№ 1803
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100511665 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 01.06.2021г., постановено по гр.д. № 81537/2018г. на СРС,
ГО, 60 състав, са отхвърлени предявените от “В. И К.” ООД – гр. Исперих
срещу АЛД. П. М. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 3 028, 75 лева,
представляваща главница за доставени услуги за В. и К. за периода от
06.02.2015г. до 06.08.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и за съществуване на вземане
в размер на 914, 87 лева – обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва върху главницата за периода от 08.03.2015г. до 27.08.2018г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 62134/2018г. по описа на СРС, ГО, 60 състав.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ищеца “В. И К.” ООД – гр. Исперих, в която са
изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени
1
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на
материалния закон. Изразява се несъгласие с правните изводи на съда, че
процесното вземане представлява обезщетение за нанесени имуществени
вреди в резултат на виновно и противоправно поведение на ответника. В
случая не се претендира обезвреда, причинена от деликт, а се иска
ангажиране на имуществената отговорност на потребителя на услуги,
произтичаща от неизпълнение на договорните задължения на ответника.
Твърди, че ищцовото дружество е констатирало нарушение със съставянето
на протокол по реда на приложимите Общи условия и е начислило
изразходваното количество питейна вода съгласно нормативната
регламентация и методика, поради което счита, че процедурата по чл. 49 от
Общите условия е спазена. Оспорват се и изводите на първоинстанционния
съд, че фактурираното количество вода не е реално доставено и потребено от
ответника. Навеждат възражения срещу приетото за основателно
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на процесното вземане. Жалбоподателят излага становище, че е неприложима
клаузата на чл. 33 от Общите условия, тъй като в случая се касае до служебно
начисление при повреждане, кражба или липса на индивидуални водомери,
както и в хипотезите на нарушение целостта на пломбите, което създава
предпоставка за въздействие върху метрологичната характеристика на
монтирания водомер. Ето защо счита, че давността за вземането започва да
тече от падежа на задължението по издадената фактура за служебно начислен
разход, като тригодишният срок не е изтекъл към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По тези съображения е направено искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове
да се уважат в пълните им размери.
Насрещната страна АЛД. П. М. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Навежда съображения, че първоинстанционното решение е
правилно и обосновано, постановено в съответствие със събраните по делото
доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни
норми. Релевира доводи, че ищецът не е доказал наличието на реална
доставка на вода до имота в претендирания размер. Поддържа и
възражението, че не е бил извършван редовен ежемесечен отчет на
2
сертифицирано и законно монтирано средство за търговско измерване.
Оспорва твърдяното неправомерно поведение във връзка с констатираната
неизправност на монтирания в имота водомер. Релевира възражение за
нищожност на клаузите на Общите условия, предоставящи право на ищеца да
начислява служебен разход на вода в хипотезата на неизправно средство за
търговско измерване. Счита, че клаузите на чл. 49 и чл. 51 от Общите
условия са неравноправни и представляват уговорка във вреда на
потребителя. Същите клаузи се явяват и в противоречие с нормата на чл. 39,
ал. 5 от Наредба № 4/2004г., според която служебно начисляване на вода по
твърдо дефинирани показатели от ВиК операторите е допустимо само по
изключение за потребители, които нямат монтирани индивидуални водомери.
Поддържа и възражението за погасяване на вземането поради изтекла
давност. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 193 ЗВ вр.
с чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, за установяване съществуването на вземане в полза
на ищеца, представляваща стойност на потребени ВиК услуги и доставена
вода за периода от 06.02.2015г. до 06.08.2015г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на
вземане в размер на 914, 87 лева – обезщетение за забава в размер на
законната мораторна лихва върху главницата за периода от 08.03.2015г. до
27.08.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 62134/2018г. по описа на СРС, ГО,
60 състав.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че ответникът е собственик на водоснабдения имот за процесния
3
период и на основание § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги той е потребител на ВиК
услуги и между страните е налице валидно възникнало правоотношение по
договор за предоставяне на ВиК услуги. Посочено е, че ищецът не е провел
пълно и главно доказване на количеството реално доставена до имота на
ответника вода, чиято цена се претендира за процесния период. В случая било
установено, че процесното вземане представлява стойността на служебно
начислено количество вода на основание чл. 51, т. 1, вр. чл. 49 от Общите
условия на ищцовото дружество. Приел е, че всяко присъединяване към
водоснабдителната мрежа и ползването й не по нормативно установения ред е
незаконно и на общо основание представлява противоправно деяние.
Потребителите са длъжни не само да поставят водомери, но и да съхраняват
целостта на пломбите на водомерите (поставени от операторите) и да не
допускат неупълномощени от оператора лица, в т. ч. и лично, да извършват
каквито и да са дейности по водопроводната система на имотите си. Тъй като
и в тези случаи според съдебната практика се касае за действия, които по
последиците си са идентични с тези от незаконно присъединяване, от
нарушителите се носи предвидената в чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
отговорност. Развити са съображения, че това е отговорност за обезщетяване
на причинените на ищцовото дружество вреди до стойността на количеството
вода, което би могло да се изразходва за едногодишен период, освен ако се
докаже, че периодът е по-малък, тежестта за което е на ответника. Това
максимално количество вода може да бъде основа за определяне размера на
дължимото обезщетение, защото разпоредбата има санкционен характер. Тя
урежда последиците от виновното и противоправно поведение на ползвателя,
като исковата сума се начислява самостоятелно, на основание подзаконовия
нормативен акт (Решение № 72 от 28.07.2011 г. по гр. д. № 604/2010 г., ІV Г.
О., ВКС, Решение № 131 от 04.05.2011 г. по гр. д. № 223/2010 г., ІV Г.О.,
ВКС, Решение № 124 от 09.04.2015 г. по гр. д. № 4703/2014 г., ІV Г.О., ВКС,
Решение № 4 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 3756/2013 г., ІІІ Г. О., ВКС, Решение
№ 320 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 231/2010 г., ІV Г.О., ВКС). В мотивите на
решението е споделено съображение, че при нарушаване целостта на
пломбите, при физическо въздействие върху водомерите или при незаконно
присъединяване към водоснабдителната система, основанието на претенцията
на ищеца трябва да е обезщетение за вреди, което може да се дължи, както от
4
лице, което е в договорни отношения с водоснабдителното дружество
(потребител), така и от лице, което не е обвързано от договор, но при всички
случаи се касае до ангажиране на деликтна отговорност, а не на договорно
неизпълнение. Направен е извод, че претендираната от ищеца сума всъщност
представлява обезщетение за причинените му вреди от нарушаване целостта
на пломбите на водомера, което създава условия за неговото манипулиране и
неточно отчитане или неотчитане на потребената в имота на ответника
питейна вода. в случая нарушението е било констатирано по нормативно
установения ред, като ответникът не е доказал, че въздействието върху
пломбите на водомера е настъпило в резултат на обективни причини. В този
случай потребителят дължи обезщетение за своето противоправно поведение,
но ищецът не е претендирал такова, а е поискал присъждане на сумата на
основание договорно неизпълнение – стойността на реално потребената от
ответника и отчетена питейна вода. На следващо място е посочено, че не са
ангажирани доказателства, че питейната вода и ВиК услуги, чиято стойност
се претендира от ищеца в настоящото производство, са били реално
доставени до процесния имот и са били потребени от ответника. За
основателно е прието релевираното възражение за погасяване на вземането по
давност при съобразяване на обстоятелството, че се касае до ежемесечно
задължение за заплащане на стойността на потребената вода. Посочено е, че
клаузата на чл. 33 от общите условия предвижда, че ищецът издава
ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване
на количества, а потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране,
от който момент съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече и погасителната
давност. Съдът е аргументирал становище, че доколкото в настоящия случай
ищецът претендира заплащане стойността на потребената от ответника вода
за периода от 06.02.2015 г. до 06.08.2015 г., а не на обезщетение за
претърпени вреди от нарушаване пломбата на водомера, то следва да бъде
прието, че се касае за периодично плащане с месечен период на настъпване на
изискуемостта му, без значение, че за цялата процесна сума е била издадена
една фактура. При съобразяване, че в случая е приложима кратката
тригодишна давност, е направен извод, че към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение същата е била изтекла. По
отношение на вземането за периода от 02.07.2015г. до 06.08.2015г. е посочено
5
допълнително, че в този период потребителят е бил в обективна
невъзможност да потребява вода в имота, тъй като В.то било прекъснато,
което е прието за самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията за
този период.
По делото е установено следното от фактическа страна:
От представения договор за покупко-продажба на недвижим имот от
26.04.2007г., обективиран в нотариален акт № 142, том 1, рег. № 2908, дело №
384 от 2007г., се установява, че ответникът А.М. е придобил правото на
собственост върху следния недвижим имот: поземлен недвижим имот с начин
на трайно ползване – дворно място, находящо се в гр. Исперих, ул. “****, с
площ от 504, 57 кв.м., ведно със застроения в имота гараж с площ от 25 кв.м.
Със заявление от 11.05.2008г. ответникът е поискал от ищцовото дружество
откриване на партида за потреблението на ВиК услуги в процесния недвижим
имот.
Във връзка с прехвърляне на партидата, ответникът подал молба с вх. №
66/13.05.2008 г. до ищцовото дружество за монтиране на нов водомер в имота,
като декларирал, че има постоянен достъп до него. От представената по
делото справка за поставен водомер след периодична проверка се установява,
че на 27.05.2008 г. служители на ищцовото дружество монтирали в имота на
ответника водомер № 1381345, с номер на пломбата 291801.
С молба с вх. № 427/11.06.2015г., ответникът уведомил ищцовото
дружество за наличието на теч в шахтата в процесния имот преди водомера и
поискал да бъде извършен ремонт на водомерния възел, като се задължил да
заплати необходимия труд и вложените материали.
По делото е представен протокол за прекратяване на В.то, от който се
установява, че на 02.07.2015г. В.то в имота на ответника с абонатен № 120442
било прекратено поради нарушаване целостта на пломбата на холендера и на
пломбата на водомера за метрологична проверка. Прекратяването било
извършено чрез муфа и тапа с пломба (катинарче) № 17929, като бил
демонтиран водомерът от имота с фабричен № 1381345, с дебит 5 куб. м. и с
показание 2181, с липсваща пломба за метрологичен контрол и липсваща
пломба на холендер. Протоколът е изготвен от представителите на ищцовото
дружество, които констатирали състоянието на водомера, извършили
прекъсване на В.то и пломбирали съоръженията - Ю.П. и Т.А.. Отбелязано е,
6
че потребителят отказва да подпише протокола, което обстоятелство е
удостоверено с подписите на двама свидетели – инкасатори при ищеца.
Въз основа на констатациите в протокола за прекратяване на В.то (за
нарушени/липсващи пломби) и на основание чл. 49 от Общите условия на
ищцовото дружество, с протокол – сметка било предложено по партидата на
ответника за процесния имот да бъдат начислени служебно 1 107 куб. м. вода
за периода от 06.02.2015г. до 06.08.2015г. Издадена е фактура № **********
от 06.08.2015г. за служебно начислената вода в размер на 1 107 куб. м., с
единична цена 2, 74 лева за куб.м. с ДДС, или общо за сумата в размер на 3
028,75 лева.
В първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Ю.П. и Т.А., които са
извършили процесната проверка. Съдът счита, че следва да кредитира техните
показания, тъй като същите отразяват непосредствени възприятия относно
релевантните за спора обстоятелства и са логични, вътрешно
непротиворечиви и неопровергани от други доказателства по делото. От
същите се установява, че на 02.07.2015г. двамата служители посетили имота
на ответника по негова молба, тъй като имало теч в шахтата, където бил
монтиран водомерът, и била необходима подмяна на спирателния кран.
Пристигайки на място, свидетелите били посрещнати от лице, което се
представило за собственик на имота /свид. Д.П./ и ги завело до шахтата, в
която бил монтиран водомерът. След отварянето на шахтата проверяващите
установили, че в нея имало вода, която се наложило да изхвърлят, за да могат
да подменят спирателния кран. След отстраняване на водата от шахтата
свидетелите констатирали, че двете пломби – тази на холендера и
метрологичната пломба на водомера, били скъсани, като по холендера имало
следи от някаква манипулация – опит за затягане или за сваляне на водомера,
като самият той бил леко обърнат настрани. Поради тази причина въобще не
се стигнало до подмяна на спирателния кран. След констатиране на
нарушението, свидетелите П. и А. затапили инсталацията с муфа тапа и
пломба, свалили водомера и прекъснали В.то в имота. Така установените
обстоятелства не са опровергани от показанията на разпитания по делото
свидетел Д.П. – син на ответника. Съдът не кредитира показанията на свид.
П., че при отваряне на шахтата в нея не е имало вода, тъй като същите се
явяват изолирани и в противоречие с изявлението на ответника в молбата му
7
от 11.06.2015г. Този свидетел не е присъствал при извършване на самата
проверка, доколкото сочи, че след осигуряване на достъп до шахтата той се е
върнал в двора на имота, където се е извършвал ремонт и имало работници,
поради което не е могъл да възприеме лично и непосредствено извършените
от проверяващите действия. Освен това свид. П. сочи, че шахтата е дълбока
около 1, 5 метра и той не е влизал в нея /за разлика от проверяващите
служители/, поради което трудно би могъл да възприеме състоянието на
водомера, включително и дали всички негови пломби са били налични и
здрави.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения,
свързани с услугите за В. и К., се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията
на този закон. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/,
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона
се съдържа легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги,
като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят ВиК услуги, а според б. “б” от нормата – това са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на
услугите ВиК са 1/. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
8
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води; 2/. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3/. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен
орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата.
Нормативната уредба - Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи предвижда качеството "потребител" на ВиК
услуги да възниква единствено по отношение на определена категория лица -
носители на вещни права или концесионно право, като никакви други
облигационни правоотношения на договорно или извъндоговорно основание,
включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи
съответния обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна
мрежа, не могат да обосноват възникване на правоотношение с оператора на
ВиК мрежата, а са относими единствено в отношенията между
собственик/титуляр на ограничено вещно право или концесия и лицето, което
фактически ползва имота.
С оглед приетите по делото писмени доказателства - договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 26.04.2007г., обективиран в
нотариален акт № 142, том 1, рег. № 2908, дело № 384 от 2007г. и заявление-
декларация от 11.05.2008г., се налага извод, че между страните по делото е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на ВиК услуги за процесния имот при общи условия, като
ответникът има качеството “потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на
първоинстанционния съд относно източникът на процесното задължение и
9
конкретно, че същото представлява деликтно обезщетение по чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД. За да стигне до този извод съобрази следното:
Както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, така и в исковата молба, ищецът се е позовал
на клаузите от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор “Водаснабдяване и К.” ООД – гр. Исперих,
одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 на ДКЕВР, влезли в сила. По
делото установено, че ответникът е потребител на ВиК услуги, предоставяни
от ищцовото дружество във водоснабден имот, находящ се в гр. Исперих. С
оглед събраните по делото доказателства се установи, че страните са били
обвързани от договорни отношения, произтичащи от договор сключен при
общи условия/ чл. 16 ЗЗД/, които ответникът е приел ставайки абонат на
ищеца. С оглед на това неговата отговорност е договорна, а не деликтна.
Отговорността на ответника в случая произтича от неизпълнение конкретно
на задължението по чл. 5, т. 5 от Общите условия, а именно - потребителите
на В и К услуги са длъжни да съхраняват целостта на пломбите на водомерите
и на пломбите на холендерите към тях. За неизпълнение на това задължение в
Общите условия /ОУ/ е предвидена отговорността по 51, т. 1 от ОУ, която е
аналогична на отговорността при при отказ на потребителя да осигури достъп
на длъжностното лице на ВиК оператора за отчитане на показанията на
водомера /чл. 49 от ОУ/ и при незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационни системи /чл. 50 от ОУ/. Във всички тези
случаи става въпрос за консумиране или създаване на условия за
консумиране на вода извън нормативно установения ред и без това да се
отчита или заплаща. За да се ангажира тази отговорност, не е необходимо да
се установява кой е извършил нарушаване целостта на пломбите и
физическите въздействия върху водомерите и че това е именно потребителят
или лица, за които същият отговаря, нито кога и при какви обстоятелства е
извършено нарушението. Отговорността възниква за потребителя при
извършена констатация за такива нарушения. Последното произтича от
спецификата на услугата и нейната организация, което от своя страна е
обусловило общото задължение на потребителя да се грижи и отговаря за
изправността на съоръженията за отчитане на извършената консумация на
вода. Нарушението следва да е извършено виновно. Относими са и двете
форми на вина /умисъл или небрежност/ като вината се предполага до
10
доказване на противното. Принципът за презюмиране на вината е общ както
за деликтната отговорност, така и за договорната такава. С оглед на това в
тежест на потребителя е да установи, че въздействието върху пломбите или
водомера е настъпило в резултат на обективни причини /напр. природно
бедствие и пр./, като последното не го освобождава от задължението
да уведоми своевременно ВИК оператора за установените повреди и
неизправности /чл. 5, т. 7 от ОУ/. В този смисъл са разрешенията, дадени в
решение № 4 от 04.06.2014г. по гр.д. № 3756/2013г. на ВКС, III ГО, решение
№ 152 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2018 г., III ГО, определение №
501 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 803/2018 г., III ГО; определение №
532 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 496/2020 г., III ГО, определение № 339
от 08.06.2020г. на ВКС по т.д. № 1639/2021г., I ТО/.
В конкретния случай по делото е установено нарушаването на целостта
на пломбата на холендера и пломбата на водомера за метрологична
експертиза. В този случай и на основание чл. 51, т. 1 от Общите условия на
ищеца количеството изразходвана вода се определя по реда на чл. 49 от
същите Общи условия – по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в
денонощието и изтичане на водата със скорост от 1 m/s, за периода по
предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца. Касае се за корекционна
процедура, която е аналогична на предвидената такава в нормата на чл. 37, ал.
1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи в приложимата към процесния случай редакция - ДВ, бр. 63 от
2012г., в сила от 17.08.2012г. В посочената разпоредба /в приложимата
редакция/ е предвидено, че при установяване на незаконно присъединяване
към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се
прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се
определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се
докаже, че периодът е по-малък. По същия ред се определя и количеството
изразходвана вода в случаите на нарушаване на пломбите и физически
въздействия върху водомерите, причинили тяхната повреда. А нормата на чл.
35, ал. 6 от същата Наредба № 4/2004г. въвежда методиката за определяне на
неотчетено количество вода – по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при
11
непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен
отчет по алинея 1.
В процесния случай редът за констатиране на нарушението е спазен,
изготвен е протокол от длъжностните лица, извършили проверката на
средството за търговско измерване, подписан от двама свидетели – в хипотеза
на отказ на потребителя да подпише протокола /чл. 37, ал. 3 от Наредба №
4/2004г./. Стойността на изразходеното количество вода, определено по реда
на чл. 51, т. 1 от Общите условия, е в размер на 3 028, 75 лева с ДДС, за която
сума е издадена на 06.08.2015г. фактура. Ответникът нито твърди, нито
доказва, че повредата се дължи на обективни фактори. С оглед изложеното се
налага извод, че по делото е установено нарушението и обема на договорната
отговорност на ответника в качеството му на потребител на ВиК услуги за
процесния имот.
Предвид изводите на съда за възникване на вземането следва да се
разгледа своевременно релевираното възражение за погасяване по давност на
същото.
Настоящият съдебен състав приема, че процесното вземане е
периодично такова и спрямо него е приложима кратката тригодишна давност
по чл. 111, б. "в" ЗЗД, в какъвто смисъл са и задължителните разрешения в ТР
№ 3 от 18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. 3адълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Това разрешение произтича от договорния
характер на процесното правоотношение между дружеството и потребителя
на ВиК услуги, възникнало по силата на договора за предоставяне на ВиК
услуги при публично известни общи условия. Освен специалните правила в
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
12
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, към процесното правоотношение приложение следва да намерят и
общите правила на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената
на продадената и реално потребена от него вода. Тъй като процесното
вземане е за заплащане на цената на потребената вода по сключения договор
между страните, а не за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение или
за друг вид обезщетение от извъндоговорен произход, горепосочените
задължителни разрешения на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълкувателно дело №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС следва да намерят приложение спрямо него. Ето
защо процесното вземане, претендирано за периода от 06.02.2015г. до
06.08.2015г., е погасено с кратката тригодишна давност, при съобразяване с
обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, прекъсваща давността, е подадено на 28.08.2018г. /в
този смисъл е решение № 60215/09.12.2021г. по гр.д. № 4178/2020г. по описа
на ВКС, Трето ГО, в което е разгледана хипотеза по сходен казус – за
корекция на цена по договор за продажба на електроенергия, начислена
служебно по реда на ПИКЕЕ/.
С оглед изложеното се налага извод, че предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същите крайни изводи, макар и по частично
различни съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски в
размер на 450 лева за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските
по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на всеки един от
обективно кумулативно съединените искове настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20129047 от 01.06.2021г., постановено
по гр.д. № 81537/2018г. по описа на СРС, ГО, 60 състав.
ОСЪЖДА „В. И К.“ ООД, с ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр. Исперих, ул. **** да заплати на АЛД. П. М., ЕГН **********, гр. София,
ул. ****, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 450
/четиристотин и петдесет/ лева – съдебни разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14