№ 331
гр. Провадия, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Е.К.А.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130100771 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от П. Х. П., ЕГН ********** с адрес с.
*****, ул. «********» № 85 против ТП на НОИ- Варна иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т.
3 ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода от
26.12.1983г. до 28.07.1984г. ищецът е полагал труд на длъжност строителен работник в
Туристическо дружество „********“ гр. ******** при условията на пълен работен ден.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: В периода
26.12.1983г. до 28.07.1984г. е полагал труд по трудово правоотношение с Туристическо
дружество „********“ гр. ******** на длъжност строителен работник при пълно работно
време от 8часа и 30минути.
През този период негови колеги били П. И.Ф. и Б.А.С.. Трудовото си възнаграждение
получавал по ведомост на каса. При подаване на документи за пенсиониране установил, че в
трудовата му книжка на стр.14-15 на ред 5 са били изписани надлежно заверените текстове
за осигурителния му стаж за процесния период, но при изписването на датирането е
извършено допълнително удебеляване на цифрите, което от своя страна е пречка за
приемане истинността на текста. Поради тази причина е следвало да представи УП-3 от
работодателя, но проверката му установила, че това дружество- работодател за периода не
съществува. Липсвал и правоприемник на работодателя, което е обективна пречка по
снабдяване с исканото удостоверение. Липсвали и предадени от дружеството ведомости в
архив. Твърди фактът на положен от него труд да се установява и от съхранена от него
служебна бележка за неползван платен годишен отпуск за 1984г. Изложено се сочи да
обосновава правния му интерес от установяване трудовия му стаж по съдебен ред.
Ответникът депозира отговор в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва исковата претенция
като недопустима, евентуално неоснователна.
Недопустимостта обосновава с факта, че липсва удостоверение по чл.5, ал. 1 и ал. 2
ЗУТОССР, доколкото в представеното такова било удостоверено само, че в осигурителния
архив на НОИ липсват данни, но не и че същите са изгубени или унищожени. На следващо
място, нямало и данни, че ТД „********“ е прекратило дейността си без да има
1
правоприемник.
Основателността на иска се оспорва със следните доводи: Нямало доказателства, че
сочените лица като свидетели са полагали труд заедно с ищеца в процесния период, което
правело недопустимо допускането им като свидетели по делото. Твърди се, че след
направена справка с пенсионните досиета на посочените свидетели било установено, че
липсват доказателства удостоверяващи обстоятелствата по чл. 6, ал. 4 за тях. Установеното
вписване за лицето П. Ф. не било оформено съобразно изискванията на чл.6, ал. 1 Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж, поради което и за този свидетел е поискано
представяне на УП- 3 за периода 06.12.1983г. до 28.07.1984г. В две собственоръчно
попълнени от него декларации П. Ф. изрично декларирал, че този период не желае да му се
зачита за осигурителен стаж, както и че за този период не може да представи удостоверение.
Същото било положението и с вписванията в пенсионното досие на лицето Б.С.. За него в
периода 26.12.1983г.- 12.06.1984г. нямало данни да има положен труд, а в периода
13.06.1984-28.07.1984г. бил полагал труд при друг работодател, зачетен му за трудов стаж.
Искането е производството по делото да бъде прекратено, респ. искът да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съобразявайки
становището на страните и приложимите материални норми, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. Съобразно
разпределението на доказателствената тежест за успешното провеждане на иска, ищецът
следва да докаже пълно и главно елементите от фактическия състав на твърдяното право, а
именно, че през процесния период 26.12.1983г. до 28.07.1984г. е полагал труд като на
длъжност строителен работник в Туристическо дружество „********” при условията на
пълен работен ден, който се признава за трудов стаж и стаж при пенсиониране.
Съгласно чл. 5 ЗУТОССР, трудовият стаж по този закон може да се установява в
случай, че пред съда се представи удостоверение издадено от работодателя/осигурителя, при
който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или
физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са
изгубени или унищожени. Ако осигурителят е прекратил дейността си и няма
правоприемник, то следва да бъде представено удостоверение от съответното териториално
поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания
стаж.
В казуса това изискване на закона е било спазено, а възраженията на ответника
срещу това са неоснователни.
Ищецът е ангажирал по делото две удостоверения издадени от ответника. С първото
с изх. № 5530-03-140/31.07.2023г. му е отказано издаване на удостоверение УП- 13 по
съображения, че в осигурителния архив на НОИ не са предавани съгласно чл.5, ал. 10 КСО и
не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които да
може да се установи осигурителен стаж/доход и/или категория труд, водени от осигурител
ТД ********, гр. ********. С второто удостоверение изх. № 5510-03-9 от 31.07.2023г. е
удостоверено, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от
ищеца трудов/осигурителен стаж в периода 26.12.1983г.-28.07.1984г. при работодател
Туристическо дружество „********” гр. ********. Т.е, ищецът е представил удостоверение
по чл. 5, ал. 2 в хипотеза на прекратена дейност на работодателя и липса на негов
правоприемник. Изискването за удостоверяване, че ведомостите са изгубени или
унищожени е въведено, когато работодателят е съществуващ правен субект или макар и да
не е, има свои правоприемник или документите имащи отношение към трудов/осигурителен
2
стаж на заети при него работници са предадени на трето юридическо или физическо лице. В
случая няма данни работодателят да е имал правоприемник, нито трудоправни документи да
са предоставяни на трети лица. Следователно правният интерес от търсената защита е
налице и производството се явява валидно учредено.
За установяване твърденията си, че за сочения период ищецът е работил като
строителен работник в Туристическо дружество „********”, по делото бе разпитан
свидетелят П. Ф.. Допустимостта на така ангажираните гласни доказателствени средства по
изричната норма на чл. 6 от закона е обусловена от представяне на писмени доказателства,
които установяват вероятността на трудовия/осигурителен стаж и кумулативното наличие
на още две предпоставки, а именно тези документи да са издадени от работодателя, при
който е придобит стажа и то по време на стажа. В чл.6, ал. 2 законът е изброил примерно, но
не и изчерпателно кои документи имат характер на такива, които да послужат като начало
на писмено доказателство и оттам да предопределят допустимост на свидетелските
показания. Освен примерно изброените писмени доказателства, като такива могат да
послужат и други документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа,
чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия
период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж. Във всеки
конкретен случай според представените писмени доказателства следва да се направи
преценка дали последните установяват или не вероятността на претендирания стаж.
Конкретно в казуса, ищецът представи следните писмени доказателства: заверен
препис от трудовата си книжка и служебна бележка от 26.04.1985г. издадена от Български
туристически съюз. От заверения препис от трудовата книжка на ищеца се установява
налично вписване на трудов стаж при работодател Туристическо дружество ********, гр.
******** на длъжност строителен работник, с дата на постъпване 06.12-198..последната
цифра не се чете до 28.07.1984г., с подпис и печат на работодателя. А в служебната бележка
е налично удостоверяване, че същият като служител в периода 26.12.1983г.- 28.07.1984г.
като строителен работник в отдел Туристическо дружество- ******** при ОС на БТС гр.
Варна, не е ползвал платен годишен отпуск за 1984г. Следва да се приеме, че така
ангажираните писмени доказателства удовлетворяват изискванията на чл. 6 от закона, тъй
като са издадени от работодателя, при който се сочи да е положен стажа и то по време на
стажа, макар служебната бележка за разлика от трудовата книжка да не е сред изрично
изброените в чл.6, ал.2, т.1-8, но като попадаща под хипотезата на т.10- други подобни
документи.
Допълнително, като условие законът поставя и изискване свидетеля/ите да
притежават писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност
при същия работодател през периода, за който се твърди да е положен претендираният стаж.
Пред съда, свидетелят представи оригинала на трудовата си книжка, представен от
ищеца и в нотариално заверен препис. При направена справка с оригинала, съдът
констатира в нея като наличен запис на стр. 20-21 за работодател Туристическо дружество
********, длъжност строителен бояджия, 5-ти разряд, с дата на постъпване 06.12.1983г. и
дата на освобождаване 28.07.1984г., със съответните подписи в графите на ръководителя на
предприятието и печати, макар и същите да са трудни за разчитане поради размазване на
мастилото им. Ответникът е възразявал срещу допустимостта на показанията на свидетеля, с
мотив, че същият сам е декларирал пред него, че не желае периода 06.12.1983г. до
28.07.1984г. да му се признава за трудов стаж. Действително, установява се, че П. Ф. е подал
през 2017г. декларация до НОИ, че не желае да му зачита за стаж периода 06.12.1983г.-
28.07.1984г., а в последваща от 2021г. е удостоверил, че не може да представи
удостоверение за същия период с работодател Туристическо дружество ********.
Настоящият състав преценява, че представената от свидетеля трудова книжка като писмено
доказателство удовлетворява изискванията на чл. 6, ал.4 от закона. В нея е налично вписване
3
от работодателя, при който ищецът сочи да е положен стажа и то по време на стажа, въпреки
че последната цифра на годината на постъпване в трудовата книжка на ищеца да не се чете.
С оглед периода, в който ищецът твърди да е полагал труд при този работодател и предвид
наличното вписване в трудовата книжка на свидетеля на дата на назначение 06.12 и на
напускане 28.07.1984г., съпоставимо и с декларираното от свидетеля в декларациите до
НОИ, няма съмнение че годината на назначение е 1983г. Допустимостта на показанията
следва от това, че ищецът претендира установяване стаж от 26.12.1983г., т.е дата следваща
тази на възникване трудовото правоотношение на свидетеля със същия работодател.
Ирелевантно за допустимостта им се явява обстоятелството, че през 2017г. свидетелят е
декларирал пред ответника, че не желае този период 06.12.1983г.- 28.07.1984г. да му се
признава за трудов стаж. Това е негово право, а отказът му да не търси признаване на този
период за трудов стаж, сам по себе си не може да се приравни на признание, че в периода не
е работил при този работодател. Като потвърждение за това, е обстоятелството, че през
2021г. свидетелят е декларирал невъзможност да представи удостоверение УП 3 за периода.
Това говори, че непризнаването на стажа му е свързано с невъзможност за неговото писмено
удостоверяване.
Ето защо, допустимостта на свидетелските показания е безспорно установена и те
следва да бъдат обсъдени.
Св. Ф. разказва, че е работил в периода 06.12.1983г. до 28.07.1984г. в Туристическо
дружество ******** като бригадир на пълен работен ден. Познава ищеца, който е работил
при него като бояджия, също на пълен работен ден. Работели по обекти на дружеството в
Дружба, Балкан турист, хотели на Балкан турист, Мусала като бояджии, имали бригада.
Свидетелят намирал обектите. Отчитали работата си, съставяли актове и получавали
заплащане по банка, в зависимост от това към кой обект са работили. Работели по трудови
договори на осем часа. Нямали фиксирано работно място, където били обектите там
работели. С ищеца работели през цялото време. Свидетелят бил бригадир, а ищецът му бил
подчинен. За краткото време, през което са работели заедно няма спомен ищецът да е
ползвал отпуск или болничен. Председателят на туристическото дружество бил в *****.
Дружеството имало канцелария, но свидетелят не помни къде е била. И свидетелят е имал
проблем с оформяне на трудовия му стаж, но впоследствие се оправил. Имало е ведомости
на заплати, дори свидетелят ги бил виждал преди много години, преди да се пенсионира по
болест. Показал му ги някакъв служител пред църквата св. Петка във Варна. Какво е станало
впоследствие с тях не знае. Книжката му стояла в личния състав. С мастило се пишело и
затова била така замазана.
На основание чл. 8 от закона, съдът изиска и ищецът представи по делото
декларация, с която потвърди, че изложените от него в исковата молба обстоятелства
релевантни за правния спор отговарят на обективната действителност.
При така установените по делото факти, въз основа на съвкупният анализ на така
събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновано се налага извод за
основателност на исковата претенция. От разпитания по делото свидетел стана ясно, че
действително ищецът П. е работил по трудово правоотношение, при 8ч. работен ден с
Туристическо дружество ******** и по него той е изпълнявал длъжност строителен
работник. Свидетелят Ф. по него време също е бил трудово ангажирани при този
работодател и е работил заедно с него. Показанията му в частта относно релевантните за
спора факти /елементите на ТПО/ са обективни, последователни и съответни на
ангажираните писмени доказателства. Затова, като безпристрастно дадени, базирани на
лични впечатления и кореспондиращи на представените писмени доказателства, няма повод
за поставянето им под съмнение. Те биват в цялост възприети от съда. Така, въз основа на
всички писмените и гласни доказателства следва да се приеме, че действително ищецът е
работил по трудово правоотношение, което е възникнало на 26.12.1983г. и е освободен от
4
длъжността, т.е правоотношението е прекратено считано от 28.07.1984г., което съответства
и на записването в представеното по делото копие от трудовата му книжка.
В заключение исковата претенция следва да бъде уважена.
Предвид изхода на спора, съдът не се произнася по въпроса за разноските сторени в
настоящото производство, доколкото не е бил сезиран с искане от ищеца в този смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. Х. П., ЕГН ********** с
адрес с. *****, ул. «********» № 85 и Териториално поделение на Национален
Осигурителен Институт, с адрес: гр. Варна, ул.”Охрид” № 6, в периода от 26.12.1983г. до
28.07.1984г. ищецът е полагал труд на длъжност строителен работник в Туристическо
дружество „********“ гр. ******** при условията на пълен работен ден, на основание чл. 1,
ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок, считано от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5