№ 16954
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110115056 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН, подадена от К. Н. Х., ЕГН: **********,
срещу В. Н. А., ЕГН: **********, лице, с което молителката е живяла при условията на
фактическо съпружеско съжителство, с искане за защита на молителката, при твърдения за
извършени от ответника акт на домашно насилие, на 14.03.2025 г. около 21:00-21:30 ч. в
квартални заведение „Мони“, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин 4“, бл. 410, вх.
А, изразяващи се в отправяне на обиди и заплахи, както и в удари с длан, юмрук, скубане,
ритници по главата, лицето и тялото.
В молбата се твърди, че молителката е била заедно със своя приятелка Ива Стоевска и са
пиели питие, когато ответникът влязъл в кафенето и искал от пострадалата да излязат отвън.
Последната излязла, а ответникът започнал да я обижда и заплашва с думите „аз обещах ли
ти на теб, че ще те смачкам, боклук“, след което я ударил с дясната си длан по лявата буза и
й казал „ще те размажа“. Продължил с десен юмрук да я удря пет пъти по главата,
молителката се опитала да влезе в кафенето, но ответникът я хванал и задържал с лявата си
ръка и с десен юмрук я ударил още веднъж по лявата вежда и един път по устата, а след това
я изритал с левия си крак по дясното й бедро. Пострадалата започнала да вика за помощ. В
това време, нейната приятелка Ива се появила и му казала да спре, а той отвърнал „няма, ще
я пребия, тя не заслужава да живее“. Ударите продължили докато дошъл управителя на
кафенето и друг клиент, които го успокоили. Пострадалата и нейната приятелка влезли в
кафенето, а мъжете останали отвън. Впоследствие, ответникът влязъл вътре при
молителката и й казал „ще си платиш, боклук мръсен, ще те смачкам. Мен не ме е страх от
1
нищо, видя ли“, хвърлил по нея няколко предмета и си тръгнал.
В проведеното открито съдебно заседание ответникът признава, че на 14.03.2025 г. около
21:10 ч. е бил в процесното кафене, но оспорва да е имало физическо насилие. Излага, че
страните са се скарали за пореден път, но не я е удрял – скандалът бил само вербален.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024
г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били
в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
По делото не е спорно, а и от показанията на разпитаните свидетели, се установява, че
страните са били във фактическо съпружеско съжителство и в интимна връзка, поради което
ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2,
предл. второ и трето ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено от ответника физическо
и психическо насилие. Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция след изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което
се явява допустима.
С уточнителна молба с вх. № 126083 от 09.04.2025 г. молителката е посочила, че на
твърдените актове на домашно насилие е станала свидетел нейната приятелка Ива
Димитрова Стоевска. С други думи, не се отрича, а напротив – признава се, че на процесния
ден и час е имало очевидци. Следователно, в случая, независимо от специфичния характер
на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, представената декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН (дори да отговаряше на законовите изисквания) не е достатъчно основание за съда да
издаде заповед за защита от домашно насилие. Молителят, търсещ защита срещу домашно
насилие, действително разполага с облекчен ред на доказване, като на представената от него
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е придадено доказателствено значение. В случаите, когато
твърденият акт на домашно насилие е бил извършен в присъствието на трети лица, каквато е
и процесната хипотеза, същият следва да установи фактите, изложени в нея, чрез
допустимите доказателствени средства по ЗЗДН и ГПК (в този смисъл решение № 2366 от
08.04.2015 г. по в.гр.д. № 19959/2014 г. на Софийски градски съд; решение № 2070 от
24.04.2023 г. по в.гр.д. № 10386/2022 г. на Софийски градски съд; и др.).
Въз основа на изявленията на страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните правнорелевантни факти: 1) на 14.03.2025 г. около 21:30 часа страните са
се намирали в кафене „Мони“, находящо се в гр. София, ж.к. „Люлин“ - 4 на гърба на бл.
2
410; 2) те са разговаряли пред кафето, като между тях е възникнал конфликт; и 3) същите са
се скарали. Молителката и ответникът изрично са изявили пред съда, че нямат възражение
по доклада, вкл. в тази му част. Следователно, спорен между страните се явява въпросът в
какво се изразява конфликтът между тях и възникналите от него последици.
В хода на съдебното дирене е разпитана св. Ива Стоевска, за която молителката сочи, че е
била очевидец. Съдът кредитира показанията й като обективни, безпристрастни,
последователни и логични, поради което им дава вяра. От тях се установява, че известно
време след като ответникът отишъл във въпросното кафене да говорят с молителката,
последната започнала да вика за помощ. Установява се още, че ответникът я е биел –
свидетелката е видяла как той я удря с ръка и я рита с крак, както и че е отправял заплахи. В
резултат, молителката била с подута уста и червена в цялото лице.
Наличието на домашно насилие не се опровергава от втория разпитан свидетел по
делото Александър Стоянов. Същият споделя, че е имало скандал между страните, но
продължението му се е развило извън заведението. Доводи в обратния смисъл не могат да
бъдат извличани и от обстоятелството, че св. Стоянов е заявил пред съда, че не бил видял
някой да удря някого. Не се твърди той да е бил очевидец на физическото насилие, напротив
– молителката е посочила трите лица, които са се намесили и респ. възприели фактическата
обстановка. При това положение, житейски обосновано е да се счете, че св. Стоянов не е бил
на мястото на физическото насилие, респ. не е могъл да го види. Също така, в противоречие
с показанията на първата свидетелка се явява твърдението, че не бил забелязал някой да има
някакви следи. Молителката е ангажирала един от тримата свидетели-очевидци, с което е
провела успешно доказване на правнорелевантните факти, обуславящи основателността на
молбата. Освен това, дори да се приеме за установено, че не е имало видими следи от удари,
това само по себе си не означава, че такива не е имало. От друга страна, ответникът,
въпреки че е бил наясно и не оспорва наличието на другите двама свидетели (управителя на
заведението и друг клиент), същият не е ангажирал никой измежду тях, а трето лице, което
не е било част от фактическата обстановка. При това положение, ответникът не е провел
насрещно доказване, респ. за съдът възниква задължение да приеме, че домашното насилие е
налице.
С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които
може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване
на актовете на домашно насилие, поради което съдът счита, че молбата се явява основателна
и следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие.
При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходящи се явяват
мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗДН, като всичко от тях с изключение на
първата, следва да бъдат със срок от 12 месеца. След приспадане на срока на действие
съобразно правилото на чл. 15, ал. 8 вр. чл. 5, ал. 2 ЗЗДН и издадената заповед за незабавна
3
защита № 89/27.03.2025 г., срокът следва да бъде определен до 27.03.2026 г.
Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21,
ал. 4 ЗЗДН последици. При определяне на мерките съдът отчете тежестта на актовете на
домашно насилие, настъпилите за пострадалите лица вредни последици и интензитета на
засягане на личността.
ДЕЙСТВИЕ НА ЗАПОВЕДТА ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие до
издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че
следва да бъде издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 27.03.2025 г.
действа до момента на постановяване на настоящото решение.
РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Право на разноски има молителката, която обаче нито е направила искане за тяхното
присъждане, нито е ангажирала доказателства за такива, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН В. Н. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ******** да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на К. Н. Х., ЕГН: **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН В. Н. А., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ******** да не доближава К. Н. Х., ЕГН: **********, на
разстояние по-малко от 200 метра, за срок до 27.03.2026 г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН В. Н. А., ЕГН:
**********, да не доближава жилището, което обитава К. Н. Х., ЕГН: **********, находящо
се на адрес: гр. София, ж.к. „*******, на разстояние по-малко от 200 метра, за срок до
27.03.2026 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН В. Н. А., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският
орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като
неизпълнението на настоящата заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.
ОСЪЖДА В. Н. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ******** да заплати по
сметка на Софийски районен съд на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер
на 25,00 лева.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адресите на
страните – за сведение и изпълнение /чл. 21, ал. 1 и ал. 3 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5