№ 2077
гр. Варна , 11.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ – ва от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Недялка Атанасова К. от гр. Варна, подадена чрез
пълномощник, срещу Определение № 264/02.03.2021 год., постановено по ч. гр. дело №
3037/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е допуснато обезпечение на бъдещи обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, които ще бъдат предявени от бъдещия ищец
АЛ. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул. „Тинтява“ № 5, ет. 3, ап. 9, срещу
бъдещия ответник Н. АН. КР., ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул. „Роза“ № 37, вх.
„А“, ет. 1, ап. 3, както следва: 1) иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД – за заплащане на
сумата от 2 880 лева, представляваща сбор от незаплатена наемна цена от по 480 лева
месечно за периода от 01.04.2018 г. до 30.09.2018 г., дължима съгласно чл. 3 от сключен
между страните Договор за наем от 02.10.2017 г. на недвижима вещ; 2) иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 779, 87 лева – обезщетение за забава за
заплащане на задължението за наемна цена по т. 1, начислено за периода от падежа на всяка
наемна вноска до 01.03.2021 г.; 3) иск с правно основание основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД – за
заплащане на сумата от 6 680, 82 лева, представляваща сбор от незаплатена наемна цена в
размер на средномесечния годишен наем от по 390 лева за периода от 02.10.2018 г. до
04.03.2020 г.; 4) иск с правно основание чл. 86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 1 155, 09
лева - обезщетение за забава за заплащане на задължението по т. 4, считано от датата на
забава на всяко месечно плащане до 01.03.2021 г., чрез налагане на обезпечителна мярка –
ВЪЗБРАНА върху собствен на ответницата недвижим имот, а именно: 1 / 2 идеална част от
Поземлен имот с идентификатор 39921.501.189 по КККР на град Кричим, Община Кричим,
Област Пловдив (погрешно в определението е изписана област Варна), с адрес на имота:
град Кричим, пк 4220, ул. „Свобода“ № 20, с площ на поземления имот 230 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, с номер по предходен план 718, кв. 90, парцел XVI-718, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори 39921.501.305, 39921.501.188, 39921.501.182, 39921.501.178,
39921.501.190, ведно с построената в имота Сграда, съставляваща обект с идентификатор
39921.501.189.1 по КК на г. Кричим, област Пловдив, брой надземни етажи: 1,
предназначение: друг вид сграда за обитаване, със застроена площ от 39 кв.м., съгласно
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 47, том I, рег.
№ 360, дело № 435/03.02.2021 г.
В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателката счита, че в подкрепа на молбата за обезпечение не са
1
налице убедителни писмени доказателства, съгласно чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК. Обезпечението
било допуснато въз основа на хипотетични тези, представени пред РС-Варна в писмена
форма от молителя А.Д., който бил страна в договор за наем с изтекъл отдавна срок. Твърди
се също, че претендираната сума по един от бъдещите искове, а именно – по иска по чл. 236,
ал. 2 ЗЗД – е произволно определена, като в подкрепа на така претендирания размер по този
иск няма никакви ангажирани доказателства. Наведени са и оплаквания, че обезпечителната
мярка е несъразмерна с бъдещите претенции – ценатана възбранения имот е в пъти по –
висока от цената на бъдещите искове.
Отправено е искане за отмяна на определението и за постановяване на друго, с което
молбата за допускане на обезпечение да се отхвърли.
В писмен отговор, насрещната страна АЛ. Н. Д., чрез процесуален представител,
оспорва жалбата, счита определението за правилно и настоява да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски за настоящото частно производство.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежщ на обжалване
акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството пред РС-Варна е образувано по молба на АЛ. Н. Д. от гр. Варна, с
която е поискано да се допусне обезпечение на бъдещи обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 236, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
които ще бъдат предявени от молителя против Н. АН. КР. от гр. Варна, за заплащане на
следните суми: 1) сумата от 2 880 лева, представляваща неплатена наемна цена за месеците
от 01.04.2018 год. до 30.09.2018 год., по 480 лева месечно, по сключен между страните
договор за наем на вещ от 02.102017 год.; 2) сумата от 779, 87 лева, представляваща общия
размер на обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяка дължима
месечна наемна цена за периода от датата на падежа на всяко задължение – 16-то число на
месеца за който се дължи наема – до датата на подаването на молбата за обезпечение –
01.03.2021 год.; 3) сумата от 6 680, 82 лева, представляваща обезщетение, в размер на
средния пазарен наем от по 390 лева месечно, за ползването от страна на ответницата на
отдадения под наем имот след прекратяването на договора за наем от 02.10.2017 год. и
въпреки противопоставянето на наемодателя, претендирано за периода от 02.10.2018 год. до
04.03.2020 год.; 4) сумата от 1 155, 09 лева, представляваща общия размер на обезщетенията
за забава в размер на законната лихва върху всяко просрочено плащане на средномесечната
наемна цена от 390 лева за периода от датата на забавата за плащане на всяко задължение –
16-то число на месеца за който се дължи наема – до датата на подаването на молбата за
обезпечение – 01.03.2021 год.
В молбата се твърди, че въз основа на договор за наем от 02.10.20217 год. ищецът е
предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване недвижима вещ – офис № 1,
находящ се в гр. Варна, ул. Синчец № 25, партерен етаж, при уговорена месечна наемна
цена, съответно: за периода 01.10.2017 год. – 31.03.2018 год. – в размер на 300 лева месечно,
а за периода 01.04.2018 год. – 30.09.2018 год. – в размер на 480 лева месечно. Договорът за
наем е сключен като срочен, за срок от една година, считано от 01.10.2017 год.; предвидено
е наемът да се заплаща между 5-то и 15-то число на месеца, за който се дължи. За периода
01.04.2018 год. – 30.09.2018 год. ответницата не е заплащала уговорения наем, поради което
и дължи на ищеца сумата от 2880 лева – шест месечни наемни вноски. С оглед забавата и за
́
плащане на всяка една уговорена месечна наемна вноска от 480 лева, същата дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка вноска, считано от забавата
до дата 01.03.2021 год. – подаването на молбата за допускане на обезпечение, като общия
размер на дължимата сума е 779, 87 лева.
Твърди се също, че след изтичането на срока на договора за наем на дата 01.10.2018
год., ответницата продължила да ползва имота въпреки противопоставянето на наемодателя,
2
ползването продължило до 04.03.2020 год., когато ответницата била принудително изведена
от имота. Поради това и съобразно чл. 236, ал. 2 ЗЗД ответницата дължи на ищеца и сумата
от 6680, 82 лева – сбор от дължими суми за наем в размер на по 390 лева, представляваща
средномесечния годишен наем, за периода 02.10.2018 год. – 04.030.2020 год., в който
ответницата е ползвала вещта въпреки противопоставянето на наемодателя. Твърди се, че с
оглед забавата за плащане на всяка наемна вноска от 390 лева (средномесечния годишен
наем) ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка
вноска, считано от забавата до дата 01.03.2021 год. – подаването на молбата за допускане на
обезпечение, като общия размер на сумата е 1155, 09 лева.
Молителят счита, че без допускане на исканото обезпечение и с оглеед опаснността
ответницата по бъдещите искове да се разпореди с имуществото си, изпълнението на
евентуално позитивно за него съдебно решение ще бъде невъзможно или значително
затруднено.
Към молбата са представени писмени доказателства в подкрепа на наведените
твърдения относно бъдещите искове – договор за наем от 02.10.2017 год.; доказателства за
изпращани от ищеца покани до ответницата; влязло в сила решение № 3881/20.09.2019 год.
по гр. дело № 15648/2018 год. на РС-Варна, с което е уважен предявен от Александър
Ненков Д. против Н. АН. КР. иск по 233, ал. 1, изр. първо ЗЗД и ответницата е осъдена да
опразни и предаде на А.Д. държането върху офис № 1, находящ се на първи етаж в жилищна
сграда в гр. Варна, ул. Синчец № 25; изпълнителен лист, издаден въз основа на горното
решение; протокол за принудително отменане и предаване на вещи по изп. дело 7191/2019
год. на СИС при РС-Варна.
При тези данни РС-Варна е приел, че бъдещити искове на ищеца против ответника са
допустими, подкрепени са с писмени доказателства, както и че за ищеца е налице
обезпечителна нужда от допускане на поисканото от него обезпечение на бъдещите му
обективно кумулативно съединени искове.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 389, ал. 2 от ГПК обезпечение се допуска по всички видове искове.
Обезпечителна нужда е налице, когато без допускане на обезпечението за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по едно бъдещо позитивно
за него решение – чл. 391, ал. 1 от ГПК. Освен това преценката за наличие на обезпечителна
нужда се извежда и от накърненото или заплашено материално право и поисканата
обезпечителна мярка. Наред с обезпечителната нужа, нормата на чл. 391, ал. 1 ГПК
кумулативно предвижда и искът, чието обезпечение се претендира, да е подкрепен с
убедителни писмени доказателства (чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК) или ако бъде представена
гаранция в определен от съда размер съгласно чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД – чл. 391, ал. 1, т. 2
ГПК.
В случая бъдещите искове са процесуално допустими. Подсъдни са на РС-Варна по
правилата на родовата подсъдност. Исковете са осъдителни – за заплащане на парични сума,
от което следва, че е налице и обезпечителна нужда, предвид и поисканата обезпечителна
мярка и вида и характера на исковете, които ще бъдат предявени.
Обезпечителната мярка е подходяща, с оглед накърненото субективно право, чиято
защита ще се търси с бъдещите искове.
Доводите в жалбата, че в подкрепа на молбата за обезпечение не са налице
убедителни писмени доказателства, съгласно чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, а обезпечението било
допуснато въз основа на хипотетични тези, представени пред РС-Варна в писмена форма от
молителя А.Д., който бил страна в договор за наем с изтекъл отдавна срок, също са
неоснователни. Писмените доказателства по смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК следва да са
3
такива, които да сочат на вероятната основателност на бъдещите искове, като не е
необходимо да доказват при условията на пълно доказване твърденията, с които ищецът
обосновава исковете си; подобно доказване следва да се проведе в исковия процес, в случай,
че такъв бъде образуван. Освен това твърденията, с които ищецът обосновава бъдещия си
иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане на
уговорения наем по време на съществуване на договора за наем от 02.10.2017 год. са
твърдения за отрицателни факти, като тяхното опровергаване се извършва чрез доказване на
осъществяването на положителния факт/факти а именно – извършено плащане/плащания,
което доказване по правило е в тежест на страната, която твърди, че положителният факт се
е осъществил. В случая с частната жалба не са ангажирани никакви доказателства в тази
насока, нито са ангажирани доказателства за прекратяване на договора преди изтичането на
срока, за който е бил сключен.
Доводите на жалбоподателката, че е налице свръхобезпечение също са неоснователни.
В случая предвид вида и характера на бъдещите искове, ответницата разполага с правната
възможност, предвидена в чл. 389, ал. 2 ГПК – да замени без съгласието на другата страна
(молителя, в чиято полза е допуснато обезпечението), допуснатото от съда обезпечение по
начина, указан в цитираната норма.
В обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него –
неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.
Искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за настоящото
частно производство е неоснователно. Настоящото определение не е от категорията на
актовете по чл. 81 ГПК. Отговорността за разноските, сторени за настоящото частно
производство следва да се определи в зависимост от изхода по материалния спор.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Недялка Атанасова К. от гр. Варна
срещу Определение № 264/02.03.2021 год., постановено по ч. гр. дело № 3037/2021 год. по
описа на РС-Варна;
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по частната жалба АЛ. Н. Д. от гр. Варна за
присъждане на разноски за настоящото частно производство.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5