Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260004
гр. Севлиево, 11.01.2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Ивелина
Цонева, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 378/2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
Делото е образувано по искова
молба от „ДЕАРИ ФУУД БЪЛГАРИЯ"АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Севлиево, ул. „Мармарча" № 1, представлявано от В. Ц. П.
срещу И.М.Я., с ЕГН **********,***. Ищеца твърди, че на 21.06.2019 г. между страните
бил сключен трудов договор № 149/21.06.2019 г., като ответникът е бил назначен
на длъжността „***". При сключването на трудовия договор на ответника била
връчена и длъжностна характеристика, в която били отразени задълженията на
работника. Последните включвали превоз на готова продукция, както и пренасяне,
приемане и предаване на съпътстващата товара документация и парични средства.
На 04.09.2019 година ответникът, заедно със сина му М. И. Я., който бил
назначен на същата длъжност в "ДЕАРИ ФУУД БЪЛГАРИЯ" АД били изпратени
да изпълнят курс към следните клиенти: "БРАДЪРС КОМЕРС" ООД в гр.
Пловдив и "ТИТИ ТРЕЙД" ЕООД, на които следвало да доставят продукция
по тяхна заявка и да получат дължимата парична сума за стоките и доставката им.
На тази дата обаче М. Я. не пътувал с баща си и доставката била извършена само
от И.Я.. На въпросната дата задължение на ответника било да достави заявената
от клиентите продукция и да получи сумата, дължима за превозваните стоки и
тяхната доставка. Общата сума, която получил, била в размер на 11 604,54 лева,
както следва: от "БРАДЪРС КОМЕРС" ООД - 3 602,94 лв. и от "ТИТИ
ТРЕЙД" ЕООД - 8001,60 лв.. След
извършения курс И.Я. не отчел никаква сума, не дал и никакви обяснения въпреки
че бил поканен да го направи, единствено заявил, че парите са били откраднати
от камиона. По - рано същата година - на 26.02.2019 г. се развил напълно
идентичен случай със сина на ответника - М. Я.. Тогава последният бил изпратен
да изпълни курс, като общата сума, която получил, била в размер на 3 156,55
лева, като от тях заредил гориво за 120 лева, остатъка следвало да отчете, но
той предал на отговорното лице единствено сумата от 3,30 лв.. М. Я. твърдял, че
парите са откраднати от камиона, като не дал обяснения за случилото се, а
единствено подписал приемно-предавателен протокол, с който се задължил да върне
парите, но това така и не било сторено. За тези деяния бил подаден и сигнал в
Районна прокуратура - Севлиево, заведен с вх. № 813/26.09.2019 г.. От
09.09.2019 г. М. Я. и И.Я. не се явявали на работа и не отговаряли на
обажданията нито на прекия си ръководител, нито на управителя на дружеството. Ищеца
счита, че дейността на ответника е отчетническа по смисъла на КТ, като
последният събира, съхранява, разходва и отчита парични средства. След
завръщането си от извършения на 04.09.2019 година курс, ответникът не отчел
парите в размер на 11 604,54 лева, които следвало да предаде, ведно със
съпътстващата товара документация и била констатирана липса по смисъла на чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ. Съгласно константната съдебна практика липсата представлявала
вреда с неустановен произход и отчетникът носел отговорност за нея, тъй като
причинната връзка между липсата и действията и бездействията на отчетника се
презюмирала от закона и не подлежала на
доказване от работодателя. С оглед гореизложеното ищеца иска осъждане ответника
И.М.Я., да му заплати на основание чл. 211 вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, сумата
в размер на 11 604,54 лв., представляваща обезщетение за липса на парични
средства. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на
препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор, с
който оспорва иска. Заемал длъжността „***" при ищеца по представения
трудов договор. Не било вярно, че тази длъжност е отчетническа. В трудовите му
задължения не влизало приемане на суми, съхраняване и отчитане на суми по
извършени търговски продажби между работодателя и негови партньори. Това, че в
длъжностната му характеристика, след „пренася, приема и предава съпътстващата
товара документация" било добавено „и парични средства" не можело да
превърне ответника в материално-отговорно лице по отношение на разплащанията
между фирмите. Това било добавено с оглед дадените му парични средства за
паркиране, гориво и други разходи свързани с действителната му функция - управление
на автомобила. Само по отношение на тях и на поверения му товар можело да се
приема, че е отговорно лице. Задълженията за пренасяне на парични средства,
които се явявали продажна цена по сключени договори за продажба на продукция на
работодателя му противоречали на изискванията на чл. 2, ал. 1 от Наредба 1-21/2004
г. на МВР за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари,
тъй като тази дейност се извършвала по реда на чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за
частната охранителна дейност от квалифицирани лица и при определени условия, а
не от ***и на товарни автомобили. Оспорва и претендирания размер на липсите.
Нямало представени писмени доказателства към исковата молба, а именно
счетоводни документи касаещи твърдяните продажби, както и такива свързани с
получаването на сумите в брой, които да отговарят на изискванията на Закона за
счетоводството. Не било налице липса при ищеца, по смисъла на Кодекса на труда.
Липсата била състояние не неотчетност с неустановен произход. Характерното в
случая било невъзможността да се установят причините за състоянието на
неотчетност, тоест причината за установената липса. Установи ли се причината за
това състояние, съставът на увреждането не можел да се квалифицира като липса.
Едва тогава законът въвеждал презумцпията за вина на отчетника и в негова
тежест било да докаже, че не е причинил вредата или ако я е причинил, то не я е
причинил виновно. В настоящия случай това не било така. В самата искова молба
било посочено, че ищеца заявил, че претендираната сума е била предмет на
престъплението кражба. От приложеното към нея постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 23.12.2019 г. на Районна прокуратура-гр.
Севлиево било видно, че в хода на предварителната проверка е установено, че
около 14 ч. на 04.09.2019 г. на ЕЕН 112 ищеца подал сигнал за извършена кражба
на парична сума от 11 800 лв. от кабината на управлявания от него товарен
автомобил, намиращ се в гр. Пловдив, бул. "Брезовско шосе" № 180.
Нещо повече, на същата дата било образувано ДП № 474/2019 г. по описа на Трето
РУ-МВР-Пловдив, за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. По този начин, след като
вредата е вследствие на престъпление от общ характер, то нейното възстановяване
се дължи не от МОЛ, а от деецът, извършил престъплението. Неговата отговорност
е ангажирана от чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и увреденият
работодател ще следва да предяви граждански иск в наказателното производство и
да реализира правото си на обезщетение и възстановяване на увреждането. В
противен случай би се удовлетворил два пъти - един път от работника по
претендирания от него ред по чл. 211 КТ и втория път - от прекия причинител по
чл. 45 ЗЗД, което би било недопустимо. В настоящия случай не били налице три от
четирите елементи от фактическия състав - причинна връзка, противоправност и
вина. Липсвало каквато и да била противоправност от страна на ищеца при
изпълнение на трудовите му задължения, закрепени в чл. 126 от КТ. Липсвала и
нужната форма на вината-пряк умисъл. Законът изисквал умишлено причиняване на
вредата от страна на работника, причиняване на вредата чрез престъпление или
поради липса. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца, чрез
своя процесуален представител поддържа иска, по съображенията в исковата молба.
В представено писмено становище излага
съображения за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът, лично
и чрез процесуалния си представител оспорва исковете по изложените в отговора
доводи.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от трудов договор №
149 от 21.06.2019 г., че ответника е работил в ищцовото дружество, на длъжност
„***”, като ищеца се е задължил да заплаща на ответника по 600,00 лева основно
месечно трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение 0,6%.
Установява се от длъжностна
характеристика на длъжността „***”, р. II от същата, че сред задълженията
на работника е да пренася, приема и предава съпътстващата товара документация и
парични средства.
От постановление от 24.12.2019 г.
на прокурор при РП - Севлиево е видно, че преписка вх. № 813/19 г. по описа на
РП - Севлиево е започнала по сигнал на изпълнителния директор на ищцовото
дружество за престъпления извършени от ответника на 04.09.2019 г. и от сина му
на 26.02.2019 г. по чл. 206, ал.1 НК, изразяващи се в присвояване на парични
суми, получени срещу доставка на стоки на ищеца, конкретно за ищеца в размер
11 800 лева, като по преписката е прието липса на осъществяване на
престъпление от общ характер и е отказано образуване на досъдебно производство.
От търговски документ за произход
е видно, че на 03.04.2019 г. „Деари Фууд България“ АД е предало на "БРАДЪРС
КОМЕРС" ООД, стоки на стойност 3602,94
лв..
От
писмо и приложена справка от 07.08.2020 г. от Трето РУ – Пловдив на ОДМВР –
Пловдив, се установява, че на 04.09.2019 г. по получен сигнал от ответника за
извършена кражба от товарен автомобил на ищеца, паркиран на паркинг в търговски
център “Тракия“ в гр. Пловдив, на ул. „Брезовско шосе“ № 180, е образувано
досъдебно производство № 474/2019 г. по описа на Трето РУ – Пловдив за престъпление
по чл. 194, ал. 1 НК, като по същото няма привлечени лица и с постановление на
прокурор от 11.03.2020 г. е спряно.
От
писмено обяснение на ответника от 26.10.2019 г., дадено по
преписка вх. № 813/19 г. по описа на РП - Севлиево се установява, че на 04.09.2019
г., ответника изпълнявал служебните си задължения към ищцовото дружество, като доставял
стоки на: "БРАДЪРС КОМЕРС" ООД в гр. Пловдив, от което дружество
получил сумата 3604,54 лв., за което
подписал разходен касов ордер и на "Тити Трейд" ЕООД в гр. Пазарджик, от което дружество получил сумата 8 000,00 лв., без да се подписва никъде. След
получаване на сумите ответника трябвало да натовари растителна мазнина за ищеца.
Ответника паркирал в складова база в гр. Пловдив и влезнал в склада, като след
като се върнал в автомобила видял, че парите ги нямало, като било проникнато
през ***ската врата, която не се заключвала.
От представени от ищеца два броя
фактури и препис - извлечения от дневник за продажби на „Деари Фууд България“
АД, е видно, че ищеца, като доставчик е издал:
фактура № 8849/20.08.2019 г., с получател "Тити Трейд" ЕООД,
за сумата 9640,80 лв., от която сумата 8001,60 лв, касае процесната доставка, а
остатъка по - рано доставена стока и фактура № 9062/03.09.2020 г., за сумата 3602,94 лв., като
фактурите са отразени в дневника за продажби на „Деари Фууд България“ АД.
На въпроси зададени
на ответника, по реда на чл.
176 ГПК, същият заявява, че получил и от двете дружества
пари. Парите от "Тити Трейд" ЕООД не били броени, а от другото
дружество касиерката ги преброила пред ответника. Касиерката му се обадила и
казала „На едното място са толкова, на другото са толкова“. Едните пари били в
черен найлонов плик и залепени с тиксо, а другите били в найлонова пазарска
торбичка. Ответника сложил парите горе над ***ската седалка на скришно място,
под тапицерията. Полицаите, които дошли на място взели камерите, шест камери
били заснели и казали, че са установени и колата и номера ѝ, казали, че
са наблюдавали ответника отдалеч с бинокъл. Полицаите казали, че знаят кои са,
от Враца, колата била с пернишка регистрация. Ответникът не заключвал камионът
тогава, защото не се заключвал. Ответникът не държал парите в себе си, защото
било опасно да ги държи в себе си, да не го намушка някой. Ответникът предполагал,
че парите били на място, което никой не знае, но не се заключвало.
От показанията на свидетелката Н.
М., се установява следното: свидетелката работи като служител при ищеца; на
04.09.2019 г. бил възложен курс на И.Я. до гр. Пловдив; курсът трябвало да бъде
извършен от И. и М., които били служители при ищеца тогава; като започнал
работният ден се оказало, че М. не отишъл на курс; с И. се чували няколко пъти,
всичко било наред, защото той питал за заем - М. искал да тегли заем; следобед ответника
се обадил и казал, че са изчезнали паричните средства, за доставките на стоките;
ответника звъннал да каже и същия ден дошъл; след като се прибрал И. от
възложения курс, трябвало да предаде на свидетелката документите, съпътстващи
товара, както и паричните средства, и тъй като не носел паричните средства,
казал, че са ги откраднали, свидетелката написала един приемо - предавателен
протокол, за да се отчете, но ответника отказал да го подпише; оставил камиона
и си заминал; тогава ответника бил *** на товарен автомобил; след курс, парите
идвали или по банка, или влизали в каса; по принцип не използвали редовно такъв
начин на разплащане - даване парите на ***а,
но такива били доставките в този случай, че трябвало ***ът да ги вземе; имало
клиенти, които плащали по банков път, имало и такива, които плащали на ***а; стоката
се придвижвала с търговски документи за произход на стоката и фактури;
конкретната сума била 8 006 лв. от единия клиент и от другия 3 600 лв. и
стотинки; свидетелката знаела какво трябва да ѝ платят, документите и
фактурите били с цената на стоката – това, което трябва да получи ищцовото
дружество; самият камион имал място или сейф са съхранение на ценности и пари, свидетелката
обаче не е *** и не може точно да каже.
При така установените
обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание
чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
В тежест на ищеца по иск по чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ, е да докаже трудово
правоотношение с ответника, качеството отчетник на последния, че трудовата му
функция е свързана със събирането, разходването, съхранението или отчитането на
пари или други ценности. Следва още ищеца да установи настъпване на липса,
размера й, момента на настъпване или откриване и, че имуществото в което е
настъпила липсата е предоставено на отчетника с оглед изпълнение на трудовите
му функции. При установяване на тези предпоставки виновното неизпълнение на
трудовите задължения от отчетника и причинната връзка между него и липсите се
презюмират и в тежест на ответника – отчетник е да докаже обратното, ако твърди
това. Липсата от своя страна представлява вреда с неустановен произход. В
тежест на отчетника е да докаже, че действия на трети лица са довели до
неблагоприятното засягане имуществото на работодателя му за да се освободи от
отговорност.
Установи се по делото от трудов
договор № 149 от 21.06.2019 г., че ответника е работил в ищцовото дружество, на
длъжност „***”. Установи се от длъжностната характеристика на длъжността „***”,
р. II от същата, че сред задълженията на ответника докато е заемал тази
длъжност в ищцовото дружество е да пренася, приема и предава съпътстващата
товара документация и парични средства,
поради което се налага извод, че ответника на процесната дата е
притежавал качеството отчетник и, че трудовата му функция е била свързана със
събирането, разходването, съхранението и отчитането на пари.
Установи се от писменото
обяснение на ответника от 26.10.2019 г., дадено по преписка вх. № 813/19 г. по
описа на РП – Севлиево, представляващо извънсъдебно признание на факт,
преценено съвкупно с отговорите на въпроси зададени на ответника, по реда на
чл. 176 ГПК, с търговският документ за произход за стоки на стойност 3602,94 лв., с фактури № 8849/20.08.2019 г. и
№ 9062/03.09.2020 г., с препис - извлеченията от дневника
за продажби на „Деари Фууд България“ АД и причинена вреда на ищеца, в
претендирания от същият размер - 11
604,54 лева.
Не се установи обаче по делото тази
вреда да е с неустановен произход, следователно не се установи вредата да
представлява липса. Установи се от писмо и приложена справка от 07.08.2020 г.
от Трето РУ – Пловдив на ОДМВР – Пловдив, че на 04.09.2019 г. по получен сигнал
от ответника за извършена кражба от товарен автомобил на ищеца, паркиран на
паркинг в търговски център “Тракия“ в гр. Пловдив, на ул. „Брезовско шосе“ №
180, е образувано досъдебно производство № 474/2019 г. по описа на Трето РУ –
Пловдив за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, като по същото няма привлечени
лица и с постановление на прокурор от 11.03.2020 г. е спряно.
В конкретния случай следва да се
съобразят тълкуванията в най – новата практика на ВКС, за случаѝ сходни с
процесния - Решение № 22 от 08.04.2020 г. по гр. д. № 1736 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Цитираното решение е постановено
при касационно обжалване на решение допуснато до касация по правния въпрос за
това достатъчно ли е наличието на образувано досъдебно производство за
престъпление „кражба” срещу неизвестен извършител, да обуслови освобождаване на
отчетниците от отговорност за липси. С решението на ВКС се приема, при
съобразяване на т. 14 от ППВС № 5/15.12.1995 година, че отчетникът не носи
отговорност на липсите, настъпването на които се дължи на обективни причини,
сред които и извършено от трето лице престъпление. Приема се, че това са щети,
които настъпват и при полагане на грижи на добър стопанин от страна на
материално - отговорните лица. От това следва, че за да настъпи освобождаването
на отчетника от отговорност в такива случаи той трябва да е положил грижата на
добрия стопанин за опазване на повереното му имущество на работодателя. Поради
това при неизпълнение на това задължение отчетникът не може да се освободи
изцяло от отговорността за липсата, а ще трябва да носи съответна отговорност
за същата, наред с третото лице. Не съществува изискване третото лице да е
осъдено с влязла в сила присъда, а е достатъчно по надлежния ред да е
констатирано извършването на престъпление. В тези случаи е възможно цялата
липса или само част от нея да се дължат на престъплението, а също така е
възможно действията на отчетника само да са способствали за извършването му.
Затова само образуването на досъдебно производство за извършено престъпление не
е достатъчно за да се освободи отчетника от отговорност за липсата, без да се
вземат предвид неговите действия и/или бездействия, като бъде установено
полагането или неполагането на дължимата се грижа за опазване на повереното
имущество на работодателя. При неполагането на тази грижа, което е в причинна
връзка с извършеното престъпление отчетникът не може да бъде освободен от
отговорност за настъпилата от престъплението липса, а ще носи отговорност за
нея наред с извършителя на престъплението. Тази отговорност на отчетника обаче
няма да е такава за липси, доколкото в случая липсата е с установена причина, а
такава за неизпълнение на задълженията му по КТ, поради което ще се реализира по установения в този
нормативен акт ред. По силата на чл. 203,
ал. 2 КТ отчетникът ще носи отговорност за
пълния размер на вредите когато е причинил същите умишлено или в резултат на
престъпление или не при или по повод изпълнението на трудовите му задължения.
Доказателствената тежест за това, че вредите подлежат на обезщетяване в пълен
размер се носи от работодателя. В случай, че не се твърдят обстоятелства
обосноваващи обезщетение за пълния размер на вредите или същите въпреки
твърденията не са доказани отговорността на отчетника е ограничена до размера
по чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ и трябва да бъде реализирана по установения за това ред.
Възприетото в цитираното по – горе решение на ВКС, напълно съответства и с
практиката на ВКС, изразена в решение № 47 от 07.03.2019 г. по гр. д. № 1464 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, съобразно което пълната
отговорност се ангажира на основание чл. 203, ал. 2 КТ, ако бъде установено, че
самият отчетник е съпричастен по някакъв начин към престъплението и Решение № 247 от 30.06.2015 г. по
гр. д. № 970 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, според
което обстоятелството, че
извършителят на
престъплението към момента е
неизвестен не означава и неизвестност на произхода на щетата, като в такъв случай ответникът е оборил законовата презумпция за неговата виновност като отчетник, защото
е доказал, че липсата е резултат от престъпление. Ищеца в писменото си становище неоснователно се позовава на Решение № 121 от
23.11.2018 г. по гр. д. № 5010 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение, доколкото същото от една страна е постановено преди цитираното по –
горе Решение № 22 от 08.04.2020 г. по гр. д. № 1736 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение, а от друга страна разглежда само част от
въпросите относими към установените по настоящото дело факти, за разлика от
решението по гр. д. № 1736 / 2019 г. на ВКС, поради което тълкуванията в посоченото
от ищеца решение са с ограничено значение по делото.
При преценка на показанията на
разпитаната по делото свидетелка Н. М., отговорите на въпросите зададени на ответника, по реда на чл. 176 ГПК и
писмените доказателства събрани по делото, следва да се приеме, че липсата на процесните
парични суми е в резултат на престъпление, извършено от трето лице, а не е с
неустановен произход. По делото в нито един доказателствен източник не са
налице каквито и да било данни, които да разколебават извода на органа,
ръководещ досъдебното производство по ДП № 474/2019 г. по описа на
Трето РУ – Пловдив, за извършена кражба на пари от управлявания от ответника
товарен автомобил, собствен на ищеца. Напротив този извод се подкрепя и от
данните по преписка вх. № 813/19 г. по описа на РП – Севлиево, от които е
видно, че ответника не е извършил престъпление от общ характер във връзка с
липсата на процесната парична сума. В конкретния случай ответника е оставил
автомобила без надзор, за да влезе в склада като парите са останали в кабината.
Не се установява от събраните доказателства по делото какво конкретно е
посоченото от свидетелка Н. М. място за съхранение на ценности и пари в
автомобила, като алтернатива на наличен сейф и дали това е посоченото като
използвано от ответника – над ***ската седалка на скришно място, под
тапицерията. Оставянето на автомобила, без надзор при знание, че същият не може да се заключи, с налична
парична сума в него, налага извод за неполагане на дължимата от ответника грижа
за опазване на повереното му имущество, което е допринесло за възникването на
липсата. С оглед на това ответника носи отговорност за вредата, наред с
извършителя на кражбата. Затова и отговорността на ответника не би могла да
отпадне напълно.
С оглед на изложеното ответника
носи отговорност за вредата в размер на сумата 11 604,54 лева, но за да се
реализира тази отговорност по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ същият трябва да е действал умишлено, а не само да не е
положил дължимата се грижа за опазването на повереното му имущество.
Доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство по силата на чл. 154, ал. 1 ГПК се носи от ищеца, поради което той трябва да понесе
неблагоприятните последици от неустановяването му. В случая по делото не са
събрани доказателства, че ответника е действал при условията на умисъл. Не са и
твърдени в исковата молба конкретни обстоятелства, които да могат да обосноват,
при доказването им извод за наличието на умисъл у ответника. Нещо повече от постановление
от 24.12.2019 г. на прокурор при РП – Севлиево, се установи, че по преписка вх. № 813/19 г. по описа на РП –
Севлиево, започнала по сигнал на ищцовото дружество за умишлено деяние, а
именно престъпление извършено от ответника на 04.09.2019 г. по чл. 206, ал. 1 НК - присвояване на парични суми, получени срещу доставка на стоки на ищеца, в
размер 11 800 лева, е прието липса на престъпление от общ характер, като е
отказано образуване на досъдебно производство. Предвид възприетото в постановлението от 24.12.2019 г. на прокурор
при РП – Севлиево и при липса на каквито и да било други данни сочещи обратен
извод, по делото се налага единствения възможен извод, че ищеца не е извършил
престъпление или каквото и да било друго умишлено противоправно деяние, поради
което при съобразяване възприетото по – горе в най – новата практика на ВКС
предявения иск трябва да се отхвърли, като неоснователен.
С оглед изхода на делото ищеца
трябва да заплати на ответника сумата 500,00 лева – разноски, за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „ДЕАРИ ФУУД БЪЛГАРИЯ"АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Севлиево, ул. „Мармарча" № 1, представлявано от В.
Ц. П. срещу И.М.Я., с ЕГН **********,*** иск, с правно основание чл. 207, ал.
1, т. 2 КТ, за сумата 11 604,54 лева, представляваща
обезщетение за щета от липса, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЕАРИ ФУУД
БЪЛГАРИЯ"АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Севлиево, ул. „Мармарча" № 1, представлявано от В. Ц. П. да заплати на И.М.Я.,
с ЕГН **********,*** сумата 500,00 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: