Р Е Ш Е Н И Е
№ 298/12.4.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд
Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на единадесети март, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Тодорка
Стойнова и с участието на прокурора Стоян Пешев, като разгледа докладваното от
съдия Юрукова адм. дело № 1041 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.285 от ЗИНЗС и е образувано по искова молба на С.Д.Л., ЕГН **********, чрез
упълномощен адвокат – Г.М., против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“
гр. София с искане за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
по време на престой в Затвора гр. Пазарджик за 28.05.2014г. до 28.04.2017
г. обезщетение в размер на 15 хиляди лева,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 15.09.2020
г. до окончателното изплащане на сумата;за престоя му в Затвора гр. Пазарджик
от 02.04.2018г. до 15.09.2020г. обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 15.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата. В съдебното заседание от 14.01.2021г.
ищецът, чрез адвокат М., е посочил тези периоди и суми за обезщетение,
направено като изменение на исковата молба, както и оттегляне на иска по
отношение на първоначално заявени претенции за обезщетение за престой в Ареста
гр. Пазарджик. Ищецът сочи, че ответникът не е осигурил условия за изтърпяване
на наказанието съгласно ЗИНЗС и Европейската конвенция за защита правата на
човека. Оплакванията са от санитарно-битовите условия в Затвора гр. Пазарджик:
нетната площ не е надвишавала 3 кв.м.; липса на вентилация, водеща до задух и
кашлица; тоалетните са с неработещи казанчета, липса на чешми и умивалници,
прегради; банята се ползва от 30-40 човека едновремено, 5-6 работещи душа, с
ледена или гореща вода, без дезинфекция след всяко къпане; с лоша вода за
пиене; липса на светлина в килиите; теч от канализационна тръба; ниски
температури през зимата; спалното и постелъчното бельо се сменят рядко; пълно с
насекоми; Ищецът твърди, че с него не се провежда индивидуална и корекционна
работа; Всички тези посочени обстоятелства са довели до унижаване на човешкото
му достойнство.
Процесуалният
представител на ответника - Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.
София - в депозиран писмен отговор застъпва становище, че исковите
претенции са неоснователни и недоказани. Сочи се, че ищецът търпи своята
присъда при условия, не по различни от условията, при които са поставени
останалите затворници, като всички те са лишени от свобода в изпълнение на
съответно наложена санкция, но не и от други права и интереси в местата за
лишаване от свобода. Според процесуалния представител на ответника, не може да
се приеме, че престоят в условията на затвора биха провокирали твърдените от
ищеца неимуществени вреди. Иска се претенцията за парично обезщетение да бъде
отхвърлена. Прави се възражение за изтекла петгодишна давност. В съдебно
заседание юрк. Р. поддържа оспорването на иска. Подържа становище, че в затвора
е извършена мащабна реконструкция и модернизация на сградния фонд през
2017г.-2020г. Налице са посегателства от страна на лишените от свобода и рушене
на сградата, за която администрацията отремонтира щетите. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск не е
доказан по основание и по размер. Счита, че от събраните доказателства са общи
и без конкретика и не установяват пренаселеност и лоши битови условия.
Административен съд
Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно представена от
началник на Затвора гр. Пазарджик Справка за С.Д.Л. е видно, че той е изтърпял
наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик в период 29.11.2011г. до
15.04.2015г., за който няма данни с колко души и в кои помещения е пребивавал.
Посочва се, че след седмица в приемно отделение е настанен във второ отделение
до 03.02.2012г. и след това до края на този период е бил в четвърто отделение.
Следващият престой в
Затвора гр. Пазарджик е през 16.03.2016г. до 28.04.2017г., за който няма данни
с колко други и в кои помещения е настанен. След една седмица в приемно
отделение, ищецът е настанен във второ отделение от 22.03.2016г. до
15.07.2016г., след което до освобождаването му на 28.04.2017г. е бил в седмо
отделение.
Л. постъпва отново в
Затвора гр. Пазарджик на 02.04.2019г. и пребивава до настоящия момент. От
02.04.2019г. до 09.04.2019г. е в приемно отделение. Период 09.04.2019г. до
07.04.2020г. е в осмо отделение. От 07.04.2020г. е в седмо отделение.
В справката се посочва,
че през 2018г. крилото, в което се намира 2, 5 и 8 отделение, а през 2019г. 1,
4 и 7 отделение, са изцяло ремонтирани и обновени. Увеличен е броят на спалните
помещения и е намален техният капацитет. Във всяко помещение има баня и
тоалетна с душ и течаща вода-топла и студена; подовата настилка и дограма са
изцяло подновени. На всички са предоставени нови дюшеци; вишките са с размер
70/190 см. Има шкафчета, маси, табуретки. Спалните помещения разполагат със
санитарен възел с течаща вода. Цялостната организация на хигиенното и
противоепидемично осигуряване в Затвора е съобразено с указания на ГДИН.
Извършва се дезинфекция, дезинсекция и
дератизация на помещенията по утвърден график, от външна фирма по договор. Не
са постъпвали оплаквания за мухъл, гризачи и влага. Достъпът до светлина е през
прозорците и изкуствена от осветление. Представени са копия на дневен режим, от
който е видно, че лишените от свобода имат определен час ставане от сън,
утринен тоалет, извеждане на работа, утринна проверка, хранене/закуска, обед,
вечеря/. Ползването на баня е по утвърден график за всяко отделение.
Представен е план за
присъдата на С.Д.Л. от 04.04.2019г. В него е разписана зона Трудова заетост, с
цел развиване на трудовите навици и придобиване на финанси за лични нужди.
Задачите са за назначаване на подходяща длъжност и развитие на трудовите навици
и дисциплина. Времето е по изтърпяване на наказанието, в цех, корпус, при групова
форма на участие, с отговорен служител - организатор на производството, с
постоянна продължителност. Зона за „Умения за мислене“ е с цел поглед към
досегашния жизнен път, придобиване на умения за целеполагане, разрешаване на
проблеми и осъзнаване на последствията от собствените си действия. Задачата е
включване в групова работа, месец 10.2019г., в клуб за групова работа, екип за
провеждане на групова работа, с продължителност 4 седмици.
Представен е план за
присъда от 06.04.2020г. Зоните са Трудова дейност с цел затвърждаване на
трудови навици, намаляване на присъдата и придобиване на финанси за лични
нужди; продължаване на работа в цеховете към затвора, до освобождаване, с
групова форма на участие, с отговорен служител - организатор по производството,
постоянна продължителност; Другата зона е „Подготовка за живот на свобода“, с
цел успешна ресоциализация, придобиване на умения за социален пласмент, със
задача включване в програма за ресоциализация „Живот на
свобода-предизвикателство и избор“, за време м.08-09.2020, в клуб, с групова
форма на участие, с отговорен служител инспектор по пробация, с време на
продължителност 4 седмици.
Началник сектор СДВР е
изготвил първоначален доклад за лишения от свобода С.Д.Л. от 04.04.2019г., в
който се дават биографични данни за ищеца; че същият е осъждан от 2000г.-два
пъти, 2001г., 2003г., 2004г. - три пъти, 2007г. - три пъти, 2009, 2011г.,
2012г. - два пъти, 2013г. - два пъти,
2016г. Посочено е, че рискът от рецидив е на високо ниво. Също и че
корекционната работа ще бъде насочена към повишаване на правната култура,
мотивиране към продължаване на образованието и специализирана превенция по
отношение на уменията за мислене. В плана на присъдата е залегнала индивидуална
работа с цел превенция на рецидива, преминаване през програма „Умения за
мислене“ и включване в трудова дейност.
Представени са протоколи
за извършени обработки по дезинфекция, дератизация и дезинсекция в Затвора гр.
Пазарджик през 2015г., 2016г. 2017г., 2018, 2019г.
От началника на Затвора
гр. Пазарджик е представена справка общо за броя на лишените от свобода в пенитенциарното
заведение. След 2009г., съгласно изискванията на ЗИНЗС за райониране, броят на
лишени от свобода е паднал с 50%, а пренаселеността 2-3 пъти. През 2008г.
лишените от свобода са между 826-769. През 2015г. броят е в границата между
409-582 л/с. За 2016г. са 582 л/с и в края на годината 460 л/с. През 2017г.
броят е 460 л/с и в края на годината 374 л/с. За 2018г. да 374 л/с и 317 л/с в
края на годината. През 2019г. са 317 л/с. През 2020 г. - 307 л/с. От тези
бройки на лишени от свобода началникът посочва, че следва да се извадят посочени
за всяка година от около 70-80 човека, които са
поставени при открит тип на изтърпяване. За тези статистики и информация,
са представени сведения/извлечения от регистрите за движението на л/с за
съответните посочени години.
Ответникът представя и
копие на извлечение на хронологията за поддръжка на копрус за периоди 2015,
2016, 2017г., от където е видно, че в затвора има негативна тенденция към
увреждане на имуществото и сградния фонд; съответно е регистрирано разрушаване
целостта на настилки, стени, прозорци, врати, обзавеждане в баня, тоалетна, за
което е предприет текуш ремонт през годините. През 2017г.-2020г. е осъществена
мащабна реконструкция и модернизация на сградния фонд и подобряване на битовите
условия. Ремонтът е приключил през март 2020г. Поетапно са модернизирани и
изцяло обновени санитарните възли в спалните помещения, подмяна на
електрически, отоплителни и ВиК инсталации, настилки, облицовки, дограма. Към
настоящия момент строителните дейности са завършени. Представена е справка,
ведно с извлечения и хронология на ремонтите дейности.
По делото са събрани
гласни доказателства.
Свидетелят Т.И. Неголов
е понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, също води дела срещу ГДИН. Познава се с
ищеца от 2012г., бил е с него в 4 отряд, като посочва през 2012-2013г.. Казва,
че ищецът е излязнал от затвора и се е върна през 2014г., където са били в 7
отряд през 2016г.-2017г. Описва условията в затвора гр. Пазарджик като мизерия;
стените олюпени, влага, вратите на тоалетните изгнили, хлебарки, дървеници,
плъхове. Казва, че казанчето не работило в тоалетната. Препарати се давали
рядко, като сега дават редовно. Когато са били в 4 отделение са били по 18-20
човека в килия от 40 кв.м. Отговаря, че инспектор „Социална дейност“ не е викал
ищеца да си говорят и работят. Описва, че след ремонта, условията са доста
по-добри, като има разлика – има плочки, тоалетни, бани, всичко е
направено. Казва, че дават одеяла, но
миришат на нафталин, изпокъсани били.
Свидетелят Г.А.Г. се
познава с ищеца от 2014г., како той е бил в 8 отряд, а ищецът в 7 отряд. През
2018г. е бил в неговия отряд. Не е бил в една килия с него.
Свидетелят А.Х.Н.е
инспектор СДВР при Затвора гр. Пазарджик. Казва, че на ищеца е изготвена оценка
на риска в адаптационния период/между 14 дни и 1 месец от постъпването/. От
тогава е и първоначалният план на присъдата, с който и той е запознат срещу
подпис. Планът се изготвя въз основа на оценка на риска от рецидив, тя е
първоначална диагностика на осъдения, където се оформят проблемните зони.
Споделя, че ищецът е осъждан 17 пъти за кражби и рискът при него е висок – 88
точки. Установени са му трудова заетост, включване в специализирана програма за
подобряване на уменията за мислене с цел недопускане на същите грешки. Трудовата
заетост е реализирана във фирма АБВ, която предоставя продукция на ишлеме в
Затвора гр. Пазарджик. Специализираната програма, която е планирана, не е
проведена, поради факта, че ищецът е пожелал да не му се прекъсва трудовата
заетост. Свидетелят посочва, че при индивидуалното планиране лишеният от
свобода е в активна позиция и се вземат предвид неговите желания. Пояснява, че
актуализация на плана се прави на една година, за да се направи нова оценка на
риска и да се прецени има ли напредък, какво е постигнато, какво е пропуснато.
Оценка е направена на 06.04.2020г. и препланирането. Ищецът е запознат с плана
за продължаване на трудовата дейност и програма за подготовка за живота на
свобода. Отговаря, че ищецът го е посещавал в кабинета по лични въпроси, никога
не е връщан. Дори месец февруари е бил 3 пъти. Срещите не са само в кабинета,
като се обсъждат темите. Пояснява, че в затвора има пералня, която работи по
график. Лишените от свобода предоставят
дрехите си и се изпират от назначени лишени от свобода на тази длъжност.
Служителят посочва, че през 2020 г. е имал срещи с ищеца. Последно е съдействал
за смяна на дюшек.
Въз основа на тези
факти, съдът счита предявения иск за допустим.
Според чл. 205 от АПК,
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби
се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е
юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на
бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Исковата претенция е за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на
администрацията на Затвора Пазарджик към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
С оглед на посочените в обстоятелствената част на исковата молба
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик от ищеца за
посочените в исковата молба периоди определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената искова претенция именно
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС гласи, че за нарушение на ал.
1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните
лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е
по-малка от 4,00 м². Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.
21, ал. 1 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че спалните помещения се обзавеждат с
отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета
за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се
осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване.
В конкретния случай
според представената подробна справка от началника на затвора Пазарджик се
установява, че ищецът Л. е пребивавал в затвора гр. Пазарджик в периоди:
29.11.2011г. до 15.04.2015г., /за който няма данни с колко души и в кои
помещения е пребивавал/; 16.03.2016г. до 28.04.2017г./за който няма данни с
колко други и в кои помещения е настанен, бил е във второ и седмо отделение/;
02.04.2019г. и пребивава до настоящия момент, където е бил в осмо и седмо
отделение.
В исковата молба е
заявено, че се претендира обезщетение за престоя в Затвора гр. Пазарджик за период
за 28.05.2014г. до 28.04.2017 г. /15
хиляди лева, ведно със законната лихва от 15.09.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата/ и за период 02.04.2018г. до 15.09.2020г. /обезщетение в
размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от 15.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
От така установеното
следва, че част от исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна, тъй като ищецът С.Л. ***. Тоест не може да претендира
обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на
администрацията, тъй като е бил освободен и за този период не се е намирал в
Затвора в гр. Пазарджик. За периода 15.04.2015г. до 16.03.2016г. и за периода
02.04.2018г. до 02.04.2019г. искът е неоснователен и на това основание следва
да бъде отхвърлен в тази си част.
За периодите
28.04.2014г. до 15.04.2015г.; 16.03.2016г. до 28.04.2017г.; 02.04.2019г. до
15.09.2020г. следва да бъде прецененено дали е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС на администрацията при ГДИН в Затвора гр. Пазарджик и дали са настъпили
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение.
За така посочените
периоди - 28.04.2014г. до 15.04.2015г.; 16.03.2016г. до 28.04.2017г.;
02.04.2019г. до 15.09.2020г., в съответствие със събраните доказателства по
делото следва да се приеме, че помещенията, в които е обитавал ищецът при
изтърпяване на наложеното му наказание, са били дезинфекцирани, извършена е дератизация
и дезинсекция, тъй като от страна на ответника се представиха доказателства за
извършването на тези дейности от външна фирма по договор, като има протоколи за
извършването им за всяка година. Съдът не кредитира показанията на Н. в тази им
част, че има плъхове, хлебарки и дървеници в затвора, не само защото
противоречат на представените писмени доказателства, но и защото свидетелят ги
посочва като за период 2012-2013г., което е извън исковата претенция. Отделно
от това свидетелят е заинтересован, тъй като също е търпи наказание лишаване от
свобода в затвора Пазарджик и е завел иск срещу ГДИН.
За всички периоди на
пребиваване на Лазарова, а процесните са 28.04.2014г. до 15.04.2015г.;
16.03.2016г. до 28.04.2017г.; 02.04.2019г. до 15.09.2020г. от страна на
ответника се посочи, че са обзаведени с отделни легла, шкафчета за лични вещи,
маса, табуретки, столове, осветителни и отоплителни тела, като е осигурен пряк
достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. От показанията на
двамата свидетели – Негялов и Г., не се установява противното, поради което
съдът прима, че не е налице нарушение и незаконосъобразно действие по отношение
на осигуряване на обзавеждане в килиите, отопление, осветление, проветряване,
влага, мухъл.
Не се доказаха и
твърденията в исковата молба, че на ищецът не му е бил осигурен санитарен
възел с течаща топла и студена вода. В справката на ГДИН се сочи, че
всички помещения, където е настаняван Л., разполагат със санитарни възли и
течаща вода. По справки от Затвора гр. Пазарджик е видно, че са вложени
средства и ресурс, за ремонтни дейности, на материалната база в Затвора, като
от 2015-2020г. са предприети действия по подобряване и ремонтиране на сградния
фонд при Затвора гр. Пазарджик. Ремонтите касаят поддръжката на корпуса,
затворническото общежитие, посочени са в обяснителните текстове на извлечението
различни принадлежности, които са за обзавеждане на килии, баня, тоалетна,
санитарни възли. Дори и свидетелят Н. споделя, че след извършване на ремонта
условията в затвора за „доста по-добри“, както и че „разликата е огромна“ и
„всичко е направено, както е редно“. Неговите впечатления за „мизерия“ са
споделени за 2012-2013г., което е извън исковия период. От страна на ответника
се представиха доказателства за извършен ремонт, като за отделение 7 и 8,
където е ищецът от 2019г. Съдът приема, че материалната база и условия са
подобрени и осигурени при изтъпряване на наказанието, като не е налице
унизително и нечовешко отношение.
Твърденията на ищеца, че
с него не се е водила никаква индивидуална и корекционна работа от страна на
отговорните лица в Затвора гр. Пазарджик, останаха недоказани. Ответникът
представи писмени и ангажира гласни доказателства, които потвърдиха, че с Л.
през време на пребиваването в Затвора гр. Пазарджик се води социалната дейност
и възпитателната работа. Изготвяни са му ежегодни
оценки на риска от рецидив и от вреди, отчетени са личностните особености,
съобразена е индивидуалната работа с посочените от ищеца желания. Издадени са
препоръки. Съдът кредитира показанията на инспектор на СДВР – Ненчев, като
обективни и достоверни, и счита, че се доказа индивидуалната и корекционна
работа с ищеца.
Така по същество всички
тези твърдения в исковата молба, разгледани по-горе, са неоснователни.
Исковата претенция е
частично основателна обаче по отношение на твърденията за пренаселеност в
килиите. Според чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 м².
За исковия период
липсват данни в представената справка по периоди в какви килии и с колко други лишени
от свобода е пребивавал ищецът. Той
сочи, че нетната площ е била под 3 кв.м. във всички периоди и е липсвало
жизнено пространство.
В определението си за
насрочване на делото съдът е указал на ответника, че доказателствената тежест
лежи върху ответника за предоставяне на информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото. В хода на делото съдът е дал същите указния,
че липсва такава информация, а същата е в тежест на ГДИН, съответно приложимост
на чл. 284, ал. 3, изр.2 от ЗИНЗС.
В конкретната ситуация
следва да се приеме, че исковата молба за периоди 28.04.2014г. до 15.04.2015г.;
16.03.2016г. до 28.04.2017г.; 02.04.2019г. до 15.09.2020г. е основателна, тъй като от страна на
ответника не се доказа, че минималната жилищна площ в спалното помещение за
всеки лишен от свобода е била не по малко от 4 м². Същевременно обаче по
делото са налице данни, че след 2009г. броят на лишените от свобода,
пребиваващи в Затвора гр. Пазарджик намалява с всяка изминала година.
Сведенията за лишените от свобода, представени от ответника/л. 79 и сл./ ясно
сочат за усилията на администрацията при ГДИН да разрешава въпроса с
пренаселеността на затворите. Действията са последователни и е видно, че през
2015 г. общият брой на Л/С в затвора/ без ЗО/ е около 500, докато през 2017г. е
400, 2018г.- 300, 2019г. – около 240; 2020г. – 230 л/с. Това обстоятелство също
следва да бъде съобразено и да се приеме, че е налице промяна в действията на
администрацията относно осигуряване на жилищна площ на лишените от свобода
съобразно изискванията на ЗИНЗС. Възраженията на адвокат М. срещу съдържанието
на тези справки и че не доказват липсата на пренаселеност, са неоснователни. Ответникът
не доказа, че е осигурил площ от 4 кв.м. за исковия период. Твърди, че не се
съхраняват. Съдът не може да бъде убеден, че е спазено изискването на чл. 43 от ЗИНЗС, но от справките е видно, че отговорната администрация при ГДИН извършва
действия в насока за решаване на проблема с пренаселеността в Затвора гр.
Пазарджик. Тенденциите за намаляване броят на лишените от свобода е виден,
което е индикация, че капацитетът на помещенията не е превишен. Както се
посочи, няма обаче несъмнени доказателства, в конкретика къде и с колко лица е
бил настанен Л. през процесните периоди. Съдът следва да се съобрази и
установената съдебна практика, както и с Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото „Нешков и други срещу България“, като обаче отчита и разликите във
фактите по настоящото дело, тъй като периодът на изтърпяване на наказанията на
лицата по цитираното дело на ЕСПЧ са преди 2013г., докато конкретният казус
касае период след 2014г. Ответникът сочи, че след 2020г. ищецът е разполагал с
площ от 4 кв.м. Липсват конкретни справки за пребиваването на Л., с посочване
на общ брой лишени от свобода, както и размери и номер на помещения. От там за
съда остана недоказано това твърдение, въпреки близостта по време към завеждане
на иска, като вероятно има данни в регистрите на затвора за тези обстоятелства.
Всичко
обсъдено води съдът до извода, че ответникът не доказа, че в процесните периоди
е осигурила достатъчно жилищна площ на Л., като това е достатъчно, за да се
приеме, че в този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия
наказание Л. в неблагоприятно положение, а именно недостатъчно жилищна площ, по
смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Налице са данни, че са предприети действия за
намаляване на пренаселеността в помещенията на Затвора гр. Пазарджик. При това
положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да
се приеме, че ищецът е претърпял от пренаселеността неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Съобразно правилото на
чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за неимуществени вреди за
периодите, за които съдът намира искът за основателен, следва да бъде
определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта,
като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на
всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
Съобразявайки се с Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Нешков и други
срещу България“, паричната компенсация като форма на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен размер в сравнение с
присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на чл.
41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това отношение могат да
служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно фундаменталния
характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на нечовешко или
унизително отношение от една страна, а от друга - времето, през което лишеният
от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение по
смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на претърпените
вреди. В случая се отчитат и обстоятелствата, че периодът от решението на ЕСПЧ
е предходен на процесния, както и че ГДИН е предприела активни действия, които
се доказаха чрез представените справки, че намалява броя на лишените от свобода
в Затвора гр. Пазарджик, съответно проблемът с пренаселеността върви към
преодоляване. Като се отчетат всичките посочени обстоятелствата, съставляващи
проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периодът на
исковата претенция, интензитетът на породените страдания и негативни
преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на физическото здраве на
ищеца в резултат на действия или бездействия на администрацията, при
прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата инстанция приема, че искът
следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по следния начин:
За периодите
28.04.2014г. до 15.04.2015г.; 16.03.2016г. до 28.04.2017г. се претендираше обща
сума от 15 хиляди лева. Част от заявената претенция се посочи, че е
неоснователна, тъй като ищецът Л. е бил извън затвора. Престоят за другата част
от исковата претенция се установява, че е продължила 26 месеца, като
единственото нарушение е свързано с неосигуряване на жилищна площ от 4 кв. м.(липсват
доказателства от ответника), при доказани усилия на администрацията да осигури
такава с предприет ремонт на сградния фонд и намаляване броя на настанените в
Затвора гр. Пазарджик. От тези факти и горепосоченото, съдът стига до извод, че
обезщетението за периода 28.04.2014г. до 15.04.2015г.; 16.03.2016г. до
28.04.2017г. за неосигуряване на жилищна площ от 4 кв.м., следва да бъде в сума
в размер на 2000 лв. За разликата до претендираните 15 000 лв. искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
За периода от
02.04.2018г. до 15.09.2020г. се претендира обща сума от 10 хиляди лева, като се
посочи в началото на мотивите, че за 02.04.2018г. до 02.04.2019г. ищецът не е
бил в Затвора гр. Пазарджик, поради което е неоснователен в тази част, а периодът
на пребиваване се установява от 02.04.2019г. до 15.09.2020г., или 17 месеца,
като единственото нарушение е свързано с неосигуряване на жилищна площ от 4 кв.
м., тъй като липсват доказателства по делото, при доказани усилия на
администрацията да осигури условия съответни на законовите изисквания с
предприет ремонт на сградния фонд, за които дори свидетелят по делото, сподели,
че след ремонта „всичко е наред“ и „както трябва“; подобряване на материалната
база е доказано от ответника. Тоест интензитетът на породените страдания в този
период е по-малък сравнение с предходния разглеждан период, по аргумент на
свидетелските показания в тази насока, както и че ремонтът е завършил през март
2020г. От тези факти и горепосочените, съдът стига до извод, че обезщетението
за периода 02.04.2019г. до 15.09.2020г., следва да бъде в сума в размер на 800
лв. За разликата до претендираните 10 000 лв. искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
При този изход на спора,
основателна се явява и претенцията за заплащане на лихва върху така уважената
част от иска, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.09.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата, така както е направено и искането в
самата искова молба.
По разноските: Ищецът е
направил искане и за присъждане на разноски, изразяващи се в заплатена държавна
такса в размер на 10 лв., при което такива следва да се присъдят с оглед изхода
на спора. По делото е представен договор за правна помощ, в който да е
посочено, че се оказва безплатна правна помощ от адвокат М. на конкретно
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, поради което следва да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение с оглед изхода на делото и съразмерно с уважената част от 2800
лева от иска за 25000 лева.
Водим от горното,
Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр.
София да заплати на С.Д.Л., ЕГН **********, сумата в размер на 2000 (две хиляди)
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на
престой в Затвора Пазарджик за периода от 28.04.2014г. до 15.04.2015г.;
16.03.2016г. до 28.04.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на исковата молба – 15.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен за разликата над 2000 лева до пълния предявен размер от 15 000
лева предявения иск от С.Д.Л., ЕГН ********** против Главна дирекция
„Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за същия период 28.04.2014г.
до 15.04.2015г.; 16.03.2016г. до 28.04.2017г., както и отхвърля като неоснователен
за периода 15.04.2015г. до 16.03.2016г.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да
заплати на С.Д.Л., ЕГН **********, сумата в размер на 800 (осемстотин) лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по време на престой
в Затвора Пазарджик за периода от 02.04.2019г. до 15.09.2020г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 15.09.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен за разликата над 800 лева до пълния предявен размер от 10 000
лева предявения иск от С.Д.Л., ЕГН ********** против Главна дирекция
„Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди за същия период 02.04.2019г. до
15.09.2020г., както и отхвърля като неоснователен за периода 02.04.2018г. до
02.04.2019г.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да
заплати на С.Д.Л., ЕГН ********** сумата в размер на 10
(десет) лева, представляваща сторените по делото разноски за
държавна такса.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да
заплати на адвокат Г.М. сумата в размер на 110 (сто и десет) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за защита и съдействие по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената
част от иска.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд
Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: /п/
РЕШЕНИЕ № 817
от 05.11.2021 г. по КАД № 704/ 2021 г. на Административен съд – Пазарджик, ХII-състав:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1298/12.04.2021 г. по адм. дело №
1041/2020 г. на Административен съд – Пазарджик .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.