Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен,17.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на осми септември през две
хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя
Иванова като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 958 по описа за
2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с
правно основание чл. 108 от ЗС.
Делото
е образувано по искова молба от
„В.“ ***със седалище и адрес на управление
*** ***със седалище и адрес на управление
*** ***44. Ищецът твърди, че на 10.01.2015г. между ***“ и ответника бил сключен договор,
наименуван като предварителен договор за учредяване на
ограничено право на ползване на
недвижим имот, който по същество
представлява договор за наем. Ищецът
твърди, че съгласно договора отдал на ответника
собствения си недвижим имот, като ответникът се задължил вместо
да заплаща наем, да извърши
в имота довършителни работи до въвеждането
му в експлоатация. Твърди, че с анекс
от 05.01.2007г. срокът за сключване на
окончателен договор бил удължен до
31.12.2007г., а впоследствие удължен
до 10.12.2008г.
Ищецът
твърди, че с договор за продажба
на търговско предприятие от 24.11.2009г. търговското предприятие на ***“ било продадено на „В.“ ООД като съвкупност от права, задължения
и фактически отношения, което било вписано
в ТР към АВп и понастоящем „В.“ ООД е собственик
на имота, предмет на договора
от 10.01.2005г. Твърди, че срокът за
сключване на окончателен договор е изтекъл на 10.12.2008г., като от този момент
ответникът владее имота без правно
основание. Твърди, че обектите описани
в договора не са въведени в експлоатация
и многократно с ответника са водени разговори
да освободи имота. Твърди, че ответникът не
е подавал молба за обявяване на
предварителния договор в окончателен. Твърди, че крайният срок,
в който може да се предяви
иск по чл.19 ал.3 е
10.12.2013г. Твърди, че ответникът владее имота без правно
основание, а собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без
да има основание
за това. На 30.01.2020г ответникът е получил покана за доброволно
предаване на владението върху описаните имоти в тридневен срок да ги освободи.
Твърди, че срокът изтекъл на 05.02.2020г. но до момента имотите
не са предадени
на ищцовото дружество. В заключение моли съда да
постанови решение, с което да осъди
ответника да освободи и предаде владението върху процесните имоти. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане
на двама свидетели.
В едномесечния срок ответникът представя писмен отговор в който оспорва претенцията
на ищеца. Оспорва твърдението, че ищецът е собственик
на процесните имоти. Твърди, че в договора за продажба
на търговско предприятие активите е следвало да преминат от
***ищец по делото, но това
не отговаря на истината, тъй
като към датата балансовата стойност на активите
на ЕТ е 2000 лева, а цената на имота
е 11350000 неденомирани лева. Оспорва твърдението,
че с договор за покупко-продажба „***е продало
на ЕТ процесните имоти, тъй като
договорът не е в нотариална форма. Оспорва действителността на договора от
11.12.1998г., тъй като купувачът се представлява
от ***, който го е подписал.
В съдебно заседание страните се представляват от процесуалните си
представители и поддържат доводите си в исковата молба и отговора. Представят
писмени бележки в дадения от съда срок, в който поддържат доводите си.
В доклада по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните, като е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на
имота. В исковата молба ищецът няма петитум да бъде
признат за собственик, но съдът в определението за насрочване е приел правното
основание на иска, че е чл.108 ЗС с оглед фактическите твърдения. Съгласно Тълкувателно решение №4/2014 от 14.03.2016г. на
ОСГК, „Съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността,
следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца.“
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема следното :
По делото е представен договор за покупко-продажба на имот от 11.12.1998г.
сключен между „***и ЕТ „***, в който е отразено, че „***, представлявано от ***е
продало на ЕТ „***представлявано от ***недвижим имот, представляващ незастроено
дворно място находящо се в гр.Плевен с площ от 1240
кв.м., съставляващо парцел XIX в стр. кв. 622 по плана на гр.Плевен при съседи – изток-път, север –
парцел XVIII собственост на „***,
запад-парцел XX – собственост на ***юг-път, за сумата от 11350000 лева.Видно е, че договорът
е вписан в Служба по вписванията при РС Плевен, с № 4505 том рег.№ 77 /
14.12.1998г. Представени са актуални скици на имота, от които се установява, че
поземления имот е с площ от 1255 кв.м. и е с идентификатор 56722.652.169 при
съседи 56722.652.170, 56722.652.168, 56722.652.171, 56722.652.906. В имота
другия обект на договора е сграда с площ от 148 кв.м. с идентификатор
56722.652.169.3.
Не се спори между страните, че имотът се държи от ответника, като спорът за
отношенията между страните е решен с влязло в сила решение по гр.дело №
6076/2018г. по описа на РС Плевен, където е прието, че страните не са обвързани
с договор за наем.
По делото е представен предварителен договор за учредяване на ограничено
вещно право на ползване на недвижим имот, сключен между ***“ и ***“, по силата
на който ***“ отдал на ***“ недвижим имот, представляващ парцел с
производствено административна сграда с площ от 300 кв.м., която да се ползва
за автосервиз и офис. Страните са уговорили за ползването на имота ***“ да не
заплаща наем, а да извърши довършителни работи по обекта до въвеждането му в
експлоатация. Страните са договорили, че договорът има действие до сключване на
окончателен нотариално заверен договор. С последващи
анекси страните са изменили срока за сключване на окончателния договор да е до
10.12.2018г.
По своя характер съдът приема, че този договор не е договор за наем, а
предварителен договор за учредяване на ограничено вещно право на ползване на
недвижим имот по смисъла на чл.19 ЗЗД. Поради това и не може да се приеме, че
този договор може да бъде прекратен с едномесечно предизвестие като договор за
наем. За да защити собствеността си, ищецът е предявил настоящия
ревандикационен иск.
Установява се, че с писмо до изпълнителния директор на „***от 04.11.1998г.,
ЕТ „***е заявила интерес за участие в
преговори за продажба на терени,
собствеността на „***. По делото е представено пълномощно с нотариално заверен
подпис, с което ***е упълномощила съпруга си ***да го представлява пред кредитни
и финансови институции и да сключва всички сделки, свързани с фирмата.
Представен е протокол, с който на
05.11.1998г. представител на ***е предал в касата на дружеството продавач
депозит в размер на 10 % от продажната начална цена на парцела. С Протокол от
06.11.1998г. е взето решение да се предложи на Съвета на директорите на
„МК-Плевен“ ДАД да продаде процесния обособен обект на ***гр.Плевен за сумата
от 11 350 000 лева, върху която сума се начислява и ДДС в размер на
2 497 000 лева. По делото е представен Приемо-предавателен
протокол, с който е предадено владението върху имота на представител на ***гр.Плевен.
Съгласно §10 ПЗР на ЗППДОбП, Юридически лица с 50 и повече процента държавно или
общинско участие не могат без съгласието на органа по чл.3 да сключват сделки, с които се извършва
разпореждане или отстъпване право на ползване върху дълготрайни материални и
нематериални активи, чиято обща стойност за текущата година надхвърля 5 на сто
от общата балансова стойност на дълготрайните активи към 31 декември на
предходната година. Сделки с дълготрайни финансови активи могат да се сключват
само с разрешение на органа по чл.3.
Установените ограничения за разпоредителни действия не се отнасят до
сключваните сделки от "***. Съобразно тази разпоредба, по делото е
приложена и Заповед № РД-02.14.1538/25.11.1998г., с която е разрешено
извършването на процесната продажба. След продажбата,
със Заповед № 187/24.03.1999г., процесният недвижим
имот е отписан от актовите книги за държавна собственост.
Представен е договор за продажба на търговско предприятие от 03.07.2000г.,
с който ***е прехвърлила на ***търговското си предприятие като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения, като с решение от 12.07.2000г. на ОС
Плевен по ф.гр.дело № 2187/1990г., това обстоятелство е вписано.
Установява се от представеното писмено доказателство на лист 13, че с
договор за продажба на търговско предприятие от 24.11.2009г., ***от гр.Плевен,
с ЕГН ********** при условията на чл.15 ТЗ е продал на „***, представлявано от
управителя ***търговското предприятие на ***“, вписан в ТР към АВп ЕИК ***като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения за сумата от 2000 лева, която сума продавачът е получил
напълно и в брой от купувача при
дописване на договора.
По иска с правно основание
чл.108 ЗС
За успешното
провеждане на този иск е достатъчно да се установи кумулативното наличие на две предпоставки, а
именно :
ищецът следва да докаже, че е собственик на недвижимия имот, а ответникът
следва да докаже, че владее имота на правно основание.
По
делото ищецът представи доказателства, с които твърди, че се легитимира като
собственик. Във връзка с представените такива, ответникът е направил
възражения, че не са годни да го направят собственик. Твърди, че за да придобие
собственост върху имота, следва сделката да е сключена в изискваната от закона
форма, каквато в случая не е налице. Съдът споделя тези доводи по следните
съображения :
Съгласно чл.18 от действащия към
момента Правилник за реда за упражняване правата на собственост на държавата в
предприятията, сключването на договори за
продажба, замяна и наем на дълготрайни
активи на държавни предприятия -
еднолични търговски дружества, се извършва след провеждане на търг или на
конкурс при условията и по реда на Наредбата за търговете и Наредбата за
конкурсите, като ал.2 дава възможност в отделни случаи с разрешение на едноличния собственик на капитала сключването на договори за продажба,
замяна и наем да се извърши без търг или конкурс след преговори с потенциални
купувачи или наематели. Настоящият случай е точно в тази хипотеза. Спазена е
процедурата за даване на разрешение от едноличния собственик на капитала, което
се установява от цитираната по горе заповед
№ РД-02.14.1538/25.11.1998г.
За да придобие собственост върху
имота, на първо място следва да е спазена формата на сделката, тъй като
съгласно чл.26 ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва предписана от закона
форма.
В Решение № 373/08.06.2010г. на
ВКС по гр. д. № 4230/2008г.,
IV г.о., ГК е прието, че
съгласно разпоредбата на чл.2, ал.4 от ЗДС,
имотите на търговските дружества не са държавна собственост. Преобразуването на
държавните предприятия в търговски дружества предизвиква и промяна в
собствеността на дълготрайните активи, вписани в баланса и предоставени на
преобразуваното дружество. Правото на собственост на държавата върху вещите и
имотите на държавното предприятие се трансформира в право на собственост върху
капитала на едноличното търговско дружество с държавно участие. По този начин
притежателят на капитала (държавата) придобива управленски и контролни
правомощия, но самостоятелният правен субект, притежател на вещните права, е
търговското дружество, а не държавата. От тук следва извод, че при прехвърляне
на собствеността върху такъв имот, предоставен на търговско дружество и включен
в капитала му, дори и държавата да е била негов единствен собственик преди
прехвърлянето му, се съобразяват съответните правила за упражняване на правото
на собственост за търговските дружества, собственост на държавата.
В Решение № 389/07.05.2009г. на
ВКС по гр. д. № 32/2009г., IVг.о., ГК също се приема,
че при прехвърляне на собственост от търговско дружество с държавно участие на
друго частно лице е необходима изискуема нотариална форма за изповядване на
сделката. По подобен случай се е
произнесъл ВКС и с Решение № 1305/16.07.2002г. на ВКС по гр.д. № 1373/2001г.,
IV г. о., където е прието, че липсата на
нотариална форма при сделки на разпореждане с вещно право върху недвижим имот,
който е включен в капитала на общинско дружество, води до последиците на чл.26, ал.2 от ЗЗД - нищожност на
договора. Когато не е извършено прехвърляне на собственост върху недвижим имот
- държавна или общинска собственост, за да намира приложение чл.18 от ЗС, е задължително сделката да
бъде обективирана в нотариален акт. Предвидената в
чл.18 ЗС облекчена писмена форма се отнася до случаите на разпореждане с право
на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, предвидени в глава
първа от Закона за собствеността, когато недвижимият имот е държавна или
общинска собственост, но не и такъв, собственост на търговско дружество, пък
дори и с държавно участие. Съдът приема, че представения с исковата молба договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 11.12.1998г. съдържа договорености за покупко-продажба
между „Метални конструкции-Плевен ДАД и ЕТ „Трифонова-90“, целящи придобиване
право на собственост върху процесния недвижим имот. Съдът приема, че този
договор е нищожен, поради неспазване изискванията на чл.18 от ЗЗД за нотариална форма като условие
за валидност на сделката. Налице е разпореждане с вещно право върху недвижим
имот, който е включен в капитала на търговско дружество, чиито капитал е
държавна собственост. Не е извършено прехвърляне на собственост върху недвижим
имот - държавна или общинска собственост, за да намира приложение чл.18 от ЗС. Предвидената с този текст
облекчена писмена форма се отнася до случаите на разпореждане с право на
собственост или друго вещно право върху недвижим имот, предвидени в глава първа
от Закона за собствеността, когато недвижимият имот е държавна или общинска
собственост. В случая, липсата на нотариална форма води до последиците на чл.26, ал.2 от ЗЗД - нищожност на договора.
Следва ищецът да е доказал
собствеността си в друго производство и едва след като се легитимира като
собственик, би могъл да търси правата си с ревандикационен иск. Макар да е
платил сумата по сделката и да е владял имота в продължение на повече от 20
години, той не може да се позове на придобивна
давност в това производство.
С оглед
изложеното, съдът приема, че ищецът не е доказал, че е собственик, а липсата на
единия от елементите на фактическия състав води до неоснователност на
предявения иск. С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответника
направените по делото разноски. Ответникът е заплатил възнаграждение по договор
за правна помощ в размер на 1660 лева. Ищецът прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение. Видно от приложеното удостоверение, данъчната
оценка на имота е в размер на 34360,70 лева. Съгласно
чл.4 от НАРЕДБА № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. При размера на
данъчната оценка, минималното възнаграждение е в размер на 1560,82 лева. Съдът
счита, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, поради което
договореното възнаграждение от 1660 лева не е прекомерно. Поради това и ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника възнаграждението в размер на 1660
лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения
от „В.“ ***със седалище
и адрес на управление ***, представляван от управителя ***с ЕГН ********** против
ЕТ „П.П.“ ***със седалище и
адрес на управление *** ***44, представляван от ***с ЕГН ********** иск по чл.108 от ЗС да бъде признато по отношение на ответника, че ищецът е СОБСТВЕНИК на
ПРОИЗВОДСТВЕНО ХАЛЕ №2, с идентификатор 56722.652.169.3, находящо се в гр.***, построено
в урегулиран поземлен имот ПАРЦЕЛ XIX, стр.кв.622, по плана на гр.Плевен, със застроена площ
от 143,94 кв.м. при съседи : изток –
път, запад – дворно място, север – дворно място и юг – административна сграда,
построено в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1255 кв.м., с идентификатор
56722.652.169 при съседи 56722.652.170, 56722.652.168, 56722.652.171,
56722.652.906 и да бъде ОСЪДЕН му
предаде владението.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „В.“ ***със
седалище и адрес на управление ***, представляван от
управителя ***с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „П.П.“ ***със
седалище и адрес на управление *** ***44, представляван от ***с
ЕГН ********** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1660
лева.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
|
|
|
|
|