№ 752
гр. Русе, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Биляна С. Кисева
при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Биляна С. Кисева Административно
наказателно дело № 20234520201921 по описа за 2023 година
Образувано е по повод постъпила жалба от „МЕРСИ 2020” ООД
гр.Русе, ЕИК: *********, представлявано от управителите П.П., М.П., М.П. и
С.П., против НП № 18-2300074/19.09.2023г. на Директора на Дирекция „ИТ“
гр.Русе, с което на жалбоподателя е наложено наказание на осн. чл.416, ал.5,
вр.чл.414, ал.1, вр.чл.415в, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на
300.00 лв., за нарушение на 403а, ал.1 от КТ.
В съдебно заседание, жалбоподателите не се явява. Вместо тях се
явява адв. П. Х., АК – гр. Русе, която твърди, че поддържа подадената жалба.
Моли съда да отмени изцяло НП,като неправилно и незаконосъобразно, тъй
като протокола за извършена проверка не било ясно на коя дата е издаден, как
е връчен на жалбоподателя и дали са грешно посочените дати в него. Твърди,
че липсва правилна индивидуализация на дружеството жалбоподател в
издаденото НП, а именно в диспозитивната част е написано напълно грешен
Булстат. При евентуалност, моли да се измени НП и се наложи по-леко
наказание. Претендира разноски в размер на 200.00 лв.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща процесуален
представител, който пледира за неоснователност на жалбата. Претендира
разноски.
1
РРП редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 06.07.2023г. е извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство по работни места на „МЕРСИ 2020” ООД гр.Русе, ЕИК:
*********, с обект на контрол – ресторант „Ла Фамилия“ в гр. Русе,
бул.“Липник“ № 52 е констатирано, че работодателя не държи в обекта на
разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния
трудов ред. От представен по делото Протокол за извършена проверка № ПР
2325572 от 29.08.2023г., връчен на П.П. на 29.08.2023г., е видно, че в обекта
били извършени три проверки, съответно на 06.07.2023г., и 11.08.2023г. и в
периода от 14.07.2023г. до 11.08.2023г. по документи в ДИТ-Русе, като
проверката по работни места на 11.08.2023г. била извършена съвместно с
представители на ОДМВР-Русе. В протокола било вписано, че при проверката
били констатирани 8 бр. нарушения и били дадени предписания за 6 от тях, с
различни срокове. За установеното нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ, че
работодателя не държи в обекта на контрол, на разположение на контролните
органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, не било издадено
предписание, а на същата дата 29.08.2023г. е съставен АУАН № 18-2300074,
който бил връчен на П.С.П. на същата дата. В АУАН не са вписани обяснения
и възражение на нарушителя. В последствие въз основа на така издадения и
връчен АУАН е издадено и обжалваното НП № 18-2300074 от 19.09.2023г.,
връчен на П.С.П., на 25.09.2023г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите, АУАН, НП, както и останалите материали по
административно-наказателната преписка.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът констатира, че при издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно
длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на
нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити
2
по чл.42 от ЗАНН. Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя.
Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по
чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите
реквизити по чл.57 от ЗАНН.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление,
нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички
елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност
на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил в
развилото се съдебно производство. Относно Вписания грешен БУЛСТАТ на
дружеството в диспозитиванта част на НП, съдът счита, че се каса за
техническата грешка, тъй като в обстоятелствената е вписан верния
БУЛСТАТ. Предвид на което не се касае за липсва правилна
индивидуализация на дружеството нарушител.
От събраните по делото доказателствата се установи по несъмнен
начин, че състава на нарушението е осъществен от обективна страна от
„МЕРСИ 2020” ООД гр.Русе, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр.Русе, ул.“ Родопи“ № 2, вх.4, ет.1, представлявано заедно и
поотделно от управителите П.С.П., М.З.П., М. П.П.а и С. П.П.а.
От представения по делото и административно-наказателната
преписка Протокол за извършена проверка № ПР 2325572 е съставен на
29.08.2023г. и на същата дата е връчен на управителя П.С.П.. А
обстоятелството дали били верни датите вписани, като даден срок за
изпълнение на дадени предписания, не са относими към настоящото
нарушение, тъй като за извършването му не е даден срок за изпълнение на
предписание, а е издаден АУАН от същата дата, в който е съставен и
протокола.
Административно наказващия орган правилно е квалифицирал
деянието като нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ, правилно е наложил
наказанието на осн. чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като е установил, че нарушението
е отстранено веднага след установяването му и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители. В разпоредбата на чл.415в, ал.1
3
от КТ е предвидено, че работодателят се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 100 до 300 лв. Т.е минималното наказание за това
нарушение е имуществена санкция в размер на 100 лв. По делото не са
събраха данни работодателя „МЕРСИ 2020” ООД гр.Русе, ЕИК: ********* да
е извършил други такива нарушения, за които да е бил наказван и следва да
му бъде наложено минималното предвидено в закона наказание, а именно
имуществена санкция в размер на 100 лв., а не максималното 300 лв.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде
изменено в частта на наложеното наказание.
От ответника е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В съответствие с изхода на делото и в съответствие с
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 120 лева. В случая
възнаграждение в размер на 80 лева съдът счита за справедлива сума с оглед
правната и фактическа сложност на делото.
Жалбоподателя, чрез адв. П. Х., АК – гр. Русе е направил искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв., а не както е
посочено в представеното пълномощно – 400.00 лв. В съответствие с изхода
на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с
чл.143 от АПК. Тъй като нормата на чл. 143 от АПК не сочи възлагането на
разноските при изменение на оспорения акт, то при изменение на обжалвания
акт по силата на чл. 144 от АПК намира приложение чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Предвид това, в случаите на изменение на обжалваните в производството по
ЗАНН актове, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78 от ГПК, в полза
на жалбоподателя възниква правото на присъждане на разноски в условията
на съразмерност, пропорционално на уважената част от претенцията.
Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК „Заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска“
Предвид на изложеното и като има предвид, че жалбоподателя
претендира 200.00 лв., а реално е заплатил възнаграждение в размер на 400
лв., следва да се определи възнаграждение в размер на 200.00 лв. съобразно
4
уважената част на иска.
Тъй като и двете страни претендират възнаграждения и такива се
дължат, както от жалбоподателя, така и от ответника съдът счита, че при
компенсация следва Дирекция „ИТ“ гр.Русе, да бъде осъдена да заплати на
„МЕРСИ 2020” ООД гр.Русе, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление в гр.Русе, ул.“ Родопи“ № 2, вх.4, ет.1, представлявано заедно и
поотделно от управителите П.С.П., М.З.П., М. П.П.а и С. П.П.а сумата от
120.00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НП № 18-2300074/19.09.2023г.
на Директора на Дирекция „ИТ“ гр.Русе, с което на „МЕРСИ 2020” ООД
гр.Русе, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“
Родопи“ № 2, вх.4, ет.1, представлявано заедно и поотделно от управителите
П.С.П., М.З.П., М. П.П.а и С. П.П.а, е наложено наказание на осн. чл.416,
ал.5, вр.чл.414, ал.1, вр.чл.415в, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на
300.00 лв., за нарушение на 403а, ал.1 от КТ, като НАЛАГА имуществена
санкция в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК, вр.
чл.144, вр.чл.78 от ГПК Дирекция „ИТ“ гр.Русе да заплати на „МЕРСИ 2020”
ООД гр.Русе, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.Русе,
ул.“ Родопи“ № 2, вх.4, ет.1, представлявано заедно и поотделно от
управителите П.С.П., М.З.П., М. П.П.а и С. П.П.а, при компенсация сумата от
120.00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Русенския административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5