Р Е Ш
Е Н И Е
№ ___ 260057___
гр. Кубрат, 04.06.2021 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при участието на секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора ..........., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 583 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Исковите претенции, предявени по реда на чл. 124 ГПК, намират правно основание в разпоредбите на чл. 410, ал. 1, т. 3 Кодекс за застраховането, във вр. с чл. 50 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът – „Д.– О.з.“– ЕАД, ЕИК *********, със седалище *** Б, представлявано от изп.директори К.ч.и Б.В., чрез адв. П.Д., като твърди, че: на 13.04.2018 г. по заведена щета № 43081611700015 с платежно нареждане от същата дата е изплатило на Н.Р.Н.от гр. Кубрат, сумата 3 747.96 лева, като обезщетение за причинените при предизвикано по вина на ответника – Община – Кубрат, ПТП от 30.12.2016 г. щети на собствен на обезщетеното лице лек автомобил „**- МК; ПТП от 30.12.2016 г. е реализирано на общински път в гр. Кубрат; отговорна за настъпилия пътен инцидент между увредения лек автомобил и управлявания от С.Х.Ш., ЕГН **********, лек автомобил „**, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/06/**, със срок на действие 12 месеца, считано от 09.04 часа на 14.03.2016 г. до 24.00 часа на 14.03.2017 г., е Община – Кубрат, тъй като лек автомобил „**, е излязъл от пътната си лента и е преминал в насрещната, поради попадане в заледен участък на пътя, а Общината, в качеството си на собственик на пътя е длъжна да го управлява, стопанисва и поддържа в изправност, което не е било изпълнено, и се намира в причинно-следствена връзка с щетите на увредения лек автомобил „**- МК, собственост на Н.Р.Н.от гр. Кубрат; застрахователното дружество като ответник по гр. дело, за участие в което е конституирана като 3-то лице нейн помагач Община – гр. Кубрат, е осъдено с влязло в законна сила Решение № 236/ 28.03.2018 г. по втдело № 210/ 2018 г. по описа на ОС – Варна, да заплати на Н.Р.Н.от гр. Кубрат обезщетение, лихва и разноски в общ размер на 3 747.96 лева; изплатило е същото на пострадалото лице; изпратило е регресна покана до Община – гр. Кубрат, която е отказала плащане на претендираната сума, поради което, встъпвайки в правата на обезщетеното увредено лице, моли съда да постанови решение, с което да осъди Община – Кубрат, ЕИК/БУЛСТАТ *********, гр. Кубрат, ул. „Княз Борис I“ № 1, представлявана от кмета А.Н., да заплати на дружеството – застраховател, платеното от него обезщетение за причинената по негова вина щета на увреденото лице, в размер на сумата 3 747.96 лева; ликвидационни разноски по щета № 43081611700015 в размер на 15.00 лева, ведно с законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.12.2020 г., до окончателното изпълнение; както и мораторна лихва в размер на 154.66 лева, изчислена върху главницата за периода 16.07.2020 г. – датата на която ответната община е изпратила на застрахователя писмо за отказ за плащане на претендираните суми, до датата на депозиране на исковата молба. Претендират и присъждане на направените по делото разноски, списък на които ще представят в съдебно заседание.
Ответникът – Община – Кубрат, ЕИК/БУЛСТАТ *********, гр. Кубрат, ул. „Княз Борис I“ № 1, представлявана от кмета А.Н., на която е връчено съобщение на 14.01.2021 г., в 1-месечния срок е дал писмен отговор, чрез цитирания представител, постъпил в РС – Кубрат с вх. № 260457/ 11.02.2021 г., с който заявява становище за недопустимост, а по същество - неоснователност и недоказаност на исковите претенции; причина за ПТП от 30.12.2016 г., вредите от което са обезщетени от ищцовото дружество, е противоправно поведение на застрахованата по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица № BG/06/**, със срок на действие 12 месеца, считано от 09.04 часа на 14.03.2016 г. до 24.00 часа на 14.03.2017 г. – С.Х.Ш., ЕГН **********, която не е съобразила скоростта на движение на управляваното от нея МПС с конкретните атмосферни условия, релеф на пътя, в резултат на което е настъпило ПТП и съответно причинените с него вреди, както е прието за установено в мотивите на приложеното решение на ОС – Варна № 236/ 28.03.2018 г. по втдело № 210/ 2018 г. по описа на ОС – Варна, а не ответната община като собственик на пътя, на който се твърди, но не се установява да е имало заледен участък, станал единствена причина за ПТП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Твърдяните от ищеца с исковата молба факти и обстоятелства, а именно, че на 30.12.2016 г., в гр. Кубрат на ул.“Рила“, около 12.30 часа, лек автомобил „**, управляван от С.Ш., застрахован за същия период при ответника по Договор за “Гражданска отговорност“ с Полица №BG/06/**, е излязъл от пътната си лента и е преминал в насрещната, и е блъснал лек автомобил „**- МК, управляван от Р.Н.Н.от гр. Кубрат, собствен на Н.Р.Н.от гр. Варна, се установяват по несъмнен начин от събраните в хода на делото доказателства – събраните в процеса на разглежда на приложените гр.дело № 1181/ 2017 г. на РС – Варна и приложеното към него втдело № 210 по описа на ОС – Варна за 2018 г. писмени и гласни доказателства, заключение по приета съдебна автотехническа експертиза.
Видно от мотивите на Решение № 236/ 29.03.2018 г. по втдело № 210 по описа на ОС – Варна за 2018 г., постановено при участието на ответната Община – Кубрат, в качеството на 3-то лице – помагач на посочилата го ответна по иска страна - „Д.– О.з.“– ЕАД, ЕИК *********, с което последната - ищцовото дружество, е осъдена да заплати на собственика на увреденото МПС - Н.Р.Н.от гр. Варна, сумата от 2404.12лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения му л.а. „**, изразяващи се в увреждане на предна лява врата, лайсна предна лява врата, ляв праг, средна лява колона, панта предна лява врата-2 бр., стъклоподемник предна лява врата, заключващ механизъм към външна дръжка на предна лява врата, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 30.12.2016г. в гр.Кубрат на ул.“Рила“, по вина на водача на л.а.“**, застрахован при ответника по Договор за “Гражданска отговорност“ с Полица №BG/06/**, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на подаване на исковата молба-27.01.2017г., до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 1048.08лв., представляваща деловодни разноски направени в производство пред двете инстанции, евентуална причина за ПТП и за извършване на непредпазливото от страна на водача С.Ш. нарушаване правилата за движение по пътищата е попадането на управлявания от нея лек автомобил в заледен участък на пътя, при лоши метеорологични условия, заснежена и на места заледена пътна настилка в съответния пътен участък – по улица „Рила“ в посока към улица „Стара планина“.
Механизмът и причината за ПТП се установяват несъмнено от събраните при участието на ответника Община – Кубрат, писмени и гласни доказателства, както и заключение по приета по делото съдебна автотехническа експертиза, както следва: „ПТП е настъпило в резултат от навлизането на управлявания от С.Ш. л.а.“**, в лентата за движение на л.а.“**. Съобразно чл.16, ал.1 от ЗДв.П, когато пътно платно за движение има две пътни ленти, с двупосочно движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. В случая водача на л.а.“Форд Мондео”, неправомерно е навлязъл в насрещното платното за движение, тъй като не е извършвал маневра по изпреварване или заобикаляне, още повече, че не са били налице условията за това, тъй като там се е намирал правомерно движещият се л.а.“Пежо Експерт”. Обстоятелството, че платното за движение е било непочистено и заледено, не освобождава водача на л.а.“Форд Мондео” от задължението по чл.16, ал.1 от ЗДв.П, тъй като чл.5, ал.1 от ЗДв.П изисква от водачите на МПС, с поведението си да не създават опасности и пречки за движението и да не поставят в опасност живота и здравето на хората, и да причиняват имуществени вреди. Наред с това чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДв.П поставя изискване към водачите, да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като при избиране скоростта на движението са длъжни да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и са длъжни да намалят скоростта, и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Тук е мястото да се посочи, че видно от показанията на свидетелката С.Ш., същата е била наясно с усложнената пътна обстановка, тъй като не само процесния пътен участък е бил заснежен и заледен, а и пътищата в цялата област, т.е. не е налице случайно събитие, а трайно установени и отнапред известни неблагоприятни условия за движение по пътищата. Ето защо по отношение на нея в пълна степен е важало изискването на чл.2 на чл.20 от ЗДв. При избиране скоростта на движение да се съобрази с атмосферните условия и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Като не е изпълнил гореописаните изисквания на закона водача на л.а.“**, е проявил виновно и противоправно поведение, с което е причинила имуществени вреди на ищеца.“
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите, реализирането на регресната отговорност е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3/ предпоставките по чл. 50 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от вещта, собствена на ответника, който същевременно е и лице, длъжно да упражнява надзор.
В процесния случай не са налице основания за реализиране на регресна отговорност, тъй като на първо място ищцовото дружество е осъдено да плати на 3-то лице - Н.Р.Н., увредено от активни действия, съставляващи нарушения на правилата за движение по ЗДвП, на застраховало при ищцовото застрахователно дружество гражданската си отговорност лице, собственик и управляваща като негов водач МПС, а именно С.Ш.; на следващо място не се установяват предпоставките по чл. 50 ЗЗД – причинени на увреденото трето вреди от въздействие с вещ, собствена на ответника, а са несъмнено налице вредоносни действия, извършени от застрахованото в ищцовото дружество лице; не се установява да са причинени на обезщетеното лице имуществени вреди от вещта – пътя, собствен на ответника, който същевременно е и лице, длъжно да упражнява надзор. Обратно на това, в процеса на установяване на непосредствената вина на застрахованата в ищцовото дружество по полица № BG/06/**, за осъщественото ПТП, се установява, че: „видно от показанията на свидетелката С.Ш., същата е била наясно с усложнената пътна обстановка, тъй като не само процесния пътен участък е бил заснежен и заледен, а и пътищата в цялата област, т.е. не е налице случайно събитие, а трайно установени и отнапред известни неблагоприятни условия за движение по пътищата.“, т.е. пътят, собствен на ответната община е бил почистен и проходим във възможната степен за зимни условия, с които тя е била длъжна да се съобрази при избиране скоростта си на движение.
В процеса на разглеждане на исковите претенции на пострадалото 3-то лице - Н.Р.Н., в хода на гр. дело № 1181/ 2017 г. на РС – Варна, респ. втдело № 210 по описа на ОС – Варна за 2018 г., както и в настоящия процес не се установява по несъмнен начин неизпълнение на задължението на ответната община, като лице, отговорно за поддържане на пътното платно на улица „Рила“ в гр. Кубрат в състояние, което да го прави удобно и безопасно за движение при характерните за сезона зимни условия и доколкото тези зимни условия, на посочената дата -30.12.2016 г., и място - в гр. Кубрат, обективно позволяват това, в съответствие с правилото на чл. 31 ЗП.
По разноските: С оглед изхода на спора, съставляващ отхвърляне на предявените искове, неоснователно е искането на ищеца, заявено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноските му по делото да се възложат на ответника.
Ответника не заявява претенции за присъждане на разноски.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.– О.з.“– ЕАД, ЕИК *********, със седалище *** Б, представлявано от изп.директори К.ч.и Б.В., чрез адв. П.Д., на основание на чл. 410, ал. 1, т. 3 Кодекс за застраховането, във вр. с чл. 50 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, искове срещу Община – Кубрат, ЕИК/БУЛСТАТ *********, гр. Кубрат, ул. „Княз Борис I“, представлявана от кмета А.Н.,***, ЕИК/БУЛСТАТ *********, гр. Кубрат, ул. „Княз Борис I“ № 1, да заплати на дружеството – застраховател, платеното от него обезщетение за причинената по негова вина щета на увреденото лице, в размер на сумата 3 747.96 лева; ликвидационни разноски по щета № 43081611700015 в размер на 15.00 лева, ведно с законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 07.12.2020 г., до окончателното изпълнение; както и мораторна лихва в размер на 154.66 лева, изчислена върху главницата за периода 16.07.2020 г. – датата на която ответната община е изпратила на застрахователя писмо за отказ за плащане на претендираните суми, до датата на депозиране на исковата молба, като неоснователни и недоказани.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с връчване на препис, пред Окръжен съд – Разград .
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева