ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 821
гр. Бургас , 29.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Пламена К. Георгиева
Върбанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
частно гражданско дело № 20212100501030 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.274,ал.1,т.2 ГПК и е образувано по предявени две
въззивни жалби против Определение от 26.04.2021г., постановено по гр.д.№ 3449/2015г. по
описа на РС-Бургас, както следва:
- въззивна частна жалба с вх.№174120/10.05.2021г., подадена от
,,ТРАНСВАГОН“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
Северна промишленва зона, Разтоварна гара ,,Владимир Павлов“, представлявано от
изпълнителния директор Васил Данев Василев, чрез адв. Христина Тодорова - БАК, със
съдебен адрес :гр.Бургас, ул.,,Генерал Гурко“№9,ет.4
- въззивна частна жалба, вх.№2746258/17.05.2021г. от ,,ГП КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:гр.София 1784, район Младост,
ж.к.,,Младост“1,бл.78, вх.3,ап.58, представявано от Кристиан Георгиев Попеску, чрез адв.
Станимир Стоичков - БАК, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.,,Възраждане“№28, ет.2.
С частна жалба, вх.№174120/10.05.2021г., подадена от ,,ТРАНСВАГОН“АД се
обжалва първоинстанционния съдебен акт в частта, в която съдът му е присъдил сторените
по делото разноски за адвокатски възнаграждения в намален размер от 2500 лева. Излагат
се съображения за неправилност и незаконосъобразност в определението на БРС в тази му
част, изтъкват се обстоятелства за фактическата и правна сложност по делото, както и за
това, че в случая се касаело за две отделни дела, които съдът съединил за общо разглеждане
и решаване в едно производство.Посочва се, че пазарната стойност на процесния имот
(съгласно приложената по делото пазарна оценка) възлизала на 102 700лева, поради което
1
минималното адвокатско възнаграждение следвало да бъде в размер на 3584лева за едното
дело(7168 лева за двете дела).Съгласно представения списък с разноски по чл.80 от ГПК,
платените адвокатски възнаграждения възлизали на стойност 6310 лева. Иска се отмяна на
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и постановяване определение на
настоящата инстанция, с което бъдат присъдени разноски в пълния претендиран размер.
По жалбата на ,,ТРАНСВАГОН“АД е постъпил писмен отговор (становище)от
насрещната страна ,,ГП КОМЕРС“ ЕООД, с който се оспорват наведените от
жалбоподателя доводи.На първо място се твърди и се изтъкват доводи за това- че никой от
ответниците не дал повод за завеждане на делото, поради което съдът не следвало да
присъжда разноски в полза на ,,ТРАНСВАГОН“АД. Развиват се подробни съображения, че
ищецът по недопустим иск нямал право на разноски. Заявява се, че исковата претенция за
обявяване относителна недействителност спрямо ищеца на договор за покупко- продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №151,том ІV,рег.№4110,
дело№607823.09.2015г. на нотариус Атанас Димов, рег.№285 на НК, се явявала допустима,
но неоснователна.Моли частната жалба да бъде оставена без уважение, като въззивният съд
потвърди атакуваният съдебен акт.
С частна жалба с вх.№2746258/17.05.2021г. от ,,ГП КОМЕРС“ ЕООД и ,,ЕП
КОМЕРС“ООД, се обжалва постановеното определение в частта, в която ,ГП КОМЕРС“
ЕООД и ,,ЕП КОМЕРС“ООД са осъдени да заплатят разноски по делото.Жалбоподателите
излагат аргументи,позовавайки се и на ТР№2 от 09.07.2019г. по тълкувателно
дело№2/2017г. на ОСГТК на ВКС. Изразява несъгласие с изводите на съда за допустимост
на исковете и че ищецът имал правен интерес от предявяването им. Посочва, че недопустим
поради липса на правен интерес се явявал съединеният иск за обявяване недействителтостта
спрямо ищеца на договор за покупко- продажба на недвижим имот, вписан в АВ, СВ- Бургас
на 16.04.2015г.,двойно вх.регистър№4311,акт №182,том 12. ,тъй като търсеният с Павловия
иск правен ефект настъпил с налагането на възбрана, вписана преди сочената
сделка.Оспорва изложеното в мотивите на обжалвания съдебен акт- че към датата на
депозиране на исковите молби били налице предпоставките за уважаване иска по чл.135 от
ЗЗД. Излага съображения в подкрепа на твърдението си, че ищецът ,,ТРАНСВАГОН“АД
нямал право на разноски, тъй като предявяването на исковите претенвции в случая
представлявало злоупотреба с право. Счита, че процесуалното поведение на ищеца не
съответствало на изискванията за добросъвестност (чл.3 от ГПК).Моли отмяна на
определението в частта, с която двете дружества- ответници са осъдени да заплатят
разноски на ищеца „ТРАНСВАГОН“ АД и претендира осъждане на „ТРАНСВАГОН „ АД
да заплати на ,,ГП КОМЕРС“ ЕООД и ,,ЕП КОМЕРС“ООД направените по делото
разноски.
В законовия срок по делото е постъпил писмен отговор от ,,ТРАНСВАГОН“АД по
частната жалба на ,,ГП КОМЕРС“ ЕООД и ,,ЕП КОМЕРС“ООД.Изложени са аргументи за
това, че при прекратяване на прозиводството по делото поради отегляне или отказ от иска,
2
обусловено от нововъзникнали факти, направените разноски от ответника, който е дал
повод за завеждане на делото , остават в негова тежест(чл.78,а2 от ГПК). Цитира съдебна
практика(Определение№625/24.11.2015г. по т.д.№3056/2015г.,ТК, І-во т.о.;
Определение№626/20.08.2012г. по ч.гр.д.№275/2010г.,ІV-то г.о. на ВКС;
Определение№518/15.06.2012г. по ч.гд.№251/2012г.,ІІ-ро г.о. на ВКС;
Определение№767/05.09.2012г.по ч.гр.д.№251/2012г.,ІІ-ро г.о. на ВКС;
Определение№3/06.02.2020г. по гд.№2017/2018г.на ВКС, ГК, ІV-то .г.о.Подчертава се, че
независимо, че в хода на процеса длъжникът е погасил задълженията , същите са
съществували към момента на предявяване на исковите претенции.
Навеждат се доводи, че увреждане на кредитора е налице винаги, когато се извършва
разпореждане със секвестируемо имущесгво, като било правно ирелевантно обстоятелството
с какво имущество разполага длъжникът и на каква стойност е то след извършеното
разпореждане (Решение №320/05.11.2013г. на ВКС по гр.д.№1379/2012г., ІV-то г.о.;
Решение№639/06.10.2010г. по гр.д.№754/2009г.; Решение№57 от 18.06.2015г., постановено
по в.т.д.№122/2015г. по описа на Апелативен съд- Бургас).Моли се частната жалба да бъде
оставена без уважение, като въззивният съд потвърди атакуваният съдебен акт.
Бургаският окръжен съд намира подадените частни жалби на жалбоподателите
,,ТРАНСВАГОН“АД /от една страна/ и от друга- ,,ГП КОМЕРС“ ЕООД и „ЕП Комерс“ООД
за допустими като предявени от процесуално легитимирани лица, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавни такси.
С оглед доказателствата по делото и като съобрази разпоредбите на закона,
Бургаският окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Производството е било образувано по искова молба, подадена от
,,ТРАНСВАГОН“АД срещу ,,ЕП КОМЕРС“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
Георге Попеску и ,,ГП КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Георге
Попеску, за обявяване за недействителна спрямо него на сделка, обективирана в НА за
покупко- продажба на недвижим имот№***г., по силата на който ,,ЕП КОМЕРС“ЕООД
се е разпоредил в полза на ,,ГП- КОМЕРС“ ЕООД с притежаваното от първия ответник
право на собственост върху недвижим имот,представляващ ПИ с идентификатор *** по
кадастралната карта на гр.Буржгас, площ 505кв.м., с административен адрес: гр.Бургас,
кв.Сарафово, ул.,,Черно море“, при граници: ***; ***; ***; ***. В исковата молба се твърди ,
че ответникът ,,ЕП КОМЕРС“ЕООД е осъден да заплати на ,,ТРАНСВАГОН“АД 2
385274,59 лева главмница и мораторна лихва от 56487,94 лева, както и разноски в размер на
149310,75 лева възоснова на съдебно решение по в.т.д.№ 154/2014г. на БАС, по което е
издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело. Междувременно длъжникът
„ЕП КОМЕРС“ ЕООД прехвърлило на „ГП КОМЕРС“ ООД описания по-горе недвижим
имот.Решението на БАС било отменено от ВКС, делото било върнато за ново разглеждане на
БАС, което постановило решение, влязло в сила на 15.07.2018г., с което исковете отново са
3
уважени.
По така предявената искова молба било образувано гр.д.№ 1731/2015г. на БРС,което
е било прекратено по съображения за родова неподсъдност на иска пред районния съд и
изпратено по подсъдност на БОС,където е образувано т.д.№ 174/2015г. по описа на БОС.С
определение № 479/14.04.2015г. е допуснато обезпечение на исковата претенция чрез
вписване на възбрана върху процесния недвижимия имот; след представяне на
удостоверение за данъчна оценка на процесния терен в размер на 17 725,50 лева
производството по т.д.№ 174/2015г. на БОС е прекратено на на осн. чл. 118,ал.2 вр.
чл.104,т.4 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на БРС, където е образувано като гр.д.
№ 3449/2015г. по описа на БРС.
Ответниците ЕП КОМЕРС“ЕООД и ,,ГП КОМЕРС“ ЕООД, са депозирали писмен
отговор с твърдение за недопустимост на исковата претенция, тъй като преди вписване на
исковата молба по делото имотът бил продаден от „ЕП КОМЕРС“ ЕООД на „ГП КОМЕРС“
ООД.Изложени са и съображения по основателността на иска.
С определение №8105/10.11.2015г./л. 170 от гр.д.№ 3449/2015г. БРС/ производството
по делото е спряно до приключване с окончателен съдебен акт на производството по т.д.№
39/2015г. на ВКС, образувано по касационна жалба на „ЕП КОМЕРС“ ЕООД срещу
Решение № 54/25.07.2014г. по гр.д.№ 154/2015г. по описа на БАС.
Предявен е иск и от ,,ТРАНСВАГОН“АД против „ГП-Комерс“ АД , К.С. Ц.,
ЕГН ********** и Б.С. Ц., ЕГН **********,последните две в качеството им на наследници
на С. Ц., на когото ,,ГП КОМЕРС“ ЕООД прехвърлило процесния и описан по-горе
недвижим иимот с договор за покупко- продажба от 16.04.2015г. По тази искова молба е
било образувано гр.д.№ 6726/2019г. по описа на БРС. Ответниците К.С. Ц. и Б.С. Ц. с
писмен отговор са посочили, че договорът, с който баща им е придобил процесния
недвижим имот чрез покупко-продажба от 16.04.2015г. , е развален по взаимно съгласие на
страните, за което представят нотариален акт от 19.12.2019г. № ***г. на Нотариус Атанас
Димов с район –района на БРС.
С Определение№22629 от 24.10.2019г., на основание чл.213 от ГПК, съдът е
съединил за общо разглеждане гр.д№3449/2015г. с гр.д.№6726/2019г., което да продължи
като гр.д.№ 3449/2015г. на БРС поради общи факти и обусловените правни последици
(л.258); със същото определение е възобновено производството по гр.д.№ 3449/2015г. на
БРС/ макар да липсва изричен диспозитив за това/.
На 10.11.2020г. е проведено първото о.с.з. по делото,по което са уважени
доказателствени искания на страните и делото е отложено за събиране на гласни
доказателства за 12.01.2021г.Заседанието на 12.01.2021г. е проведено без да се разпита
свидетеля/ заболял от Ковид/. Следващото заседание е насрочено за 06.04.2021г.,като
междувременно, на 12.03.2021г. е постъпила молба от ищеца „ТРАНСВАГОН“ АД за
4
оттегляне на исковите претенции поради изплащане от ответната страна изцяло на
задължението й към ищеца. В с.з. на 13.04.2021г. ответната страна чрез адвокат С. е заявил
несъгласие с оттеглянето на иска; делото е приключило за решаване, като всяка от страните
е заявила искане за присъждане на разноски , като е представила списък по чл.80 ГПК за
това. С молба от 19.04.2021г. е направен отказ от исковете от страна на ищеца
„ТРАНСВАГОН“ АД и са поискани разноски по делото.
Съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК,(л.493), претендират се сторените
разноски по гр.д.№3449/2015г. на БРС и гр.д№6726/2019г. по описа на БРС, като по гр.д.
№3449/2015г. се иска присъждане на адвокатско възнаграждение за двама адвокати(по гр.д.
№3449/2015г. на БРС се претендира присъждане на д.т. – 709.02лв.;д.т. за 2броя
удосотоверения- 10лева; адвокатско възнаграждение на адв. Х.Т.. - 3710лева ; адвокатско
възнаграждение на адв. Стефан Иванов -2600лева; по гр.д.№6726/2019г. на БРС:д.т.
709.02лева ; д.т. за 8 броя съдебни удостоверение- 40 лева; заверка на копия- 153 лева; такса
вписване в АВ- Бургас- 69 лева).
В проведено открито съдебно заседание на 13.04.2021г, процесуалният представител
на ответниците е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
С обжалваното определение районният съд е присъдил в полза на ищеца
„ТРАНСВАГОН“ АД извършените разходи за заплатени държавни такси по така
съединените за общо разглеждане дела,продължаващи под гр.д.№ 3449/2015г., като е уважил
възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение до размера от 2500 лева.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Отговорността за разноски е особен вид имуществена (гражданска) отговорност,
която може да се реализира единствено в хода на висящ съдебен процес – така тя е
дефинирана и в практиката на ВКС (Решение № 189/20.06.2014 г. по гр.д. № 5193/2013, IV
ГО). Искът, предявен пред районния съд е с правно основание чл.135 от ЗЗД, за
прогласяване по отношение на кредитора на недействителност не само на пърновачалната
сделка с имуществото на длъжника , но и последващите такива , които го увреждат, по
повод на което е било образувано гр.д.№ 6726/2019г. БРС, присъединено за общо
разглеждане с гр.д.№ 3449/2015г. на БРС.
Следва обаче да се отбележи, че в книжата по гр.д.№ 6726/2019г. на БРС липсват
доказателства, установяващи извършване на разходи за заплащане на адв. възнаграждение
на процесуален представител, който в случая е била адвокат Х.Т..
По гр.д.№ 1731/2015г. БРС/ което след връщането му от БОС за разглеждане по
подсъдност от БРС е образувано като гр.д.№ 3449/2015г. БРС/, е приложено от ищцовата
5
страна пълномощно за упълномощаване от ищеца „ТРАНСВАГОН“ АД на адв. Х.Т.,което е
идентично с това по гр.д.№ 6726/2019г. на БРС; по гр.д.№ 1731/2015г. БРС и по гр.д.№
6726/2019г. БРС не се съдържат доказателства за извършени от ищеца „ТРАНСВАГОН“
АД разноски за процесуално представителство.
По гр.д.№ 3449/2015г. БРС са представени доказателства за реално заплатен
адвокатски хонорар в размер на 3710 лева на адв. Х.Т. /л.497/, като договорът е с дата
07.10.2019г.
Представен е и договор за правна защита и съдействие от
30.10.2020г./л.356/,сключен между ищеца „ТРАНСВАГОН“ АД и адвокат Стефан
Костадинов Иванов с уговорено възнаграждение от 2600 лева, което следвало да се заплати
на датата на подписване на договора, но не по-късно от 05.11.2020г.
При тази фактическа обстановка съдът приема, че след упълномощаване и извършване
на разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. Христина Тодорова/, ищецът
е упълномощил и втори адвокат/адвокат Стефан Иванов/.
С оглед нормата на чл.78,ал.1 ГПК ответникът следва да репарира ищеца за
заплатените от него разноски за възнаграждение за един адвокат, поради което и при
изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема, че в случая ищецът има право да
претендира разноски за възнаграждение на адв.Х.Т., още повече, че липсват доказателства за
реално заплатено адв.възнаграждение на адв. Иванов/ с оглед неясното записване в договора
му/.
Неоснователни са всеки един от доводите на частния жалбоподател-ищец
„Трансвагон“ АД относно намаления от БРС и присъден размер на разноските за адвокатско
възнаграждение от 2500 лева,разгледани както следва:
На първо място, данъчната оценка на процесния имот, върху който е събирана
държавната такса и е определена родовата подсъдност на спора , е 17 725,50 лева, а не
сочената от жалбоподателя пазарна стойност от 102 700 лева.По тази причина материалният
интерес, възоснова на който се определя размера на адв.възнаграждение съгласно
разпоредбите на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждение, е
сумата от 17725,50 лева, а не 102 700 лева, възоснова на която последна сума
жалбоподателят е изчислил адв.възнаграждение от по 3584 лева по всяко от съединените
дела
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател-ищец „ТРАНСВАГОН“ АД
за това, че при отчитане на фактическата и правна сложност на делото следвало да се вземе
предвид продължителността на делото, проточило се с години. В тази връзка следва да се
отбележи, че производството по гр.д.№ 3449/2015г. на БРС е било спряно на 15.10.2015г. и
възобновено едва на 24.10.2019година- т.е. 4 години същото е било спряно и по него не са
6
се извършвали процесуални действия от пълномощниците на страните.По гр.д.№
3449/2015г. на БРС са били проведени общо три съдебни заседания, като на второто не са
извършвани никакви процесуални действия поради заболяване на свидетел, който е искано
да се разпита; по делото не са събирани експертизи и гласни доказателства; големият обем
книжа по делото е и във връзка с приложени многобройни съдебни актове по други дела
между страните/ за присъждане на паричното вземане на ищеца; пазарни оценки на
недвижимия имот,дело на БОС за определяне на подсъдността и т.н./. В този смисъл са и
мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.-
ОСГТК,според които основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на
делото.
Неоснователни са заявените от частните жалбоподатели „ГП КОМЕРС“ЕООД и „ЕП
КОМЕРС“ООД доводи относно допустимостта на иска по чл.135 ЗЗД, относно
основателността на същия по съображения, че капиталът на ответното дружество бил
3 000 000 лева,което било видно от обявеното в търговския регистър, както и затова, че с
извършената и оспорена по реда на чл.135 ЗЗД сделка не била намалена
платежоспособността на дружеството-длъжник ,доказателство за което било погасяване
изцяло на дълга му към „ТРАНВАГОН“ АД.
В съдебната практика се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на
делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски, дори
когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск. В този смисъл е определение
№98 от 20.02.2009г. по гр.д.№91/09г. на ВКС, ІV ГО; определение №518 от 15.06.12г.по
ч.т.д.№156/11г. на ВКС, ІІ ТО; определение №1176 от 28.12.12г. по ч.т.д.№560/2012г. на ІІ
ТО; определение №767/05.09.12г. по ч.т.д.№251/12г. на ІІ ТО, които са постановени в
хипотеза на отказ от иска поради настъпило плащане от ответника в хода на висящия
процес.
Настоящият случай е именно такъв, тъй като към датата на завеждане на исковата
претенция от „ТРАНСВАГОН“ АД към първия ответник „ЕП КОМЕРС“ ЕООД, същият е
бил длъжник на ищеца, а останалите ответници са участвали в разпоредителни сделки,
увреждащи кредитора.
Неотносими към настоящия спор са доводите на частните жалбоподатели „ГП
КОМЕРС“ЕООД и „ЕП КОМЕРС“ООД за недобросъвестност на „ТРАНСВАГОН“
АД,който нямал право на разноски поради твърдяна злоупотреба с права, за което в
частната жалба се изтъкват доводи относно участието на „ТРАНСВАГОН“ АД като
взискател и наддавач по изпълнителни дела.Съдът в настоящето производство не може да
вземе предвид твърденията на частните жалбоподатели за това, че „ТРАНСВАГОН“ АД
продължавал да води отменителни искове по гр.д.№ 906/2021г. на ВКС и гр.д.№ 3183/2015г.
на СГС.
7
По изложените съображения и с оглед неоснователността на подадените частни
жалби обжалваното определение на БРС следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно , а на страните не следва да бъдат присъдени разноски по делото пред
настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 262690/26.04.2021г. по гр.д.№ 3449/2015г. по
описа на РС- Бургас.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8