Р Е Ш
Е Н И Е № 15
В името на народа
гр. Шумен, 16.01.2015г.
Шуменски окръжен съд, гражданско
отделение, в открито заседание,
на шестнадесети
декември две
хиляди и четиринадесета
година, в състав:
Председател:
Лидия
Томова
членове: 1. Теодора Димитрова
2. Димитър Димитров
при
секретаря П. П., като разгледа докладваното от мл. съдия Д. Димитров ВГД № 476/2014г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано
по три въззивни жалби, постъпили в деловодството с писмо вх. 4725/03.09.2014г. по описа на ШОС, срещу решение № 337/13.05.2014г. постановено по ГД № 4475/2012г. по
описа на ШРС, с което, по предявен иск с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД, ответникът в
първоинстанционното производство - Я.Й.Б., ЧСИ рег. № 775,
район на действие ОС гр. Ш.,
с ЕГН ********** и съдебен адрес ***, офис .., е осъден да плати на ищцата - Р.С.П., с
ЕГН ********** ***, сумата 2 340,31 лв. - обезщетение за имуществени вреди, поради незаконосъобразно
изпълнение на професионални задължения по събиране на неизплатен остатък от
адвокатско възнаграждение по изп. дело № 275/2012г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
иска – 27.12.2012г. до окончателното плащане, като за
разликата от 2 340.31лв.,
до пълния предявен размер 7 703.56лв.,
искът е отхвърлен като неоснователен. Страните са осъдени да
платят взаимно разноски, съразмерно с уважената, съответно отхвърлената част на
иска.
Относно
установеното в мотивите на решението, на основание чл. 223, ал.
2 ГПК, първоинстанционният съд е постановил задължителност в отношенията с ЧСИ Я.Б.
за: С.Д.Я. - ЧСИ с рег № 719 и район на действие ОС гр. В.; Л.Х.М. - с ЕГН ********** ***;
Х.К.К. - с ЕГН ********** ***; ЗАД “Армеец”, с ЕИК ..., седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „...” № .. и
ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” с ЕИК ... седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „...” № ...
Въззивните
жалби са срещу различни части на решението, като:
1/с
въззивна жалба вх.
№ 8201/05.06.2014г. по описа
на ШРС, от Р.С.П., решението се обжалва в частта, в която съдът е отхвърлил
исковата претенция за разликата от 2 340.31лв. до
пълния предявен размер 7 703.56лв.,
както и в частта в която, като ищца, е осъдена да плати разноски, съразмерно с
отхвърлената част на иска, в размер на 422.94 лв. Твърди се
неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение в тази част.
2/с
въззивна жалба вх.
№ 8351/09.06.2014г. по описа на ШРС, от ЗАД “Армеец” –
котституиран, като трето лице – помагач на страната на ответника, решението се
обжалва в частта, в която съдът е уважил претенцията на ищцата до размера на
сумата от 2 340,31 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на иска – 27.12.2012г. до
окончателното плащане. Изложени са мотиви за наличието на
основание за обезсилване на решението, поради произнасяне по не предявен иск, и
алтернативно за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение в тази част, поради съществено нарушение на процесуалните правила и
материалния закон.
3/с
въззивна жалба вх.
№ 8136/03.09.2014г. по описа на ШРС, от Я.Б., подадена
чрез процесуален представител „Адвокатско дружество Р. и С.” от ШАК, решението
се обжалва в частта, в която съдът е уважил претенцията на ищцата до размера на
сумата от 2 340,31 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на иска – 27.12.2012г. до
окончателното плащане, както и в частта в която, като ответник, е осъден да
плати разноски, съразмерно с уважената част на иска, в размер на 439.90 лв. Изложени са мотиви, както за недопустимост, така и за неправилност
на първоинстанционното решение.
В
сроковете по чл.
263, ал. 1 ГПК са постъпили, както следва:
-на въззивната жалба от Р.П. - писмени отговори от Я.Б. ЗАД
“Булстрад Виена Иншурънс Груп” и
ЗАД “Армеец”.
-на въззивната жалба от ЗАД “Армеец” - писмени отговори от Я.Б., Р.С.П. и ЗАД “Булстрад Виена
Иншурънс Груп.”
-на въззивната жалба от Я.Б. - писмени отговори от ЗАД
“Булстрад Виена Иншурънс Груп” и Р.С.П..
Настоящият съдебен състав на
ШОС намира въззивните жалби за
редовни и допустими: подадени от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването – надлежно
конституирани страни по ГД № 550/2012г., по описа на ШРС, против
подлежащ на обжалване акт, чрез съда, който го е постановил, в определените от закона двуседмични срокове от върчването - отговарят на изискванията на чл. 259, 260, 261 и 262 ГПК.
От
извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК съдът
констатира, че съдебното решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването -
допустимо, като в хода на процеса и при постановяването на съдебният акт не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, поради което жалбата следва да се
разгледа по същество.
След като се запозна с
материалите по делото, доводите на страните и мотивите на първоинстанционния
съд, преценени поотделно и в съвкупност, настоящият състав на ШОС намира жалбите за неоснователни, а решението на
първоинстанционният съд за правилно и законосъобразно, поради следното:
Фактическата
обстановка по делото е изяснена обективно. Съдът е обсъдил
приложените доказателства, въз основа на които е изградил обосновани фактически
констатации. Правните изводи относно основателността
на исковата молба също са правилни и са основани на установените по делото
факти.
Настоящият
въззивен състав споделя изводите съдържащи се в мотивите на обжалваното
решение, поради което не намира
за нужно да ги приповтаря и
на основание чл.
272 ГПК препраща към тях.
По наведените във въззивните жалби и отговорите на същите съображения и за пълнота на съдебното
решение, следва да се подчертае следното:
1.По въззивната жалба от Я.Б., с
вх. № 8136/03.09.2014г.,
по описа на ШРС:
Относно твърдението,
че правото на ищцата – длъжник в производството по принудителното изпълнениие,
да обжалва конкретните действията на ЧСИ, след като не е упражнено по
предвидените в ГПК ред и срок, е преклудирана, поради което счита, че
първоинстанционният съд е приел и разгледал недопустима исковата молба, настоящият
състав на ШОС счита следното:
Вярно е, че неупражненото
право на жалба, в рамките на процедурата по изпълнението, валидира
изпълнителното действие, но също така е вярно, че неупранено право на жалба не е
процесуална прадпоставка за недопустимост, погасяваща правото на иск, като
предявено, във формата на искова молба, пред съд искане да се разреши
гражданско правен спор, със сила на пресъдено нещо, поради което на общо
основание, евентуално призтеклата, от незаконността на действието, вреда за
адресата на упражнената власт, подлежи на обезвреда при условията на чл. 441 ГПК. В процесния случай конкретен срок за упражняване на това право в закона не
е посочен, поради което не следва да се счита, че същото е прекудирано.
Относно възражението
за необоснованост и неправилност на съдебното решение, в частта в която съдът е уважил претенцията на
ищцата до размера на сумата от 2 340,31 лв, с твърдението, че първоинстанционният съд не е направил никакъв извод от обстоятелството, че по делото е доказано адвокатският
хонорар да е бил платен в хода на изпълнението, както и че неуместно се е
позовал на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г.,
постановено по тълк. д. № 6/2012г., на ОСГТК на ВКС.
Тълкувателните решения на върховната съдебна инстанция са задължилени не
само за органите на съдебната и изпълнителната власт, но и за всички правни
субекти, в това число и за съдебните изпълнители. В този смисъл постановеното в
посоченото тълкувателно решение, че съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, следва да се разбира, че когато липсват доказателства за плащане на
такова възнаграждение, то претендираното не следва да бъде присъдено и
съответно събрано. В процесният случай, Я.Б.
е събрал част от разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 2 340.31 лв., след като изрично е бил уведомен от длъжника, че към него момент, по изпълнителното
дело не е имало представено доказателство за плащането им и предходния ЧСИ
неправомерно е присъдил същите. Именно това действие по
събиране на неизплатен остатък от адвокатско възнаграждение първоинстанционният съд е
приел за противоправно - незаконосъобразно изпълнение на професионални
задължения.
В посочения смисъл съображенията за неоснователност на
въззивната жалба в тази част съдържащи се в отговора на Р.С.П. съдът счита за
обосновани.
2.По въззивна жалба от ЗАД “Армеец”, с вх. № 8351/09.06.2014г., по описа на ШРС
Това трето лице – помагач на
страната на ответника, обжалва решението на първоинстанционния съд, в частта, в която съдът е уважил
претенцията на ищцата в първоинстанционното производство до сумата 2 340,31 лв., като иска в тази
част същото да баде обезсилено. Твърди се, че съдът се е произнесъл по
непрядявен иск, защото неправилно е квалифицирал исковата претенция, като
предявена за непозволено увреждане - по чл. 45 ЗЗД, като се счита, че искът
следва да бъде квалифицирана по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за неоснователно
обогатяване. Аргументи за това са изведени от обстоятелствената част от
исковата молба, като се цитира конкретен абзац, в който ищцата счита, че сумата
в размер на 2 340.31, представлява надвзет, неплатен адвокатски хонорар,
неподлежащ на репариране, като се е обогатил неоснователно.
Съдът счита тези аргументи за необосновани.
ИМ
трябва да се тълкува така, както се тълкува един договор, а искането, до съда, подлежи на разумно тълкуване, с оглед
изложените фактически твърдения, въз основа на които се извежда интереса от
определена защита. Не може да се изисква
от търсещия защита да формулира юридически издържани изявления, тъй като това
би ограничило конституционното му право на съдебна защита.
Съдът намира, че в процесния случай ищецът е
индивидуализирал спорното право чрез неговото основание – с посочване на фактите, от
които то произтича. В искането има
логическо съответствие между основание и петитум, като петитумът
логически следва от изложените фактически твърдения, поради което намира исковата молба за редовна.
Въпросът за правната квалификация е изцяло в правомощията на решаващия съд и се определя въз
основа на фактическите твърдения и естеството
на искането. Настоящият състав на въззивният съд не намира основание
да приеме, че първоинстанционният съд е квалифицирал неправилно искането.
В посочения смисъл, съображенията за неоснователност на въззивната
жалба в тази част, съдържащи се в отговорите на Р.П. и Я.Б., съдът счита за
обосновани.
3.По въззивна жалба от Р. П., с вх. № 8201/05.06.2014г., по описа на ШРС
С тази въззивна жалба, решението се
обжалва в частта, в която съдът е отхвърлил исковата претенция за разликата от
2 340.31лв. до пълния предявен размер 7 703.56лв.. Твърди
се неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение в тази част. Тази разлика, възлизаща на 5 363.25лв., съставлява фармирана
от ищцата, като причинена предендирана сумарна
вреда, от няколка нарушения на
ответника, на следните разпорадби:
-чл. 22, т. 2 от ТТ и
разноските към ЗЧСИ - събрал неправомерно за това извършено
изпълнително действие в повече, сума в размер на 1 378,19 лева;
-чл. 19, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 426, ал. 1, вр. чл. 522 ГПК - събрал в повече сума в размер на 3 243,56 лева, представляваща СМР;
-чл. 1 и чл. 10 ТТ и разноските по ЗЧСИ - събрал в повече сума в размер на 205лв.;
-събрал без правно основание сума в размер на 330 лева, като такса
прекратяване;
-чл. 31 от
ТТ и разноските по ЗЧСИ – събрал,
без да е извършено нито едно предвидено и удостоверено с документ по делото
действие, сума в размер на 206,50 лева.
Във въззивната жалба не са изложени твърдения за неправилност на
първоинстанционното решение, относно приетата за неоснователна искова претенция
за причинена вреда в размер на 1 378.19лв., като породена от противоправно
поведение на ответника ЧСИ Я.Б. в нарушение на чл. 22, т. 2 от
Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, предвид което
относно тази част въззивния съд не дължи произнасяне.
Остатъка в размер на 3 985.06 лева., за който първоинстанционният съд е
приел, че искът е неоснователен и като такъв го е отхвърлил, въззивницата обжалва
на две основания, както следва:
а/относно сумата 3 243,56
лева.
Твърди се, че при прехвърляне на изпълнително дело от един ЧСИ на друг ЧСИ,
обвързващата отговорност, съгласно ЗЧСИ и нормите на ГПК, важат и за новия ЧСИ
и се извежда извод за незаконосъобразност в мотивите на първоинстанционното решение,
в частта с която той е приел, при наличие на незаконосъобразно принудително
изпълнение от предходен ЧСИ, че това не може да не се вмени във вина на последващият
ЧСИ завършващ окончателно изпълнението по делото.
Това твърдение е неправилно. С
разпорадбата на чл. 441 ГПК законодателят е уредил отговорността на ЧСИ за
вреди, от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, по правилата
на отговорността за деликта по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Отговорността по чл. 441 ГПК е една от възможните проявни форми на отговорността на ЧСИ ограничена само
до случаите когато самото изпълнение е опорочено от гледна точка на регламента
в ГПК. За останалите случаи, които могат да се квалифицират, като нарушение (неизпълнение)
на материалния закон, отговорността на ЧСИ е по чл. 74 ЗЧСИ.
Законосъобразно първоинстанционният съд е откроил елементите на
фактическия състав на деликтната отговорност по специалния реда
на чл. 441
ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като е подчертал, че той включва: противоправно
поведение, изразяващо се в процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение, проведено от ЧСИ, причинна връзка между същото и вредите и вина на
ЧСИ. Разпределил е в тежест на
ищцата да докаже тези елементи, като представи или поиска събиране на
доказателства. Неангажирането на такива, за който и да е от елементите на фактическия
състав води до отхвърляне на иска поради недоказаност. В процесният случай от доказателствата
по делото се установява, че евентуалното процесуално
незаконосъобразното принудително изпълнително действие е извършено от предходния ЧСИ, като не са налични
доказателства, от които да се направи извод, че ЧСИ Я.Б. е бил в състояние да
предвиди евентуалните отрицателни последици от чуждото поведение, за да му бъде
същото вменено във вина. Това би било възможно, ако по делото са представени
доказателства, че същият е знаел или предполагал или е бил длъжен да знае или
предположи, че предходния ЧСИ е извършил противоправно действие, но не е
съобразил своето процесуално поведение със законовоизискуемото.
Относно останалите три сума, в общ размер 741.50 лв. : 205 лева; 330 лева и 206,50
лева, събрани от ЧСИ Я.Б., за които във въззвивната жалба за
изложени едни и същи мотиви за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение - че са от извършени действия по начисляване и събиране на суми след
прекратяване на изпълнителното дело, първоинстанционният съд е приел, че са
действия на ответника, които не представляват противоправни и виновни такива. В случая са налице актове, които са част от
регламентирана дейност по изпълнението и не следва да се счита, че същите са противоправни и като такива да бъдат
основание за заплащане на обезщетение.
В този смисъл настоящият състав намира изводите на първионстанционният съд
за правилни.
По изложените съображения въззивните жалби се
явяват неоснователни, а обжалваното решение - правилно.
При този изход на делото съдът счита, че разноските
пред настоящата инстанция следва да останат в тежест на страните, както са напревени
Водим
от горното и на основание чл. 272 ГПК, Шуменският окръжен съд.
Р Е Ш И:
Потвърждава
изцяло решение №
337/13.05.2014г.
постановено по ГД № 4475/2012г. по
описа на ШРС, като законосъобразно.
Решението е постановено при участието на третите лица
- помагачи: С.Д.Я. - ЧСИ с рег № 719 и район на действие ОС гр. В.; Л.Х.М. - с ЕГН ********** ***;
Х.К.К. - с ЕГН ********** ***; ЗАД “Армеец”, с ЕИК ..., седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „...” № .. и ЗАД
“Булстрад Виена Иншурънс Груп” с ЕИК ... седалище и адрес на управление гр.
С., ул. „...” № ...
Решението
подлежи на обжалване,
в едномесечен срок от съобщаване на страните, при условията на чл. 280 ГПК, пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.