Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 12.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 12629 по описа на съда за
2016 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от М.М.С. срещу П.на РБ искова молба за осъждането й
да заплати сумата от 30 000 лева, съгласно уточнение в становище от 29.03.2017
г., ведно със законната лихва от 09.01.2014 г. до окончателното изплащане.
Твърди
се в исковата молба, че без срещу ищеца да имало образувано досъдебно
производство, а само прокурорска преписка, на 07.01.2014 г. бил извикан в 1-во РУП
- Стара Загора и принудително отведен в ЦПЗ-Стара Загора, където бил държан два
дни. С принудителното му задържане в психиатрична клиника били нарушени
човешки, граждански и конституционни права на М.С., от което претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, уплаха и унижение. Счита, че
ответникът следва да понесе отговорността за търпените от него вреди, поради
което предявява иск за заплащане на сумата от 30 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди от незаконното му привеждане за лечение, ведно със
законните лихви от 09.01.2014 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск и счита, че
липсва основание за ангажиране на отговорността на държавата.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Доколкото
правото си на обезщетение за претърпени неимуществени вреди ищецът извежда от
принудително задържане по разпореждане на служители при ответника и в този
смисъл твърди лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенция за
защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията), съдът намира, че
правното основание на предявения от ищеца иск лежи в нормата на чл. 2, ал. 1,
т. 1, пр. посл. от ЗОДОВ. Този извод произтича и от разрешението по пар. 28 на
Решение от 28.09.2006 г. на ЕСПЧ, V отделение - настаняване против волята на
лицето в център за психично здраве (каквото се твърди да е налице по отношение
на ищеца) попада в приложното поле на понятието „лишаване от свобода“ по
смисъла на чл. 5, т. 1 от Конвенцията.
Видно от
съдържанието на постановление от 20.12.2013 г. по пр.пр. № 6010/2013 г. на РП –
Стара Загора, ПРБ не е постановила настаняване на ищеца в лечебното заведение,
а само е разпоредила на МВР, въз основа на данни за това, че е налице
вероятност с поведението или състоянието си С. да представлява пряка и
непосредствена опасност за собственото си здраве или живот или за здравето и
живота на други лица, да организира преглед на М.М.С. от дежурен психиатър.
Това действие на служител при ответника не попада в хипотезите на закона по чл.
2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е решение № 1488/29.12.2008 г. по гр.д.
№ 5120/2007 г. на ВКС, ІV г.о.
На
следващо място, постановлението на прокурор при РП – Стара Загора не е
незаконосъобразно, а е в изпълнение на правомощието по чл. 145, ал. 1, т. 6 от ЗСВ да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да
бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение. След
като е констатирала, че е налице опасност за живота и здравето на околните,
прокурор при РП – Стара Загора е предписала вземане на мерки за преглед на
лицето с оглед евентуално оказване на спешна психиатрична помощ.
По
делото е прието удостоверение от ЦПЗ-Стара Загора, от което се установява, че
на 07.01.2014 г. М.М.С. е постъпил на лечение в центъра. По делото липсват
доказателства, от които може да се направи извод за наличие на пряка причинна
връзка между постановление от 20.12.2013 г. (с което е разпоредено организиране
извършването на преглед) и постъпването на С. на 07.01.2014 г. за лечение
в „ЦПЗ – Стара Загора“ ЕООД – ЗАЛТПР (звено за активно лечение на тежки
психични разстройства).
Отделно
от това, поведението на лицето е подлежало на изследване с оглед предстоящата
процедура по прилагане на принудителни медицински мерки, с оглед извършеното
престъпление по чл. 216 от НК. След прекратяване на наказателното производство
по пр.пр. № 763/2013 г. и в съответствие с нормата на чл. 34 вр. чл. 33, ал. 1
вр. чл. 89 от НК е инициирана процедура по чл. 427 – 432 от НПК за прилагане на
принудителни медицински мерки.
Според
чл. 427, ал. 2 от НПК, прокурорът възлага на разследващ орган да изясни
поведението на лицето преди и след извършване на деянието и представлява ли
това лице опасност за обществото. Продължителността на провеждане на
процедурата се дължи на спорове за подсъдност между РС – гр. Стара Загора и
СРС, до постановяване на определение 94/10.08.2015 г. по ч.н.д. № 1158/2015 г.
на ВКС, ІІ н.о., което посочва СРС като съд, компетентен да се произнесе по
налагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ от НК. Следва да се
отбележи, че причина за възникналия спор е обстоятелството, че М.С. е променил
местоживеенето си от гр. Стара Загора в гр. София от 20.01.2014 г. (според
справка от НБД „Население“ по повод възражение на ответника за местна
подсъдност на настоящия спор). Към момента това производство все още не е
приключило, поради което не се установява незаконосъобразност на действия на
държавни органи във връзка с обезпечаване на доказателства, относими към
необходимостта от прилагане на лечение на С..
Прилагането
на лечение по реда на Закона за здравето и на принудителни медицински мерки по
чл. 427 и сл. от НПК вр. чл. 89 от НК имат една и съща цел – да предпазят лицето
от реализиране на поведение, поставящо в опасност както собствените му живот и
здраве, така и тези на околните.
Освен че
липсва каквото и да е основание за ангажиране на отговорността на ПРБ,
включително по чл. 49 от ЗЗД, спазването на разпоредбата на чл. 5, т. 1 от
Конвенцията предполага лишаването от свобода да бъде осъществено съобразно
процедури, предвидени в закона и съобразно материалните разпоредби на
националното законодателство. Допустимо е лишаване от свобода на лице, което е
безспорно доказано, че е душевно болно. В този смисъл е практиката на ЕСПЧ
(пар. 45 на решение от 05.10.2000 г. на ЕСПЧ по делото В.срещу България, ІV
секция и пар. 30 на решение от 28.09.2006 г. на ЕСПЧ, V отделение).
Според
съдържанието на постановление от 20.12.2013 г. по пр.пр. № 6010/2013 г. по
описа на РП – Стара Загора производството по ДП № 763/2013 г. по описа на 1-во
РУП на МВР Стара Загора е било прекратено с оглед недееспособността на
извършителя М.С., като вещите лица са счели, че деецът се нуждаел от лечение в
ЦПЗ. Цитираната в постановлението експертиза е приложена по делото и според
заключението на психолого-психиатричната експертиза М.М.С. страда от
персистиращо налудно разстройство; представлява опасност за околните и за себе
си и се нуждае от лечение в ЦПЗ-Стара Загора за срок от един месец.
Тук
следва да се отбележи, че П.е проявила нужната активност за запазване на живота
и здравето на С. и на околните, като е съобразила спешността на необходимите
мерки и именно с цел обезпечаване на доказателства за тяхното предприемане е
разпоредено на МВР организиране на преглед.
Освен
изготвената на 23.09.2013 г. психолого-психиатрична експертиза, други данни,
опровергаващи необходимостта С. да бъде преглеждан и лекуван по делото не са
налице. Твърденията му за незаконосъобразни действия на ответника и други
държавни органи могат да бъдат доказани единствено при приключило производство
по чл. 89 от НК, с което се отказва прилагане на принудителни медицински мерки
поради липса основание за това.
По така
изложените съображения претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед
изхода на спора, ищецът дължи да заплати на ПРБ разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.М.С., ЕГН ********** срещу П.на Р.Б.иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева от
постановление от 20.12.2013 г. по пр.пр. № 6010/2013 г. по описа на РП – Стара
Загора, с което на началника на 1-во РУП на МВР Стара Загора е разпоредено да
организира преглед на ищеца от дежурен психиатър при ЦПЗ – гр. Стара Загора.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК, М.М.С., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на П.на Р.Б., с адрес гр. София, бул. „***** сумата от 100 лева
разноски за производството.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: