РЕШЕНИЕ
№ 17313
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110169832 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕООД срещу „***“
ЕАД, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата
от 18 886,08 лв., представляваща главница по фактура № **********/*** г., ведно със
законната лихва, считано от 22.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от
5755 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 23.12.2019 г. до 22.12.2022 г.
Ищецът твърди, че с ответника са се намирали в трайни търговски взаимоотношения
във връзка с изпълнението на СМР на обект „***“ в град ***. Във връзка с това и по
поръчка на „***“ ЕАД, през 2018 г., в периода м. май - м. октомври, „***“ ЕООД извършило
доставка на бетон; полагането му с бетон-помпа и различни работи с багер и работници –
почистване, разтоварване, изкопи и др. – по предварително договорени цени и количества.
Извършената работа била приета без възражения от ответника, за което бил съставен
нарочен протокол образец № ***. Въз основа на този протокол, ищецът издал фактура за
заплащането на установените в него СМР, с № **********, на обща стойност 22666,80 лв. с
включен ДДС. Фактурата била приета от „***“ ЕАД на 09.10.2018 г. и осчетоводена и при
двете страни. Не били направени възражения по вида, количествата и стойността на СМР.
След изтичане на срока, предвиден в чл. 303а, ал. 3 ТЗ, и поради липса на заплащане от
страна на ответника, последният изпаднал в забава, поради което дължал и мораторна лихва.
Впоследствие в разрез с добрите търговски практики, но под предлог, че ще плати
задължението си незабавно, „***“ ЕАД неколкократно е поискало „корекции“ на крайната
1
цена по фактурата. Ищецът се съгласил и на 18.12.2018 г. издал кредитно известие № *** за
„корекция на данъчната основа“ със сумата от 900,00 лв., с включен ДДС; на 24.09.2019 г. –
кредитно известие № *** за сумата от 794,40 лв., с включен ДДС и на 11.05.2020 г. –
кредитно известие № *** за още 2086,32 лв., с включен ДДС - връчени на ответника.
„Корекции“ на вида и количествата СМР по протокола не били правени. Крайното
задължение за плащане на стойността на извършените СМР по цитираната фактура било 18
886,08 лв. до момента липсвало плащане на тази сума. С оглед на това ищецът моли
ответникът да бъде осъден да плати претендираната главница и лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Оспорва да е постигнато съгласие относно цената на търговската
продажба по фактура № **********/***г., в частност оспорва наличието на валидно
сключена сделка. Оспорва твърденията на ищеца във връзка с възникването на конкретното
правоотношение по възлагане на СМР. Сочи, че представените от ищеца фактура и протокол
от *** г. са подписани от лице без представителна власт /бивш служител на ответника/ и
фактурата не е осчетоводена. Ответникът твърди, че не е подписвал експедиционни бележки
за доставка на стоки, приложени към процесните фактура и протокол. Излага, че липсват
доказателства ищецът да е изпълнил дейностите, посочени в протокола, като се обосновава с
извършените от ищеца корекции. По повод на последните посочва, че същите били резултат
от изясняване на търговските взаимоотношения между страните, който процес все още не
бил довършен и по тази причина ответникът не е извършвал никакви плащания. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен протокол образец № *** от *** г. за обект – язовир „***“, с
възложител - „***“ ЕАД и изпълнител – „***“ ЕООД за приемане на посочените СМР:
бетон В10, бетон В15, бетон В20, бетон В30, превоз бетон с бетоновоз, работа с бетон-
помпа, работа с багер, работници. От съдържанието му се установяват количеството и
стойността на извършените работи – общо за сумата от 22666,80 лв. с ДДС. Посочените в
протокола обстоятелства са удостоверени чрез подписите инж. Д. С. за възложител и на И.
Д. за изпълнител.
Представена е фактура № **********/*** г. на стойност 22666,80 лв. с ДДС, с
доставчик „***“ ЕООД и получател „***“ ЕАД, с посочено основание: извършени СМР
съгласно протокол от 08.10.2018 г. Фактурата е подписана от И. Д. за съставител и инж. Д С.
за получател. Приложени са кредитно известие № *** от *** г., кредитно известие № *** от
24.09.2019 г. и кредитно известие № *** от *** г. към фактурата, с които са приспаднати
съответно сумите от 900 лв. с ДДС, 794,40 лв. с ДДС, и 2086,32 лв. с ДДС от сумата по
фактурата.
Като писмени доказателства по делото са приети още оферта, изготвена от
„***“ЕООД относно обект: язовир „***“ – превоз работници и материали с автомобил с
товароносимост 4 т; оферта за бетон, изготвена от „***“ ЕООД относно обект: язовир „***“;
и оферта, изготвена от „***“ ЕООД, за обект: часова ставка строителен работник, с посочени
СМР, ед. Мярка, количество, ед. Цена и обща стойност. Няма данни същите да са изпратени
и приети от ответника.
2
По делото са представени експедиционни бележки, издадени от „***“ ЕООД от дати
04.05.2018 г., 30.05.2018 г., 01.06.2018 г., 04.06.2018 г., 06.06.2018 г., 07.06.2018 г., 28.09.2018
г., 03.10.2018 г. и 05.10.2018 г. с клиент „***“ ЕАД, като само част от тях са подписани от
получател.
Представени са и товарителници за обществен превоз в страната с превозвач „***“
ЕООД от дати 29.05.2018 г., 30.05.2018 г., 08.06.2018 г., 11.06.2018 г., 12.06.2018 г., 13.06.2018
г.19.06.2018 г., 20.06.2018 г.21.06.2018 г.02.07.2018 г., 03.07.2018 г.06.07.2018 г., 09.07.2018 г.,
10.07.2018 г.11.07.2018 г., 12.07.2018 г., 29.08.2018 г., 31.08.2018 г., 10.09.2018 г. и 18.09.2018
г.
По делото като писмено доказателство е прието писмо, изпратено на 30.07.2019 г. от
имейл адрес: *** до ***, авторството на което не е оспорено от страните. Видно от
съдържанието на същото на 30.07.2019 г. служител на ответника е изпратил до ищеца писмо
във връзка с корекции във фактури, вкл. фактура № **********/*** г., като срещу фактурата
е посочено следното: кредитно известие на стойност 1022 или 1226,40 с ДДС. Цена на
бетонпомпа 280 лв. и бетон 84 лв.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, и което след преценка по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесната фактура №
**********/*** г. не е била осчетоводена от ответника, не е включена в дневника за покупки
и не е ползвано правото на данъчен кредит по нея. Сумите по фактура № ***/*** г., фактура
№ ***/*** г. и кредитно известие № ***/*** г. към фактура № ***/*** г. са осчетоводени
при ответника. Посочените фактури са осчетоводени и при ищеца, включени са в
дневниците за покупки и подадени със Справка-декларация в ТД на НАП. Сумата по
фактура № **********/*** г. не е осчетоводена при ответника. Според заключението
счетоводството на ищеца и на ответника са водени редовно.
От показанията на разпитания свидетел Д. С. С. се установява, че е бил служител на
ответника, като в периода от 2017 г. до 2020 г. бил технически ръководител на обект язовир
„***“ – гр. ***. Посочва, че познава дружеството „***“, тъй като същото работело на обекта.
Изяснява, че двете дружества имали основен договор за изграждане на охранителната стена
на язовира, но извън него „***“ доставяло на обекта бетон, машини, осигурявало
работници, при необходимост. Поддържа, че на обекта работели с 4 фирми за доставка на
бетон, като „***“ била една от фирмите. С всички фирми работели без сключен договор.
Свидетелят твърди, че като технически ръководител на обекта, когато е преценявал, че има
необходимост от определено количество бетон, е изпращал заявка до ръководителите си по
електронен път и рядко – по телефона, и след одобряване на заявката, свидетелят е
осъществявал контакт с дружествата-изпълнители и им е отправял покана да извършват
определени дейност или да оставят определени количества строителни материали.
Поддържа, че не е имал правомощия да одобрява дадена оферта или предложена от
изпълнителя цена. Доставката на бетона ставала с експедиционна бележка в два екземпляра,
след замерване на доставеното до обекта количество, направено от ръководителя на
съответния технически обект, като единият екземпляр на експедиционната бележка се
връщал на шофьора на камиона, а другият екземпляр е оставал в досието на обекта за
подреждане в бетонен дневник. Обикновено екземпляра, който е оставал за шофьора на
бетоновоза, е подписван, за да могат шофьорите да отчетат, че са доставили бетона до
обекта, а втория екземпляр, който е оставал за архива често е оставал неподписан.
Отчитането и заплащането на извършените дейности и доставените количества строителни
материали е ставало с ежедневни доклади, изготвяни от ръководителя на строителния обект,
в които се е описвало вид на дейност, количество на работници, материали, използвани
машини, съоръжения и тези доклади са изпращани на „***“ със снимки. При приключване
на определена работа се е изготвял протокол за извършени строително-ремонтни дейности,
3
който се е подписвал от двете страни и след това се е изпращал до счетоводството. На
свидетеля е предявен протокол образец № *** от *** г., намиращ се на л. 6 по делото, като
същият потвърждава, че положеният подпис е именно неговия, както и че отбелязванията по
протокола са направени от него. Твърди, че направените от него отбелязвания с точки и с
точки и чертички по протокола означавало, че посоченото в протокола е проверено и
отговаря на реално извършените дейности на обекта. На свидетелят е предявен и протокол
образец № *** от *** г., находящ се на стр. 88 от делото, като свидетелят твърди, че
поправките на протокола не са извършвани от него, и че вижда този протокол за първи път.
Свидетелят поддържа, че е подписвал протоколи, но не си спомня да е подписвал фактури.
В тази връзка на свидетеля е предявена фактура № **********/*** г., намираща се на стр. 5
по делото, като същият потвърждава, че положеният подпис е именно негов. Посочва, че за
да подпише фактурата е трябвало да получи разрешение или съгласие на някой свой
началник и със сигурност не я е подписал по своя собствена инициатива. При преглед на
предявената фактура свидетелят посочва, че фактура е за строително-монтажни работи, не за
доставен бетон.
Съдът кредитира изцяло обсъдените показания като последователни, логични и
обективни, доколкото са дадени от лице, притежаващо съответната професионална
квалификация и ангажирано с прякото наблюдение върху извършената работа, за които се
претендира заплащане в рамките на настоящето производство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск по чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за изработка с
твърдения от ищеца предмет, по който ищецът е изпълнил точно в качествено, количествено
и темпорално отношение, като ответникът е приел изработеното, с което за последния е
възникнало задължението за заплащане на уговореното възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие
на главен дълг и забава в погасяването му от страна на ответника
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на
дълга.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява консенсуален,
двустранен, неформален, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ищеца - изпълнител са породени две основни задължения –
1) да извърши дължимите фактически действия по договора и 2) да предаде работата на
възложителя, а за ответника - възложител – да 1) приеме /одобри/ извършената работа и 2 )
да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя (арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД).
Предвид липсата на законово изискване за форма за действителността му, в какъвто
смисъл е разпоредбата на чл. 258 ЗЗД, договорът за извършване на СМР може да бъде
сключен в устна форма, като доказване на съществуването на правоотношението, породено
от същия, може да се извърши с допустимите по процесуалния закон доказателствени
средства, в т.ч. фактури, приемо-предавателни протоколи, гласни доказателства, съдебно-
счетоводна експертиза.
В настоящия случай за доказване на облигационната връзка между страните ищецът е
представил протокол образец № *** от 08.10.2018 г., като в същия са описани извършените
СМР и е посочена дължимата за извършената работа цена, а именно сумата от 22666,80 лв. с
4
включено ДДС. Ответното дружество с отговора на исковата молба е възразило, че
положеният в протокол обр. 19 подпис е на лице без надлежно учредена представителна
власт да извършва подобни волеизявления от страна на дружеството-ответник.
Съгласно чл. 301 ТЗ когато едно лице действа от името на търговец, без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването.
По делото не е спорно, че подписалият протокол обр. 19 от 08.10.2018 г. Д. С. е бивш
служител при ответника, като през процесния период е бил технически ръководител на
обект язовир „***“. Именно във връзка с работата си, съдът приема че същият е бил
упълномощен да извършва съответните технически и ръководни дейности свързани с
контрола и изпълнението на работата след извършена проверка в количествено и качествено
отношение. По делото обаче липсват данни за надлежно упълномощаване на Д. С. да
действа от името на ответното дружество при възлагане, респ. при приемане на работата.
Този извод следва от показанията на св. С., който твърди, че не е имал правомощия да
одобрява дадена оферта или предложена цена. Същият излага още, че като технически
ръководител на обекта, когато е преценявал, че има необходимост от определено количество
бетон, е изпращал заявка до ръководителите си по електронен път и рядко – по телефона, и
след одобряване на заявката, е осъществявал контакт с дружеството-изпълнител да извърши
определена дейност или да достави определено количество материали. На следващо място
свидетелят излага, че при приключване на определена работа се изготвял протокол за
извършени СМР, който се подписвал от двете страни и след това се изпращал до
счетоводството. Не на последно място, в показанията си свидетелят изнася, че е подписвал
протоколи за приемане на извършената работа, но не е подписвал фактури, както и че за да
подпише фактура е трябвало да получи разрешение или съгласие на някой свой началник.
Обсъдените свидетелки показания налагат извода, че Д. С. дори да е имал правомощия да
реагира и отговаря ежедневно и текущо на възникнали конкретни въпроси по изпълнението,
не е притежавал надлежно учредена представителна власт да упражнява ръководни функции
по възлагане на СМР, нито респ. да приема вече извършените такива от името и за сметка на
ответното дружество. В противен случай на ответника е нямало да бъде отделно изпращана
офертата за одобрение, както и протоколът за извършени СМР. Същевременно, за да се
приеме, че ответникът-възложител е потвърдил извършените от трето лице – Д. С. действия
по възлагане, респ. по приемане на извършената работа без представителна власт, е
необходимо той да не се е противопоставил веднага след узнаването /чл. 301 ТЗ/. Релевантен
към спора би бил моментът на представянето /получаването/ на процесната фактура №
**********/*** г. за плащане по протокол от *** г. Видно от приложената по делото
електронна кореспонденция от 30.07.2019 г., ответникът се е противопоставил, отказвайки
плащане по посочените в ел. писмо фактури, в т.ч. и процесната фактура № **********/***
г. От друга страна, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице след
извършена проверка в „***“ ЕАД е установило, че процесната фактура не е осчетоводена от
ответното дружество, не е включена в дневника за покупки и не е ползвано правото на
данъчен кредит по нея.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че при дължимото във връзка с нормата на
чл. 154, ал. 1 ГПК от ищеца пълно и главно доказване не се установява, че страните в
производството са били обвързани от неформален договор за изработка с предмет,
извършване на посочените в протокол № *** от *** г. дейности, респ. че ответникът е
възложил, а ищецът приел извършването им при определени условия и цени, както и
приемане на извършената работа от страна на ответника.
Предвид липсата на главен дълг, неоснователна се явява и заявената претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата в размер на 5755 лв. за периода от 23.12.2019 г. до 22.12.2022 г.
5
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника „***“ ЕАД
следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 300 лв. за
депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, район „***“, ул. „***“ № ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 18 886,08
лв., представляваща главница по фактура № **********/*** г., ведно със законната лихва,
считано от 22.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 5755 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 23.12.2019 г. до 22.12.2022 г.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, район „***“, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6