№ **6099
гр. ***, 24.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, **7** СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 2023******0**3809** по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба от Н. Г. Н. срещу ******.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
05.08.202** г. между ответника **** като кредитор, ищеца Н. Г. Н., като
кредитополучател, и ******.а, като ипотекарен длъжник, е сключен Договор за кредит
*** № ************/05.08.202** г. Сочи, че общият размер на кредита възлиза на 4**
630 евро и е усвоен напълно. Поддържа, че съобразно условията на договора, сумата в
размер на 9 99**.20 евро /**9 54** лева/ е задържана от страна на кредитора –
ответник, като гаранционна вноска по смисъла и реда на чл. 6.5 и следващите от
договора и съответно прихваната от размера на кредита, на основание чл. 6.7.
Съгласно чл. 5.**. от договора, кредитът се предоставя в евро, но се усвоява в лева,
като сумата за усвояване се изчислява по фиксирания курс на БНБ към датата на
усвояване. Уговореният лихвен процент по чл. 7 от договора е в размер на 3-
месечения *** за съответния период + фиксирана надбавка в размер на 24% върху
неизплатената част от главницата по кредита, но не по-малко от 24%. Годишният
процент на разходите по кредита /ГПР/, при така определения лихвен процент, е в
размер на 27.43% - чл. 8 от договора. Твърди, че във връзка с постъпило искане по
електронна поща на 05.08.2022 г. от ипотекарния длъжник ******.а, ** е издало
удостоверение, съгласно което задълженията на кредитополучателя към този момент
са общо в размер на 42 462.60 евро, равняващи се на 83 049. 63 лева. Изрично в
издаденото удостоверение, ответникът е посочил, че тази сума включва 4** 630 евро -
дължима главница и 832.60 евро - дължима лихва.Твърди се, че на 0**.09.2022 г. по
сметка на ** е преведена сумата в 83 245.2** лева за погасяване на задълженията на
******.а, чрез средства отпуснати й от „**** и което дружество е извършило превода
за нейна сметка, като по този начин всички задължения на Н. Г. Н. по Договор за
кредит *** №************/05.08.202** г. са били погасени изцяло и предсрочно.
1
Поддържа, че съгласно чл. ****, ал. 5 от договора, кредиторът се задължава да върне
на кредитополучателя неизползваната част от гаранционната вноска, при изпълнение
на едно от следните условия - при пълно предсрочно погасяване на кредита след
прихващане на дължимите суми съгласно чл. ****, ал. 4 или след изтичане на **2
месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Твърди, че с нотариална покана от
22.05.2023 г. е поискала от ответника да върне сумата в размер на 9 99**.20 евро,
равняваща се на **9 54** лева, представляваща подлежаща на връщане гаранционна
вноска по договора за кредит. Сочи, че с нотариална покана от 06.0**.2023 г.
ответника е отговорил, че не е налице неизползвана част от кредита, която да подлежи
на връщане, тъй като сумата в размер на 9 99**.20 евро, предоставена като
гаранционна вноска е прихваната срещу същата сума - 9 99**.20 евро, дължима от
ищеца като лихвено плащане върху размера на кредита за първите **2 месеца месечни
вноски. Изложени са подробни доводи, че клаузите за лихвен процент в размер на 24%
и ГПР в размер на 27.43%, уговорени съответно в чл. 7 и чл. 8 от договора за кредит са
нищожни, на основание чл. 26, ал. **, предл. 3 от ЗЗД. Съобразно изложеното е
направено искане предявената искова за сума в размер на **9 54** лв.,
представляваща гаранционна вноска по процесния договор за кредит, да бъде върната.
Претендира разноски. Депозирана е и писмена защита, в която се поддържа
становището за основателност на предявения иск.
В указания законоустановен срок по реда на чл. **3** ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, в който е заявено становище за неоснователност на предявения
иск. Оспорват се доводите за нищожност на договорни клаузи. Съобразно изложеното
е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Претендира разноски. Депозирана е и писмена защита, в която се поддържа
становището за валидно правно основание за задържане на претендираната сума.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните,
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. **, пр. **
ЗЗД.
За основателността на предявения осъдителен иск в доказателствена тежест на
ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното
наличие на следните предпоставки **.) сключен между страните договор за паричен
кредит с параметри, посочени в исковата молба, включително и че има качеството на
потребител по договора за кредит, 2.) нищожност на клаузите на чл. 7 и чл. 8 от
договора за кредит на посочените в исковата молба основания, 3) наличието на
удържана гаранционна вноска по договора, 4) осъществяване на предвидените в чл.
****, ал. 5 от договора за кредит предпоставки за връщане на неизползваната част от
внесената гаранционна вноска.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на правно
значимо основание за задържането на получената гаранционна вноска по чл. 6.5 от
договора за кредит.
С оглед заявеното становище от ответника в депозирания писмен отговор, с
определение № 46235/3**.**2.2023 г. /л. 50 и сл./, на основание чл. **46, ал. **, т. 3 и
т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
обстоятелството, че между ищеца, в качеството на кредитополучател, и ответника, в
качеството на кредитор, е сключен Договор за кредит *** № ************/05.08.202**
г. с параметри и съдържание, посочени в исковата молба.
Съгласно чл. 3 от договора за кредит общият разрешен размер на на кредита
2
4** 630 евро. В чл.5.4. е уговорено усвояването да бъде извършено на траншове, както
следва: - първи транш, включващ гаранционна вноска в размер на 9 99**,20 евро, такса
за проучване на финансовото състояние на длъжника- ** %, такса за осъществяване на
правни и фактически действия – **5*****39 евро, застраховка на обезпечението и
нотариални такси – целево по сметка на нотариуса по сделката; втори транш,
включващ сумата в размер на разликата между размера на разрешения кредит и
усвоената сума на първи транш по сметката, получена от кредитополучателя.
В чл. 6, ал. ** е уговорено, че размерът на погасителните вноски е
индивидуализиран в погасителния план, като страните се съгласяват, че през първите
**2 /дванадесет/ месеца, размерът на дължимата вноска ще бъде 832,60 EUR и ще се
формира като заплащане само на дължимата лихва за съответния месец. През
останалия срок на действието на настоящия договор дължимите **08 броя месечни
анюитетни вноски ще са в размер на всяка вноска от 94*****79 EUR, представляващи
плащания на лихва и главница. Общият брой на погасителните вноски е **20. Падежът
на всяка погасителна вноска е 5 /пето/ число на съответния месец. Уговорен е срок за
погасяване на кредита до **20 месеца, но не по-късно от 05.08.203** г., в т.ч. **2
месеца гратисен период за плащане по главницата.
В чл. 6, ал. 4 от договора за кредит е посочено, че общата сума, дължима от
Кредитополучателя, изчислена към към датата на сключване на настоящия договор за
кредит е ****2 569,49 EUR. Така изчислената сума е получена при допускането, че
този Договор е валиден за срока, за който сключен първоначално и че
Кредитополучателя погасява своите задължения съответствие с условията и сроковете
на Договора, както и че размерът на Лихвата и другите разходи по Кредита са
неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане срока на
Договора.
В чл. 6.5. от договора е уговорено плащане на гаранционна вноска, дължима от
Кредитополучателя, представляваща сума, която обезпечава издължаването на всички
плащания по кредита през първите **2 месеца, считано от датата на първо усвояване.
Гаранционната вноска е дължима от Кредитополучателя в срок до 7 дни, считано от
датата на учредяване на обезпеченията по т. 9 от Част I и следва да бъде внесена по
сметка на Кредитора, водена под IBAN: ************** при **
В чл. 6.6. е уговорено, че гаранционната вноска служи на Кредитора за
прихващане на всички дължими суми от страна кредитополучателя през първите **2
месеца от датата на първото усвояване.
В чл. **** от част 2 към договора за кредит между страните е уговорено, че
кредиторът се задължава да върне на кредитополучателя неизползваната част от
гаранционната вноска при изпълнение на едно от следните условия – при предсрочно
погасяване на кредита и след прихващане на дължимите съгласно чл. ****, ал. 4 от
част 2 суми или след изтичане на дванадесет месеца, считано от датата на усвояване на
кредита.
В конкретния случай, в исковата молба ищецът претендира връщане на
гаранционната вноска с твърдения, че е погасил предсрочно вземанията по договора за
кредит и гаранционната вноска е удържана от ответника без основание.
Съдът намира, че твърденията на ищеца са недоказани по делото, като и са
опровергани от заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза /л. 88 и сл./. Вещото лице е посочило, че ответника е
удържал сума в размер на 9 99**,20 евро за гаранционна вноска от стойността на
отпуснатия кредит по процесния договор, на основание чл.6.5 на договора. Реално
постъпилата сума по банковата сметка на кредитополучателя не включва сумата 9
3
99**,20 евро, т.е. сумата е прихваната от ответника. От извършената проверка и анализ
на представените документи вещото лице е констатирало, че за първите **2 месеца от
отпускане на процесния кредит, ответникът е погасил чрез прихващане дължимите от
кредитополучателя **2 месечни вноски за възнаградителна лихва с общ размер 9
99**,20 евро, за периода 05.08.202** г. - 05.08.2022 г., всяка с размер 832,60 евро,
съгласно погасителния план по договора, именно със сумата от гаранционната вноска.
От представените документи не са установени плащания/погасявания на суми в
периода 05.08.202** г. – 05.08.2022 г., различни от удържаната гаранционна премия в
размер на 9 99**,20 евро.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че действително
претендираната сума е задържана от ответника и не е върната на ищеца, но от
ответника е доказано валидно правно основание за задържането й, тъй като с нея са
погасени чрез прихващане дължими суми от ищеца по договора за кредит за периода
05.08.202** г. - 05.08.2022 г. – в съответствие с уговореното между страните в чл. 6, ал.
6. от част ** от договора за кредит /л. 7/.
Представеното писмо – удостоверение за наличие на задължения от ответника с
изх. № **06/08.08.2022 г. не обосновава извод в обратна насока. В него е посочено, че
към 05.09.2022 г. ищецът има непогасени парични задължения от ответника в размера,
посочен съгласно погасителния план. По-конкретно, посочено е, че дължи главницата
в пълен размер, както и една месечна вноска за договорна лихва в размер на 832,60
евро. Посоченото в писмото кореспондира със заключението на вещото лице, че
дължимите суми за предходен период са погасени от ответника с извършено
прихващане със задържаната гаранционна вноска. Предвид изложеното, с
извършеното плащане с приложеното платежно нареждане от 0**.09.2022 г. /л. 29/ не
се установява да са надплатени суми по договора за кредит.
Във връзка с твърденията за наличие на неравноправни клаузи в договора за
кредит, съдът намира, че разпоредбите на ЗЗП не са приложими към процесния
Договор за кредит *** № ************/05.08.202** г., тъй като кредитополучателят
няма качеството на потребител по смисъл на ЗЗП. Извод в тази насока следва от
клаузата на чл. 4 от договора, в която е предвидено, че кредита се отпуска за търговска
дейност /л. 6/.
Не се установява и клаузите, с които е уговорено плащане на договорна лихва /в
т.ч. клаузите на чл. 7 и чл. 8/, да са нищожни по смисъла на чл. 26, ал. ** ЗЗД.
Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора за
кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено не само ако
цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й
може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължението и средният потребител,
относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере
икономическите последици от сключването на договора, каквато съдът съд намира да е
процесната хипотеза /в този смисъл: решение № 87/06.****.20**9 г. по т. д. *****7 г.,
ТК, I отд. на ВКС и др./. В процесния случай кредитополучателят няма качеството на
потребител, кредитът е отпуснат за осъществяване на търговска цел, не се установява
по време на действие на договора лихвения процент, касаещ възнаградителната
договорна лихва да е променян едностранно от банката, като последиците от
сключване на договора и по-конкретно т.н. „цена на кредита“ е била ясно и точно
определена в договора и в погасителния план към него, поради което позоваването от
кредитополучателя на нищожност на договорните клаузи, въз основа на които се
дължи, е неоснователно.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че предявеният от
ищеца осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. **, пр. ** ЗЗД е неоснователен и
4
следва да бъде отхвърлен, тъй като не са налице подлежащи на връщане от ищеца
суми по процесния договор за кредит.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответника, който претендира такива в общ размер на 2 789,60 лв. лв., от които 200 лв. –
депозит за вещо лице, и 2 589,60 лв. – адвокатски хонорар, плащането в по банков път
на което е доказано по делото. Предвид правната и фактическа сложност на делото и
като съобрази, че претендирания адвокатски хонорар от ответника е минималния
размер по Наредба № ** от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК е неоснователно.
С оглед изхода на спора, ищецът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Н. Г. Н., ЕГН **********, с
адрес: град ****, ап. ****0, срещу **** ЕИК ****, със седалище в град *** и адрес на
управление: ***** осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. **, пр. ** ЗЗД за
осъждане на ответника на плати на ищеца сума в размер на **9 54** лв.,
представляваща задържана от ****** гаранционна вноска по чл. 6.5 от сключен между
страните Договор за кредит *** № ************/05.08.202** г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
плащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес:
град ****, ап. ****0, да плати на **** ЕИК ****, със седалище в град *** и адрес на
управление: ***** сума в размер на 2 789,60 лв., представляваща разноски за исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5