№ 361
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание
на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100505969 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5969/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С. К. СП. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20272891 от 10.12.2020 г постановено по гр.д.
№15038/2020 г на СРС , 169 състав , с което въззивникът е осъден на основание чл.240 ЗЗД
да заплати на С.И.Ч. ЕГН ********** от гр.Стара Загора сумата от 9000 лева дадена като
заем според подписан между страните разходен касов ордер и подлежаща на връщане
м.08.2019 г , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба / 20.03.2020
г/ до окончателното заплащане на сумата .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като същото не е
мотивирано и не са съобразени наличните писмени доказателства . Незаконосъобразно СРС
не е допуснал на другата страна двама свидетели , а такъв трябва да се допусне и на
въззивника пред въззивния съд . Процесният РКО е издаден , защото преди това ищецът е
предал на „М.“ ООД същата сума без никакви документи , а въззивникът е действал като
пълномощник на „М.“ ООД . Това дружество е погасило задълженията си към „Г.“ ЕООД и
ищецът цели неоснователно обогатяване . По делото не е доказан сключване и изпълнение
на договор за заем само с процесния РКО .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба Счита ,
че решението на СРС е мотивирано , при надлежна правна квалификация и правилно според
1
събраните доказателства . Не са допуснати процесуални нарушения и не следва да се
допуска разпит на свидетел.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 04.02.2021 г и
е обжалвано в срок на 18.02.2021 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната
недопустимост и неправилност на решението на СРС ; настоящият съд извършва служебна
проверка за нищожност и и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част ,
като такива в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът
/принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че представеният РКО материализира договор за заем и
доказва сключването му и предаването на заемната сума . Ответникът не доказва , че РКО е
издаден във връзка с други взаимоотношения между страните .
Решението на СРС е правилно ; при следните уточнения и изрични мотиви по доводите
във въззивната жалба .
Действително мотивите на първоинстанционния съд са лаконични , но като краен резултат
са законосъобразни . Представеният РКО материализира договор за заем и доказва
сключването му и предаването на процесната сума . Цитираната от въззивника практика на
ВКС касае случаи , в които са издадени разписки само за предаване/получаване на парични
суми , като в текста им не е посочено основанието за това и този факт е останал недоказан .
Процесният случай не е такъв , защото в РКО изрично е посочено , че сумата се
предоставя като заем и то на ответника , а не на друго лице / както твърди ответникът –
на дружеството „М.“ ООД / .
Неоснователно е искането на въззивника за допускане на разпит на свидетели пред
въззивния съд при условията на чл.266 ал.3 ГПК поради допуснати от СРС процесуални
нарушения . Това искане е преклудирано – не е заявено от въззивника пред СРС . Отделно
искането противоречи и на чл.164 ал.1 т.6 ГПК . Недопустимо е позоваване на отказ на
първоинстанционния съд да допусне разпит на свидетели на другата страна / на ищеца/ ,
още повече , че в отговора на исковата молба въззивникът изрично се е противопоставил на
разпит на свидетели на ищеца .
2
Пред СРС въззивникът-ответник не е ползвал адвокатска защита и е счел , че с
представените писмени доказателства доказва защитната си теза за симулация при
издаването на РКО . Това обаче не е така . Например , пълномощното на въззивника да
представлява „М.“ ООД изглежда да е само пред ИА „Автомобилна администрация“ ,
независимо от посочване в текста му и на термина „генерален пълномощник“. Въззивникът
признава , че е познавал от много години ищеца . Наличието на отношения между „М.“ ООД
, „Г.“ ЕООД и И.И. не изключва възможността между страните по делото да са възникнали и
други отношения , напр.по заем .
Въззивникът не разполага с обратно писмо , нито с начало на писмено доказателство за
доказване на симулация при издаване на процесния РКО /сключване на договор за заем/
. Обратното писмо /пълен обратен документ/ е разпоредителен документ, съставен нарочно
за разкриване на симулацията, който съдържа писмени изявления на страните по сделката
относно действителните им отношения чрез отразяване съдържанието на прикритата сделка.
Непълният обратен документ / начало на писмено доказателство/ е случаен документ, който
сам по себе си не разкрива симулативния характер на явната сделка, но съдържа изявления
на страната относно факти и обстоятелства, които правят наличието на симулация вероятно.
Обратното писмо доказва директно симулативността на атакуваната сделка, без да са
необходими други доказателства. Наличието на непълен обратен документ по делото е само
предпоставка за преодоляване на установената в чл.164 ал.1 т.6 ГПК недопустимост на
свидетелските показания. Според изричната разпоредба на чл.165 ал.2 ГПК, когато страната
се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, свидетелски
показания са допустими, ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата
страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно
твърдението за симулация. Под другата страна по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК се има
предвид лицето, което лично или чрез представител е участвало в сделката.
В случая е безспорно , че „М.“ ООД и „Г.“ ЕООД са подписали на 04.02.2019 г договор за
услуга , както и че по този договор има извършени плащания от „М.“ ООД. Водена е и
кореспонденция между дружествата и с трети лица . От това не следва вероятна
симулация на процесния РКО , за да са допустими свидетелски показания за
разкриване на симулацията . Отделно , както се посочи , свидетелски показания не са
искани от въззивника пред СРС , а същият се е противопоставил на допускане на такива
показания на ищеца . Последният не е подал въззивна жалба или отговор и не е поискал
разпит на свидетелите от въззивния съд , а и тези свидетели са искани пред СРС при
довеждане и без да се посочат имената им .
При наличните доказателства СРС законосъобразно е приел иска за доказан и основателен и
е отхвърлил възраженията на ответника . Решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Доколкото в текста на първоинстанционното решение е допусната несъществена очевидна
фактическа грешка /не е посочена изрично датата , от която се присъжда законна лихва за
3
забава/ , тази дата трябва да се посочи от настоящия съд съобразно практиката на ВКС в
решение №125 от 12.03.2021 г по гр.д.№612/20 г на ВКС , I ГО, решение № 321 от
26.09.2012 г. по гр.д. № 54/2012 г. на ВКС, І ГО и решение № 91 от 05.07.2019 г. по гр.д. №
2282/2018 г. на ВКС, І ГО .
С оглед изхода на делото въззивникът дължи на въззиваемата страна разноски пред СГС в
раздмер на 780 лева /адвокатско възнаграждение/ .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20272891 от 10.12.2020 г постановено по гр.д.№15038/2020 г
на СРС , 169 състав , като да се счита , че главницата се присъжда ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба / 20.03.2020 г/ до окончателното заплащане на
сумата .
ОСЪЖДА С. К. СП. ЕГН ********** от гр.София да заплати на С.И.Ч. ЕГН ********** от
гр.Стара Загора сумата от 780 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4