О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___________
гр. Варна, _____.11.2014г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д.№768 по
описа за 2014г. на ВОС, съобрази:
Предявени са искове от /уточнени с молби вх.№1474/22.05.2014г. и
вх.№16101/03.06.2014г./ от „А.П.Мьолер –
Мерск А/С”, действащо под търговското наименование „Мерск Лайн”, чрез адв.
Янлъзов, срещу „К.”*** за заплащане на сумите, както следва: в размер на
162 000 щ.д., представляваща обезщетение за причинената пълна загуба на
превозвания товар по сключения с ответника даговор за сухопътен превоз в
отсечката гр. София до Пристанище Варна, ведно с обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 26.04.2012г. до 23.04.2014г. в размер на
2 423,10 щ.д.; в размер на 5 529,12лв., представляваща обезщетение за
заплатените разходи по допълнително сортиране, преопаковане и натоварване на
увредения товар на друг камион; в размер на 632 евро, представляваща стойността
на заплатената експертиза за огледа и издаване на Аварийния Сертификат на
независимата сървейска организация „Булкарго”; в размер на 699,30 лв.,
представляваща дължимите акцизи и мита за цигарите, взети като проба, както и
сумата от 213,62 евро, представляващи разходи за ремонт на увредения контейнер.
Предявените искове са с правно
основание чл.373 от ТЗ вр.чл.67 от ЗАвтП и чл.86 от ЗЗД.
С
определение №3509/04.09.2014г. като трето
лице – помагач на страната на ответника е конституиран ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП”, гр.София, ул.”Позитано” №5, на основание чл.219 от ГПК.
В
проведеното на 12.11.2014г. открито съдебно заседание третото лице – помагач
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, гр. София, чрез процесуалния си
представител – адв.Д. е направило възражение за наличие на процесуални пречки
за разглеждане на предявените искове пред ВОС по реда на чл.15 от ГПК вр. чл.23
от Регламент /ЕО/ №44/2001г. , тъй като в представение по делото рамков договор
за превоз страните са постигнали уговорка, т.нар. „пророгация” на компетентен
съд за отнасяне на споровете по договора за разглеждане пред Върховния съд в
Лондон, Великобритания. Твърди, че уговореното между страните е за
неподведомственост на спора пред ВОС, възражение за която по реда на чл.15 от ГПК може да прави всяка страна в производството, включително и третото лице
помагач и за която няма предвиден преклузивен срок. Още повече, че в ГПК
изрично е предвидено, че съдът следи служебно за подведомствеността. Излага още, че постигнатата между
страните уговорка има характер на пророгация на компетентност по смисъла на
чл.23 от Регламент /ЕО/ №44/2001г., който е приложим в процесния случай и
следва да бъде приложен от съда. Още повече, че изявлението на ответника, че не
възразява на гледането на делото пред настоящия съд не може да бъде взето
предвид, като отказ от пророгация, тъй като облигационния ефект на
споразумението за право на избор на съд е задължителен за страните, доколкото
не е отменено с последващо изрично споразумение между тях. Сочи и, че не е
налице мълчалива пророгация по смисъла на чл.24 или чл.25 от Регламент /ЕО/
№44/2001г., тъй като е налице изрична договореност между страните. По същество моли
производството по делото да бъде прекратено и същото изпратено за разглеждане
пред Върховния съд в Лондон Великобритания.
Ответникът по делото „К.”***, чрез процесуалния си представител, адв. Р.
посочва, че в отговора изрично е посочено, че между страните по делото е налице
уговорка за приложимото законодателство и юрисдикция на Върховен съд в Лондон,
Великобритания, като на основание чл.118 от ГПК е направено искане съдът да
прецени дали започнатото дело му е подсъдно. По същество на искането предоставя
на съда.
Ищецът от „А.П.Мьолер – Мерск
А/С”, действащо под търговското наименование „Мерск Лайн”, чрез адв. Янлъзов, оспорва
направеното възражение. Излага, че третото лице – помагач не е страна по
договора, поради което същото не може да направи възражение за
неподведомственост на спора. Излага още, че в отговора на исковата молба се
съдържа изрично волеизявление, че разглеждането на делото пред българските
съдилища е приемливо за ответника, поради което е налице преклузия по този
въпрос. Още повече, че в протокола за уреждане на рекламацията е постигнато
споразумение за приложимост на българското право. Постигнато е споразумение, че
същото ще бъде приложимо и по отношение на давностния срок. По същество моли
искането за прекратяване на производството и изпращането му за разглеждане пред
Върховния съд в Лондон, Великобритания да бъде отхвърлено като неоснователно.
По така направеното възражение
съдът намира следното:
Съгласно чл.15, ал.2 от ГПК въпросът
дали заведеното дело е подведомствено на съда може да бъде повдигнат от
страните или служебно от съда във всяко положение на делото. Проверката на
подведомствеността се осъществява в рамките на висящ исков процес и има за цел
да разреши спор относно съществуването или несъществуването на една абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждане на делото и постановяване на валидно и
допустимо решение по същество.
Съдът намира, че постигнатото
между страните споразумение за разглеждане на споровете във връзка с процесния
договор под юрисдикцията на Върховния съд в Лондон, Великобритания не
представлява клауза за неподведомственост, а за неподсъдност на спора, тъй като
препраща разглеждането на възникналите между страните спорове пред съд,
различен от този определен по общите правила на ГПК, поради което приложими са
разпоредбите на чл.118 и сл. от ГПК.
С оглед
на изложеното съдът намира, че определената от страните подсъдност има действие
само между страните по договора, не и спрямо третите лица /аргумент от чл.21,
ал.1 от ЗЗД/, поради което третото лице – помагач не може да прави възражение
за неподсъдност на спора поради наличие на клауза в договора сключен между
ищеца и ответника.
Действително
постигнатото между страните споразумение по чл.23 от договора за транспортни
услуги от 01.05.2010г. по естеството си представлява пророгация на
компетентност по смисъла на чл.24 от Регламент /ЕО/ №44/2001г., но съдът
намира, че същото може да бъде повдигнато единствено от ответника по иска, в
качеството му на страна по договора, в рамките на определения от ГПК
преклузивен срок по чл.119, ал.3 от ГПК, а именно в срока за отговор.
В
настоящото производство такова възражение не е направено от ответника по иска.
Напротив в отговора на исковата молба / л.120 от делото, абзац втори/ същият
изрично е заявил, че НЕ ВЪЗРАЗЯВА срещу избраната от ищеца подсъдност,
независимо от съществуващата договореност в Договор за транспортни услуги от 01.05.2010г.,
подписан между страните. Предвид изложеното за ответника е настъпила
предвидената в ГПК преклузия и повторно навеждане на такова възражение, както и
предоставянето на съда да направи преценка в посочения смисъл е недопустимо.
От
друга страна съдът намира, че посоченото изявление на ответника по естеството
си представлява „мълчалива юрисдикция” по смисъла на чл.24 от Регламент /ЕО/
№44/2001г., тъй като са налице предвидените в посочената разпоредба
предпоставки, а именно: наличие на избрана между страните юрисдикция, явяване
на ответника пред съда, пред който делото е висящо, но не за да оспори
компетентността на този съд /в процесния случай същата е изрично призната в
отговора, посоченото по-горе/ и липса на нарушение на предвидената в чл.22 от
Регламента изключителна компетентност.
С оглед
на изложеното настоящият състав на съда намира, че направеното от третото лице
– помагач възражение за неподведомственост на настоящия спор пред ВОС е
неоснователно и като такова същото следва да бъде оставено без уважение.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
направеното от третото лице – помагач ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп”, гр. София, възражение за неподведомственост на спора по т.д.№768/2014г.
по описа на ВОС, на основание чл.15, ал.2 от ГПК.
ОПРЕДЕЛEНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд гр.Варна, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: