 54 от НК.
След
извършване на съвкупна и балансирана оценка на всички фактори, имащи значение
за отговорността на подсъдимия С.Ю., настоящия съдебен състав достигна до
извода, че следва да му се наложи наказание в размер под средния предвиден в
закона, а именно лишаване от свобода в размер на 10 месеца. Индивидуализирано
по този начин наказанието се явява адекватна на извършеното деяние санкция,
която ще послужи за постигане на целите по чл. 36 от НК.
Налице са
основанията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението на наложеното на
подсъдимия С.Ю. наказание „лишаване
от свобода”. Размерът на определеното наказание е под три години, подсъдимият
е осъждан за престъпление от общ характер, за
което обаче му е наложено наказание „пробация”. Наред с това съдът намира, че за
превъзпитанието и поправянето на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване
на наложеното наказание. Относно изпитателния срок, доколкото към момента на
извършване на престъплението подсъдимият е бил непълнолетен, приложение намира
разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от НК, предвиждаща срок от една до три години. В
случая съдът определи изпитателния срок в средния размер от две години, който е
достатъчен, за да повлия възпиращо спрямо подсъдимия с оглед опасността да бъде
приведено в изпълнение така отложеното наказание.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
Съобразно изхода на делото
и на основание чл. 189, ал. 3 от НК съдът осъди подсъдимите Р.С.Ю. и С.С.Ю. да
заплатят по сметка на ОД на МВР – Хасково разноските за назначената съдебно
медицинска експертиза в размер на общо 164,22 лева. Наред с това съдът осъди
подсъдимите да заплатят на частния обвинител направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1550 лева.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Ирена Аврамова/