РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2449
гр.
Пловдив, 19.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, трети
състав, в закрито заседание на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и трета
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Несторова
като разгледа докладваното от председателя
АД № 2581 по описа за 2023 г. на Административен съд – Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК), чл. 27 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно
осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на М.И.Н., с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат С., с приложено пълномощно, против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 16/06/3/0/01608/04/01 с изх. №
07-165-6500/784 от 09.08.2023г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“–Пловдив.
Изложени са съображения за
незаконосъобразност на оспорения акт и допуснати в административното
производство съществени нарушения на процесуалните правила. С жалбата е
направено искане за спиране изпълнението на оспорения административен акт.
Твърди се, че жалбоподателката има присъдена 100% инвалидност, здравословното й
състояние се влошава и при евентуален запор на сметката, ще бъде лишена от средства
за препитание. Твърди се, че същата работи като младши експерт, но без
посочване на работодател. Сочи се, че предизвиканото с АУПДВ имуществено
разместване ще причини тежки вреди за дружеството, с оглед настоящата
икономическа ситуация.
Приложени са решение на ТЕЛК и болничен лист.
Ответната по искането страна –
ДФ“Земеделие“-Пловдив, чрез процесуалния си представител, намира искането за
неоснователно. Излага подробни съображения относно изискването за наличие на нови обстоятелства.
Сочи се, че Експертното решение е от
20.06.2023г. , т.е. издадено е преди датата на издаване на оспорения АУПДВ и в тази връзка не е ново
обстоятелство.
Искането е процесуално допустимо. Изхожда
от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от обжалвания акт.
Разгледано по същество искането за спиране
изпълнението на АУПДВ е неоснователно по следните съображения:
АУПДВ е издаден по реда на чл. 27 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 166 от ДОПК. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8
от ЗПЗП, Нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г. - обжалването на
издадените от изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“ или от оправомощените от
него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не
спира изпълнението им. При това положение, жалбата няма суспензивен ефект и
същият се явява годно изпълнително основание.
При допуснато със закон предварително
изпълнение на административния акт е налице презюмиран от законодателя защитим
интерес от категорията на този по чл. 60, ал. 1 от АПК. Допуснатото
предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл.
166, ал. 4 от АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2
от АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в
случая разпоредбата на чл. 27 от ЗПЗП не съдържа.
За да са налице условията за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, в тежест на
оспорващия е да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК. При това
значителните или трудно поправими вреди не могат да се предполагат, а следва да
се конкретизират, като се представят доказателства за тях. В случая се твърди,
че предварителното изпълнение ще доведе до значителни финансови затруднения за
оспорващия. Не се представят доказателства за трудовите доходи на
жалбоподателката, сочи се, че работи като младши експерт, но без посочване на
конкретно дружество или администрация и без посочване на размера на трудовото
възнаграждение. Не се представят доказателства за паричните средства, с които
разполага /извлечения от банкови сметки например/. Действително представено е
Експертно решение на ТЕЛК с дата 20.06.2023г. на УМБАЛ „Пловдив“ АД, но същото
е с дата прехождаща издаването на АУПДВ и в този смисъл не представлява ново доказателство.
Жалбоподателката е имала възможност да представи този медицински документ пред
административния орган, още повече, че от представения болничен лист се
установява, че е била в отпуск по болест от 25.08.2023г. до 01.09.2023г., с
диагноза – бактериална чревна инфекция неуточнена.
Съдът намира, че евентуалните вреди, които
ще настъпят за оспорващия не са от категорията на посочените в чл. 166, ал. 2
от АПК и не са противопоставими на защитимия държавен интерес по допуснатото
със закон предварително изпълнение на акта. Сочените обстоятелства, които целят
да обосноват настъпването на значителна и/или трудно поправима вреда, не
съставляват вреди, които по интензитет да надвишават защитимия интерес за
допускане на предварително изпълнение. Евентуалните вреди, които се твърди, че
ще настъпят от фактическото изпълнение, подлежат на възмездяване в
самостоятелно съдебно производство, при евентуално приключване на съдебното
производство с отмяна на оспорения АУПДВ. Още повече, към жалбата, с която е
направено и искането не са представени доказателства за имущественото състояние
на М.Н., за да се прецени какъв ще е интензитета на въздействие на
изпълнението.
Доколкото оспорващата не е представила
доказателства за имущественото си състояние, предизвикваното с АУПДВ
имуществено разместване не може да се прецени, като причиняващо тежки вреди,
заради значителния размер на установеното публично държавно вземане. Не се
сочат доказателства по отношение твърдението, че събирането на вземането е
несъвместимо с продължаването на стопанската й дейност. Както беше казано
по-горе тежестта за доказване на вредата е на искащия спирането. В случая
евентуални вреди се твърдят общо, но не са установени и доказани.
Воден от горното и на основание чл. 166,
ал. 3 от АПК, Съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на М.И.Н.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, за спиране изпълнението на Акт за установяване на публично държавно
вземане № 16/06/3/0/01608/04/01 с изх. № 07-165-6500/784 от 09.08.2023г. на
Директора на ОД на ДФ „Земеделие“–Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване, с частна жалба пред Върховния административен съд, в
7-дневен срок от съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: