Решение по дело №3697/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263011
Дата: 26 септември 2022 г.
Съдия: Здравка Ангелова Иванова
Дело: 20211100503697
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2021 г.

Съдържание на акта

 Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е     №…..

 Гр. София, 26.09.2022 г.

 

                                

 

           В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                   Мл. съдия : Десислава Чернева

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 3697 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20256798 от 20.11.2020 г. на СРС, 47 с - в, по гр. д № 19091/2019 г. са отхвърлени предявени от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД с ЕИК *******обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване, че ответникът А.М. Б.с ЕГН ********** дължи на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД с ЕИК *******следните суми : 1 158, 49 лв. главница по договор за потребителски кредит, 55, 73 лв. възнаградителна лихва, 95, 31 лв. - законна лихва за забава за периода от 20.12.2017 г. до 11.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК 24.10.2018 г. до окончателното й плащане.

Решението се обжалва от ищеца „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, чрез представителя му. В жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят излага доводи, че неправилно СРС е приел, че процесният договор за кредит е недействителен по смисъла на чл. 23 ЗПК, поради несъответствие с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК. Поддържа, че погасителният план по договора съдържа информация за размера, броя и периода на погасителните вноски. Изискването за отделно въвеждане на главницата и лихвата по вноските е въведено с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, която касае хипотеза, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и в този случай следва да получи нов погасителен план, в който да се съдържа разбивка на всяка вноска, съдържаща главницата и лихвата. Сочи, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК не трябва да се смесва с тази на чл. 11, ал. 1, т. 11, която е приложима в случая и не предвижда такова завишено по съдържание изискване към погасителния план. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна - ответникът А.- Р.М.Б., чрез особения си представител, оспорва жалбата в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Сочи, че решението е законосъобразно и съобразено със събраните в производството доказателства и материалния закон. Обосновано СРС е приел, че според чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от ЗПК договорът трябва да съдържа информация за размера, периодичността и датите на плащане на вноските, относно главницата и лихвите, включително погасителен план, които да съдържа посочване на дължимите плащания, сроковете и условията за извършването им. Правилно съдът е посочил, че вноските следва да съдържат разбивки на сумите за главница, лихви и допълнителни разходи. Сочи, че в случая липсва яснота как са формирани вноските от 202, 37 лв., поради липса на разбивка за всяка вноска, поради което договорът за кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, при липса на ясен погасителен план и е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. Поради това задължение за потребителя е останало връщане на чистата сума по кредита - без лихви и разноски. Тъй като е доказано, че ответникът е заплатил сума от 18 вноски, в това число главница, лихви и разноски, обоснован е извода на съда, че задълженията са изцяло погасени, а исковете са неоснователни. Моли да се потвърди решението на СРС, като законосъобразно постановено, със законните последици.

СГС, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по реда на въззивната проверка, приема следното:

СРС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи и без довод на страните за нарушения на императивните материалноправни норми.

Решението се оспорва в цялост. Въззивнят съд приема, че то е валидно и допустимо. Производството се развива по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

По съществото на спора и като съобрази установените по делото факти, както и становищата на страните в производството, съдът приема следното :

В случая, в тежест на ищеца е било да установи, при условията на пълно доказване, съществуването на валидни договорни отношения с ответника, по които за последния са възникнали задължения в претендирания за установяване размер на главница и лихви, а ответникът следва да установи правопогасяващите и правоизключващите си възражения срещу исковете.

При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит от 12.04.2016 г., както и на поетите с него права и задължения въззивният съд намира, че последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК и страните следва да подчинят правоотношението на правила на ЗПК. Потребителският кредит е самостоятелен, обособен вид договор, уреден в ЗПК, действащ през процесния период, при които заемополучател е физическо лице, което действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, с разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК съдържа изискванията за форма на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК, общите условия са неразделна част от същия и всяка страница се подписва от страните по договора.

В случая се установява и не е спорно, че страните са сключили договор за потребителски кредит - PLUS-13163733/12.04.2016 г., по който ищецът е предоставил на ответника сумата от 3 000 лв., към които са добавени 432 лв. сума за покупка на застраховка, 105 лв. такса ангажимент. В договора е посочено, че общият размер на задълженията е 4 856, 88 лв., платими на 24 месечни вноски по 202, 37 лв. месечно. От съдържанието на договора се установява получаване на сумата и изпълнение на задълженията по него от страна на кредитора.

Нито в самия договор, нито в приложения към него погасителен план е посочено каква част от вноските съставляват главница за кредит, такси ангажимент и застраховка, респективно – лихва за забава върху всяка от тези суми.

Ищецът е твърдял в исковата молба се ответникът е заплатил 18 вноски по договора за кредит на 20.11.2017 г. При липса на доказателства за противното СРС е направил извод, че след 20.11.2017 г. ответникът е преустановил плащанията по договора, след заплатени общо 18 бр. вноски. Останали са непогасени още 6 броя месечни погасителни вноски по кредита.

Предвид обстоятелството, че крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 20.02.2018 г., преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, съдът намира, че ищецът се позовава на настъпил краен падеж на задълженията по договора за кредит, а не на предсрочната им изискуемост.

За да отхвърли исковете СРС е приел, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК, понеже липсва погасителен план, в който да са посочени ясно параметрите на вноските по договора, поради което е налице пълна недействителност (нищожност) на договора на основание чл. 22 ЗПК, при което и по правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Тъй като ищецът признава, че ответникът е погасил 18 месечни вноски в от по 202, 37 лв. или общо 3 642, 66 лв., СРС е приел, че ответникът е заплатил пълният размер на главницата по договора, включително задължението за покупка на застраховка в размер на 432 лв. и 105 лв. такса ангажимент, поради което исковете следва да се отхвърлят изцяло.

В допълнение към приетото от СРС, като съобрази и доводите на страните в настоящото производство, въззивният състав намира следното :

По отношение действителността на договора за потребителски кредит (ДПК) като цяло и на отделните негови клаузи, в съдебната практика последователно се приема, че съдът следи служебно и без  изричен довод за нищожността на клаузите на договора. (т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в ДПК, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 22, ал. 1 ЗПК по императивен начин е предвидено, че когато с договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен.

Следователно, в специалният закон - ЗПК, са въведени специални основания, при доказване на които целият договор за кредит се приема за недействителен, по силата на самия закон.

В случая процесният договор е сключен в писмена форма и е подписан от двете страни, към него са приложени ОУ, който също съдържат подпис на страните. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 и 8 от ЗПК в договора за кредит следва да се съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му, както и стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит. Въззивният съд приема, че посочените изисквания към договора са спазени.

Съдът обаче споделя изводите на СРС, че не са спазени изискванията на чл. 11, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК за предоставяне на информация за размера на лихвения процент по кредита, годишния процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, както и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Не е спазено обаче изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 от ЗПК за посочване на условията за прилагането на лихвения процент и за изготвяне на погасителен план, съдържащ информация за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.

За да се приемат за спазени императивните изисквания, посочени по - горе, в погасителния план, дори ако е налице фиксиран лихвен процент, следва да има яснота относно начина на изчисление на възнаградителната лихва - на база на целия размер на кредита към датата на неговото сключване, на база на остатъчната част от главницата при нейното последователно изплащане или по някакъв друг начин.

В случая погасителният план съдържа единствено сумата на погасителните вноски за главница и лихви, от която не става ясно за потребителя какъв е начина на  изчисляване на възнаградителната лихва, върху каква сума и за какъв период се начислява тази лихва - върху остатъчния размер по кредита, върху конкретната вноска или по друг начин, с което се нарушават  правата на потребителя. По този начин той не е информиран, към момента на сключване на договора, с всяка вноска по кредита, която би извършил, каква част от задълженията погасява и каква част остана непогасена. Без такава разбивка на погасителните вноски не е възможно да се установи по какъв начин е начислена лихвата по кредита за всяка вноска и как е формиран претендирания от жалбоподателя размер.

Предвид изложеното в съвкупност въззивният състав споделя решаващия  извод на СРС, че е налице основание договорът за кредит да се приеме за недействителен - поради противоречие с императивни законови изисквания – по смисъла на  чл. 22 ЗПК. Както е посочил и СРС, според чл. 23 ЗПК, ако договорът за кредит бъде приет за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихвите и другите разходи по договора.

Тъй като ищецът не оспорва, че ответникът е погасил 18 месечни вноски в от по 202, 37 лв. - общо 3 642, 66 лв., обосновано СРС е приел, че ответникът е заплатил както пълния размер на главницата по договора, така и главниците  за покупка на застраховка и такса ангажимент, поради което не са налице непогасени задължения към ищеца по този договор и исковете следва да се отхвърлят изцяло.

Понеже изводите на въззивният състав съвпадат с тези на СРС, решението е постановено в съответствие с материалния и процесуален закон и следва да се потвърди.

            По разноските във въззивното производство :

С оглед изхода на спора право на разноски има ответника. Последният не е направил разноски за въззивното производство и такива не се присъждат в негова полза.

Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

                       

                                                      Р  Е Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20256798 от 20.11.2020 г. на СРС, 47 с - в, по гр. д № 19091/2019 г.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.                             

 

 

 

 

 

            2.