№ 15033
гр. София, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Гражданско дело
№ 20221110132893 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на ГПК.
Образувано е по искова молба на В. С. П., ЕГН ********** срещу С. П. П., ЕГН
**********. Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК, обективно кумулативно
съединен с иск по чл. 149 СК, за заплащане на месечна издръжка на учащо се пълнолетно
дете от родител в размер на 500,00 лв. месечно, считано от 01.07.2023 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, като издръжката се заплаща до 10-то число на месеца, за който се
дължи, както и за заплащане на сумата от 3000 лв., представляваща дължима месечна
издръжка в размер на 500 лв. за периода от 01.01.2022 г. до 30.06.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, който на 19.12.2021 г. е
навършил пълнолетие. Твърди се, че от няколко години ищецът и майка му Камелия Райчева
Шуманова живеят във Великобритания, където В. е завършил средното си образование, а
през есента на 2020 г. е започнал 3-годишен курс на обучение в Колеж Саутуорк в Лондон,
редовна форма на обучение. Твърди се, че обучението в колежа е еквивалент на втори
гимназиален училищен етап по см. Чл. 73 от Закона за предучилищното и училищно
образование. Изложени са доводи за влошени отношения между баща и син. Посочено е, че
С. П. П. и Камелия Райчева Шуманова са дарили на сина си притежавания от тях недвижим
имот в гр. София, ул. „Гео Милев“ № 22, но са си запазили пожизнено за всеки по ½ ид.ч. от
правото на ползване, въпреки това ответникът твърдял, че е собственик на имота, защото го
е придобил по давност и сменил ключалките. Ищецът не можел да започне работа поради
обучението си, а и не може да реализира доходи от собствения си недвижим имот,
доколкото не разполага с правото на ползване. Сочи, че разходите му са издръжка и за
заплащане на таксите за обучение са непосилни за него и майка му. Твърди, че ответникът
получава висока пенсия, освен това работи по трудово правоотношение, притежава вещни
1
права по отношение на няколко недвижими имота в гр. София и за него не би
представлявало затруднение да изплаща издръжка.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, чрез назначения от
съда особен представител, в който се оспорва искът. Твърди се, че обучението в колежа
представлява форма на средно образование, което ищецът вече е завършил, както сам е
заявил в исковата молба и не е оправдано баща му да бъде обременяван със заплащането на
разноските за повторно средно образование. Твърди се, че искът за минало време е
недопустим, тък като със съдебно решение била определена издръжка на В. С. П. до
навършването на пълнолетие. Поддържа се още, че заплащането на издръжка би
представлявало особено затруднение за ответника, който не може да бъде задължен да се
съобразява с житейските избори на сина си и обстоятелството, че е избрал да живее в страна
с много по-висок стандарт на живот.
Съдът, като взе предвид относимите доводи и доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 144 СК издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си, ако учат, се дължи, само ако
не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в
случая не е налице – трябва да се установи, че детето учи редовно в средно или висше
учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използване на
имуществото си, като даването на издръжката не трябва да създава особени затруднения за
родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволят без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си учащо дете.
От приетото като доказателство Удостоверение за раждане се установява, че ищецът В. С.
П.е дете на С. П. П. и е навършил пълнолетие към датата на подаване на исковата молба, а и
към 01.01.2022 г. /началната дата, от която се претендира присъждане на издръжка за минало
време/, като не е навършил двадесет години към датата на устните състезания по делото /л. 4
от делото/.
От служебната бележка, издадена от Колеж Саутоурк за нуждите на българския съд,
представена и в превод на български език, се установява, че към 08.11.2021 г. В. П. се
обучава в редовна форма на обучение. Прието като доказателство е и удостоверение за
записване на студент В. П. в „Колеж за по-натъшно обучение“ Нюъм за академичната
година 2022/2023 г. По делото е прието като доказателство писмо от Националния център за
информация и документация към Министерство на образованието, в което е посочено, че
Колежът Сауторк и Колежът за по-нататъшно обучение „Нюъм“ принадлежат към
националната правна система за средно образование на Обединеното кралсвто
Великобритания и Северна Ирландия.
По делото е приета като доказателство Нотариална покана от 03.02.2021 г. от Камелия
Райчева Шуманова до С. П. П., с която е поискано получателят да заплати на подателя ½ от
получените плащания по сключени от него договори за наем на имот в гр. София, ул. Гео
Милев 22, ет. 2. Приет като доказателство е и отговор на покана, в който С. П. е посочил, че
апартаментът не е бил отдаван под наем, както и че той го владее повече от 12 години.
По делото е приложена справка от Служба по вписванията, от която се установява, че на
23.10.2010 г. С. П. П. е придобил самостоятелен имот – жилище в гр. София, а на 23.07.2009
г. е придобил самостоятелен имот – магазин в гр. София, по силата на сключен договор за
доброволна делба е станал собственик на друг магазин в гр. София. Приет като
доказателство е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на
2
право на ползване № 5, том III, рег. № 4693, дело № 331 от 2004 г., от който се установява,
че на 13.07.2004 г. С. П. П. продава на сина си В. С. П. притежавания от него апартамент на
ул. Гео Милев 22 в гр. София.
От получената по делото справка от НОИ се установява, че ответникът С. П. П. е
упражнил правото си на пения за осигурителен стаж и възраст и за периода от януари 2022
г. до април 2023 г. му е изплащана пенсия средно около 1807 лв. По делото е приложена и
справка от НАП, от която се установява, че ответникът С. П. П. в периода от 04.12.2012 г. до
20.05.2022 г. е полагал труд по трудово правоотношение с основна заплата в размер на 1800
лв. От същото писмо на НАП се установява, че липсват регистрирани трудови договори на
ищеца.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи
доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да
бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното
съществуване.
От събраните доказателства се установява, че ищецът е записан в колеж, редовна форма
на обучение в Обединеното кралство Великобритания и не е навършил 20 години.
Действително в исковата молба се съдържа негово изявление, че вече е завършил средно
образование, но съдът не възприема доводите на ответника, че липсва основание за
заплащане на издръжка. Продължаването на образователния процес и професионалната
специализация в дадена област, т.нар. по-нататъшно образование не може да се възприеме
като правоотричащ факт. Едва ли волята на законодателя, който предвижда задължение за
издръжка за период, в който детето учи висше образование, би била да се изключи
възможността детето да получава издръжка за надграждащо средно образование. В този
смисъл и законодателят е предвидил единствено времева граница на задължението за
изплащане на издръжка по време на редовното обучение за придобиване на средно
образование, а именно – 20 години. Не може да се прави заключение, че тази времева
граница се отнася само до лицата, които по една или друга причина не са успели да завършат
средно образование съответно на учебния курс, а лицата, които желаят да надградят
образованието си - да бъдат ограничавани. В духа на закона е при всички случаи да се
поощрява образователният процес, като при установена възможност на родителя в
качеството му на задълженото лице, да се създадат условия на децата да развиват
потенциала и уменията, като завършат максимално висока степен на образование.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът би могъл без особени
затруднения да заплаща издръжка на сина си в претендирания размер. Установи се, че
размерът на доходите му. През исковия период ответникът е получавал сравнително висока
пенсия, а в периода от януари до май 2022 г. е получавал и пенсия и заплата, двете в общ
размер на около 3600 лв. Освен това по делото се доказва, че ответникът разполага с вещни
права върху няколко недвижими имота в гр. София. Липсват данни за съществуващи негови
алиментни задължения по отношение на други лица, поради което съдът намира, че за него
не би представлявало материално затруднение да заплаща издръжка на сина си в размер на
500 лв.
Следва да се посочи, че задължение за издръжка съществува за всеки от родителите на
навършил пълнолетие, учащ редовно в средно учебно заведение ищец, който не може да се
издържа от доходите си или от използване на имуществото си. Възможностите на единия
родител също да предоставя издръжка на ищеца не освобождава другия родител от неговото
задължение, особено когато последният може да дава на детето си издръжка без това да му
създава особени затруднения.
3
Като съобрази гореизложеното, съдът счита, че исковете се явяват изцяло основателни,
предвид което ответникът следва да бъде осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в
размер на 500,00 лв. на основание чл. 144 СК и на основание чл. 149 СК /безспорно е
установено по делото, че ищецът към този период е бил записан като редовен ученик и е
навършил пълнолетие/, считано от 01.01.2022 г. до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване. Съдът намира доводът за недопустимост на
предявения иск за минал период за неоснователен, доколкото независимо, че по делото е
имало определена издръжа на сина на ответника, то след навършването на пълнолетие на
ищеца основание е различно и се касае за различна претенция. След като към миналия
период е било налице основание за плащане,то и претенцията не е недопустима.
Относно изпълнението на решението.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението,
когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно
призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила решения относно посочените в
закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. Затова в
конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Относно направените разноски по делото.
Претенция за присъждане разноските по делото има от ишеца. С оглед изхода на делото
ответникът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да заплати на ищеца направените от
разноски, които се установяват в размер на 500,00 лв., представляващи заплатено
възнаграждение за един адвокат. По делото не е внасян депозит за особен представител на
ответника, доколкото производството за издръжка е безплатно и не се дължи.
На основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
определените издръжки по чл. 144 СК и по чл. 149 СК в размер на общо 480 лв., както и
сумата от 500 лв. възнаграждение на назначения му от съда особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 144 СК С. П. П. с ЕГН ********** да заплаща на
пълнолетния си син В. С. П. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 500,00 лв.,
считано от 01.07.2022 г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 вр. чл. чл. 149 СК С. П. П. с ЕГН ********** да заплати
на пълнолетния си син В. С. П. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 3000,00
лв., за периода от 01.01.2022 г. до 30.06.2022 г.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в
4
частта за присъдената в полза на В. С. П. с ЕГН ********** издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. П. П. с ЕГН ********** да заплати на В. С.
П. с ЕГН **********, сумата в размер на 500,00 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С. П. П. с ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС държавни такси и
разноски в общ размер на 980 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
14.09.2023 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5