Р Е Ш Е Н И Е
№……...../………..2023 г.
Административен съд – Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 2507 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр.
чл. 63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.Х.Л. срещу решение № 1222/14.09.2022 г. по н.а.х.д. № 462/2022 г. на
Районен съд–Варна, с което е потвърдено наказателно постановление № 603/16.12.2021
г. на заместник-кмета на община Варна, с което на С.Х.Л. за нарушение на чл. 6,
т. 1 ЗДвП е наложено, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева. По съображения, сочещи на оплаквания
за допуснато нарушение на закона и съществено нарушeние на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, се иска
отмяна на въззивното решение и постановяване на ново от касационната инстанция
по същество на спора, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно
постановление да се отмени.
В съдебно заседание на 08.12.2022 г. касаторът С.Х.Л.
се явява лично като изцяло поддържа касационната жалба.
Ответникът по касация – заместник-кмет на община
Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява в заседанието. С
подадено чрез пълномощник юрисконсулт Стела Доковска възражение срещу касационната
жалба я оспорва като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за основателност на касационната жалба като счита, че по делото не
са събрани доказателства, които да установят категорично виновно поведение на дееца.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност
на касационната жалба, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намери за установено следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е пред родово и
местно компетентния съд, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт,
съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано
лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния срок за упражняване на
правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Съобщение за изготвеното
въззивно решение е получено редовно от касатора на датата 04.10.2022 г. /л. 47
от н.а.х.д. № 462/2022 г. по писа на ВРС/, а касационната жалба е предявена в
рамките на срока за обжалване на решението на 18.10.2022 г. съгласно поставения
върху нея печат /л. 3 от делото/. Кумулативното наличие на обсъдените
положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на
касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК,
касационният състав намира жалбата за неоснователна.
С оспореното пред Районен съд – Варна наказателно
постановление касационният жалбоподател е наказан за виновното нарушаване на
чл. 6, т. 1 ЗДвП, съгласно който участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци
и с пътната маркировка. Реципрочно на тази повелителна правна норма, санкционната
разпоредба на чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, на основание на която е наложено
административното наказание, предвижда ангажирането на
административнонаказателната отговорност във фиксиран размер от 20 лв. на
водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.
В касационната жалба е извършено неоснователно позоваване
на неправилно приложение на закона от страна на районния съд поради игнориране с
решението на допуснато в хода на АНП съществено нарушение на процесуалните
правила, свързано с неправилното посочване в съдържанието на НП на датата на
съставяне на АУАН, която е и датата на нарушението 25.11.2021 г., а не както е отразено
в НП 28.11.2021 г. Поддържайки това оплакване, касаторът се стреми да обоснове
правен извод, че след като няма съставен АУАН от дата 28.11.2021 г., както
неправилно е приел АНО, то това води до опорочаване от самото начало
административнонаказателното производство. Дори обаче АНО действително да е
отразил неправилно датата на съставянето на АУАН като 28.11.2021 г. наместо
25.11.2021 г., което в случая би се дължало на особеностите на почерка на
актосъставителя, това не може да повлияе законосъобразността на наказателното
постановление като се има предвид, че която и от двете дати да е такава на съставянето
на АУАН, то все са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Наред с това следва да се
има предвид, че АУАН е съставен върху бланка, притежаваща уникален сериен номер
/в случая серия Е, № 0001455/, който правилно е посочен в наказателното
постановление.
Преценяйки събраните доказателства, съдът правилно е
приел, че с тях по категоричен начин се установяват релевантните за нарушението
факти, а именно, че на датата 25.11.2021 г. около 16:25 ч. в гр. Варна на ул.
„Беласица“ срещу № 18 Л. е паркирал управлявания от него лек автомобил с рег. №
В 6200 НХ в зоната на действие на пътен знак В27, забраняващ престоя и
паркирането. Неспазването на посочения забранителен знак несъмнено представлява
несъобразяване на поведението на Л. като участник в движението по смисъла на §
6, т. 28 от ДР на ЗДвП с пътните знаци, което безсъмнено е нарушение на
изискването на чл. 6, т. 1 ЗДвП. За това неправомерно по характера си деяние водачът
с основание е подведен под административнонаказателна отговорност по чл. 183,
ал. 2, т. 1 ЗДвП, тъй като негово задължение е да следи за пътните знаци и
правилата за движение. Поради това преди да предприеме маневра за паркиране касаторът
е бил длъжен да се увери, че в зоната, в която ще паркира, няма поставен пътен
знак, забраняващ това. Ирелевантно е твърдението в касационната жалба за
посоката на движение на управлявания от Л. автомобил, в която по негови
твърдения нямало поставен знак В-27. Релевантно за нарушението е, че на мястото,
където е паркиран автомобилът, е имало такъв знак, тъй като видно от приетото
от районния съд въз основа на доказателствата по делото, макар да се е движил в
срещуположната на знака посока, Л. е паркирал автомобила наобратно като го е
позиционирал именно от страната на забранителния знак.
АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН като не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава правото на защита на нарушителя. Атакуваното
НП съдържа императивно изискуемите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и в него също няма
пороци, водещи до накърняване правото на защита на наказаното лице. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. В заключение, касационната инстанция намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в
съответствие с процесуалните правила, поради което преценяйки всичко това, като
го е потвърдил въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да се
остави в сила от касационната инстанция, съгласно правомощието й по чл. 221,
ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН.
При този изход на спора на община Варна следва да се
присъдят, на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН, направените в касационната инстанция
разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, изчислен по реда на
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП, следва да
бъде определен на нормативно установения минимум от 80 лв., предвид невисоката
правна сложност на делото, приключило само в едно съдебно заседание в
касационната инстанция.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1222/14.09.2022
г., постановено по н.а.х.д. № 462/2022 г. по описа на Районен съд – Варна,
с което е
потвърдено наказателно постановление № 603/16.12.2021 г. на заместник-кмета на
община Варна, с което на С.Х.Л. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП е наложено, на
основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер
на 20 /двадесет/ лева.
ОСЪЖДА С.Х.Л., ЕГН **********,*** разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/