РЕШЕНИЕ
№ 1372/13.7.2022г.
гр. Пловдив,13.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание
на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
В.П.,
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2167 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на А.Г.Б. с
ЕГН ********** ***, против Решение № Ц 2153-15-133 от 11.08.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Б. против
Разпореждане № **********/Протокол № 01209 от 01.06.2020 г. на ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, с което е отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и 2 от КСО, във вр. с §22ц, ал.1
от ПЗР на КСО.
Жалбоподателят в жалбата си до съда, както и в
съдебно заседание чрез пълномощника адв.К., моли за отмяна на оспореното решение.
Твърди се, че същото е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на
административните правила и материалните норми. Оспорва се като неправилно
категоризирането на труда на жалбоподателя за периода 01.08.1986 г. до 02.04.1990
г. на длъжност „оловозапойчик“ като такъв от трета категория, като се навеждат
доводи за наличие на основания за категоризиране на труда от втора категория,
предвид неговия характер и мястото на полагане на труда – в предприятие по
ремонт на военна авиационна техника, както и наличието на вредни въздействия на
работната среда, като се сочи на наличие на основание за приложение на т.53б,
или т.21 от ПКТП /отм./. Заявено е в жалбата, че Директорът на ТП на НОИ се е
произнесъл по т.66б от ПКТП /отм./, каквато претенция жалбоподателят няма, а не
се е произнесъл по приложението на т.21 от ПКТП / отм./, което е следвало да
стори. На второ място, решението се оспорва и в частта му по отношение
произнасянето относно непризнаване на стажа на жалбоподателя за времето от
08.07.1971 г. до 01.11.1971 г. при осигурител ЗСМ „Гочо Грозев“ Пловдив поради
нередовното му оформяне в представената трудова книжка. Сочи се, че неправилно
е приложена нормативната уредба, относима към оформянето на трудовите книжки за
конкретния период, както и че ответникът е пренебрегнал задълженията си по чл.9
и чл.35 и чл.36 от АПК за служебно изясняване на обстоятелствата. На трето
място, решението се оспорва и тъй като се твърди, че в жалбата срещу
разпореждането на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ жалбоподателят е декларирал
желание за изчисляване на пенсията от тригодишен доход с начална дата, началото
на периода по чл.70 от КСО, която дата жалбоподателят не може да уточни, предвид
неяснотата в разпореждането относно периодите на признат стаж, като се сочи, че
отново е пренебрегнато от административния орган изискването за служебно
изясняване на фактите. В предоставения срок не са представени писмени бележки.
Претендират се направените по делото деловодни разноски, както и
възнаграждението за един адвокат по представен договор за правна защита и
съдействие.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.
в последното заседание, както и с подробно писмено становище, моли за
отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултко
възнаграждение, като възразява по размера на претендираното като разноски от
другата страна адвокатско възнаграждение. В становището се излагат съображения
относно правилност на преценките на Директора на ТП на НОИ. На първо място, по
отношение на непризнатия стаж в ЗСМ „Гочо Грозев“ е посочено, че в трудовата
книжка на жалбоподателя на стр.11 липсват подписите на главен счетоводител и
ръководител, както и печат на предприятието, поради което и същата не е оформена
по изискванията на Наредбата за трудовите книжки и Инструкция № 2492 за реда и
начина за издаване на документ за трудов стаж, в сила от 29.12.1967 г. Относно
осигурителния стаж за длъжността „запойчик“ е отчетено, че същият е от трета
категория, защото не попада в обхвата на т.66б от ПКТП /отм./, който извод е
направен въз основа на представените документи, като е коментирано писмо на
осигурителя „Авионамс“, в което е посочено, че длъжността „оловозапойчик“ не е
идентична с някоя от длъжностите, изброени в т.66б от ПКТП /отм./, а документите
от личното трудово досие на жалбоподателя са предадени в ДВИА. Изрично е
посочено, че длъжността оловозапойчик не попада и в обхвата на длъжностите по
т.53б от ПКТП /отм./. Касателно третият спорен момент, а именно искането за
преизчисление на пенсията и по - конкретно индивидуалният коефициент по чл.70 от КСО от друг осигурителен доход,
изрично е посочено в становището, че към жалбата си срещу разпореждането
жалбоподателят не е представил документ с осигурителен доход за друг тригодишен базисен период, а изборът
на такъв е изцяло предоставен на лицето, както и предоставянето на документ за
такъв, когато разплащателните ведомости не се съхраняват в НОИ. Възразява се да
бъде кредитирана приетата по делото техническа експертиза.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за
което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на практика съдържа мотиви за
категоризиране на труда по част от установения осигурителен стаж на
жалбоподателя, като такъв от трета, вместо от втора категория, както иска жалбоподателят,
както и за непризнаване на част от осигурителния стаж по представени от
жалбоподателя документи и неуважено негово искане за преизчисление на пенсията,
поради което и при наличие на правен интерес от обжалването му. Същата е
депозирана в законоустановения срок с оглед датата на връчване на оспореното
решение, видна от приложеното по делото копие от известие за доставяне, както и
срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата само за отчасти основателна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
Със заявление № 2113-15-302/30.01.2020
г., към което приложил копие от трудова книжка, удостоверение за военна служба,
осигурителни книжки, удостоверение от ДВИА и др. документи, жалбоподателят Б.
направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл.68, ал.1 и 2 от КСО. Към
датата на подаване на заявлението Б. имал навършена възраст 64 години 03 месеца
и 03 дни. В хода на проверката по заявлението, във връзка с представеното
Удостоверение обр.УПСГ-30 от Държавния военноисторически архив с №
2492/27.04.2016 г., удостоверяващо, че жалбоподателят е работил в армията на
длъжността „оловозапойчик“ в Цех Б2 на МРЗ „Георги Д.“*** за периода от
01.08.1986 г. до 02.04.1990 г., както и представената трудова книжка от
жалбоподателя, било отправено писмо до осигурителя „Авионамс“ АД, като
правоприемник на МРЗ „Г.Д.“, от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив, като
било изискано представяне на удостоверение, в което да се направи мотивирано
предложение за категоризиране на труда за посочената длъжност, като се
представи и производствена характеристика и други съхранявани документи и да се
уточни длъжността „оловозапойчик“ идентична ли е с някоя от длъжностите по
т.66б от ПКТП/отм./. В отговор на посоченото писмо от страна на „Авионамс“ АД
било издадено удостоверение № Р 290-461/29.05.2020 г., в което осигурителят
потвърдил, че за периода от 01.08.1986 г. до 02.04.1990 г. жалбоподателят Б. е
работил като „оловозапойчик“ в цех Б2, който цех е звено от ОПРД /обособено
производство ремонт на реактивни двигатели/ и извършва ремонт на реактивни двигатели
на самолети. Отразено било, че длъжността „оловозапойчик“ не е идентична с
някоя от длъжностите в т.66б от ПКТП /отм./, но не било направено предложение
за категоризиране на труда. Посочено било още в удостоверението, че документите
от личното кадрово досие на лицето са предадени на съхранение в ДВИА – Велико
Търново. С разпореждане №**********/Протокол №0129 от 01.06.2020 г. на
ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив на жалбоподателя била отпусната пенсия
за ОСВ по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, във връзка с §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО,
считано от 27.12.2019 г., като бил признат общ осигурителен стаж от трета
категория от 39 г., 3 м. и 11 дни, като бил изчислен и индивидуален коефициент
по чл.70 от КСО от базов период 01.08.1986 г. до 31.07.1989 г., посочен от Б. в
заявлението му. В разпореждането било посочено, че не се зачита осигурителен
стаж от 08.07.1971 г. до 01.11.1971 г. в ЗСМ „Гочо Грозев“ Пловдив, тъй като не
е редовно оформен в трудовата книжка. Посочено било, че на основание чл.99, ал.3
от КСО при представяне на доказателства за осигурителен стаж, доход и други в
1-месечен срок от получаване на разпореждането, пенсията се изменя от началната
дата. Недоволен от това разпореждане, жалбоподателят Б. го обжалвал, като
заявил, че неправилно стажът му в МРЗ „Г.Д.“ е зачетен от трета, вместо от
втора категория по т.53б, или по т.21 от ПКТП, за което и не са изложени мотиви
в разпореждането; неправилно не е зачетен стажът му в ЗСМ „Г.Грозев“ Пловдив и
длъжностното лице е следвало служебно да изясни този въпрос, като заявил и
желание пенсията му да се изчисли от доход за тригодишен период с начална дата
началото на 15-годишния период по чл.70 от КСО, но не може да конкретизира тази
дата, защото от разпореждането не стават ясни периодите на признат стаж, а от
завод „Рекорд“ му е отказано издаване на документ УП - 2, защото претенцията
излиза извън 15-годишния период.
По жалбата на Б. *** се
произнесъл с обжалваното сега решение от 11.08.2020 г., в който посочил
зачетения от трета категория осигурителен стаж на жалбоподателя за периода от 08.07.1971 г. до 26.12.2019 г. с
прекъсвания, включващ и стажа, положен на длъжност „запойчик, цех Б“ в МРЗ „Г.Д.“***
за времето от 01.08.1986 г. до 02.04.1990 г. По отношение на същия било
посочено, че е зачетен от трета категория, тъй като заеманата от лицето
длъжност не попада в обхвата на т.66б от ПКТП /отм./, като било направено
позоваване на удостовереното в писмото на „Авионамс“ АД. Също така било
отхвърлено предложението на жалбоподателя за категоризиране на труда му като
втора категория за посочения период по т.53б от ПКТП /отм./ отново с мотив, че
длъжността „оловозапойчик“ не попада в обхвата на посочената точка. Изрично
било посочено, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя за това, че
трудът му е от втора категория, предвид получените допълнителни възнаграждения
за вреден труд. За осигурителния стаж от 08.07.1971 г. до 01.11.1971 г. на
длъжност „ученик, стругар“ в ЗСМ „Гочо Грозев“ било посочено, че не е зачетен,
защото не е оформен според изискванията на Наредбата за трудовите книжки и
Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документ за трудов стаж, в
сила от 29.12.1976 г. Административният орган се позовал в решението си на
разпоредбите на чл.6, ал.2, б.“в“ от инструкцията, като отчел, че на стр.11 в
приложената трудова книжка липсват печат на главен счетоводител и ръководител и
печат на предприятието. Посочено било, че с разпореждането Б. бил уведомен за
неоформения осигурителен стаж и разпоредбата на чл.99, ал.3 от КСО, в случай,
че в срока за обжалване на разпореждането представи доказателства за
осигурителен стаж или доход, личната пенсия ще се измени от началната дата, но Б.
не представил нови доказателства с жалбата си. Досежно индивидуалния коефициент
по чл.70, ал.4 от КСО било изрично отразено в решението, че в своето заявление
за отпускане на пенсия самият жалбоподател е заявил кой да е тригодишният базисен период за
определяне на пенсията му и не е представил документ с осигурителен доход за
друг тригодишен базисен период, а изборът на конкретен такъв е изцяло
предоставен на него, поради което и искането му за изчисление на пенсията от
друг период преди 1997 г. не може да се удовлетвори, а за Б. съществува
възможността по чл.70, ал.17 от КСО.
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и в предвидената в закона
форма, като съдържа правните и фактически основания за издаването му. При
издаването на обжалваното решение според съда обаче, са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията
на съществените, довели по същество и до постановяване на решението, поне в една негова част, в несъответствие с материалния закон.
За тези си изводи съдът взе предвид съвкупността от всички доказателства,
съдържащи се в административната преписка, както и събраните такива в хода на
съдебното дирене.
Съдът в тази насока
кредитира заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/,
която е изготвена от вещо лице с необходимите професионални знания и опит и
според съда е компетентна и незаинтересована. Последната дава отговори на
конкретни въпроси относно спецификите и вредностите при извършване на трудовата
дейност на процесната длъжност на
жалбоподателя,
както и характера на цялостната дейност в цеха по месторабота на
жалбоподателя,
които обстоятелства са пряко относими към извършване оценката
относно категоризирането на полагания труд.
В
конкретния случай има формиран спор между страните относно
общия придобит осигурителен стаж от страна на жалбоподателя Б., както и начина на категоризиране на част от същия касателно длъжността
„оловозапойчик“ и дали административният орган е следвало служебно да
преизчисли пенсията на Б..
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4 от КСО с
трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а
осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски -
с данните по чл.5, ал.4 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по
утвърден образец. Следва в тази насока да се има предвид и че
Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява именно
съобразно с характера и особените условия на труд, като в тази връзка
категорията на положения труд до 31.12.1999 г. се преценява съобразно с
разпоредбите на ПКТП, а след това, според Наредбата за категоризиране на труда
при пенсиониране /НКТП/. Конкретната преценка обаче, за наличието или липсата
на основание трудът да бъде зачетен за една или друга категория, в
административното производство се прави от длъжностните лица при НОИ въз основа
на относимите правни норми и при съобразяване на представените от съответното
лице оригинални документи за осигурителен /трудов/ стаж, като осигурителят прави само предложение за категорията
на труда, което не е обвързващо за административния орган /в този см. са
Решение № 7390/18 г. по адм. дело № 7941/17 г., Решение № 4567/2020 г. по адм.
дело 1961/19 г. на ВАС и др./. Посоченото произтича и от разпоредбата на т.70
от ПКТП /отм./, съобразно с която осигурителите следва при издаването на
документи /трудова книжка или удостоверения за трудов стаж/, които
се издават въз основа на първична отчетна документация, доказваща работа при
определени условия и на определени обекти, или работни места, да посочват съответната точка и буква от Правилника, по
която предлагат да се
зачете трудът. Аналогична
е и разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № 13 от
31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при
пенсиониране. Ето
защо и административният орган не следва задължително да се съобрази с
направено предложение за категоризиране на труда от осигурителите, доколкото
преценката за това е предоставена в правомощията на съответните длъжностни лица
в ТП на НОИ. Те обаче следва да извършат задължително проверка, освен дали
въпросният стаж е действителен, така също и дали са налице доказателства трудът
да е положен на точно определена длъжност, а също така и
какъв е характерът, спецификата и особените условия на полагане на труда и в
тази връзка дали евентуално направеното предложение от осигурителя
относно категоризирането на труда е съответно на приложимите нормативни актове, или ако няма направено предложение, административният орган сам следва да
извърши съотнасяне на полагания труд именно с оглед на особеностите му към
съответна категория от приложимия нормативен акт. В случая,
настоящата съдебна инстанция намира, че изводите на Директора на ТП на НОИ
Пловдив, потвърждаващи тези на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ, които се отнасят до зачитане на труда на жалбоподателя Б. на длъжността
„оловозапойчик“ в МРЗ „Г.Д.“ са само отчасти съобразени с
действително установените факти и приложимата нормативна уредба. В тази насока,
на първо място, съдът счита, че се явява правилен изводът на административния
орган, че в конкретния случай не е била
приложима нормата на т.53б от ПКТП /отм./, предвиждаща категоризиране на труда
като втора категория по отношение на посочените там лица, длъжности и професии,
включително и инженерно - технически
състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко
участвуващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства, макар обаче и не по мотивите, изложени от органа, а
именно понеже длъжността на жалбоподателя не била сред изброените в посочената
разпоредба. В случая, не характера и
наименомванието на длъжността е водещият критерий и основанието за отказ от
категоризирането му по тази точка, а отрасъла, в който е полаган труда. В тази насока следва да се има предвид, че категорично,
както от писмените доказателства, така и от заключението на техническата
експертиза и впрочем по това обстоятелство
не се и спори между страните, се установява, че осигурителят, при който е положен осигурителният стаж, е
предприятие, в което се осъществява дейност по ремонт на летателни апарати,
оборудване, ракети, прибори и други, които са били на въоръжение във ВВС на
Република България. Установява се, че при осигурителя се извършва капитален ремонт, модернизация
на авиовъоръжението на военно-въздушните сили на България и производство на
резервни части за тях. В посочената т.53б от ПКТП /отм./ изрично е
отразено, че се отнася до труда на инженерно - техническия състав по ремонт
на въздухоплавателни средства, но от гражданската, селскостопанската и
специализираната авиация. Действително, в
заключението на приетата по делото СТЕ е посочено в отговор на поставения от
жалбоподателя въпрос, че военната авиация е специализирана и профилирана по
отношение на гражданската и съответно селскостопанската авиация, доколкото има
специално назначение и задача, а именно да осигурява въздушния суверенитет на
държавата, в която връзка и тя е профилирана по отношение на поставените към
нея задачи като изтребителна, разузнавателна, изтребително –бомбардировъчна и т.н. В заключението е
направена и принципната обща разлика между задачите и назначенията на военната,
гражданската и селскостопанската авиация, съответно и изрично е посочено, че
предприятията не правят паралелен ремонт на бойната и на гражданската
авиационна техника, именно предвид особените разлики при вида и експлоатацията
на използваната авиационна техника. В тази насока, независимо, че съдът
кредитира заключението на техническата експертиза, включително и в тази ѝ
част, то не намира, че посочената от вещото
лице специализация на военната спрямо другите два вида авиация,
следва да се тълкува именно по смисъла, вложен в нормата на т.53б от ПКТП /отм./, като се приеме, че
военнната авиация е т.нар. от посочената разпоредба „специализирана авиация“,
доколкото това не е така. Впрочем, вещото лице не е и посочило подобно нещо, а
единствено е отразило в заключението си, че военната авиация е различна от
другите два вида и действително е специализирана спрямо тях, но в смисъл на
профилирана такава, с конкретни коренно различни цели и задачи. Какво се
включва в понятието специализирана авиация, посочено в цитираната разпоредба
обаче, може да се прецени на базата на действалата към момента на действие на
ПКТП, а и действащата понастоящем нормативна база, която в тази насока не е
претърпяла съществено изменение и в която се съдържа конкретика относно
съдържанието на посоченото понятие. Специализирана авиация по смисъла на т.53б
от ПКТП /отм./ е вид гражданска авиация, осъществяваща полети на авиацията с
общо предназначение, съгласно Закона за гражданското въздухоплаване /приет още през 1972 г./,
която,
обаче, има по -
специфично назначение от тази по превоз на пътници и товари. В тази насока
съдът взема предвид съдържанието например на Наредба № 24/2000 г. за издаване
на свидетелства на авиационните оператори, извършващи специализирани авиационни
работи /понастоящем отменена с последвалата я и действаща сега Наредба № 37/2016
г. за авиационните оператори, издадена на основание именно ЗГВ/, в която изрично
са посочени специализираните авиационни работи и те включват например борба с
пожари, авиохимически работи /разпръскване на вещества от въздуха/, полети за
скокове с парашути, полети, свързани с контрол върху диви животни, геофизични
изследвания и картиране от въздуха и пр. специализирани авиационни дейности,
съставляващи предмет на работа именно на специализираната авиация. В тази
връзка е и сега действащата нормативна база, стъпила изцяло върху ЗГВ, който е
въвел и няколко европейски регламента, включително и Регламент /ЕС/ № 965/2012
г. на Комисията касателно регулацията на различни въздушни операции, даващ
определение за „специализирана операция“ /осъществявана съответно от
специализирана авиация/, а именно като всяка операция, различна от търговски
въздушен транспорт, при която въздухоплавателното средство се ползва за
специализирани дейности, като строителство, фотография, картографиране,
наблюдение и патрулиране и пр. и изрично от регламентацията за т.нар.
специализирана авиация са изключени военни, митнически
или полицейски дейности, за които се използва т.нар. „държавно въздухоплавателно средство“, което
има и легална дефиниция по §3, т.9 от ДР на Закона за гражданското
въздухоплаване. Сиреч, от изложеното според съда следва да се направи и
категоричен извод, че военната авиация, като такава, ползваща въздухоплавателни
средства за военни цели /съставляващи държавни въздухоплавателни средства по
смисъла на ЗГВ/ е вид авиация, различна от тази, ползвана за
специализирани операции, пак по смисъла на посочения закон, или различна от
т.нар. специализирана авиация. В тази насока категорично аргумент за това, че
разпоредбата на т.53б от ПКТП /отм./ е неприложима по отношение на инженерно - технически състав по ремонт
на въздухоплавателни средства във военната авиация е и последното предложение
на разпоредбата, указващо, че конкретните
професии се определят по списък, утвърден от Министерството на труда и
социалните грижи и Министерството на транспорта, като не е посочено
Министерство на отбраната,
в рамките на което е управлението на военната авиация, както например по
отношение на други дейности, свързани с военна промишленост или дейност, същото е
изрично посочено, например в т.6л, или т.39 от ПКТП
/отм./. Ето защо и съдът намира, че в крайна сметка
правилно, макар и с некоректни мотиви, Директорът на
ТП на НОИ Пловдив е изключил приложението на т.53б от
ПКТП /отм./ по отношение на категоризиране
дейността на жалбоподателя като „оловозапойчик“ в
предприятие по ремонт на военно-авиационна техника, доколкото дейност, която да е свързана с военната авиация,
не попада в посочената разпоредба от Правилника. В
тази насока и предвид изложените по-горе съображения за мястото и вида на
военната авиация като отделен клон на авиацията, но различен от т.нар.
специализирана авиация /последната като част от гражданското въздухоплаване -
авиация с общо предназначение/, съдът не възприема като основателни доводите на
жалбоподателя за евентуална приложимост на т.53б от ПКТП /отм./
по отношение на осигурителния му стаж като „оловозапойчик“ във
военноремонтния завод в гр.Пловдив, независимо от налична иначе в такава
насока съдебна практика, обективирана напр. в Решение № 10925/21 г. по адм. дело
№ 6003/2021 г., или Решение № 4591/2020 г. по адм. дело №14408/2019 г. и двете
на ВАС, която настоящата съдебна инстанция не споделя по отношение на такъв точно
извод, предвид изложените по-горе подробни съображения за вида и характера на
военната авиация като такава, несъставляваща
специализирана по смисъла, вложен в т.53б от ПКТП /отм./.
Според съда, на базата на събраните по делото доказателства, включително и
по данните от СТЕ относно характера на изпълняваните при осигурителя ВМЗ „Г.Д.“
трудови функции от страна на жалбоподателя на длъжността „оловозапойчик“, не би
могъл да се направи и категоричен извод относно причисляването на труда на
жалбоподателя към този на осъществяващите ремонтна дейност по т.66б от ПКТП
/отм./, както е посочил и административният орган. Впрочем, жалбоподателят и не
желае подобно категоризиране по тази точка от Правилника. Все пак обаче,
правилно, с оглед на отрасъла, административният орган е извършил преценка
относно евентуалната приложимост на същата по отношение на жалбоподателя. Действително, в трудовата книжка на
жалбоподателя, където длъжността за периода от 01.08.1986 г. до 02.04.1990 г. е
оформена като „запойчик IV разряд“ е изрично
посочено, че дейността е по характера си ремонтна, а записът по т.66б от ПКТП
/отм./ обхваща длъжности, свързани с ремонт и изпитания на авиационна техника,
в какъвто именно ремонт е бил специализиран осигурителят на жалбоподателя.
Установява се от писмените доказателства – удостоверението от „Авионамс“ АД
/правоприемник на МРЗ „Г.Д.“ /, както и удостоверението от ДВИА, че
жалбоподателят е полагал труда си в цеха за ремонт на реактивни двигатели. От
съдържанието на СТЕ става ясно, че част от ремонтираните двигатели съдържат в
системите си гориво- маслен агрегат, чиито елементи подлежат на ремонт и
разглобяване, проверки на херметичност, подмяна на елементи, измиване,
присъединяване на подменените елементи със запояване, дозареждане с масло,
проверка на налягане и т.н. Вещото лице е посочило, че жалбоподателят е
изпълнявал функционалните си задължения като „запойчик“ в ОПРД в група по ремонт на авиационни
двигатели и дейността му е определена като ремонтна. Същевременно, в нормата на
т.66б от ПКТП / отм./, относима към ремонта на авиационна техника, са описани
конкретни дейности по ремонта, като измиване на авиационни детайли, ремонт на
радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти, лепене на авиационна
техника, ремонт, свързан с изпитване и облитане на авиационна техника, като
независимо от посоченото от вещото лице, че жалбоподателят практически участва
в ремонтна дейност на авиационни двигатели, то според съда, конкретните му
функции, описани от експерта, не могат да се причислят точно към тези на
монтьорите по ремонт на авиационна техника, описани в посочената точка,
включващи описаните от експерта дейности по монтаж/демонтаж и свързани с тях
такива по измиване и изпитване. В тази насока и в заключението на вещото лице
се съдържат само предположения относно това, че запойчикът би могъл да се
занимава и с измиване на авиационни детайли, или да му бъде възлагано участие в
разглобяване на различни агрегати и системи, или да бъде включван при общите
или горещите проби, но на практика категорични доказателства за подобно нещо не
са събрани, а във функциите на запойчика е видно, че влизат точно определени
операции, описани конкретно от вещото лице, които, макар да са част от общия
ремонт на авиационните двигатели, на практика са дейности, попадащи извън
конкретно описаните в т.66б от ПКТП /отм./, защото са свързани и с конкретни
различни и характерни за тези именно дейности вредности на труда. В тази насока
и самият осигурител изрично е посочил, че длъжността на жалбоподателя не се
обхваща от записа по т.66б от ПКТП /отм./, като длъжността му не е идентична с
описаните в тази точка.
Същевременно обаче, действително, както е посочил и жалбоподателят,
административният орган, при наличие на установена като наименование длъжност
„оловозапойчик“ изобщо не е обсъдил приложението на т.21 от ПКТП /отм./, където
тази длъжност е изрично вписана точно с това наименование. Съгласно въпросната
т.21, от втора категория е трудът на заливачи при ръчно заливане на форми с чугун, стомана или
олово; заливачи на лагери с композиции, съдържащи олово над 40%, оловозапойчици. Видно е, че въпросните длъжности са в отраслите на металургията,
металообработването и машиностроенето, като нормотворецът е определил същите
като такива, при които трудът се причислява като втора категория именно поради
конкретните условия и вредности при полагане на труда, включващи и вредното
въздействие на оловото, с което се работи пряко. В тази насока и от съдържанието
на СТЕ, приета по делото, се установява, че жалбоподателят е изпълнявал дейност
именно на оловозапойчик, а не просто запойчик /припойчик/, доколкото в заключението е посочено, че при
ремонта на авиационни двигатели се осъществяват дейности по калаево и оловно припояване на елементи, изпълнени от
мед – тръби, гайки, тройници и нипели, както и постоянни и технологични връзки.
В тази насока и в експертизата са посочени вредностите на работната среда,
които е следвало да търпи жалбоподателят, сред които основно е използваните при
работата му химични агенти и смеси - оловно-калаени сплави, ползвани за
осъществяване на две основни операции, осъществявани от запойчика, калайдисване
и запояване, подробно описани като последователност на подготвителната,
същинската и завършителна работа. В експертизата също така са посочени и
процентите на калай, съдържащи се в оловно-калаените сплави, което води и на извод
относно процентното съдържание на оловото, което в определени случаи би могло и
да е и над 40 %. Ето защо и предвид характера на съответната длъжност и
включените в нея конкретни функции и дейности, както и условия на труд, съдът намира, че длъжността оловозапойчик,
която жалбоподателят е заемал при осигурителя
МРЗ „Г.Д.“*** следва да се отнесе към труда на оловозапойчика, отразен в
т.21 от ПКТП / отм./, при това, независимо от съответния специфичен отрасъл, в
който трудът е бил полаган. Следва тук да се има предвид,
че съгласно т.67 от ПКТП /отм./ трудът на работниците и служителите, посочен в
раздел I
и II на правилника се
причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на
производството е положен, щом работата
им е свързана със същата вредност и тежест на труда. В тази насока и по
аргумент от посочената разпоредба, не следва единствено и само въз основа на
това, че се касае до конкретен отрасъл, свързан с ремонт на авиационна техника,
да се търси отнасянето на длъжността на жалбоподателя само към точките от ПКТП,
които касаят единствено този отрасъл. Поради това и като не е обсъдил
приложението на т.21 от ПКТП /отм./ по отношение на периода на полаган труд от
жалбоподателя при посочения осигурител именно на длъжността „оловозапойчик“, за
наименованието на която не е налице спор и са налице писмени доказателства,
административният орган е извършил неправилна преценка на категорията на труда
по признатия осигурителен стаж за периода от 01.08.1986 г. до 02.04.1990 г.
като такъв от трета, вместо от втора категория, като се има предвид
наименованието на длъжността и съответните вредности и тежести на труда, които
са характерни за нея. В тази насока
впрочем и административният орган действително не е положил усилия за
установяване на тези конкретни характеристики, като нито е изискал
документацията от личното трудово досие на жалбоподателя, за която е получил
информация, че се съхранява в ДВИА, нито е назначил експертиза за установяване
на конкретни факти от значение за съотнасянето на длъжността на жалбоподателя
към записите на конкретна точка от ПКТП /отм./. Поради това и предвид
неспазване на основни принципи, този по чл. 7 и този по чл.9 от АПК, преценката му, че трудът на длъжността оловозапойчик
е от трета категория в крайна сметка се явява незаконосъобразен. Затова и в
тази ѝ част жалбата е основателна, поради което и се налага решението на Директор
на ТП на НОИ да бъде отменено и преписката върната на органа за произнасяне по
същество.
На второ място, по отношение на непризнатия стаж за времето от 08.07.1971 г.
до 01.11.1971 г. на длъжност „ученик, стругар“ при ЗСМ „Гочо Грозев“ правилно
административният орган се е позовал на цитираната Инструкция № 2492, като в
тази връзка възражението на жалбоподателя, че неправилно е приложена и
тълкувана нормативната уредба, действала към 1971 г. е неоснователно. В действащата Наредба за трудовите книжки от
1953 г. действително няма изискване за оформяне на положения в
предприятието трудов стаж с поставяне на подпис на отговорен счетоводител
и ръководител и полагане на печат на предприятието, но тези специални изисквания са въведени с инструкциите за приложението ѝ от
1960 г. и последващата Инструкция № 2492/1968 г. Действително на стр.11 на трудовата книжка на жалбоподателя е
видно, че в правоъгълния печат, където е вписана продължителността на стажа е
поставен подпис само на касиер и липсват подписи на главен счетоводител и
ръководител, както и печат на предприятието. Обстоятелството, че в трудовата книжка
се съдържат печати и подписи на длъжностното лице, положени в графите за дата
на постъпване и дата на освобождаване от работа, не замества изискуемите
реквизити за оформяне на трудовия стаж при напускане на работа и не санира
липсата на подписи на главен счетоводител и ръководител /директор/, както и
печат на предприятието /т.6, ал.2,
б.“в“ и т.8 от Инструкцията/. В този смисъл е Решение № 4866 от
2018 г. на ВАС по адм. д. № 4019/2017 г. Инструкцията изисква императивно съблюдаване на
описаните правила при оформяне на стаж в трудовата книжка след прекратяване на
трудово правоотношение. Последицата от неспазването им е липсата на обвързваща
доказателствена сила на документа. Засилените технически гаранции при попълване
на трудовота книжка имат за цел удостоверяване на фактите от значение за
установяване на трудовия /осигурителен стаж/ и при опорочаване на тази форма
документът няма придаденото му от закона удостоверителна сила на официален
документ – така
Решение № 14601/2017 г. по адм. дело № 9130/2016 г. на ВАС. Ето защо и правилна
е била преценката на административния орган, че стажът не е редовно оформен в
трудовата книжка. Същевременно обаче, съдът намира, че в случая длъжностното
лице по чл.98, ал.1 от КСО е нарушило разпоредбата на чл.1, т.5 от НПОС,
доколкото при установяване на нередовно оформен документ, не е извършило
уведомяване на жалбоподателя за неизправността, за да се даде възможност на
същия да я отстрани, а вместо това е издал разпореждането, с което е отказал
признаване на нередовно оформения осигурителен стаж. Следва да се има предвид,
че в рамките на съдебното производство жалбоподателят е представил
удостоверение обр. УП-3 от „Крепежни изделия“ АД, в което е удостоверен осигурителен
стаж за процесния период от 08.07.1971 г. до 01.11.1971 г. на длъжност ученик
стругар. Непредоставената възможност на жалбоподателя да изправи констатираната
нередовност е станала причина и той да не предприеме мерки по снабдяване и
представяне на въпросното удостоверение още преди издаване на разпореждането. Действително,
жалбоподателят е бил уведомен с въпросното разпореждане за възможността по
чл.99, ал.3 от КСО, която обаче касае представяне на нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход,
гражданско състояние и други в срока за обжалване на разпореждането, но в случая, както се каза, не
става дума за тази принципна възможност на заявителя за представяне на нови
доказателства, които да установяват различни обстоятелства касателно
осигурителния му стаж, доход и др., а за такива, които да поправят установена
по вече представени документи неизправност от пенсионния орган. И това
произтича от съдържанието на разпоредбата на чл.1, ал.5 от НПОС, която сочи, че
при прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, които не могат да бъдат поправени или набавени служебно въз основа на документи, които са налични в НОИ,
длъжностното лице по чл.98, ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване уведомява лицето за неизправностите. Когато в
едномесечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, тогава длъжностното лице по чл.98,
ал.1 от КСО издава разпореждане въз основа на наличните редовни
документи и на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. В случая по преписката липсват данни за такова
уведомяване на жалбоподателя.
Както се каза, жалбоподателят е представил
пред съда доказателство относно осигурителния стаж за периода 08.07.1971 г. до
01.11.1971 г., приет за оформен нередовно в трудовата му книжка, поради което и
същото би следвало да бъде обсъдено и съобразено от административния орган при
преценката му относно общата продължителност на осигурителния стаж на
жалбоподателя и оттам за отпусканата пенсия, като в тази връзка неоснователно е
възражението на ответника, че понеже се касае до новопредставено и на практика
новосъздадено доказателство, което не е било представено в срока за обжалване
на разпореждането, то не следвало да се взема предвид от съда. В нормата на чл.99,
ал.1, т.1 от КСО е
предвидена възможността пенсиите по влязло вече в сила разпореждане да се изменят при представяне на нови
доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско
състояние и др.
Следователно лицето има право да поиска
изменение на вече реализирано субективно материално право на пенсия, което се
реализира чрез изменение на отпусната по - рано пенсия. Ето защо и при липса на законови ограничения в тази
насока следва да се приеме и че лицата, за които все още не е налице влязло в сила разпореждане
за отпускане на пенсия, могат да поискат изменение и по пътя на представянето на
нови доказателства, включително и в хода на съдебното
производство пред първата съдебна инстанция, а не само в срока за обжалване на
разпореждането. В този смисъл е налице и съдебна практика на ВАС, обективирана
напр. в Решение № 4984/2007 г. по адм. дело № 959/2007 г. и Решение № 3655/2018
г. по адм. дело № 11665/2017 г. При това положение и жалбата се явява
основателна и в тази ѝ част и се налага преписката да се върне на
длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО за преценка и на новопредставеното пред
съда доказателство касателно осигурителния стаж от 1971 г. в ЗСМ „Г.Грозев“
Пловдив.
Неоснователни са
обаче възраженията на жалбоподателя относно това, че е следвало служебно
административният орган да приложи различен тригодишен базисен период,
доколкото това не е предоставено на преценката на пенсионния орган. Напротив,
съгласно чл.70, ал.4 на КСО и §22ц от ПЗР на КСО базисният тригодишен период е
по избор на лицето, което е подало заявление за пенсия, в която връзка и то
следва да представи доказателства за осигурителния доход за конкретно избрания
от него период. В случая, жалбоподателят е посочил такъв конкретен период в своето
заявление и е представил доказателства за размера на осигурителния доход за
този период, което е било съобразено от пенсионния орган при отпускане на
пенсията му. Поради това и според съда правилно е посочено от страна на
Директора на ТП на НОИ в оспореното решение, че жалбоподателят може да се
възползва от възможността по чл.70, ал.17 от КСО и да поиска преизчисляване на
пенсията от осигурителния доход за друг тригодишен период, който следва да е
избран от него самия. В тази връзка и представеното доказателство –
удостоверение за осигурителен доход от „Балканкар Рекорд“ АД Пловдив не може да
бъде взето предвид като основание за отмяна на решението на Директора на ТП на
НОИ в посочената му част и в исканата от страна на жалбоподателя насока,
доколкото жалбоподателят не е правил изрично заявление с посочен избор от
негова страна за вземане предвид на осигурителния доход при изчисляване на
пенсията за друг тригодишен период в
рамките на осигурителния му стаж при този осигурител, а освен това, част от посочения
в това удостоверение период излиза извън петнадесетгодишния такъв по чл.70,
ал.4 от КСО и не обхваща пълен период от три последователни години, а по-малък,
без да е налице хипотезата, при която целият осигурителният доход на лицето до 1 януари 1997 г. е за
период, по-малък от три години. Затова и в посочената му част решението на Директора на ТП на НОИ Пловдив
е законосъобразно и правилно постановено, като жалбата на Б., в посочената
ѝ част се явява неоснователна.
При
посочения изход на спора се следват на жалбоподателя изцяло заплатената държавна такса, както и разноски,
направени във връзка с уважената част от жалбата му, а също и възнаграждение за
един адвокат, определено съразмерно с
уважената част от жалбата, съгласно чл.143, ал.1 от АПК, както и чл.78 от ГПК,
вр. с чл.144 от АПК. На ответника също се следва юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно пък с отхвърлената част от жалбата. Що се касае до възражението за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, то съдът намира, че
следва да го уважи, като съобрази и разпоредбата на чл. чл.8, ал.2, т.2 от КСО,
както и броят на проведените заседания, в които жалбоподателят е бил
представляван от упълномощения му адвокат и проведените в тях процесуални
действия, а така също и характера и сложността на производството и обема на
делото. При тази си оценка съдът намери, че справедливият размер на
възнаграждението е такъв от 550 лева. При това положение и следва да бъде
осъден ответника да заплати на жалбоподателя деловодни разноски от 305 лева,
както и адвокатско възнаграждение от 367 лева, последното определено по
съразмерност съобразно с уважената част от жалбата, а жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение от 34 лева,
определено също по съразмерност, но съобразно с отхвърлената част от жалбата и
на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ,
връзка с чл.24 от НЗПП.
Ето
защо и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № Ц 2153-15-133
от 11.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без
уважение жалбата на А.Г.Б. с ЕГН ********** против Разпореждане № **********/Протокол
№ 01209 от 01.06.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ Пловдив за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68, ал.1 и 2 от КСО, във вр. с §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО, в частта му, с която не е зачетен
осигурителен стаж за периода от 08.07.1971 г. до 01.11.1971 г., придобит на
длъжност „ученик стругар“ в ЗСМ „Гочо Грозев“ гр.Пловдив и в частта, с която осигурителният стаж за периода 01.08.1986 г. до
02.04.1990 г., придобит на длъжността „оловозапойчик“ в МРЗ „Георги Д.“*** е
зачетен от трета категория труд.
ИЗПРАЩА преписката
на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО при
ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст № 2113-15-302/30.01.2020
г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от А.Г.Б. с ЕГН **********, при
спазване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и
прилагането на закона във връзка с уважените части от жалбата.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Г.Б. с ЕГН **********
против Решение № Ц 2153-15-133 от 11.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-
Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата на А.Г.Б. с ЕГН **********
против Разпореждане № **********/Протокол № 01209 от 01.06.2020 г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и 2 от КСО, във вр.
с §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО, за частта от
решението, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателя за служебно
преизчисляване на пенсията от друг тригодишен базисен период преди 1997 г.
ОСЪЖДА ТП на НОИ
– гр. Пловдив да заплати на А.Г.Б. с ЕГН ********** ***, сумата
от 305 лв. /триста и пет
лева/, направени деловодни разноски и сумата от 367 лв. /триста шестдесет и седем лева/, съставляващи
възнаграждение за един адвокат, определени по съразмерност
съобразно с уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА А.Г.Б. с ЕГН ********** *** да
заплати в полза на ТП на НОИ Пловдив сумата от 34 лв. /тридесет и четири лева/,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по съразмерност,
съгласно отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: