Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 981/8.7.2020г. Град
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и осми състав
На шести юли Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 2298 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП
№03-011279/08.05.2019г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр. Варна, с което на „С.С.” ЕООД е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5000 лева на
основание чл.414 ал.3 от КТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 5000 лева на 1500 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано по жалба на представляващ санкционираното
лице против НП №03-011279/08.05.2019г. на Директор на Дирекция "Инспекция
по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се сочи на незаконосъобразност на
наказателното постановление. Счита се, че е била налице невъзможност да бъде връчено
копие от уведомлението до ТД НАП на работника, тъй като към момента на
проверката информацията не е била обработена от ТД НАП. Алтернативно се
изразява позиция за наличие на маловажен случай на административно нарушение. Иска се
отмяна на наказателното постановление или намаляване размера на наложеното административно
наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез
процесуален представител.
По
същество се поддържат основанията за отмяна, наведени с жалбата и се
претендират разноски.
Процесуален
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По
същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
След
преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На
01.04.2019 г., около 16,00 часа,
служители на ДИТ – Варна, сред които св. И., извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство на територията на строителен обект – жилищна сграда , находящ се в гр.
Варна, ул. «Иван Рилски» № 33, стопанисван от «С.С.
ЕООД. В обекта извършвал трудова дейност като общ работник
Шериф Мустафа Риза. Попълнен бил констативен
протокол, в който лицето посочило параметрите на установеното трудово правоотношение.
Впоследствие,
въз основа на проверения трудов договор служителите на ДИТ установили, че с
лицето е сключен трудов договор с дата от 01.04.2019г. Предоставеното
впоследствие на проверяващите
уведомление за регистрация на трудовия договор от ТД НАП- Варна сочело
дата на уведомяване 01.04.2019г. - 19:07:07 часа.
При
това положение бил сформиран извод, че е осъществен състав на административно
нарушение по КТ и на 23.04.2019г. от св. И. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение срещу дружеството за това, че като работодател е
допуснал до работа лицето Шериф Мустафа
Риза като „общ работник”, преди да му е
предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ , заверено от ТД НАП.
Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на
административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ
дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения.
Възражения
не постъпили и в тридневен срок.
Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-011279/08.05.2019г., възприемайки изцяло
установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството е
било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ –
имуществена санкция над минималния размер.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –
показанията на св. И., както и приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства – трудов договор; констативен протокол;
декларация от заетото лице; уведомление до ТД НАП и др.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът констатира следното:
Административно наказателното производство по
установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния
закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и
при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване.
Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са
отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства –
собствените си възприятия; декларация от заетото лице; копие от трудов договор,
уведомление до ТД НАП- Варна и др. В акта за установяване на административно
нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното
административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на
събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
административно нарушение от категорията на нарушенията чл.63 ал.2 от КТ.
Съдът
намери, че при определяне размера на административното наказание имуществена
санкция, административно наказващият орган правилно е определил санкционната
норма , но неправилно е определил размера на административното наказание над
минималния. Предвид на факта, че се касае за констатирано нарушение за първи
път, адекватно на нарушението се явява административно наказание имуществена
санкция в минималния размер и в този смисъл наказателното постановление следва
да бъде изменено.
Що се
отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения, извън това за
завишен размер на наказанието, съдът намира следното:
С жалбата се сочи на незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Съдът, при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати
съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения
материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна
с наказателното постановление.
Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се преценява от съда
като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да
се обоснове дирене на административнонаказателна
отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна
квалификация на нарушението. Наказващият орган се е произнасял по неоспорена
фактическа обстановка, при събрани доказателства в достатъчен обем за правилното
решаване на административно наказателната преписка и не е възникнало задължение
за допълнително разследване.
Според настоящия съдебен състав липсват основания за приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото деянието не показва занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно
лицето е било санкционирано.
Счита
се, че е била налице невъзможност да бъде връчено копие от уведомлението до ТД
НАП на работника, тъй като към момента на проверката информацията не е била
обработена от ТД НАП.
Съдът
намери, от една страна, че по делото са събрани категорични писмени
доказателства, установяващи часа на проверката и това е декларацията от заетото
лице, полагащо труд в обекта.
Друго
доказателство относно този час е връчената лично на ръководител призовка с час 16,00 часа.
Налице
е и категорично доказателство относно факта, че трудовия договор е регистриран
след изтичане на работното време и това
е справката относно приети и отхвърлени
уведомления от ТД НАП, с посочен час 19:07:07.
Горното,
съотнесено към разпоредбите на чл. 63 ал.2 вр. ал.1 от КТ, вменяващи в задължение на работодателя да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите и изрично забраняващи на работодателя да допуска до работа
работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.,
категорично сформира извод за осъществен състав на нарушение, който следва да
бъде санкциониран, съобразно закона.
След
като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че наказателното постановление
следва да бъде изменено като се намали размера на наложеното наказание до
предвидения в закона минимален размер.
Изменяйки
НП, съдът не възложи разноски.
Водим
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: