Определение по дело №409/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 4202
Дата: 21 октомври 2013 г.
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20131200100409
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 62

Номер

62

Година

23.3.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.23

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Иванка Вачкова

дело

номер

20104100500089

по описа за

2010

година

за да се произнесе съобрази следното :

Производство по чл.196 и сл ГПК /отм./

С решение № ..от ...2009 год. по гр.д. №..по описа за 2007 год. Павликенският районен съд е отхвърлил иска на П. А. Т.,Б. Н. Т. и В. Н. Т. от С. К.общ.С. против Д. И. П. и Г. Д. П.,двамата от гр.В.Т.с който да бъде прогласена като нищожна сделката от 13.06.2005 год. оформена с Н.А. № ..,т.3, нот.дело № .../2005 год. на нотариус П. П. –Павл.РС поради липса на съгласие като неоснователен.Отхвърлил е иска на П. А. Т. Б. Н. Т. и В. Н. Т. от С. К.общ.С. против Д. И. П. и Г. Д. П.,двамата от гр.В.Търново за унищожаване на сделката от 13.06.2005 год. оформена с Н.А. № ..,т.3, нот.дело № ../2005 год. на нотариус П. П.–Павл.РС, сключването му от недееспособно лице,поради грешка от страна на продавачите,поради измама от страна на купувачите като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е иска на П. А. Т. Б. Н. Т. и В. Н. Т. от С. К.общ.С. против Д. И.П. и Г. Д. П.,двамата от гр.В.Т.да бъдат признати ищците за собственици на следния недвижим имот :двуетажна еднофамилна жилищна сграда,построена на основание отстъпено право на страеж от ОНС –С. върху УПИ V . общ.,в кв.6 по ПУП на С. К.общ.С.целият от1250 кв.м.,при граници и съседи: от две страни улица,И. С. Н. и наследници на Е. И. К. и да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението на имота като неоснователен и недоказан.С допълнително решение ..от 23.02.2009 год. по делото съдът е добавил следния диспозитив и е осъдил П. А. Т. ,Б. Н. Т. и В. Н. Т. от С. К.общ.С. против Д. И. П. и Г. Д. П.,двамата от гр.В.Търново сумата от 700 лв. разноски по делото.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ищците П. А. Т. и В. Н. Т.Жали се решението в цялост.

Молят въззивния съд да постанови решение,с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго,с което да уважи исковата претенция.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

В законовия срок по чл.201 ГПК е постъпило възражение от ответниците чрез упълномощения адвокат М.Навеждат се доводи за недопустимост и неоснователност на въззивната жалба.

В с. заседание възражението се поддържа от упълномощения адвокат. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна,а решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Третото лице ,помагач на ищците – О. С. редовно призована не се представлява в с.з.,не заема становище по жалбата.

Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно,приема за установено следното:

След извършената служебна проверка по реда на чл.269,ал.1 ГПК въззивният съд счита,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Разгледано по същество същото се явява правилно и законосъобразно по съображения изложени по-долу.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства.Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства,приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства,приети за установени от районния съд.Поради което счита,че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства.Във въззивната инстанция нови доказателства не са представени.

Предявени са обективно съединено искове по чл.108 от ЗС ,чл.26,ал.2,пр.2 от ЗЗД и при условията на евентуалност чл.27,пр.1 и 3 от ЗЗД, които съдът намира за неоснователни по следните съображения:

По делото не са спорни следните обстоятелства:

На 13.05.2005 год. съпрузите Н. и П. Т. от С. К. сключват с ответниците Д.И.П. и Г.Д.П.,от гр.В.Търново договор за покупко - продажба на недвижим имот намиращ се в С. К.,О. С. двуетажна еднофамилна жилищна сграда,построена на основание отстъпено право на строеж от ОНС –С. върху УПИ V . общ.,в кв.6 по ПУП на С. К.общ.С.целият от1250 кв.м.,при граници и съседи: от две страни улица,И. С. Н. и наследници на Е. И. К. .Прехвърлителната сделка е оформена с Н.А. № . оформена с Н.А. № ..,т.3, нот.дело № ../2005 год. на нотариус П.П.–Павл.РС.Не е спорно,че ищецът по делото Н. Т. преди сделката бил прекарал два инсулта и имал тежки здравословни проблема.Последния в процеса на делото е починал и като ищци са конституирани неговите синове и законни наследници В. Н. Т. и Б. Н. Т.Б. Т. не е обжалвал решението на първата инстанция.

Спорно по делото е какъв е бил предмета на прехвърлителната сделка,с оглед твърдението на ищците ,че предмет на договора за покупко-продажба е продажбата само на първия етаж от описаната в нотариалния акт двуетажна еднофамилна жилищна сграда.Ищците твърдят,че в резултат на сериозното заболяване на продавача Н. Т. –прекарани преди нотариалната сделка два инсулта,не е разбирал значението на извършеното от него .Имал съзнанието,че продава само първия етаж на жилищната сграда,а подписал нотариалния акт за целия имот.Твърди се,че другата ищца П. Т. също имала воля за продажба само на първия жилищен етаж на сградата.Не сочат поради каква причина ищцата е имала воля за продажба на първия етаж,а е подписала нотариалния акт за целия имот.Въззивният съд намира предявения иск по чл.26,ал.2 от ЗЗД за неоснователен по следните съображения:Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат извода,че волята на ищците е била за продажба на цялата жилищна сграда.В тази насока са представените писмени доказателства – предварителен договор и нотариален акт,в които предметът на прехвърлителната сделка е описан ясно и конкретно – „двуетажна еднофамилна жилищна сграда” в нотариалния акт и „къща и постройките в с.Г.К.” в предварителния договор /л.8 и л.62 от първоинст.дело/.Продавачите са подписали и анекс към предварителния договор / л.63/ л. ,споразумение /л.64/ и разписка /л.65/ . Документите носят подписите на продавачите .Възможно е в даден момент продавачите са имали намерение да продадат само етаж от жилищната сграда.В тази насока са показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели на ищците А. и П.,но към момента на изготвяне на предварителния договор намеренията на ищците вече са били да продадат цялата сграда.Съдът не кредитира показанията на свидетелите,които не са присъствали на договарянето.Показанията им противоречат на събраните писмени и гласните доказателства на свидетелите Р. и П. П.Свидетелят Р. е присъствал на плащане на парите.Подписал е като свидетел и разписката за получаване на сумата на. покупко-продажбата на имота.Свидетелят е категоричен,че уговорката е била за целия имот.Свидетелят П.П. е нотариусът изповядвал сделката.Свидетелят ,който е далечен роднина на продавача Н. Т. е категоричен,че волята на продавачите е била да продадат цялата жилищна сграда.Съдът кредитира показанията на тези свидетели, които имат преки наблюдения за намеренията на страните и показанията им кореспондират със събраните писмени доказателства.По изложените съображения предявеният иск за прогласяване нищожността на договора за покупко- продажба на недвижимия имот поради липса на съгласие се явява неоснователен и недоказан и подлежи на отхвърляне.

По предявеният иск по чл.27,пр.1 и 3 ЗЗД.Този иск,предявен като евентуален такъв се основава на твърдение за унищожаемост на сделката поради неспособност на първия продавач да разбира и ръководи постъпките си ;поради грешка – ищците неправилно възприели,че сключват договор за един етаж,вместо за цялата и поради нарушение на чл.66 във вр.чл.33 от ЗС също е неоснователен и недоказан.Първият довод на ищците е ,че поради заболяването на ищеца Н. Т.,последният не е разбирал значението на извършеното и не е знаел какво е подписал.В първата инстанция е изслушана и приета от съда съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице – психиатър д-р Л. Според експерта,към момента на извършване на сделката ищецът е страдал от лаконарна деменция. Разбирал същността и свойството на действията и на постъпките си,но е можел да се повлияе от други лица,поради това емоционален процес.Разпитан е личния лекар на Т. д-р Й.Последният установява,че ищецът е имал моменти,в които е губел ориентация „за какво става въпрос”,но е имал и светли периоди.Не си спомня конкретно за здравословното състояние на ищеца към момента на извършване на сделката.Съдът дава вяра на разпитания свидетел д-р Л.,психиатър,който е категоричен,че към момента на сделката Т. е разбирал свойството и значението на постъпките си.Ищецът,който поради заболяването си е можел да бъде повлиян в постъпките си,в случая е повлиян от съпругата, си другия ищец ,подписала договора за покупко-продажба пред нотариуса.Събраните доказателства налагат извод на съда,че Т. към момента на изповядване на сделката е бил дееспособен,разбирал е свойството и значението на извършеното.Двамата ищци в ясно съзнание са продали недвижимия имот така както е описан в нотариалния акт,а нотариусът е изповядал сделката след като се убедил напълно в намеренията им.

По наведения довод за унищожаемост на сделката поради грешка в предмета.Този довод е неоснователен и недоказан.Твърдяната грешка в предмета на сделката се опровергава от събраните писмени доказателства – подписаните от ищците: нотариален акт,предварителен договор,анекс към предварителния договор,разписка за получените суми,всички подписани от ищците и показанията на свидетелите П. П. – нотариуса изповядал сделката и Р. присъствал при предаване на парите и положил подпис на разписката. Налице е било съгласие на страните за продажба на цялата къща.Нотариусът след като се убедил в намеренията на продавачите да продадат целия имот ,в предмета на сделката,я изповядал,като с това си действие и изпълнил едно от задълженията си да охранява интересите на страните в нотариалното производство.

По предявения ревандикационен иск :За да бъде уважен иска по чл.108 от ЗС за предаване владението на недвижимия имот предмет на спора,ищците е следва да докажат ,че са собственици на имота,че ответниците владеят имота и го владеят без правно основание.Този иск е неоснователен .Поради отхвърляне на преюдициалните за спора искове за нищожност и унищожаемост на прехвърлителната сделка ищците не могат да се легитимират като собственици на процесния имот.С изповядване на сделката по нотариален ред прехвърлителния вещно-правен ефект е настъпил и ответниците се легитимират като собственици на цялата жилищна сграда.След като ищците не са установили пред съда,че са собственици на имота ,то предявеният иск подлежи на отхвърляне.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния,поради което решението следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.218 ГПК /отм./решението подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното и на основание чл.208 ГПК/отм./ въззивния съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила № ..от ...2009 год. и допълнително решение № .. от ....2009 год. по гр.д. № ...по описа за 2007 год. П.районен съд .

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на съобщението до страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Решение

2

376F7FC276E67C87C22576EF005CB8F7