Р
Е Ш Е Н И Е
№
10.12.2018г., град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети
наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар:
МАРИЯНА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2205 по описа за 2018 – та година
и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО
по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №16-0938-003968/28.10.2016г.
на НАЧАЛНИК на ГРУПА при СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР - ПЛЕВЕН, на Д.С.Ч.-И.
ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:
-
на
основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП;
-
на
основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4
/четири/ месеца, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП;
-
на
основание чл.177 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП;
-
на
основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП.
Срещу така издаденото наказателно
постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: връчен
й е екземпляр от Наказателното постановление, който не е подписан; отбелязва,
че неправилно е посочено предложението в чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, а именно – първо
предложение, вместо – второто такова, с което е ограничено правото й на защита.
Отделно от това, оспорва приетата в хода на административнонаказателното
производство фактическа обстановка във връзка с нарушенията по чл.137а ал.1 ЗДвП и чл.103 ЗДвП, като твърди, че отразеното в съставения АУАН и издаденото
НП не отговаря на истината. Заявява, че не обжалва НП в частта, в която й е
наложено административно наказание на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено
нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП, а в останалата част – моли за неговата
отмяна, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
За ответната страна - ОД на МВР -
ПЛЕВЕН, представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена
страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След като обсъди събраните по делото
доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за
установено следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 3968/15.10.2016г. от страна на Д.А.Х. – ***
при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Н.З.И., както и
на нарушителя – Д.С.Ч.-И.. Съставен е за това, че на 15.10.2016 г. около 09:30
часа в гр. Плевен, ул. „ЦАР САМУИЛ“ срещу № 139, посока ул. „ХАДЖИ Д.“, като
водач на л.а. „ФОЛКСВАГЕН ПОЛО“ с рег. № ***, управлява МПС без поставен
обезопасителен колан – нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; при подаден ясно разбран
сигнал със стоп-палка по образец не спира вдясно, рязко увеличава скоростта
като не изпълнява разпореждане на контролен орган - нарушение по чл.103 ЗДвП;
лекият автомобил е застигнат и спрян на ул. „Цар Самуил“ срещу ПГХТ „А.
Златаров“, при което е изяснено, че
нарушителят не притежава свидетелство за управление на МПС /същото е с изтекъл
срок на 25.03.2013 г./ - нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП; не представя
свидетелство за регистрация на МПС част 2 - нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП. При
съставяне на АУАН нарушителят не е направил възражения. Такива не са постъпили и
в срока, и по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган изцяло
е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На
тази основа, издал обжалваното НП, с което на Д.С.Ч.-И. ЕГН: ********** са
наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.4 т.7
от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, за
извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.4 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца, за извършено
нарушение по чл.103 ЗДвП; на основание чл.177 ал.1 т.2 от Закона за движението
по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по
чл.150а ал.1 ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по
пътищата – глоба в размер на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100
ал.1 т.2 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване
на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление
- издадено, от компетентни лица /л.18 – 19 от делото/.
Както законосъобразността, така и
правилността на обжалваното Наказателно постановление следва да бъдат обсъдени в
цялост. В тази връзка Съдът преценява, че не могат да бъдат споделени
възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила. На първо място, Ч.-И. посочва, че й е връчен екземпляр от
Наказателното постановление, който не е подписан. Към жалбата е приложен
заверен препис от Наказателно постановление без подпис на неговия издател /л.5/,
но същевременно, по делото е налице и
друг екземпляр от издаденото Наказателно постановление /л.16-17/, който е
подписан от административнонаказващия орган и наказаното лице. Следователно, по
административнонаказателната преписка /и по настоящото дело/ е налице редовно
подписано както от издателя, така и от адресата, Наказателно постановление,
което е връчено на жалбоподателя и няма как да се приеме, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, в т.ч. – такова по чл.57 ал.2 ЗАНН.
На второ място, Ч.-И. изтъква, че в
издаденото НП неправилно е посочено предложението в чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, а
именно – първо предложение, вместо – второто такова, с което е ограничено
правото й на защита. Следва да бъде отбелязано, че поставеният въпрос в
действителност касае правилното приложение на закона, но както от този ракурс,
така и от гледна точка на процесуалните правила, нарушение в случая, не е
допуснато. Следва да бъде подчертано, че евентуалното некоректно посочване на
предложенията в разпоредбите, както и изобщо липсата на посочване на конкретно
предложение, не може да обуслови извод за съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като макар и отличаващи се едно от друго, всички предложения се
съдържат в диспозицията на една и съща правна разпоредба. В този смисъл, от
основно значение е ясното словесно описание на нарушението и правилното му
обвързване със съответната алинея и точка от Закона - както е и в случая.
Следва да бъде подчертано, че „предложенията”, макар и използвани като понятие
в практиката, не са предвидени нито в ЗНА, нито – в УПЗНА, като в тази насока
чл.26 УПЗНА императивно въвежда строежа на нормативния акт.
Тъй като служебната проверка за
законосъобразност, осъществявана от въззивната инстанция не разкрива и други допуснати
в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, Съдът намира, че издаденото Наказателно постановление е
формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите Д.А.Х. и Н.З.И., както и
писмени доказателства /л.7 – 14, л.40 - 41 от делото/. Следва да бъде
отбелязано, че показанията и на двамата свидетели са относително подробни,
особено – тези на свидетеля Х. - въпреки изминалия период от време и не оставят
каквито и да било съмнения за тенденциозност при тяхното депозиране. Съдът не
намира никакво основание да приеме, че разпитаните полицейски служители
съзнателно излагат неистини във връзка с процесния случай. Напротив,
показанията им са убедителни, достоверни и взаимно се подкрепят и поради това,
Съдът им отдава вяра. Именно от показанията на Х. и И., както и от
представената по делото справка за нарушител се установява по убедителен начин
изложената в съставения АУАН и издаденото НП фактическа обстановка, която Съдът
приема за доказана и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по
чл.189 ал.2 ЗДвП не се явява оборена. Заслужава да бъде отбелязано, че и
двамата свидетели са категорични, че причината за даване на разпореждане на
водача да спре за проверка е било именно обстоятелството, че Ч.-И. е
управлявала превозното средство без поставен обезопасителен колан. Въпреки че
явно възприела подадения й сигнал със стоп-палка по образец, жалбоподателката
увеличила скоростта и това наложило свидетелите Х. и И. да я последват със
служебния автомобил. Именно след спирането на управлявания от жалбоподателката
автомобил се изяснило, че Ч.-И. е с изтекъл срок на СУМПС, както и не
представила свидетелство за регистрация на МПС част 2.
Съобразно разпоредбата на чл.103 ЗДвП,
„При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“, а съобразно
чл.137а ал.1 ЗДвП, „Водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.“. Същевременно, според чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП, „Водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи: свидетелство за регистрация на моторното превозно средство,
което управлява, и за тегленото от него ремарке…“. В съответствие с
приетите по-горе факти и обстоятелства на случая Съдът намира, че е доказано по
несъмнен начин, че като водач, Ч.-И. не е съобразила поведението си със
задълженията, възложени й от цитираните три законови разпоредби. И в трите
случая е налице бездействие, при дължимо по Закон действие; касае се за
формални по характера си нарушения.
Въз основа на изложените дотук
съображения Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на съответни административни наказания:
-
на
основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата - за извършено
нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП – глоба в размер на 50 лева. Касае се за
абсолютно определен размер на санкцията, който е правилно съобразен от страна
на административнонаказващия орган и не следва повече да бъде обсъждан; налага
се да бъде обърнато внимание обаче, че разгледаното нарушение не представлява
„маловажен случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния
случай на нарушения по чл.137а ал.1 ЗДвП;
-
на
основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата – за извършено
нарушение по чл.103 ЗДвП - лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. Съдът намира, че
определеният от страна на административнонаказващия орган размер на административните
наказания - глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 4 /четири/ месеца – съответства на обществената
опасност както на деянието, така и на дееца. Следва да бъде отбелязано, че
видно от представената справка за нарушител, Ч.-И. е многократно наказвана в
миналото за различни нарушения на ЗДвП. Следователно, за постигане целите на
административното наказание е необходимо по-интензивно санкционно въздействие,
което е правилно преценено от страна на административнонаказващия органи и се
споделя от страна на Съда;
-
на
основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП. Касае се за
абсолютно определен размер на санкцията, който е правилно съобразен от страна
на административнонаказващия орган; разгледаното нарушение не представлява
„маловажен случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния
случай на нарушения по чл. чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП;
В съответствие с изложеното дотук,
Съдът намира, че Наказателното постановление следва да бъде потвърдено в частта
за извършени от жалбоподателката нарушения по чл.137а ал.1 ЗДвП, чл.103 ЗДвП и
чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП. Следва да бъде отменено единствено в частта досежно
извършено нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП и съображенията за това са следните: с
Разпореждането за насрочване на делото от страна на административнонаказващия
орган са изискани всички доказателствени материали, които имат отношение и
могат да способстват за правилното решаване на случая. Представена е справка за
нарушител от региона, от съдържанието на която не се установява, че СУМПС
№********* е било отнето по реда на чл. 171 т. 1 или 4 ЗДвП, а че срокът му на
валидност е изтекъл на 25.03.2013г. – обстоятелство, което впрочем е отбелязано
и в съставения АУАН, и в издаденото НП. Последното на свой ред обуславя и
извода, че към 15.10.2016г. жалбоподателката Ч.-И. не е притежавала „съответно“
СУМПС, т.е. нарушение на чл.150а ал.1 ЗДвП е налице /ДВ, бр. 54 от 2010 г., в
сила от 19.01.2013 г. „За да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство.“/, а приетата от страна на административнонаказващия
орган административнонаказателна разпоредба - чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП е правилно
преценена, в т.ч. – и във връзка с посоченото в обжалваното НП „предложение“. С
ДВ, бр. 2 от 2018 г. /в сила от 03.01.2018 г./ същата разпоредба обаче е
изменена, като нейната редакция понастоящем гласи: „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: 2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.,
в сила от 3.01.2018 г.) който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след
като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено…“. Видно е, че новото съдържание на
административнонаказателната разпоредба съществено се отличава от предходното
/ДВ, бр. 14 от 2015 г. – „Наказва се с
глоба от 100 до 300 лв.: който управлява
моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за
управление или то е отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4…“/ в частта
относно притежаването на „съответно“
СУМПС. В този смисъл и при съобразяване разпоредбата на чл.3 ал.2 ЗАНН, в
настоящия случай следва да намери приложение текущата редакция на чл.177 ал.1
т.2 ЗДвП. Тъй като обаче последната не предвижда състав на административно
нарушение, под който да може да бъде подведено деянието на жалбоподателя, касае
се за по-благоприятна за нарушителя правна разпоредба, т.е. обжалваното
Наказателно постановление подлежи на отмяна в коментираната негова част.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№16-0938-003968/28.10.2016г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА при СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“
при ОД на МВР – ПЛЕВЕН в частта, в която на Д.С.Ч.-И. ЕГН: ********** е наложено
административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.2 от Закона за движението
по пътищата – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по
чл.150а ал.1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление №16-0938-003968/28.10.2016г. на НАЧАЛНИК на ГРУПА при СЕКТОР
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОД на МВР – ПЛЕВЕН в частта, в която на Д.С.Ч.-И. ЕГН: **********
са наложени административни наказания, както следва:
-
на
основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП;
-
на
основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4
/четири/ месеца, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП;
-
на
основание чл.183 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер
на 10 /десет/ лева, за извършено нарушение по чл.100 ал.1 т.2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: