Решение по дело №532/2025 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 424
Дата: 4 септември 2025 г.
Съдия: Славка Кабасанова
Дело: 20255440100532
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 424
гр. Смолян, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и пети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Бойка Русова
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело №
20255440100532 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.128 т.2 КТ, чл.222 ал.3 КТ и чл.224
ал.1 КТ.
Делото е образувано по постъпила искова молба от М. О. Ч. срещу *****,
представлявано от *****, с която се иска осъждане на ответника да й заплати:
- сумата 1693,17 лв. - разлика между изплатеното и дължимо трудово
възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от
01.01.2023 г. до 01.07.2023 г.; сумата 200лв.- лихва за забава, считано от
10.08.2023 г. до 31.03.2025 г. вкл, ведно със законната лихва върху главницата
от 01.04.2025 г. до окончателното й изплащане;
- сумата 300,00 лв. - разлика между изплатеното и дължимо обезщетение
за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 21 дни; сумата 50лв.-
лихва за забава, считано от 10.08.2023 г. до 31.03.2025 г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата от 01.04.2025 г. до окончателното й
изплащане;
- сумата 3900 лв- разлика между изплатеното и дължимо обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение, поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със сумата 400лв.- мораторна
лихва, считано от 10.08.2023 г. до 31.03.2025 г. вкл., ведно със законната лихва
1
върху главницата от 01.04.2025 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата излага, че е била в трудово правоотношение с *****, *** на
длъжност *****, което е прекратено, считано от 01.07.2023 г., на основание
Заповед № РД-08-332 от 20.06.2023 г. на основание чл.328, ал.1, т. 10а от КТ,
поради придобиване право на пенсия. Била и член на синдикална организация
към Синдиката на българските учители и добросъвестно заплащала членския
си внос.
Твърди, че на 10.08.2023 г. е сключен Анекс № Д01-192 към Колективен
трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-
269 от 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, от една
страна и две синдикални организации от друга - Съюз на ръководителите в
системата на народната просвета в България и Синдиката на българските
учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България. С
въпросния Анекс е прието изменение на минималните основни работни
заплати, считано от 01.01.2023 г., като за ***** е предвидено минимално
възнаграждение от 1763 лв. Изменението на КТД и предвиденото в него
изменение на минималните възнаграждения е заложено и в Закона за
държавния бюджета на Република България за 2023 г., който макар приет на
01.08.2023 г., влиза в сила от 01.01.2023 г.
В исковата молба се сочи, че на 17.02.2025 г. ищцата подава заявление до
директорката на ***** с вх. № 152 от 17.02.2025 г., с което претендира
трудовите възнаграждения, които е получила за периода от 01.01.2023 г. до
01.07.2023 г./момента на прекратяване на трудовото и правоотношение/ да
бъдат актуализирани, съобразно сключения анекс. Заявява, че не е получила
отговор.
Твърди се, че считано от 01.01.2023г. до 01.07.2023 г. са изминали
приблизително 6 месеца, в които на ищцата Ч. е изплащано възнаграждение
по трудовия й договор в размер на работната заплата преди актуализирането и
спрямо Анекса. Сумите, които се претендират представляват разлика между
получени и дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса.
Ищцата излага, че колективният трудов договор представлява недържавен
източник на трудово-правни норми, като социалното му предназначение е да
урежда повече на брой и по-богати по съдържание субективни права. Според
нея правилото за поведение, съдържащо се в Анекса и касаещо минимални
2
работни заплати е с изрично уредено действие “ех tunc”. Законодателят е
преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между
правните субекти, без значение дали същите съществуват или не в момента, в
който е сключен Анекса за изменение на КТД.
Позовава се на разпоредбата на чл.57 от КТ предвижда, че колективният
трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са
членове на синдикалната организация - страна по договора. Ч. сочи, че в
процесния период между 01.01.2023 и 01.07.2023 г. е била в трудово
правоотношение с ответното училище, била член на синдикална организация
и предвиденото изменение на минималните възнаграждения я засяга и има
действие спрямо нея.
От ответника ***** е постъпил отговор на исковата молба по реда на
чл.131 ГПК, в който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Ответникът признава за верни твърденията на М.Ч., че е била служител
на училището на длъжност „******“, че трудовото й правоотношение е
прекратено със заповед № РД-08-332/ 20.06.2023 г, считано от 01.07.2023
година.
Твърди, че при прекратяването на договора на М.Ч. са изплатени всички
дължими суми. Сочи, че към 10.08.2023 г. право на увеличение на заплатата
имат лицата, които са със статут на „педагогически специалисти“ и са „заети“
в образованието - записано в алинея 2 на чл. 27 от КТД, променен с анекса.
***** изтъква, че че ищцата не е в този кръг лица на „заети“ към датата
10.08.2023 г. и поради това не може да се ползва от извършеното увеличение.
Няма и качеството на педагогически специалист по смисъла на ЗПУО, тъй
като това качество според него съществува само при действащо валидно
трудово правоотношение, а такова липсва за ищцата към датата на
сключването на анекса. Счита, че по смисъла на чл. 27 от КТД, М.Ч. не е
правоимащ, тъй като не е педагогически специалист и не е заета към момента
на анекса.
Намира, че наличието на валидно индивидуално трудово правоотношение
към 10.08.2023 г. е абсолютна предпоставка за практическото реализиране на
посоченото в анекса увеличение. Ответникът сочи, че втора предпоставка е
лицето към 10.08.2023 г. да е обхванато от действието на КТД, т.е. да е
синдикален член, а М.Ч. не е обхваната от действието на КТД като
3
синдикално членство към 10.08.2023 г.
***** изтъква, че с новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на
предучилищното и училищно образование, приет с Анекса от 10.08.2023 год.,
е предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 год. на индивидуалните
работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищно
образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и
съответните разходи за осигурителните им вноски. Именно към тази дата
според ответника се определя и кръга от лицата, за които се прилагат
договореностите в Анекса т.е. за всички, които към 10.08.2023 г. са
притежавали това качество „работници и служители“. Сочи, че посочената в
Анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на
договорните клаузи, а е началният момент, от който се увеличават работните
заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители -
синдикални членове към момента на постигане на договореността -10.08.2023
год., т.е. основанието за увеличение на работната заплата възниква на
10.08.2023 год.
Неправилно намира и заключението, че със ЗДБ за 2023 година,
законодателят е предвидил увеличение на работните заплати на
педагогическия персонал с определен процент със задна дата. Такава
разпоредба в ЗДБ за 2023 г. според ответника не съществува, защото в този
закон не се предвиждат конкретни увеличения на заплати. Правилото според
него е, че клаузите на КТД действат занапред, за в бъдеще, но страните по
договора могат да уговорят друго. В случая не става дума „обратно действие“
на анекса към КТД.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява.
Процесуалният й представител адв.П. ангажира становище за основателност
на предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не
ангажира становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
писмени доказателства, на основание чл. 12 ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове
с правно осн.чл.128 т.2 КТ, чл.224 ал.1 КТ и чл.222 ал.3 КТ.
4
Съдът допусна в с.з. по реда на чл.214 ал.1 ГПК изменение на размера на
претенциите, съгласно което предявения иск с правно основание чл. 128 т. 2
КТ се счита предявен за сумата 1915.71 лв., вместо първоначално заявения
размер 1693.17 лв.; аксесорният иск за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД се счита
предявен за сумата 433.56 лв., вместо първоначално заявения размер от 200
лв.; предявеният иск по чл. 224, ал. 1 КТ се счита предявен за сумата 318.57
лв., вместо първоначално заявения размер от 300 лв., а аксесорният иск за
мораторна лихва се счита предявен за сумата 72.10 лв., вместо първоначално
заявения размер от 50 лв.; предявеният иск по чл. 222, ал.3 КТ, се счита
предявен за сумата 3504.57 лв., вместо първоначално предявения размер от
3900 лв., а аксесорният иск за мораторна лихва се счита предявен за сумата
793.13 лв., вместо първоначално заявения размер от 400 лв.
Страните не спорят и от Заповед № РД-08-332/20.06.2023 г. на директора
на ***** става ясно, че ищцата е заемала през процесния период 01.01.2023 г.
– 01.07.20233 г. длъжността ***** по ***** в ответното училище. Трудовото й
правоотношение е било прекратено, поради придобиване на право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. С цитираната заповед е разпоредено на
ищцата да се изплатят следните обезщетения: по чл.222 ал.3 КТ – 11 брутни
работни заплати и по чл.224 ал.1,2 КТ – 21 дни неизползван платен годишен
отпуск.
Видно от служебна бележка изх.№*******г. на СО при СБУ в *****,
ищцата е била член на синдикалната организация към Съюза на българските
учители към 01.01.2023 г. и до месец май, вкл. 2023 г. и редовно е заплащала
членски внос.
От анекс №Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов договор за
системата на предучилищното и училищното образование Д01-269 от
06.12.2022 г. се установява, че той е сключен между Министерството на
образованието и науката, от една страна, Съюза на ръководителите в
системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в
средното образование в Република България, като работодатели от друга
страна, и синдикатите от трета - Синдиката на българските учители към
Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат
“Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия
учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в
5
България.
С анекса страните се договарят текстът на чл.27 да се измени както
следва: За системата на предучилищното и училищното образование се
определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като
за ***** минималната основна работна заплата е 1763лв.
Съгласно заключението по назначената СИЕ, изготвено от вещото лице С.
Н., което съдът кредитира изцяло като обективно и неоспорено, към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, основното трудово
възнаграждение на ищцата е в размер на 1533,00 лева и допълнително
възнаграждение от 39% за прослужено време и професионален опит върху
договорената заплата, а съгласно Анекс Д01-192 към КТД Д01-269/06.12.2022
г. за системата на предучилищното и училищно образование/Анекса/,
основното възнаграждение на „*****“ се определя в размер на 1763,00 лева,
считано от 01.01.2023 г. В заключението се сочи, че разликата между
изплатените и полагащите се суми, за брутно трудово възнаграждение на М.
Ч. за времето от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., съгласно Анекса е в размер на
1915,71 лева. Изплатеното й обезщетение по чл.224 е в размер на 2167,00лв., а
в случай, че се приеме основното възнаграждение в размер на 1763,00 лева, й
се дължи допълнително обезщетение в размер 318,57лв. Изплатеното й
обезщетение по чл.222 ал.3 КТ е в размер на 23 837лв., а в случай, че се
приеме основно възнаграждение в размер на 1763,00 лева, й се дължи
допълнително обезщетение в размер 3504,27лв. Лихвата за забавено плащане
по чл.86 от ЗЗД е изчислена върху всяка от дължимите суми от 10.08.2023 г-
датата на подписването на Анекса до 01.04.2025 г. - датата на подаване на
исковата молба в съда е както следва:
-433,56 лева - върху главница от 1915,71 лева - разлика между
изплатените и полагаеми суми за брутно трудово възнаграждение, съгласно
Анекса;
-793,13 лева - върху главница от 3504,57 лева - разлика между
изплатените и полагаеми суми за обезщетение по чл. 222, ал.З от Кодекса на
труда, съгласно Анекса.
-72,10 лева - върху главница от 318,57 лева - разлика между изплатените и
полагаеми суми за обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда.
Според съда изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г. следва да се
6
прилага за всички работници/служители в сферата на предучилищното и
училищното образование-синдикални членове, които към 2023г. са полагали
труд по трудово правоотношение. По делото се установи, че със сключения на
10.08.2023г. анекс е изменена разпоредбата на чл. 27 от КТД от 06.12.2022г.,
уреждаща минималните основни работни заплати за системата на
предучилищното и училищното образование и разпределението на
осигурените средства от държавния бюджет, като със задна дата — от
01.01.2023г., се определят по-високи минимални основни работни заплати за
системата на предучилищното и училищното образование. Следователно, с
Анекса се преуреждат отношенията относно работните заплати на
педагогическия и непедагогическия персонал в системата на предучилищното
и училищното образование, със задна дата. Такова преуреждане на
отношенията със задна дата е допустимо. След като страните преуреждат
възникнали в предходен период правоотношения, то това преуреждане следва
да се отнася за всички членове на синдикални организации, които към
01.01.2023г. са полагали труд по трудово правоотношение. Следва да се има
предвид, че това преуреждане със задна дата с анекса е в резултат от приетия
със закъснение държавен бюджет за 2023г., който е следвало да бъде изготвен
и приет до края на 2022г. Законът за държавния бюджет за 2023г. е приет
много по-късно — на 28.07.2023г., но му е придадено обратно действие —
същият е в сила от 01.01.2023 г. Нито разпоредбата на чл. 27, ал. 2, нито други
разпоредби на анекса предвиждат изрично изключване на лицата, чиито
трудови правоотношения са прекратени към датата на сключването му -
10.08.2023г.
Тълкуване в изложения от ответника смисъл би било несправедливо и
би довело до неравно третиране на работниците/служителите полагали труд
при същия работодател на равна или сходна длъжност след 01.01.2023г., но
чиито трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на
анекса към КТД — 10.08.2023г.
Исковете се явяват основателни и следва да се уважат в претендирания
от ищцата размер. Трудовото възнаграждение и обезщетенията по чл.222 ал.3
и чл.224 КТ е следвало да й се изплатят в размера след актуализацията на
основното трудово възнаграждение. Тъй като работодателят не е направил
това, въпреки изпратената до него изрична покана, той следва да бъде осъден
да заплати на работника разликата между дължимите и изплатени трудови
7
възнаграждения за периода 01.01.-01.07.2025 г. и обезщетенията.
С оглед изхода на спора на ищцата на осн.чл.78 ал.1 ГПК се дължат
направените разноски по делото в размер на 2000лв. адвокатско
възнаграждение.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати ДТ върху шестте
иска в общ размер от 417лв. и 300лв. за изготвена експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *****, ***, БУЛСТАТ ********, представлявано от *****,
да заплати на М. О. Ч. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***********,
следните суми:
- 1 915,71 лв. - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс №
Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и
училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. брутно трудово
възнаграждение, ведно с дължим процент за прослужено време за периода от
01.01.2023 г. до 01.07.2023 г., ведно с мораторна лихва в размер на 433,56 лв.,
считано от 10.08.2023 г. до 31.03.2025 г. и законната лихва върху главницата от
01.04.2025 г. до окончателното й изплащане;
- 318,57 лв. - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс №
Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и
училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетението за неизползван
годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за период от 21 дни, ведно с мораторна
лихва в размер на 72,10 лева, считано от 10.08.2023 г. до 31.03.2025г и
законната лихва върху главницата от 01.04.2025 г. до окончателното й
изплащане;
-3504,57 лв.- разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс №
Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и
училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати
съгласно КТД, ведно с мораторна лихва в размер на 793,13 лв., считано от
10.08.2023 г. до 31.03.2025г и законната лихва върху главницата от 01.04.2025
г. до окончателното й изплащане.
8
ОСЪЖДА *************** да заплати на М. О. Ч. деловодни
разноски в размер на 2000лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА *************** да заплати по сметка на РС Смолян в
полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по делото в размер на
417лв. и сумата 300лв. разноски за експертиза направени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред СмОС.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________

9