№
гр. Кърджали, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана
Кадиева, като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм. дело №329 по описа за 2019 г. на КАС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/. Образувано е по жалба от Ш.Х.А. от ***, чрез Адвокатско
дружество “***“ - София, срещу Ревизионен
акт № Р-16000918006119-091- 001/05.03.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив,
потвърден с Решение №447/26.07.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП. Жалбоподателката намира оспорения
акт за незаконосъобразен, като несъответстващ на събраните доказателства за реализираните
приходи и разходи за относимия период. Сочи, че през
годините е получавала дарения от своите родители, като за страните по тази сделка нямало
задължение да съставят договор в писмена форма, както и изискване, предаването
да се извърши по банков път или с разписка. С оглед близката родствена връзка
между лицата, нито една от страните не е водила и отчетност на
предадените/получените суми. От
представените по делото записи на заповед се установило също, че на 20.06.2012
г. и 13.10.2014 г., бащата на ревизираното лице /РЛ/ е получило в заем парична
сума в размер на *** лв., респ. разполагал е с достатъчно средства, които да
предостави на дъщеря си. Последните обстоятелства не били взети предвид от
ревизиращия орган. Твърди, че наличието на предпоставките за прилагането на чл. 122, ал.1, т.7 ДОПК, не е
обосновано. Сочи, че РО са се позовали на доказателства, събрани извън периода
на ревизията – писмо от ОББ АД вх.№1417-00-550/27.04.2018 г. и писмо вх.
№1417-00-667/23.05.2018 г. от „Инвестбанк“ АД. Счита,
че данните в двете писма не следва да бъдат кредитирани, тъй като не били
събрани по предвидения ред и в рамките на проведеното ревизионно производство. Иска отмяна на оспорения ревизионен акт. Претендира направените по делото разноски. В с.з., чрез процесуалния си представител, и в
писмено становище, поддържа жалбата, по изложените в нея
съображения.
Ответникът – Директор на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление
на Национална агенция за приходите, в писмено становище от пълномощник, намира жалбата
за неоснователна. Намира оспорения ревизионен акт за законосъобразен, по съображенията,
изложени в него, както и в потвърждаващото го решение на директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. Пловдив. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение, ако същото е над минимума, определен
в Наредба №1/2014г.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:
Установи се по делото, че със Заповед
за възлагане на ревизия № Р-160009180006119-020-001/08.10.2018
г., издадена от началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК,
е възложена данъчна ревизия на Ш.Х.А. от ***, за установяване на задължения за
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. Заповедта е подписана с квалифициран
електронен подпис и надлежно връчена на ревизираното лице.
В хода на ревизионното производство
е съставен Ревизионен доклад /РД/№ Р-160009180006119-092-001/04.02.2019 г., връчен
на адресата по електронен път, на 05.02.2019 г. Въз основа на горния РД е издаден
и Ревизионен акт № Р-160009180006119-091-001/05.03.2019 г., предмет на настоящото
производство, с който, по отношение на РЛ са установени допълнителни задължения
за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 и 2016 г., общо
в размер на *** лв., от които: главница в размер на *** лв. и лихва, в размер на *** лв. върху
горната сума.
С Решение №682/03.12.2018 г., директорът
на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив е потвърдил Ревизионен акт № Р-160009180006119-091-001/05.03.2019
г., относно определените в него задължения по ЗДДФЛ за ревизираните периоди, ведно
с лихвите към тях.
В хода на ревизионното производство
са направени следните относими към предмета на делото
констатации:
През ревизирания период /01.01.2012 г. – 31.12.2016 г./, РЛ е местно физическо лице по
смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, с постоянен и настоящ адрес ***, в съпружески
отношения с Р.
Б. А. и има *** деца. РЛ няма регистрация по ЗДДС. Като местно физическо лице
по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за
доходи, получени през данъчните години от източници в страната и от чужбина.
Ревизираното лице не е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизирания период и
е работило по трудово правоотношение в СУ ***. С Протокол №1233098/28.12.2018г.
към ревизионното производство са присъединени доказателства, събрани в хода на
извършена ревизия на съпруга й Р. А., както и протокол от приключила проверка
на РЛ, документирана с протокол № ***/*** г. За изясняване на факти и
обстоятелства от значение за данъчното облагане, при ревизията са извършени
процесуални действия, описани в констативната част на изготвения РД, неразделна
част от РА, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Във връзка с определяне на
данъчните задължения по ЗДДФЛ са предприети действия за събиране на
доказателства, като на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК
в хода на ПУФО на РЛ са връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения, с които са изискани данни, сведения, документи и обяснения, които
имат отношение към източниците и размера на доходите, направените разходи за
издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество,
притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица
и др. Жалбоподателката е представила писмени
обяснения № ***/ *** г., според които за ревизирания период е получавала доходи
от трудови правоотношения за работата й в СУ ***. Освен вещите за лично
потребление, заедно със съпруга си Р. А. притежава в режим на СИО лек автомобил
„***“ с рег.№ ***. Получавала дарения на парични средства от родителите си,
приблизително в размер на *** лв. годишно. Разходите за издръжка на
домакинството са в размер на установените от НСИ за съответните години. След направен анализ на наличната
документация в архива и информационната система на ТД на НАП, гр. Пловдив,
събраните в хода на ревизията доказателства и получената информация от
изследваните различни източници, чрез изпратени ИПДПОЗЛ, ИПДПОТЛ, Искания до
специализирани контролни органи и други,
органът по приходите е приел, че Ш. А. не е разполагала с декларирани и
обложени доходи, които да покриват като размер извършените разходи за 2014 г. и
2016 г. На 17.10.2018г., на лицето е връчено искане за представяне на документи
и писмени обяснения №16000918006119-040-001/15.10.2018г., уведомление
№16000918006119-113-001/15.10.2018г., на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК,
както и уведомление №16000918006119-139-001/15.10.2018 г., В указания 14-дневен
срок не са представени допълнителни доказателства и становища по горните
искания и уведомления. След анализ на събраните
документи е прието, че за периода 01.01.2014 – 31.12.2014 г. и 01.01.2016 - 31.12.2016г., е налице обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК - декларираните и/или получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период,
което води до определяне на данъчната основа за посочения период по реда на чл.
122, ал. 2 от ДОПК. При извършена съпоставка на получените доходи и извършените
разходи са установени допълнителни задължения допълнителни задължения по ЗДДФЛ,
общо в размер на *** лв., от които: главница в размер на *** лв. и лихва, в размер на *** лв., както
следва :
Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ:
-
за
2014 г.,
в размер на *** лв. - главница, ведно с лихва в размер на *** лв. Поради
липсата на декларирани налични парични средства в брой, към 01.01.2014 г. и към 31.12.2014 г., ревизиращите органи са приели нулево начално и
крайно салдо. При съпоставка между получените доходи от трудови правоотношения
/*** лв/ и необлагаеми доходи от социални помощи и
обезщетения /*** лв./, и разходите за
издръжка / *** лв. - 1/2 от общия разход на домакинството за годината/,
комунални разходи /*** лв./ , разходи за екскурзии /*** лв./ и налични парични
средства в края на данъчния период /*** лв./, е установено превишение
на направените разходи над размера на получените доходи, като е установен
недостиг в размер на *** лв.
-
за
2016г.
- в размер на *** лв.- главница и лихва -***
лв.
В изготвения
паричен поток на физическото
лице за периода 01.01.2016 -01.12.2016 г. ревизиращите
органи са приели нулево начално салдо на паричните средства в брой към 01.01.2016 г., поради липсата на декларирани такива от РЛ. Признати са приходи, общо в размер на *** лв.,
формирани от доходи от парични средства по банкови сметки в размер на *** лв.; трудови
правоотношения /*** лв./; необлагаеми доходи от социални помощи и обезщетения /***
лв./; получен кредит в размер на *** лв. Разходната част е формирана от налични
парични средства в банкови сметки в края на данъчния период -*** лв.;
разходи за издръжка – *** лв - 1/2 от общия разход на домакинството; налични парични
средства разходи за екскурзии – *** лв.; погасителни вноски по кредит- *** лв.;
разходи за придобиване на МПС: 1. лек автомобил Фолксваген *** с рег. №***,
придобит на 08.09.2016г., за сумата от ***
лв., 2. лек автомобил ***, рег. №***, придобит на 26.09.2016 г. за сумата от ***
евро или *** лв. Поради декларираното от РЛ, че последното МПС е съпружеска
имуществена общност, като разход е приета сумата в размер на *** лв. При съпоставка на така получените данни е
установено превишение в размер на *** лв. При данъчна ставка в размер на 10%, е определен
данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ, в размер на *** лв., както и лихва в размер
на *** лв., за невнесените в срок суми.
Във връзка с възраженията на РЛ,
по отношение на определения недостиг на парични средства и твърденията за
получени, през ревизирания период, суми в размер на *** лв. годишно, от
родителите на А., живущи в ***, решаващият орган е приел за недоказано, както
фактическото наличие на такива средства у дарителя и впоследствие у надарения,
в непроменен размер, така и факта на предаване на паричните суми, техния размер
и намерението за надаряване.
По делото са приети и два броя
писмени декларации от лицата Г. С. и Х. Ъ. – *** на жалбоподателката,
в които се сочи, че през 2012 г. и 2015 г. С. е предоставил на Ъ. - негов
приятел, заеми от *** евро. За дадените
суми не са оформяли договори за заем, а записи на заповед. Към административната преписка е приложен и
преведен от *** език запис на заповед за сумата от *** евро, с дата на издаване
13.10.2014г., платима на Г. С., с платец - Х. Ъ.
С оглед така установените факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и след
осъществен административен контрол. Оспореният Ревизионен акт, е потвърден с Решение
№447/26.07.2019 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
При извършената проверка
на оспорения акт, съдът установи, че същия е валиден административен акт, издаден след провеждане
на ревизия, възложена от надлежно оправомощен
административен орган и в определения от него срок. РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията. В съдържанието на ревизионния акт, както и на РД е отразено, че са издадени чрез
информационна система
"Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните
документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо, по силата на чл. 184, ал.1 от ГПК, вр.§ 2 от ДР
на ДОПК. Същите са предоставени
и на електронен носител,
поради което съдът намира, че
обжалвания ревизионен акт не страда
от пороци, водещи до неговата
нищожност. Оспорения
акт е постановен в
рамките на законоустановените срокове и в съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 120 от ДОПК относно формата
и съдържанието му.
Предвид обсъдените по-горе
доказателства - Протокол №1233098/28.12.2018г., с който към ревизионното
производство са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена ревизия
на съпруга й Р. А., както и протокол от приключила проверка на РЛ,
документирана с протокол № ***/*** г., съдът намира за неоснователни наведените в жалбата доводи за допуснати
процесуални нарушения, поради това, че РО са се позовали на доказателства,
събрани извън периода на ревизията – писмо от ОББ АД вх.№1417-00-550/27.04.2018
г. и писмо вх. №1417-00-667/23.05.2018 г. от „Инвестбанк“
АД.
В случая, размерът на дължимия
данък по ЗДДФЛ са определени по особения ред на чл.122 ДОПК, тъй като органите
по приходите са приели наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1, т.7 ДОПК. С
последната разпоредба е предвидена
възможност, органът по приходите да
приложи установения от съответния закон размер на данъка към основа, определена
от него по реда на ал. 2, когато са налице данни за укрити приходи или доходи и
когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране
на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период.
Съгласно разпоредбата на чл. 124,
ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена
ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни
до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Тази презумпция е оборима и доказателствената
тежест за това носи жалбоподателят. Така, в производството по съдебно обжалване
на РА, за задължения, установени по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите
по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени
случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест
на жалбоподателя е да установи твърдяните от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
При наличните доказателства, съдът
приема, че органите по приходите правилно са констатирали наличие на обстоятелство
по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, предвид установените данни за несъответствие на декларираните и
обложени доходи, които да покриват извършените от лицето разходи, съображеня за което се съдържат по-нататък в мотивите.
Съдът констатира, че е извършен и анализ на относимите
обстоятелства по чл.122, ал.2 ДОПК, за установяване на финансовия резултат на жалбоподателя, подлежащ
на облагане. На ревизираното лице е изпратено уведомление чл. 124 от ДПОК, с което е било известено,
че данъчната основа, във връзка с определяне на данъчните му задължения, ще бъде
определена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради което е спазена и процедурата по
чл.122 ДОПК.
Определените допълнителни
задължения за данък върху годишната
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, са съответни и на материалния закон, по
следните съображения:
Според жалбоподателката,
при формирането на паричния поток за 2014 г. и
2016 г., ревизиращият орган неоснователно е отказал включването на парични суми
в размер на 15 000 - 20 000 лв. годишно, дарени й от нейните
родители, живущи в ***. Това твърдение е въведено и в подаденото от РЛ
възражение срещу констатациите в РД. От своя страна, приходната
администрация приема за недоказано, както фактическото наличие на
такива средства у дарителя и впоследствие у надарения, в непроменен размер,
така и факта на предаване на паричните суми, техния размер и намерението за
надаряване.
Съгласно чл. 225 от
Закона за задълженията и договорите с договора за дарение
дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно
нещо на дарения, който го приема. Дарението на движими имущества трябва да стане в
писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни
книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им. Касае се за едностранен
и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и
безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността
на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се
увеличава. По силата на горната разпоредба, не е необходимо дарението да е оформено с
писмен акт. Следва обаче да е установено по безспорен начин, предаването на
дарената парична сума, като по силата на
чл. 154, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК,
доказването на твърдяното получаване на парични суми в сочения размер, е в тежест на жалбоподателя - чл. 154, ал.1
от ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Такова доказване по
делото не бе проведено. Липсват
доказателства както за точния размер, така и за времето, начина и мястото на
предаването на паричните средства. Предвид особеностите на този договор,
следваше да се ангажират доказателства за конкретните обстоятелства, при които
е обективирана волята на страните по сделката,
точният начин и място на реалното предаване на паричните суми, както и
съхранението им до размера на установеното превишение
за съответния данъчен период, за да се обоснове наличието на такъв договор за
дарение, както и че лицето е разполагало с получените по него средства за
релевантния данъчен период.
В случая, в подкрепа на горното
твърдение, жалбоподателката е представила запис на
заповед за сумата от *** евро, с дата на издаване 13.10.2014г., платима на Г.
С., с платец - Х. Ъ. В хода на съдебното производство са представени и писмени
декларации от лицата Г. С. и Х. Ъ. – *** на жалбоподателката,
в които се сочи, че през 2012 г. и 2015 г. С. е предоставил на Ъ. - негов
приятел, заеми от *** евро, за които не са оформяли договори за заем, а записи
на заповед.
Горните документи обаче, не
установяват получаването на парични суми, в твърдяния
от жалбоподателката размер и период, а евентуалното
им наличие у дарителя, като такова твърдение за предаване на част или на цялата
сума, получена в заем, не е въведено и в писменото обяснение на Ъ.
На следващо място, предвид сочения
годишен размер от *** лв. и установеното за 2016 г. превишение,
в размер на *** лв. на разходите над
приходите, по делото не се ангажираха доказателства за съхранението
на дарените
средства за времето от предаването им до извършването на разходите за данъчен
период 01.01.2016 г. – 31.01.2016 г. В тази връзка,
следва да се отбележи също, че в хода на административното производство жалбоподателката не е посочила наличието на такива суми в
началото на всеки един от ревизираните периоди, нито е установено от извлеченията от банковите й сметки, че е разполагала с
парични средства в близък до горния размер, поради което, съдът намира за недоказано твърдението на жалбоподателката, че е получавала дарения в сочения от нея
годишен размер.
При така приетото и след като жалбоподателката не ангажира доказателства, с които да опровергае
фактическите констатации, съдържащи се в оспорения ревизионен акт, следва да се
приеме, че обжалвания ревизионен акт е постановен при правилно приложение на
материалния закон, като правилно и законосъобразно е определена данъчна основа
по реда на чл.122 ДОПК, както и дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за ревизираните години,
ведно с лихвите за забава.
По тези
съображения, оспорения акт
е законосъобразен, а жалбата
се явява неоснователна.
При този изход на спора, на основание чл. 161, ал.1 ДОПК, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 719 лв.,
платими от жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Ш.Х.А. от ***, срещу Ревизионен акт №
Р-16000918006119-091- 001/05.03.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив,
потвърден с Решение №447/26.07.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Ш.Х.А. от ***, ЕГН **********, да
заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" –
гр. Пловдив при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 719 лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: