Р Е Ш Е Н И Е
№
IV – 252 16.09.2020
г.
град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На седемнадесети
август, две хиляди и двадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ Д.
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 968 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод
въззивна жалба на адв. Радан Кънев – процесуален представител на ищците С.Д.Т., И.Д.Т., Х.К.Х.,
М.Г.И., З.Х.Т., срещу Решение №8/17.01.2020г., постановено от Айтоски районен
съд по гр.д.№44/2019г., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявения от въззивниците положителен установителен иск с правно основание по
чл.124 от ГПК против Община
Сунгурларе и „Хидравлични елементи и системи“ (ХЕС)“
АД, гр. Ямбол, за признаване
на правото на собственост в полза на ищците въз основа на давност и наследство
по отношение на УПИ *** в кв.16
по плана на с. Дъбовица, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, с площ от 3624 кв.м., при съседи – от три страни улици и
ищците са осъдени да заплатят на ответниците разноски, в размер на 720 лева за адвокатско възнаграждение.
Въззивниците
изразяват недоволство от постановеното решение и претендират отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Оспорва се
извода на съда, че И.С.Д. и неговите наследници не са владели процесния имот в продължение на
най-малко 10 години.
С
позоваване на събраните писмени доказателства (конкретно
посочени), извършената СТЕ, установяваща допусната грешка в
разписния лист към плана от 1936г., досежно името на собственика – И.С.Д., вместо
И.С.Д., която грешка е била изправена по-късно, както и на свидетелските
показания, въззивниците обосновават извод, че имотът е владян от И.С.Д., а след
смъртта му през 1943г. - от сина му Г. И.Д.. Макар за кратък период да е бил обработван от ТКЗС, имотът не е бил
включен в блок на ТКЗС, не е владян от ТКЗС, не попада в плана за земеразделяне
и плана за съществуващи и възстановими земи.
Излагат
се съображения, че наследодателят и ищците са владели имота, не са губили владението,
същото не е било смущавано. Оспорва се извода на съда, основан на установения
факт, че за определени периоди имотът е бил изоставен и запустял, предвид
установения правен принцип, че правото на собственост не се губи, освен ако не
бъде придобито от трето лице по предвидените способи.
Излагат
се и съображения, че Община Сунгурларе не е била собственик или владелец на
имота, а е признавала правата на ищците. В този смисъл същата им е прехвърлила
придаваемите към имота части, спрямо които те имат качеството и на
добросъвестни владелци. Ответникът ХЕС никога не е владял имота.
Излагат
се оплаквания, че съдът не се е произнесъл по въпроса за бунгалата, поставени
през 1988г и оспорването на представените удостоверения за търпимост.
На
17.02.20г. в електронната поща на АРС е постъпило допълнение на въззивната
жалба от въззивника М.И..
Въззиваемите – ответници Община Сунгурларе и „Хидравлични елементи и системи“ (ХЕС)“ АД, гр. Ямбол, чрез адв.Гонкова – Трайкова представят писмен отговор на жалбата по реда на чл.263 ГПК – на 18.03.20. В
него излагат съображения за потвърждаване на обжалваното решение.
Подробно се проследява хронологията в регулационния и правен статут на
имота от първия кадастрален и регулационен план от 1936г., до настоящия момент,
отрежданията и записванията в разписния лист към него, извършените нотариални
действия относно правото на собственост, предоставяния за ползване, наем и
изградени, респ. - поставени върху него постройки и временни обекти, като се
формира извод, че имотът е записан на И.С.Д., респ. -
наследниците му и не по-рано от 1994г., когато на осн. нот. Акт №***г. е зачертано името И.С.Д. и е записано И.С.Д..
Извършва се подробен анализ на представените доказателства – СТЕ,
свидетелски показания и писмени доказателства, както и на приложимите правни
норми и задължителна съдебна практика спрямо установените факти, за да се
обоснове извод, че ищците не са доказали упражнявано давностно владение на
имота, довело до придобиване на правото на собственост върху него.
Представя се справка за гражданско състояние на И.С.Д. и се прави искане за
приемането й като доказателство, предвид обстоятелството, че ответниците са
узнали информацията, съдържаща се в справката след приключване на
производството в първата инстанция.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищците
са наследници на И.С.Д., б.ж. на ***, починал на 12.05.1943г. и на С.И.Д., която видно от Акт за смърт №53, представен във
въззивното производство, е починала на 19.11.1933г. Твърдят, че към датата на
смъртта си, наследодателят е бил собственик на имот пл.№53, за който с регулационния
план на с.Дъбовица са отредени пар. I – 53, кв.16, с площ
1460 кв.м., от които придаваеми 25 кв.м. с неуредени регулационни сметки и пар. II – 53, с площ 1765 кв.м. Твърдят, че пар.II- 53 е изключен от регулацията по силата на ПМС
№216/1963г. и е включен в същата през 1991г. Твърдят, че владението на имотите след
смъртта на наследодателя през 1943 г. е продължило от неговите наследници,
които са го владели, обработвали и придобили към 1988г.
С нотариален акт
за собственост на недвижим имот № *** г. на КРС, ищците
и останалите наследници на И.С.Д. са признати за
собственици на основание давностно владение и наследство върху дворно място с
площ от 3200 кв.м., образуващо имот пл. № 53 в кв.29, за което се отрежда
дворно място, съставляващо парцел I-53 с площ от 1460
кв.м. и дворно място с площ от 1765 кв.м., представляващо част от имот пл. №
53, която е изключена от регулацията на селото по 216-то ПМС.
С нотариален акт
за собственост върху недвижим имот - констативен № ***г. на нотариус с рег. №581 в регистъра на
НК, на наследниците на И.С.Д., в т.ч. и ищците,
е признато правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в
с.Дъбовица, а именно: 3591/3624 ид.ч. кв.м
от дворно място цялото с площ от 3624 кв.м., което дворно място
представлява УПИ I-159 в кв. 16 по
ЗРП на селото при граници от всички страни улици.
С договор №356 от
27.05.2015 г. за покупко-продажба на недвижим имот – частна общинска
собственост Община Сунгурларе продава на наследниците на И.С.Д. 33 кв.м., представляващи придаваемо място при
действието на ЗТСУ, обезщетението за което не е изплатено в сроковете и по реда
на пар.6, ал.2 и пар.8, ал.2 от ПР на ЗУТ, към УПИ I
в кв.16 по плана на с. Дъбовица, общ. Сунгурларе, обл. Бургас, целия с
пространство 3624 кв.м., отреден за имот пл. № 159, при граници на имота от
всички страни улици или 33/3624 ид.ч. от този парцел.
Ищците се
позовават на удостоверение изх. № 110-03-206 от 20.03.2017 г. на
ОСЗ-Сунгурларе, според което имотът не попада в границите на план за
земеразделяне и план за съществуващи и възстановими земи; не е бил актуван като
държавна или общинска собственост. Твърдят, че ответниците оспорват правото им
на собственост, поради което претендират това право да бъде установено върху
пар.I – 159, кв. УПИ I-159 в кв.16 по плана на с. Дъбовица,
общ. Сунгурларе, обл. Бургас, с площ от 3624 кв.м., при съседи – от три страни улици
Ответникът Община Сунгурларе, чрез адв. Светла
Христова Гонкова – Трайкова от АК-Бургас твърди, че по отношение на нея не е
налице правен интерес от предявяване на иска, т.к. не се твърди че общината
оспорва правата на ищците.
Ответникът „Хидравлични елементи и системи“ АД оспорва
исковата претенция. Оспорват се твърденията на ищците за владение на имота,
осъществено от 1940 – 1988 г. Заявява, че е придобил правото на собственост върху
процесния имот поради изтекла в негова полза придобивна давност, осъществявана
от 1991 г.
Представен е
договор, с който на 15.09.1988 г. Бригада за селскостопанско производство
/звено към ТКЗС/ е предоставила под наем необработваема площ от 3 дка в
землището на с. Дъбовица на ТКХИ „Иван Тенев“ гр. Ямбол. От 1991 г.
правоприемник на наемателя е ДФ „Хидравлика хидроелементи и системи“ Ямбол,
впоследствие „Хидравлични елементи и системи /ХЕС/“ АД гр. Ямбол. Имотът е бил
предоставен със съгласие за изграждане на временна база за почивка на
работниците на предприятието.
Ведно от извършената
по делото съдебнотехническа експертиза, в
процесния имот са изградени четири постройки тип „бунгало“, всяка с обща
застроена площ от 41 кв.м., заедно с обслужваща инфраструктура – септични ями,
сондаж, водомера шахта, ВиК мрежа, ел. захранване, ограда, осветление. През
2011 г. търговското дружество се разпоредило с постройките и идеални части от
имота в полза на трети по делото физически лица. За бунгалата са издадени представените пред ОС-Бургас въззивно
ч.гр.д. № 728/2019 г. удостоверения за търпимост. Бунгалата са нанесени за
първи път в кадастралния план на селото през 2000 г. в имот с пл. № 159, като
според вещото лице същите представляват строежи от пета категория по
последвалия тяхното построяване ЗУТ. С
Видно от експертизата, първият
кадастрален и регулационен план на с. Дъбовица е одобрен със заповеди №№ 1 и 2
от 10.05.1936 г. В разписния лист към този план имот пл. № 53 е записан на И.С.Д. – площ от 2623 кв.м. За имота по плана са отредени
два парцела – I-53 и II-53 в
кв.29, съответно с площи от по 1460 кв.м., от които 25 кв.м. придаваеми и 1765
кв.м. През 1963 г. по силата на 216-то ПМС парцел II-53 е
бил изключен от регулацията на селото, но с протокол № 9/24.09.1991 г. на
временния ИК на Обл. НС Бургас отново е включен в нея.
На основание посочения
по-горе нотариален акт № *** г., ищците са
записани допълнително в разписния лист, а името на И.С.Д. е зачеркнато. Кв.
29, в който попадат отредените парцели I-53 и II-53, е предвиден „за жилищно строителство“. През 2000 г.
е изработен нов кадастрален план, послужил за
основа на действащия и към настоящия момент ПУП-ПРЗ, одобрен с решение №
361/16.05.2007 г. на ОС Сунгурларе. За имот пл. №159 по кадастралния план е
отреден УПИ I-159 в кв.16 и е записан като „двор“ на „Хидравлика“
Ямбол, впоследствие със заповед №119 от 21.02.2018 г. на кмета на Община
Сунгурларе отреждането на УПИ става „159, за почивна база“.
Новообразуваният
имот пл. №159 включва площи от следните бивши имоти: от имот пл. №53 – площ от 2623 кв.м., записан
първоначално на И.С.Д., след което името е задраскано и на основание
нотариален акт № *** г. са записани
имената на наследниците на И.С.Д.; от имот пл. №54
– площ от 725 кв.м., записан на В.Т., от имот пл. №55 – площ от 127 кв.м., записан на
наследници на Д.З., от имот с пл. №47 – площ от 149 кв.м., записан на С.Д.. Представена е комбинирана скица на УПИ *** на л.230 от делото, на която с черно е защрихована
площта от бившия имот пл. №53, попадаща в новообразувания парцел.
За установяване
твърденията на страните в първоинстанционното производство са разпитани
свидетелите Д.С.Л., родена през ***
г., Ж.С.С., родена през ***
г. – двете сестри, П.Я., родена през ***
г. и по делегация свидетелката К.С.М., родена през *** г. Свидетелите
Д.Л., Ж.С. и П.Я. се установяват,
че „преди ТКЗС“ имотът не бил един имот, а отделни места, заобградени с тръни,
като там работили В.С., една от дъщерите на „З.“
и първоначално записания по разписен лист И.С.Д., който работел в
мястото на „З.“, тъй като бил техен зет -св. С. и Я.. След образуване
на ТКЗС през 60 години за кратко го е работило самото ТКЗС, като го е засаждало
с тютюн. След това мястото престанало да се обработва и станало пуста поляна, в
която хората от селото идвали, за да косят трева, в него си играели и децата от
селото. Г. Д. също минавал от там, за да си коси трева, но не го е
обработвал. Това продължило до към 1986 – 88г. Според свидетелите, през 80-те
години имотът бил даден на предприятие в гр. Ямбол – „Хидравликата“ – св.Л. и С.. Така мястото
било разчистено от тревата и тръните, в него се построила почивната база за
работещите в предприятието с бунгала, осветление, водоснабдяване и било
оградено, имало голяма врата. Базата се ползвала от работниците на
предприятието, като през 2011 г. бунгалата били продадени на трети по делото
лица. Споровете с ищците започнали през 2016 г., за което са представени
преписки от РУ-Сунгурларе. Отделни наследници се опитвали да влизат в имота и
да си възстановят владението.
Въззивната
инстанция споделя установените от първоинстанционния съд факти и препраща към
мотивите на първоинстанционното решение в тази им част на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският
окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като
взе пред вид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като
съобрази Закона намира, въззивната инстанция намира, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно. И в тази им част, въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционното решение.
В
допълнение следва да се каже: Претенцията на ищците е за установяване право на
собственост върху дворно място, съставляващо пар.I-159
в кв. 16, на площ от 3624 кв.м., придобито на осн. продължило от 1940 до 1988
г. давностно владение. Нормата на чл.68, ал.1, ЗС е легална дефиниция на
понятието “владение”. Като вещно-правен институт то включва два кумулативно
изискуеми елемента: обективен – упражняване на фактическа власт върху дадена
вещ; субективен – намерение тя да се свои. Следователно ищците следваше да
установят упражнявана в границите и за срока, посочен от тях 1940 – 1988г.
От
показанията на свидетеля М. се установява, че
имотът е обработван от „Дядо Д.“ и „Баба Д.“ – вероятно наследодателят И.С.Д. и съпругата му С.И.Д.. Показанията на тази свидетелка съдът кредитира с
резерви. Свидетелката твърди, че баба Д.
я лекувала от рана, получена на 7 годишната й възраст; доколкото тя е родена
през 1931г., а С.Д. е починала през 1933г., то евентуално лечението е
извършено когато свидетелката е била на 2 години.
От
показанията на останалите свидетели, които имат преки и непосредствени
впечатления се установява, че към 1960 – 61 година, имотът е бил в блок на ТКЗС
и засаждан с тютюн – св.С., след което целият
терен е съставлявал запустяла поляна, на която са играели децата, а възрастните
хора от селото, в т.ч. и Г. Д. са косели трева. Това
състояние на имота е продължило до 1988г., когато имотът бил предоставен на
„Хидравликата“ и разчистен, водоснобден, канализиран и предназначен за курортни
нужди. Свидетелските показания съвпадат с установеното и безспорно по делото
обстоятелство, че по реда на ПМС №216/61г. пар.II-53
е бил изключен от регулацията на селото и включен в блок на ТКЗС.
Както
ВКС се е произнесъл с Решение № 328 от 17.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 626/2008 г., I г. о., ГК „След изключване на имота от регулация той се счита внесен в ТКЗС и загубва своите реални граници. Посочените в постановлението условия за заплащане на подобрения или за предоставяне на друг урегулиран имот са предпоставка за включване на имота в блок на ТКЗС, но това обстоятелство няма отношение към статута на имота, който с изключване от строителните граници на населеното място се приобщава към земеделския фонд. При следващо включване в регулация собствеността на предишния собственик не се възстановява в старите реални граници, а имотите се записват като собственост на ТКЗС или на общините. Оттук произтича и необходимостта за възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ, тъй като имотите биха били изключени от този режим само ако представляват земи признати за единствен стопански двор и жилище на членове на ТКЗС, каквито твърдения не са поддържани в настоящето производство”. В същия смисъл са постановени и други решения – напр.№124/28.04.10г.
по гр.д.№709/09г., №230/10.03.05г. по гр.д.№2724/03г. и др.
Такъв
е и настоящия случай. Изключването на пар.II
– 53 по реда на ПМС №216/61г., е препятствало възможността на собственика да
владее имота и да го придобие по давностно владение като дворище. Поради това,
независимо че в полза на ищците през 1994г. е бил извършен нотариален акт за
собственост по давностно владение, това право не е могло да бъде придобито
валидно чрез този придобивен способ или поне до 1997г., съобр. нормата на чл.5,
ал.2 ЗВСОНИ. След 1997г. насетне би могло да се упражнява полезно владение, но
доказателствата по делото сочат, че след 1988г. фактическа власт върху целия
имот се упражнява от праводателя на ответника и от ответника, придобита на
основание договор за наем с трето неперсонифицирано лице, респ. – ТКЗС в т.ч.
чрез ограждане на целия терен.
По
отношение на частта от имота, съставляваща пар.I
– 53, от данните по делото не се установява наследниците на И.С.Д. да са упражнявали фактическа власт върху тази част,
доколкото, както вече стана дума свидетелите дават сведения за целия имот – че
същият е бил запустяла поляна, върху която са играели всички деца, а
възрастните са косели трева до 1988г., без да го разграничават на две части –
условно пар.I и/или пар. II Следователно не може да се приеме, че ищците са
придобили правото на собственост върху пар.I –
53, на основание давностно владение, продължило от 1943 до 1988г.
По
изложените съображения искът е неоснователен. Първоинстанционното решение, с
което той е отхвърлен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В
полза на ответника следва да се присъдят разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение
във въззивното производство, в размер на 200.00 лева.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №8/17.01.2020г., постановено от Айтоски районен съд по гр.д.№44/2019г.
ОСЪЖДА
С.Д.Т., И.Д.Т., Х.К.Х., М.Г.И., З.Х.Т., ДА ЗАПЛАТЯТ на „Хидравлични елементи и системи“ (ХЕС)“
АД, гр. Ямбол, съдебно – деловодни разноски, в размер на 200.00 лева.
Настоящото
решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от получаване на препис от него от всяка от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.