РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. К., 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Ваня Др. Богоева
Евгения Хр. Стамова
при участието на секретаря Мая Др. С.
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20241500500182 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл- ГПК.
С решение №207/19.02.2024г. постановено по гр.д.№44/2023г. по
описа на Кюстендилския районен съд, по иск с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, предявен от ***“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.С., район ***, ж.к.“***“*, *** С., сграда *, чрез адв.З. Ц. от САК срещу М.
М. Б., от гр.К., ж.к.“**“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.** е признато за установено , че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за суми в размер на
761.06 лв, непогасени, изискуеми задължения към „** „ ЕАД, по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ** от която сума, 3.98 лв – частично
неплатена абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +**
за отчетен период 18.04.2020г. до 17.05.2020г. и 757.08 лв, неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 27.05.2019г., ведно със законната
лихва върху горната, считано от 05.08.2022г. до окончателното изплащане на
сумата.Претендира присъждане и на разноски по заповедното и настоящото
производство.
Уважаването на иска, първоинстанционният съд е обосновал със
следните съображения – доказано Договор за мобилни услуги за СИМ карта
№** в който е предвиден месечен абонаментен план в размер на 15.99 лв, на
1
месец при първоначален срок на договора 24 месеца, считано от 15.12.2014г.
до 15.12.2016г. и Договор за лизинг за временно и възмездно ползване,
устройство марка „**“, модел ** 64 Gb, Gold, с телефонен номер ** за срок от
23 месеца, срещу заплащане на обща лизингова цена 1878.57 лв, на падежните
дати посочени в Договора.На основание посочените Договори и Общи
условия – л.22,, ч.гр.д.№1466/2022г. е предвидено, че всяка от страните в
Договора може да развали договора, в случай на неизпълнение на задължение
от другата страна по него, а в чл.11, ал.2 , че при разваляне на Договора по
вина на лизингополучателя последният дължи на лизингодателя неустойка , в
размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размер на
общата цена, посочена в писмения договор между страните, както и всички
други парични и други задължения, предвидени в Договора за лизинг, в това
число задължения за неустойки.Получаването от ответника на екземпляр от
горепосочените Общи условия е удостоверено с подписана декларация –
съгласие от 27.05.2019г./ л.23 ч.гр.д.№1462/2022г. КнРС/.С кредитни известия
е установено, че за периода 18.04.2010г. до 17.05.2020г., ищецът е начислил
обща сума за плащане в размер на 303.98 лв, включваща месечни и
еднократни такси, застраховки, вноски по лизинг и задължения от предходен
период и сума в размер на 1284.30 лв, за неустойки за предсрочно
прекратяване на договора за услуги, вноски за лизинг, задължения от
предходен период.Договорът е действал за целият период 18.05.2020г. до
17.06.2020г.,Тъй като лизингополучателят не е изпълнявал задълженията за
плащане на дължимата лизингова цена и дължими месечни вноски, съдът е
присъдил търсените суми с обжалвоното решение.Предмет на разглеждане в
първоинстанционното производство е била и претенция за заплащане на
неустойка, поради настъпило предсрочно по вина на ответника прекратяване
на Договора.Този иск не е бил уважен предвид факта, че вземането не се
основава на предсрочно прекратяване на договора.
. В срока за обжалване на решението по делото е постъпила въззивна
жалба ,подадена от адв.-Р. Б. – особен представител на ответницата М. М.
Б..Решението се обжалва в осъдителните му части.Твърди се необоснованост
и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Ответникът оспорва
дължимостта на претендираните суми. Твърди, че вземанията за тези суми не
са доказани, с надлежни доказателства.Счита, че представени фактури и
извлечения към тях не следва да бъдат кредитирани, тъй като се касае за
частни удостоверителни документи, без обвързваща материална
доказателствена сила , своевременно оспорени в първоинстанционното
производство, от които не се установява дължимост на сумите.В съответствие
с изложеното е искане за отмяна на решението в обжалваната част, като
претендира разноски.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – ищецът в
производството „**“ ЕАД. В законоустановения срок по делото е постъпил
писмен отговор, подаден от адв.В. Н., пълномощник на „** „ ЕАД, ЕИК
***,съд.адрес гр.С., п.к.**, ул.“*** „№*. В отговора е обосновано становище
за неоснователност на жалбата.Във връзка с доводите на въззивника,
ответникът изтъква, че основание за плащане на сумите са действащите,
2
сключени между страните Договори, по силата на които въззивникът е поела
задължение за плащане на месечни абонаментни и лизингови вноски .Предвид
изложените обстоятелства и факта, че доказателства за плащане на сумите не
са представени исковете според него правилно са били уважени.Уточнено е,
че месечната абонаментна вноска се дължи ежемесечно по силата на
сключеното допълнително споразумение, а основанието за плащане на
лизингови вноски е договорът за лизинг, по силата на който на жалбоподателя
е предоставено устройство „ ** *** 64 GB Gold срещу задължение за плащане
на месечната лизингова вноска в размер на 63.09 лв, дължимостта на която не
е обусловено от издаване на фактура.Доколкото претендираните лизингови
вноски нито са платени , нито са ангажирани доказателства устройството да е
върнато , присъждането им според ищцовата страна в производството е
правилно решение на съда.В съответствие с изложеното е искане за
потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно.Претендират се разноски.
Жалбата е допустима, подадена в срока за обжалване, от надлежна
страна в процеса, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.Преценена по същество жалбата е неосномвателна.Съображения:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо Изготвено е от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав, в писмена форма, подписано е и
волята на съда е разбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС
; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Постановено е решение -
при наличие на изискванията, при които делото може да се реши по същество
- по надлежно предявен иск, чрез отговарящи на изискванията по чл.127 и
чл.128 ГПК искова молба, при отсъствие на процесуални пречки за правото на
иск и в съответствие с търсената с исковата молба защита – решението е
допустимо.
Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г. о.; №
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр.
д. № 1246/09 г. на IV г. о) .
3
Като има предвид оплакванията в жалбата ин основание чл.235 ГПК вр.
с чл.12 ГПК, съдът прие за установено следното:
На 15.12.2014г. между М. М. Б., ЕГН ********** от една страна ,като
потребител с адрес за получаване на фактури Н. Ф. Б., гр.К., кв.“**“ и „***“
ЕАД е постигнато съгласие по Договор за мобилни услуги, за абонаментен
план 15.99 лв на месец, за предпочетен номер ***.Договорът е подписан от
потребителя,оспорен от ответника, но доказателства за установяване на
неистинността му, по делото не са представени..През 2019г. е подписано
Допълнително споразумение към Договора с дата 27.05.2019г., също
оспорено, което оспорване също не е доказано.
От 27.05.2019г. е Договор за лизинг между „***“ ЕАД и М. Б., за
предоставено мобилно устройство – марка „**“,** 84GB GOLD, зарядно
устройство, със срок на действие на Договора – от 23 месеца, считано от
датата на подписването му от страните.Договорът също е подписан от
страните, оспорен от ответницата, която не е ангажирала доказателства за
установяване на неистинността му.Съгласно Договора за лизинг,
лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя, за
временно и възмездно ползване следното устройство – марка **, модел ***,
54 GB, с посочен телефонен номер ** срещу което Лизингополучателя се е
задължил да заплати обща лизингова цена, в размер на 1878.57 лв, с включен
20% ДДС.Според посоченото в ал.2 от Договора, лизингополучателят има
право да придобие собствеността, върху предоставеното за ползване
устройство, като подпише Договор за изкупуване на устройството от
лизингополучателя най- малко 10 дни, преди изтичане на срока по Договора,
след изпълнение на условията за придобиване на собствеността на
устройството, посочени в Общите условия, и след като заплати,
дъпълнителната сума 63.09 лв.На основание чл.1, ал.3 от Договора, ако
лизингополучателя не упражни правото си по ал.2 , устройството подлежи на
връщане в срок от 1 месец, след изтичане на срока на Договора, като в същия
срок Лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае
да върне устройството.Във всички случаи Лизингополучателят е длъжен да
върне устройството на Лизингополучателя работещо, с добър външен вид, в
оригинална опаковка, придружен от оригинална фактура и гаранционна
карта.Ако устройството не бъде върнато или ако не бъде върнато в
състоянието , посочено в предходното изречение, ако лизингодателят заяви
изрично и в писмена форма, че не желае да купи устройството ,
лизингополучателят е длъжен да заплати неустойка респ. допълнителна сума
в размер на 63.09 лв.В Договора е обективиран погасителен план.С
подписването на договора е удостоверено, че потребителя е получил препис
от Общи условия на *** , за взаимоотношения с потребителите на електронни
съобщителни услуги, както и получаване на мобилното устройство.
За задълженията по договора са съставени фактури
№**********/18.05.2020г., за данъчен период 18.04.2020г. до 17.05.2020г. и
фактура 0**********/18.06.2020г., за периода 18.05.2020г. до 17.06.2020г.С
двете фактури са удостоверени вземания за суми, както следва: 303.98 лв. с
ДДС и 1284.30 лв с ДДС.На гърба на първата фактура е отразен осъществения
4
трафик в мобилната мрежа.
С оглед на изложеното подадената въззивна жалба е
неоснователна.Обжалваното решение, следва да бъде потвърдено на
основание чл.271 ГПК, като правилно и законосъобразно.
Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните
норми на закона и на добрите нрави.
В разглеждания случай бе доказано наличие на валидно
правоотношение между страните, по Договор за доставка на мобилни услуги и
Договор за лизинг.И двата Договора са подписани от ответницата –
потребител и предвиждат заплащане на определени суми, като
възнаграждение за предложени и осъществени услуги.Договорите са оспорени
своевременно, с отговора на исковата молба, но доказателства в подкрепа на
твърдението, че договорите не се подписани от потребителя по делото не са
представени.Подписаното през 2019г. допълнително споразумение,
потвърждава , че сключеният по- рано Договор е породил действия.В
отсъствие на доказателства, че доставянето на мобилни услуги е било
преустановено и след като в Договора за лизинг е удостоверено, че
лизингополучателят е получил мобилно устройство, то исковете за заплащане
на дължимите по двата Договора суми, логично подлежат на уважаване.
С оглед изхода от делото и на основание разпоредбите на чл.78 ГПК на
ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски, за сумата 400.00
лв, заплатено адв.възнаграждение за въззивното производство и 800.00лв,
платено от въззиваемата страна възнаграждение за особен представител.
Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №207/19.02.2024г. по гр.д.
№44/2023г. по описа на Кюстендилския районен съд, в обжалваната част, в
която на основание чл.422, ал.1 ГПК, се признава за установено,
съществуващо вземане на "**" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление, гр.С., район ***, ж.к.“***“*, *** С., сграда *, от М. М. Б., ЕГН
********** от гр.К., ж.к.“**“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** за сумите, както следва :
3.98 лв, частично неплатена абонаментна такса и използвани услуги, за
предпочетен номер +** за отчетен период 18.04.2020г.- 17.05.2020г. и 757.08
лв, представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
27.05.2019г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
05.08.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. М. Б.,ЕГН ********** от гр.К., ж.к.“**“, бл.*, вх.*, ет.*,
5
ап.** да заплати на "**“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.С., район ***, ж.к.“***“**, *** С., сграда *, разноски за производството, за
заплатени адв.възнаграждения – 1200.00 лв.
В останалата част решението не е обжалвано, на основание чл.296 ГПК
да се счита за влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване – чл.280, ал.3 т.1 ГПК.
На адв.Р. Б. да се изплати внесеното възнаграждение за особен
представител, възлизащо на 800.00 лв.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6