Решение по дело №4287/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260558
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Стояна Илиева Илиева Станева
Дело: 20203110204287
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                 №………………………/……………..

                                                     Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На  двадесет и трети април                              Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4287 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „Л.Т. ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***,представлявано от управителя П.И.Л. с ЕГН **********, чрез адв. Д. Т.,ВАК срещу  НП № 495852-F532971/19.02.2020 год. на началник отдел „Оперативни дейности” –Варна в ЦУ на НАП, с което за извършено нарушение на чл.25,ал.1,т.1,вр.чл.чл.3,ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр.чл.118, ал.1 от ЗДДС на осн.чл.185,ал.4 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1200 лв..

            С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се твърди, че същото е неправилно,незаконосъобразно, посоченото в него не отговаря на действителната фактическа обстановка и при съставяне както на НП, така и на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се подробни доводи в тази насока.

В съдебно заседание дружеството, редовно призовано  се представлява от адв.Д. Т., ВАК.

            Въззиваемата страна – ТД на НАП Варна, редовно призована се представлява от юк Кр. Терзиева-Даскалова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

            С АУАН с  № F532971/06.01.2020 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 15.12.2019 год. при извършена проверка  /обективирана в Протокол за извършена проверка , сер.АА,№ 0354272/15.12.2019 год./ на търговски обект по смисъла на пар.1,т.41 от ДР на ЗДДС- ГОСИП БАР ФОРМУЛА, находящ се в гр.Варна, бул.” Владислав Варненчик” № 53-55, стопанисван от ЕООД” Л.Т.”, ЕИК *********.При проверката органите по приходите изискали от представител на дружеството –П.И.Л. да бъде представена разпечатка КЛЕН за регистрираните проодажби на 07.08.2019 год. от 2 броя фискални устройства, модели както следва: 1. ELTRADE PR P250F KL с № ED275053 и ФП 44275053; 2. ELTRADE PR P250F KL с № ED335914 и ФП *********.

Във връзка с постъпил сигнал, съгласно който на 07.08.2019 год. в обекта е извършена продажба в брой на клиент, на загорка на цена 2,60 лв. и кафе еспресо на цена 1,99 лв. и обща стойност – 4,95 лв.. За извършената продажба е издадена на клиента закрита сметка № 0134 от 07.08.2019 год. в 20.00 часа, като за същата не е издаден и връчен на клиента фискален касов бон от гореописаните налични в обекта фискални устройства.

На 20.12.2019 год. са представени на органите по приходите 2 бр. КЛЕН за регистрираните продажби на 07.08.2019 год.  от гореописаните фискални устройства в обекта.След хронологичен преглед на регистрираните продажби / извадени фискални бонове/ в представените кленове, установихме, че в тях не е регистрирана продажба или липсва, съответно не е издаден фискален касов бон на клиентана 07.08.2019 год. в 20.00 часа за продажба на гореописаните артикули на обща стойност 4,95 лв..

Към 07.08.2019 год. гореописаните фискални устройства са регистрирани и въведени в експлоатация.При извършена съпоставка между цените и артикулите, вписани в Менюто на обекта и цените, вписани в закритата сметка предоставена на клиента се установи съответствие между тях.Установи се, че името на лицето вписано като касиер – Дани в изведени 2 броя КЛЕН за отчетените продажби на 07.08.2019 год. от 2 броя ФУ съвпада с името на лицето, което е вписано в предоставената от клиента закрита сметка.

Установеното при проверката дало основание на административния орган да приеме, че ЕООД“ Л.Т.“, ЕИК *********, като задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ не е изпълнило задължението си да отчита и регистрира всяка извършена продажба на стоки или услуги в или от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от въведените в експлоатация в обекта фискални устройства, с което е нарушило разпоредбата на чл.25,ал.1,т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр. чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр. чл.118,ал.1 от ЗДДС.

            Акта за административно нарушение е предявен и връчен на представляващия дружеството, което в графата бележки и възражения не отразило, че има такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН  не е направено възражение.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на осн.чл.185,ал.4 от ЗДДС на дружеството имуществена санкция в размер на 1200 лв. за извършено нарушение на чл.25,ал.1,т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр. чл.3,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр. чл.118,ал.1 от ЗДДС.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Б.А., който потвърждава изложеното в акта за административно нарушение.

С показанията си св.Т. потвърждава казаното от св.А., като допълва, че за идентифицират обекта са сравнили артикули, цени и персонал.

По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел Д.Д., от чиито показания се установява, че работи в дружеството  „ Л.Т.“ ЕООД в обект „ ГОСИП БАР ФОРМУЛА“ находящ се на бул.“ Вл. Варненчик“ № 53-55. Към месец декември 2019 год. твърди, че е бил барман и на тази си длъжност не е работил с касов апарат.Твърди, че в заведението само сервитьорите са работили с касовите апарати, а той като барман е получавал поръчките на бара с марка.

Призован и разпитан в качеството на свидетел е и Й. Василев, който в показанията си сочи, че също е работил в дружеството „ Л.Т.“ ЕООД, в обект „ ГОСИП БАР ФОРМУЛА“, находящ се в гр.Варна, бул.“ Владислав Варненчик“ № 53-55 като барман. Също твърди, че не е работил с пари и не е издавал касови бонове.

Съдът кредитира показанията на свидетелите А., Т., Д. и Василев , като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. По отношение показанията на свидетелите Д. и Василев, съдът отчита факта, че имат  трудови отношения с дружеството нарушител.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите А., Т., Д. и Василев , дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото  писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна.

            Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган началник отдел „ Оперативни дейности” – Варна, ЦУ на НАП, въз основа на Заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018 год. на Изпълнителния директор на НАП. Компетентността на актосъставителя Геков произтича от Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 год. на Изпълнителния директор на НАП, в качеството му на орган по приходите в ЦУ на НАП .

АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел,  присъствал при извършване или установяване на нарушението. 

При така изяснената фактическа обстановка и въз основа на представените доказателства, съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В резултат на осъществената служебна проверка и контрол от страна на настоящата съдебна инстанция се установи, че са допуснати съществени нарушения на изискванията на административно наказателния процес, касаещи разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съгласно разпоредба на чл.42, т.4 от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН въвежда като задължителен законов реквизит на наказателното постановление описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

Налице е неопределеност и неяснота на обжалваното наказателно постановление по отношение на мястото на извършване на нарушението,  което води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил административно наказание. Като място на извършване на нарушението и в АУАН и в НП е посочен обект  -„ ГОСИП БАР ФОРМУЛА“ находящ се на бул.“ Вл. Варненчик“ № 53-55. Видно от съдържанието на приложения по делото анонимен сигнал, въз основа на който е извършена проверката е, че се касае за неиздадена фискална касова бележка в обект  -„ ГОСИП БАР ФОРМУЛА“ находящ се на бул.“ Сливница“ в гр.Варна.

На следващо място състава на съда намира, че и вмененото на дружеството нарушение не е доказано.

Не се спори, че „ Л.Т.“ ЕООД, ЕИК *********   е задължен субект по чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., и че стопанисва търговския обект-„ ГОСИП БАР ФОРМУЛА“ находящ се на бул.“ Вл. Варненчик“ № 53-55 , както и че към момента на извършване на проверката и на датата, на която се твърди, че е извършено нарушението, дружеството е имало въведени в експлоатация 2бр. ЕКАФП.

Правнорелевантният момент на дължимото поведение – издаването на фискален бон е регламентиран с чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г., според която разпоредба задължението за издаване на фискална касова бележка е за всяка продажба „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1“, в които изключения няма данни настоящата казус да попада. Понятието „плащане“ не съвпада по смисъл с понятието „продажба“, доколкото второто се отнася до реализиране на търговска сделка в съответствие с нормативните изисквания на гражданското законодателство. „Плащането“, за разлика от „продажбата“, визира фактическо действие по предаване от купувача на продавача на определена сума пари, представляваща цената на стоката. В тази връзка  издаването на касов бон е дължимо при преминаване на сумата от купувача във владението на продавача, независимо дали самата сделка по продажбата е реализирана в пълнота и докрай в този момент.

Само от закритата сметка и изведените КЛЕН за 07.08.2019 год. не може да се установи релевантния за спора факт – получено плащане и неиздаване за него на фискален бон. Разпечатката на КЛЕН няма самостоятелно значение, ако не е извършена констатация за разлика между отчетеното по ЕКАФП и касовата наличност към датата на твърдяното нарушение.

В случая видно от закрита сметка № 0134/07.08.2019 год. 20.00 часа е извършена продажба на бира „ загорка“ и кафе еспресо на обща цена 4,59 лв., действително е индиция за наличие на продажба, но по делото не се установява по безспорен начин извършването на плащане по поръчката, което е именно релевантният факт, обосноваващ извода за неизпълнение на задължението да се издаде документ за продажба по реда на Наредба № Н-18/2006 г..

В тежест на административнонаказващия орган да докаже констатираното административно нарушение, тъй като той носи тежестта на доказване на вмененото на наказаното лице „административно” обвинение. В този смисъл нито наказващият орган при издаване на обжалваното наказателно постановление, нито служителите  от ТД на НАП Варна при извършване на проверката на място в процесния обект, са положили каквито и да е усилия за установяване на действителното фактическо и правно положение относно посочената в нефискалния бон сума.

 По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ТД на НАП - Варна следва да се присъдят в полза на дружеството . Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

По делото има представено пълномощно, но липсват доказателства за направени разноски.

            По горепосочените мотиви, Съдът

                                                                          

 

           Р  Е  Ш  И :

           

 

ОТМЕНЯ НП № 495852-F532971/19.02.2020 год. на началник отдел „Оперативни дейности” –Варна в ЦУ на НАП, с което на „Л.Т. ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***,представлявано от управителя П.И.Л. с ЕГН **********  за извършено нарушение на чл.25,ал.1,т.1,вр.чл.чл.3,ал.1  от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, вр.чл.118, ал.1 от ЗДДС на осн.чл.185,ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1200 лв..

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: