Решение по адм. дело №1243/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.45, ал.4 от Закона за лечебните заведения /ЗЛ3/.

Образувано е по жалба на „Хоспис Миладиноски“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез адв. Н. Д. против Заповед № РД-22-5/30.06.2025 год., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. С оспорената заповед на осн. чл.45, ал.1, т.3, във вр. с ал.3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) е постановено заличаване от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ на лечебното заведение: „Хоспис Миладиноски“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление и дейност: [населено място], П.К. 8149, [улица] обезсилване на Удостоверение за регистрация с № 1660/23.12.2015 г., издадено на основание чл.40, ал.10 от Закона за лечебните заведения от РЗИ [населено място].

С жалбата заповедта се оспорва като издадена в противоречие с материалноправните и процесуалноправните норми. Твърди се, че административният орган не е посочил ясно основание за издаване на заповедта за заличаване на лечебно заведение, както и че мотивите в същата са неясни. По отношение на административната процедура по издаването на заповедта се сочи, че са налице множество съществени пороци, като фактическите обстоятелства за извършените нарушения, обективирани в КП № 575/30.06.2025 год., въз основа на който е издадена заповедта, не съвпадат с обективната действителност. Заявява се, че в Хосписа е налице утвърден правилник от Ръководителя на лечебното заведение - доктор Д. М., назначеният персонал има договори, като за някои от лицата са сключени устни договори на повикване, както и че в заповедта не е отбелязано и конкретизирано кои от настанените лица, органът счита за нетерминалноболни.

Ответникът – Изпълнителният директор на ИА "Медицински надзор", чрез пълномощника си Д. Д., в придружително писмо вх. № 7871/04.07.2025 г., с което е изпратена административната преписка оспорва жалбата като недопустима и изцяло неоснователна. Излага съображения в тази насока. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и претендира разноски, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адвокат Н. Д., който поддържа жалбата и твърди, че органът не е обосновал наличието на материалноправната норма, която е посочил, нито в заповедта, нито в становището си по делото. Заявява, че е нарушено правото на защита на дружеството, тъй като му се вменява извършване на дейност, която е различна от лиценза. Твърди, че към момента на проверката хосписа е лицензирано лечебно заведение с правилник за вътрешния ред, с приети терминално болни лица и нито едно от проверяваните при проверките лица не са нетерминално болни, като на всички лица са предоставени палеативни грижи, тъй като с методите на медицината няма как да се подобри състоянието им. Болните са насочени към хоспис от здравните заведения, откъдето идват, като нито едно от лицата не е постъпило и не е сключило договор, като договорите са сключени от техни близки. Лицата са обездвижени, не могат да говорят, не могат да изразяват воля, т.е. отговарят на определението за терминално болни. Всеки от пациентите е прегледан от д-р М. и невролога д-р Б.. Дейността се осъществява от медицински лица, както и назначен екип от санитари и болногледачки. Налице е и спешен шкаф, като органът не е представил и не е доказал, че има лекарства с изтекъл срок, а само бланкетно е споменато наличието на пропуски в следенето на срока за лекарства. Жалбоподателят се позовава на извършени предходни проверки от Агенцията „Медицински надзор“, в хода на които не са констатирани нарушения. Претендира присъждане на разноски и депозира писмени бележки.

Ответникът – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, редовно призован, в съдебно заседание не се явява. Представлява се от Д. Д. - началник на отдел „Правно обслужване и контрол на застрахователните дружества, РЗОК и НЗОК“ към дирекция „Контрол на медицинските дейности и права на пациентите“ в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да се потвърди процесната заповед като правилна и законосъобразна. Счита, че при издаването й органът е спазил законовите реквизити, а именно че заповедта е мотивирана и е издадена в предвидената форма. Сочи, че по смисъла на закона хосписът е лечебно заведение, когато в него медицински и други специалисти осъществяват палеативни грижи на терминално болни, като е установено, че няма данни да са назначени медицински и други специалисти или поне не са предоставени договори. В заповедта ясно е посочено кои лица са назначени в лечебното заведение - 12 на брой и няма нито един, който да отговаря на изискванията. Счита също така, че е установено, че настанените там лица не са терминално болни, според определението в нормативната уредба. Твърди едновременно с това, че към момента на проверка шкаф не е бил наличен Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и депозира писмени бележки.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е налице спора, а и от доказателствата се установява, че лечебното заведение: „Хоспис Миладиноски“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление и дейност: [населено място], П.К. 8149, [улица] вписано в регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и е регистрирано като лечебно заведение, за което на основание чл. 40, ал.10 от Закона за лечебните заведения от РЗИ [населено място] му е било издадено Удостоверение за регистрация № 1660/23.12.2015 г. Съгласно горепосоченото удостоверение лечебното заведение е с предмет на дейност: Осъществяване на палиативни грижи за терминално болни пациенти от медицински и други специалисти, предоставяне на социални грижи по реда на Закона за социалното подпомагане. Единен регистрационен номер на лечебното заведение: **********.

На основание Заповед № РД 13-729/26.06.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) за периода от 27.06.2025 г. до 30.06.2025 г. комисия в състав: Р. Н. - заместник-изпълнителен директор на ИАМН и Х. Г. - главен инспектор в дирекция КМДПП, извършила извънредна проверка в лечебното заведение: „Хоспис Миладиноски“ ЕООД. За проверката бил съставен констативен протокол № 575/30.06.2025 год., в който комисията вписала установеното от нея. Сред констатациите били посочени и следните: Правилникът за устройството и вътрешния ред на “Хоспис Миладиноски” ЕООД не е утвърден от ръководителя на лечебното заведение, което съставлява нарушение на чл.28, ал.3 от ЗЛЗ. От предоставената справка/щатно разписание е видно, че в ЛЗ дейността се осъществява от един лекар - управител, 5 /пет/ болногледачи, 3 /трима/ санитари, 1 /един/ шофьор/, 1 /един/ масажист и един административен секретар. Договори - трудови/граждански на медицински лица не са предоставени на комисията. Няма данни да са назначени медицински и други специалисти, което не кореспондира с чл.28 от ЗЛЗ. В лечебното заведение „Хоспис Миладиноски“ ЕООД, [населено място] са настанени 18 лица, както следва: К. Д. Н., [ЕГН], Договор от 03.05.2025г., Застаряла фрактура на ляво проксимално бедро, МСБ- неуточнена, ХИБС, май 2025 г.; П. Д. С., [ЕГН], Договор от 26.06.2025г., състояние след исхемичен мозъчен инсулт, октомври 2024 г.; Д. Й. Б., [ЕГН], Договор от 27.06.2025 г., Епилептичен статус /конвулсивни припадъци/, съдова енцефалопатия, юни 2025 г.; М. М. Р., [ЕГН], Договор от 26.06.2025 г., Пертрохантерно счупване, закрито, болест на Паркинсон, юни 2025г., А. М. Латвия, род. 24.10.1943г., Договор от 26.06.2025 г., Исхемичен мозъчен инсулт, Деменция, юни 2025г.; Я. Н. П., [ЕГН], Договор от 15.03.2025 г., Емболия и тромбоза на долните крайници, Увреждане на лумбосакралните коренчета, ноември 2024 г.; М. И. Д., [ЕГН], Договор от 20.06.2025 г., Абсцес/флегмон на кожата, Състояние след ИМИ, юни 2025 г.; Д. С., [ЕГН], Договор от 26.06.2025 г., Дифузен астроцитом, епилепсия, април, май 2025 г.; Р. Ц. П., [ЕГН], Договор от 18.06.2025 г., Фрактура на лява пубисна кост, юни 2025г., амб. лист, няма епикриза; Ж. Н. Д., [ЕГН], Договор от 21.03.2025 г., Състояние след ИМИ, няма епикриза; К. Р. Т., [ЕГН], Договор от 21.06.2025 г., Състояние след ИМИ, март 2023 год., А. Г. А., [ЕГН], Договор от 12.03.2025 г., Състояние след ИМИ, март 2024 г.; Е. Д. Х., [ЕГН], Договор от 25.04.2025 г., Увреждане на междупрешлените дискове в поясен отдел, хроничен хепатит, август 2024 г., няма епикриза; Р. Б. Г., ЕГН:590317…, Договор от 19.06.2024 г., Състояние след ИМИ, юни 2024 г.; Т. П. Н., [ЕГН], Договор от 28.06.2025 г., ИБС, ХСН, епилепсия, юни 2025 г.; П. К. П., [ЕГН], Договор от 19.05.2025 г., Състояние след ИМИ, няма епикриза; М. И. Д., [ЕГН], Договор от 24.02.2022 г., Състояние след ИМИ, май 2022 г.;С. К. С., [ЕГН], Договор от 15.04.2025 г., Състояние след ИМИ, април 2025 г. За настанените са предоставени медицинска документация и Договор за палиативни грижи и рехабилитация, като лицата са разпределени в няколко групи: 1.Г. П. с тонус на самообслужване; 2. Слаби, подвижни, с риск от падане и счупване, невъзможност за цялостно самостоятелно обслужване, къпане, хранене, ориентирани или след ортопедични операции; 3. Подвижни с риск от залежаване и развитие на декубитални рани, в състояние - контактни, но абсолютно зависими от грижите на персонала; 4. Неподвижни - в съзнание или не в съзнание, абсолютно зависими от грижите на персонала, онкологичен или терминален пациент.“ Посочено е, че изложеното в сключените Договори на „Хоспис Миладиноски“ ЕООД с настанените лица не кореспондира с чл.28 от ЗЛЗ. Видно от предоставената медицинска документация, сключените договори и посещението на място в „Хоспис Миладиноски“ ЕООД се установява, че лицата настанени в лечебното заведение не са "Терминално болни пациенти", съгласно ЗЛЗ „Допълнителни разпоредби: § 1. По смисъла на този закон: 4. "Терминално болни пациенти" са лица с прогресиращи и неизлечими заболявания, при които прилагането на лечение не променя неблагоприятната медицинска прогноза по отношение продължителността на живота.“. Не е налице Спешен шкаф. Лекарствените продукти се съхраняват в шкафове и хладилник, като са установени лекарствени продукти с изтекъл срок на годност. След описание на така посочените и други факти в констативния протокол за извършената проверка са отразени идентични констатации, като са посочени и констатираните нарушения: Нарушение на чл.28, ал.1 „Хосписът е лечебно заведение, когато в него медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти “ от Закона за лечебните заведения. Нарушение на чл.28, ал.3 “Устройството, дейността и вътрешният ред на хосписа – лечебното заведение, се уреждат с правилник, утвърден от ръководител по ал.2“ от Закона за лечебните заведения. В констативния протокол е посочено, че доколкото в чл.45, ал.1 от ЗЛЗ е посочено, че регистрацията на лечебно заведение се заличава: т.3. при осъществяват на дейности в нарушение на извършената регистрация“ то от страна на ИАМН следва да се предприемат последващи действия в тази насока.

Констативния протокол е връчен на управителя на „Хоспис Миладиноски“ ЕООД в деня на съставянето му – 30.06.2025 год., за което по делото е приложена разписка.

Въз основа на така съставения констативен протокол № 575/30.06.2025 год. и на основание чл.7а, ал.1, ал.3, чл.76, ал.1 , т.1, чл.45, ал. 1, т.3 във връзка с ал.3 от Закона за лечебните заведения, със Заповед № РД-22-5/30.06.2025г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, е постановено заличаване от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ на лечебното заведение: „Хоспис Миладиноски“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление и дейност: [населено място], П.К. 8149, [улица] обезсилване на Удостоверение за регистрация с № 1660/23.12.2015 г., издадено на основание чл.40, ал.10 от Закона за лечебните заведения от РЗИ [населено място]. В заповедта са преповторени фактическите и правни констатации, вписани в констативния протокол и описани от съда по-горе.

С жалба вх. № 7736/01.07.2025 год., адресирана до Административен съд – Бургас Заповед № РД-22- 5/30.06.2025г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/ е оспорена, като с жалбата е направено и особено искане за спиране на незабавното /предварителното/ изпълнение на оспорената Заповед. С определение № 6060/04.07.2025г. съдът се е произнесъл по искането. Отправено е последващо искане, по което са извършени произнасяния от настоящият съдебен състав, както и от Върховния административен съд.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Оспорването е извършено в установения от чл.149, ал.1 от АПК преклузивен срок. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, приложими по силата на чл.45, ал.4 от ЗЛС, поради което съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Оспорената в настоящото производство заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му по ЗЛЗ правомощия - изпълнителния директор на ИА "Медицински надзор", който съгласно чл.45, ал.3 от ЗЛЗ е компетентен орган да заличи регистрацията на лечебно заведение в случаите по чл.45, ал.1, т.1 – т.9 от ЗЛЗ.

Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма, съгласно чл.146, т.2, във вр. с чл.59 от АПК и отговаря на всички изисквания, съгласно чл.59, ал.2 от АПК - съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл.59, ал.2, т.7 и т.8 от АПК. Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка /каквато е константната съдебна практика/, поради което съдът намира обжалваната заповед за достатъчно мотивирана. От една страна, в самата заповед са изложени подробни мотиви в няколко точки, а от друга страна, такива се съдържат и в приложената административна преписка, като административната преписка също съставлява и мотиви на заповедта.

Предвид изложеното, съдът намира, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма, съгласно чл.146, т.2, във вр. с чл.59, ал.2 от АПК, поради което възраженията на жалбоподателя в тази връзка се явяват неоснователни.

По отношение на изискването на чл.146, т.3 от АПК, съдът намира за необходимо да посочи, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна на един АА на това основание, а единствено наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, каквото съдът не установява в настоящия случай. В разпоредбата на чл.45 от ЗЛЗ липсват специални изисквания по отношение на административнопроизводствените правила, относно които да се твърди от жалбоподателя, че не са спазени. За да издаде заповедта, административният орган се е позовал на резултатите от назначената проверка в лечебното заведение, обективирани в Констативен протокол № 575/30.06.2025 год., връчен на жалбоподателя. Самата проверка е възложена със Заповед № РД 13-729/26.06.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) за периода от 27.06.2025 г. до 30.06.2025 г., като в заповедта е определен и състава на комисията: Р. Н. - заместник-изпълнителен директор на ИАМН и Х. Г. - главен инспектор в дирекция КМДПП. Проверката е извършена на място в лечебното заведение, като в хода на същата не е била ограничена възможността на представител на дружеството да присъства и да изразява становище по направените констатации. В самата заповед органът е посочил, че е издал същата след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая по смисъла на чл.35 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) и събиране на доказателства по реда на чл.36 от АПК. Предвид изложеното, съдът намира че не са налице съществени нарушения на процесуалноправните норми на АПК и ЗЛЗ, още повече че възможност за ангажиране на допълнителни доказателства страните са имали и в хода на настоящото съдебно производство, в което в пълна степен им е предоставена възможност да упражнят правото си на защита.

Обжалваната заповед съответства и на материалния закон.

Съгласно чл.45, ал.1, т.3 от ЗЛЗ регистрацията на лечебно заведение се заличава при осъществяване на дейности в нарушение на извършената регистрация, а съгласно ал.3 от цитирания закон заличаването на регистрацията се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор".

В обжалваната заповед е посочено като правно основание именно цитираната разпоредба на чл.45, ал.1, т.3 от Закон за лечебните заведения /ЗЛЗ/.

Съгласно посоченото по-горе и описано от съда Удостоверение за регистрация с № 1660/23.12.2015 г., издадено на основание чл.40, ал.10 от Закона за лечебните заведения от РЗИ [населено място], „Хоспис Миладиноски“ ЕООД с адрес: [улица], [населено място], общ. Созопол е регистрирано като лечебно заведение с предмет на дейност: Осъществяване на палиативни грижи за терминално болни пациенти от медицински и други специалисти, предоставяне на социални грижи по реда на Закона за социалното подпомагане.

Съгласно дадената легална дефиниция в чл.2, ал.1 от ЗЛЗ, лечебните заведения са организационно обособени структури по функционален принцип, в които лекари или стоматолози самостоятелно или групово, вкл. с помощта на други медицински и немедицински специалисти, осъществяват всички или някои от изчерпателно изброените там дейности.

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.5 от ЗЛЗ, хосписа е лечебно заведение.

В разпоредбата на чл.28 от ЗЛЗ се регламентира, че хосписът е лечебно заведение, когато в него медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти /ал.1/. Лечебната дейност в хосписа, регистриран по този закон, се ръководи от медицински специалист /ал.2/. Устройството, дейността и вътрешният ред на хосписа - лечебно заведение, се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя по ал. 2 /ал.3/.

Видно от мотивите на заповедта в същата са описани нарушения на чл.28, ал.1 и ал.3 от ЗЛЗ, а именно: липса на терминално болни пациенти; липса на медицински и други специалисти; Правилникът за устройството и вътрешния ред на “Хоспис Миладиноски” ЕООД не е утвърден от ръководителя на лечебното заведение.

От наличните по делото писмени доказателства, съдът намира, че описаните в заповедта нарушения на разпоредбата на чл.28 от ЗЛЗ се доказва по несъмнен начин.

От жалбоподателя както по време на проверката, така и в хода на настоящото съдебно производство не бяха представени убедителни доказателства за „сключени устни договори на повикване“, както и за наличието на назначени медицински и други специалисти в хосписа. От предоставената справка/щатно разписание е видно, че в лечебното заведение дейността се осъществява от един лекар - управител, 5 /пет/ болногледачи, 3 /трима/ санитари, 1 /един/ шофьор/, 1 /един/ масажист и един административен секретар. Следователно, при липсата на доказателства за сключени трудови/граждански договори на медицински лица с лечебното заведение, се налага извод, че законовото изискване за наличието на медицински и други специалисти в лечебното заведение, които да осъществяват грижите за терминално болни пациенти не е налице, което е основание да се приеме, че лечебно заведение осъществява дейности в нарушение на извършената регистрация.

По отношение на пациентите, съдът намира следното:

Видно от чл.95, ал.1 от Закона за здравето, при нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи.

Според чл.95, ал.2 от Закона за здравето, цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта, както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея.

Съгласно чл.96 от Закона за здравето под понятието „палиативни грижи“ се разбира: медицинско наблюдение; здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта; морална подкрепа на пациента и неговите близки.

В чл.96, ал.2 от Закона за здравето е посочено, че палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ и от хосписи.

В § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за лечебните заведения е дефинирано понятието „терминално болни пациенти“ - лица с прогресиращи и неизлечими заболявалия, при които прилагането на лечение не променя неблагоприятната медицинска прогноза по отношение продължителността на живота.

При съобразяване на посочените норми, следва да се заключи, че хосписът предоставя грижа, изразяваща се в специализирана медицинска помощ, предназначена за подпомагане на хора с терминални заболявалия - лица с прогресиращи и неизлечими заболявалия. Този вид грижа е фокусиран върху облекчаването на болката и други симптоми, а не върху лечението на самата болест. Целта е да се подобри качеството на живот както за пациента, така и за неговото семейство.

От списъка на настанените в хосписа пациенти, а и от начина на разпределението им в групи, както следва: „1.Г. П. с тонус на самообслужване; 2. Слаби, подвижни, с риск от падане и счупване, невъзможност за цялостно самостоятелно обслужване, къпане, хранене, ориентирани или след ортопедични операции; 3. Подвижни с риск от залежаване и развитие на декубитални рани, в състояние - контактни, но абсолютно зависими от грижите на персонала; 4. Неподвижни - в съзнание или не в съзнание, абсолютно зависими от грижите на персонала, онкологичен или терминален пациент.“, е видно, че единствено част от разпределените в група 4 са пациенти, отговарящи на законовото изискване на чл.28, ал.1 от ЗЛЗ, а именно: хосписът, чрез медицински и други специалисти в него да осъществява палиативни грижи за терминално болни пациенти. Само настанените в група 4 пациенти са определени като „Неподвижни - в съзнание или не в съзнание, абсолютно зависими от грижите на персонала, онкологичен или терминален пациент“, и следователно само грижите, които се полагат за тях могат да се отнесат към дейност, която се осъществява в съответствие с извършената регистрация. Нещо повече, проверяващият екип е установил, че за част от пациентите хосписът дори не разполага с епикризи, като за тези пациенти е извършван единствено амбулаторен преглед от специалист. Голяма част от пациентите са с исхемичен мозъчен инсулт /ИМИ/ и други заболявания, които не са термални, като има договорите от 2022 год. и от 2024 год. Следователно, в случая, лечебното заведение – хоспис е осъществявало дейности в нарушение на извършената регистрация, тъй като е приемало за настаняване пациенти, които е следвало да бъда настанени в лечебни заведения за болнична помощ, които съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗЛЗ са: т.1. болница за активно лечение; т.2. болница за продължително лечение; т.3. болница за рехабилитация; т 4. болница за продължително лечение и рехабилитация.

Настоящият съдебен състав намира за доказана и констатацията на органа касаеща липсата на правилник за устройството и вътрешния ред на “Хоспис Миладиноски” ЕООД, който да е утвърден от ръководителя на лечебното заведение, тъй като на представеният в хода на проверката правилник липсва положен подпис на управителя. Представянето впоследствие на подписан екземпляр, както и първоначалното представяне на неподписан такъв, не променя извода за осъществяването на дейности от хосписа в нарушение на извършената регистрация, предвид установеното и описано от съда по-горе.

Нещо повече, при внимателен преглед на съдържанието на правилника, съдът установи, че в същият са материализирани правила, които потвърждават изводите на проверяващия орган, че лечебното заведение осъществява дейности в нарушение на извършената регистрация. В тази връзка следва да се споменат: т.25. За прилагане на методи на диагностика и лечение, които водят до промяна на съзнанието на пациента /упойка/ се взема предварително съгласие на лицата върху които се прилагащ ако те са недеаспособни на техните законни представители или попечители. Изключение по предходното изискване се допуска при необходимост от провеждане на животоспасяващи медицински процедури; т. 26. Диагностичните и лечебни дейности се осъществяват чрез използване на съвременни методи на изследване; и лечение в медицинската практика. т. 27.Лекарите работещи в лечебното заведение са длъжни да разясняват по подходящ начин на пациента или неговите законни представители характера на заболяването, обема на необходимите диагностични изследвания и лечебните методи, с произтичащите от тях рискове, както и вероятния изход на заболяването (след разясняване те подписват ДЛ). В същите се урежда извършването на дейност в нарушение на извършената регистрация, тъй като се касае за дейност относима към лечебните заведения за болнична помощ.

Предвид изложеното, се налага извод, че е осъществен фактическия състав на чл.45, ал.1, т.3 от Закон за лечебните заведения /ЗЛЗ/, поради което обжалваната Заповед е законосъобразна и съответства на материалноправната разпоредба.

Съдът счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя, респ. намира за неотносими представените от него доказателства, касаещи извършването на предходни проверки на лечебното заведение. Неоснователни са и твърденията за нарушаване на принципите на административния процес. Обсъждането на останалите констатации на органа, касаещи липсата на шкаф и начина на съхраняване на лекарства, респ. възраженията на жалбоподателя в тази връзка, съдът намира, че не е необходимо, тъй като тези констатации не касаят разпоредбата на чл.28 от ЗЛЗ.

Според настоящия съдебен състав оспорената заповед е съобразена с целта на закона чл.146, т.5 от АПК и е издадена в интерес на пациентите, с цел опазване на тяхното здраве, тъй като лечебно заведение с регистрация хоспис, без наличие на медицински персонал, не следва да сключва договори с пациенти за осъществяване на дейности, които следва да се извършват от лечебните заведения за болнична помощ.

По тези съображения съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и неговата цел, поради което подадената срещу заповедта жалба следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото се явява основателна и жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" сумата от 200 лева, определена, съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно и чл.143, ал.3 от АПК, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хоспис Миладиноски“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез адв. Н. Д. против Заповед № РД-22-5/30.06.2025г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

 

ОСЪЖДА „Хоспис Миладиноски“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]да заплати на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" сумата от 200 (двеста) лева, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.