Р Е Ш Е Н И Е  № 36

 

гр. Сливен, 28.01.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 1712 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от Д.С.Г. с ЕГН ********** ***, чрез процесуален представител, против НП № 19-0804-002383 от 07.10.2019 год., издадено от Началника на РУ към ОД на МВР – Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли издаденото НП да бъде потвърдено.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.09.2019 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 140838 против жалбоподателя за това, че на 08.09.2019 год. около 13,20 часа в гр. Кермен, по ул. „Трети март” в посока юг-север управлява лек автомобил марка „Пежо 405” с рег. № *****, собственост на Я.И.С., който е дерегистриран на 13.08.2019 във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 08.09.2019 год. (л. 10 от делото).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 19-0804-002383 от 07.10.2019 год., издадено от Началника на РУ към ОД на МВР – Сливен, с което било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В НП било отразено, че същото се издава във връзка с Постановление от РП-Сливен с вх. № 80400-9243/04.10.2019 год.; че АУАН бил предявен на нарушителя и е подписан от него без възражение. В НП било посочено, че в срока по чл. 44 от ЗАНН не било постъпило възражение; следователно лицето е осъществило от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В НП било отразено още, че деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, тъй като засяга обществени отношения в областта на ЗДвП, където нарушението на императивните изисквания винаги е с висока степен на обществена опасност; както и че е съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. НП било връчено лично на жалбоподателя на 18.11.2019 год. (л. 11 от делото).

От приложеното по делото копие от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 02.10.2019 год. на РП – Сливен се установява, че по преписка вх. № 2949/2019 год. по описа на РП – Сливен е постановен отказ да се образува досъдебно производство. В постановлението е посочено, че жалбоподателят не е осъществил състава на престъплението по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК от субективна страна. В постановлението е посочено, че видно от материалите по преписката, при извършването на проверката регистрационните табели са били поставени на превозното средство; лицето заявило, че не е знаело за прекратяване на регистрацията, а по преписката липсвали категорични данни това обстоятелство да му е било известно, поради което било прието, че той не е осъществил състава на посоченото престъпление от субективна страна (л. 12 от делото).

От приложената по делото Справка от информационната система на Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен – история на регистрацията се установява, че на 13.08.2019 год. е прекратена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регистрацията на автомобила, а на 10.09.2019 год. е служебно възстановена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП регистрацията на процесния автомобил (л. 31 от делото).

От приложената по делото Справка от Гаранционен фонд се установява, че на 08.09.2019 год. е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за процесния лек автомобил (л. 33 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на посочената дата в АУАН жалбоподателят е извършил описаното в акта и в НП нарушение на ЗДвП, а именно: при извършената проверка на жалбоподателя на 08.09.2019 год. от служителите на ОД на МВР - Сливен, същият е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като на 13.08.2019 год. служебно била прекратена регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като в настоящия случай съдът приема, че жалбоподателят е извършил нарушението при форма на вина – непредпазливост. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН законодателят е предвидил, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай такова изключение в ЗДвП не е предвидено.

Същевременно от така събраните по делото доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С извършеното нарушение неправомерното засягане на правнозащитените обществени отношения е краткотрайно, незначително и от него няма нанесени щети, като същото е извършено за първи път. С разпоредбата на ЗАНН е предоставена възможност на административнонаказващия орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на „маловажност” на нарушението. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, административнонаказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение, още повече, че същото е било отстранено веднага след като същото било констатирано и преди издаване на обжалваното НП.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0804-002383 от 07.10.2019 год., издадено от Началника на РУ към ОД на МВР – Сливен, с което на Д.С.Г. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: