№ 14229
гр. София, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110114155 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД от М. Г. И.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,против С О,с адрес гр.С,представлявана от кмета В Т,с искане за
осъждане на ответника да заплати сумите от 1000 лева,предявена като
частичен иск от 50000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и сумата
от 1350 лева – обезщетение за имуществени вреди,ведно със законната
лихва,считано от 13.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се сочи,че на 13.08.2022 г. ищцата заедно със своята
внучка отивали към Ю П като се движели по ул.“*****“ и трябвало да
пресекат ул.“*****“. В исковата молба се твърди,че по това време ръмял
дъжд. Исковата претенция се основава на твърдения,че боята на пешеходната
пътека била изтъркана и липсваща,пътният участък станал хлъзгав и ищцата
И. се подхлъзнала и паднала. Сочи се,че ищцата изпитала остра и внезапна
болка в областта на дясното ходило като глезенът бил изскочил от ставата и за
ищцата било невъзможно стъпване на този крак. Ищцата се уплашила,защото
поради интензивността на движението покрай тях минавали коли и извикала
на внучката си да не стои на пътното платно. В исковата молба са изложени
твърдения,че на ищцата помогнали непознати хора,както и младеж,работещ
наблизо като я настанили на стол в близко заведение,след което ищцата
уведомила за станалото съпруга си и сина си. Ищцата поддържа,че в същия
ден е откарана и приета в УМБАЛСМ „П“,където се оказало,че има
множество счупвания на подбедрицата,била извършена фиксация на
крайника,както и били изписани болкоуспокояващи. В исковата молба се
поддържа,че ищцата била изписана на 19.08.2022 г.,а домашното лечение
продължило. Сочи се,че ищцата е заплатила имплант на стойност 1350 лева.
Ищцата И. поддържа,че е претърпяла болки и страдания,но и психологически
1
стрес,защото не можела сама да извършва ежедневните си задължения,а и
трябвало да откаже възможността да работи. Ищцата счита,че ответната
община отговаря за обезвреда поради допуснато неподдържане на
съоръженията от техническата инфраструктура,като участъкът бил хлъзгав и
без да е поддържана маркировката на необходимото ниво. Твърди се,че нито са
положени усилия да се постави подходящ материал на пешеходната
пътека,който да създава съпротивление при придвижването по нея,нито е
указано по някакъв начин,че пешеходната пътека става хлъзгава при валежи.
Ищцата моли съда да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника С
О със становище за неоснователност на исковете – твърди се,че липсват
предпоставки за ангажиране отговорността на общината,твърди се,че не е
доказано дали падането не е настъпило поради прилошаване,невнимание или
по друга причина,поради което е формулирано възражение за съпричиняване.
Ответната община изтъква,че е реализиран ремонт на 380 кв.м. дупки по
уличната мрежа. Моли съда да постанови решение,с което да отхвърли
предявените искове.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Представени са епикризи,издадени от УМБАЛСМ „П“ЕАД на М. Г. И.
по клинична пътека оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и
долния крайник,съответно за периода от 13.08.2022 г. до 19.08.2022 г. и от
17.10.2022 г. до 20.10.2022 г.
Приета е фактура № 70000044235/16.08.2022 г. с получател М. Г. И. за
1/3 плака за фибула с комплект винтове,както и фискален бон на стойност
1350 лева от 16.08.2022 г.
Представена е епикриза от ***** за пациент М. Г. И. за периода
14.03.2023 г. до 21.03.2023 г. за лечение,включващо други видове
рехабилитационни процедури,последици от счупвания на долен крайник.
По делото е приета епикриза от 12.08.2023 г. относно проведено
болнично лечение на М. Г. И. с диагноза последици от други счупвания на
долен крайник.
От извършен оглед на постъпило по делото доказателство запис до
тел.112 се установява,че е съобщено за счупване на крака,настъпило на
кръстовището на ул.“*****“ и ул.“П.Ю.Т.“ като е изваден глезена на
пострадалата М. И.,която изпитва силни болки
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетелката Р се установява,че познава ищцата от повече от тридесет
години,защото е съученичка с нейната дъщеря и семействата са
приятелски,според свидетелката Р М. И. е претърпяла инцидент на 13.08.2022
г. на пешеходна пътека на ул.“*****“ в посока Южен парк,по това време
ръмял дъжд и М. И. се подхлъзнала – глезенът отишъл в едната посока,а
ходилото в друга посока,при което изпитвала много силна болка и
пребледняла. Според свидетелката Р М. И. носила спортни обувки,след
инцидента телефонирала на тел.112,а след това внучка й,която я придружавала
2
извикала своя дядо – съпругът на М.,заедно с когото отишли до „П“. Според
свидетелката Р не е имало предупредителни табели,че е хлъзгаво. От
показанията на свидетелката Р се установява,че в „П“ М. И. претърпяла
операция,а след изписването й от болница продължила възстановяването
вкъщи като първоначално ползвала инвалидна количка,а впоследствие
патерица и бастун – може би около месец ползвала инвалидна количка,два
месеца – патерици,а след това бастун. Разпитана в съдебно
заседание,свидетелката Р е казала,че М. И. и понастоящем накуцва и купува
специални ортопедични обувки с по-издигната подметка. От показанията на
свидетелката Р се установява,че липсвала част от маркировката за пешеходна
пътека,а настилката била хлъзгава. Според свидетелката Р след инцидента М.
И. е посещавала психиатър. От показанията на свидетеля И,съпруг на
ищцата,се установява,че съпругата му си счупила крака на 13.08.2022 г.,когато
отивала заедно със своята внучка,както и със семейна приятелка да купи
трико и балетни туфли за внучката,но пет – шест минути след излизането им
внучката се обадила и казала,че нейната баба си е извадила крака на
светофара на входа за Ю П,при което свидетелят веднага отишъл до
мястото,където съпругата му чакала линейка. Според показанията на
свидетеля И при отиване в „П“ им обяснили,че се налага операция и
свидетелят потърсил сина им,който имал познат лекар в „П“,за да се
консултират. Свидетелят И е депозирал показания,че са им обяснили,че
някаква кост покрай глезена е счупена,а предвид възрастта на М. се налага
поставяне на импланти. Според показанията на свидетеля И след изписване от
болница М. първоначално ползвала инвалидна количка,след което започнала
раздвижвания,за което викали масажист вкъщи,на когото синът им заплащал.
Свидетелят И е депозирал показания,че М. след изписването от болница е
предприемала и рехабилитационни процедури в 19-та поликлиника,ходила е
на рехабилитация в Н и в Б,както и в „*****“,за подобряване на състоянието е
носила и медицински ботуш. От показанията на свидетеля И се установява,че
М. има страхова невроза при слизане от тротоара на улицата. Свидетелят И е
депозирал показания,че на тази пешеходна пътека боята е почти излющена.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-медицинска
експертиза се установява,че на М. Г. И. е поставена диагноза счупване на
костите на дясна подбедрица в глезена – двуглезенно счупване- малък и голям
пищял,което увреждане може да се получи при подхлъзване и стъпване на
криво при опорен десен долен крайник,М. И. е претърпяла оперативно
лечение – на 15.08.2022 г. с метална остеосинтеза с плака,винтове и
киршнерова игла,а на 18.10.2022 г. винтът е отстранен,на 12.08.2023 г. са
свалени металите,като М. И. през възстановителния период е провеждала
рехабилитация и лечебна физкултура,оплаква се от болка при натоварвания на
десен крак и продължително стоене права,както и получава болка и скованост
на глезена при промяна на времето,по външната повърхност на десния глезен
има белег 10 см. със сивкавобелезникав цвят,а по вътрешната повърхност –
белег същата характеристика 6,5 см.,които белези имат постоянен характер,но
с времето ще избледнеят,обиколката на левия глезен е 25 см.,докато на десния
глезен – 27 см. Според заключението медицинските интервенции и
рехабилитацията са подпомагали лечението,понастоящем пострадалата е
хирургично здрава.
3
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД е
обусловено от доказване,че са настъпили вреди за ищцовата страна,вредите са
пряка и непосредствена последица от действия или бездействия при или по
повод на работа,възложена от ответника,да бъде установен размерът на
имуществените вреди. С този иск се ангажира обективната отговорност на
възложителя за настъпили вреди при или по повод на възложената от него
работа. Софийският районен съд,отчитайки изложените в исковата молба
твърдения,както и при съобразяване представените по делото
доказателства,приема,че е неоснователен доводът на ответната страна,че в
конкретния случай огговорността следва да бъде реализирана по реда на чл.50
от ЗЗД,респективно неоснователно е твърдението за недоказаност на
иска,предявен по реда на чл.49 от ЗЗД. И отговорността по чл.49 от ЗЗД,и
отговорността по чл.50 от ЗЗД,представляват хипотези на предвидена по закон
обективна отговорност – отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност на
възложителя на работата,докато отговорността по чл.50 от ЗЗД е отговорност
на собственика на вещта,когато са произтекли вреди вследствие свойства на
вещта. Софийският районен съд намира,че в конкретния случай в
съответствие с изискванията на закона ищцата И. е предявила иск по чл.49 от
ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД,тъй като търсената от ищцата защита е основана на
твърдения за допуснато от ответника неизпълнение на задължения за
поддържане на пешеходна пътека. Разпоредбата на чл.31 от Закона за
пътищата предвижда,че изграждането,поддържането и ремонтирането на
пътищата са възложени на общините. Съгласно чл.11 от Закона за общинската
собственост общината се грижи за имотите общинска собственост в интерес
на населението и с грижата на добър стопанин. Когато е допуснато
бездействие от страна на лицата,на които е вменено поддържане на улиците и
съоръженията,общината отговаря за настъпили вреди в качеството си на
възложител. За да счете,че ответната община е пасивно легитимирана да
отговаря за причинените на ищцата И. вреди,съдът взе предвид,че съгласно
разпоредбата на чл.167,ал.2,т.1 от Закона за движение по пътищата служби за
контрол,определени от кметовете контролират изправността и състоянието на
пътната настилка,пътните съоръжения и пътната маркировка. Съдът счита,че
от събраните по делото гласни доказателства – от разпитаните свидетели Р и
И,които отразяват непосредствените им впечатления,се установява,че
маркировката,обозначаваща пешеходната пътека е била излющена,почти
липсвала,а и свидетелката Р,която е очевидец на инцидента и показанията й не
се явяват заинтересовани по смисъла на чл.172 от ГПК сочи,че настилката се
явявала хлъзгава. При това положение съдът приема,че ответната страна е
допуснала бездействие като не е осигурено поставяне на
маркировка,означаваща пешеходната пътека,която да гарантира безопасното
преминаване от страна на пешеходците на уличното платно,в която насока
съдът намира,че следва да бъде отчетено,че гарантирането безопасността на
пешеходците на обозначеното за пресичане пътното платно място,каквото е
пешеходната пътека,следва да бъде осигурено непрекъснато и при всякакви
атмосферни условия. Допуснатото неизпълнение на задължение за
поддържане на пътната маркировка на пешеходната пътека,в това число чрез
поставяне на подходящо покритие на пешеходната пътека и на съответна боя с
4
ефект,който намалява риска от подхлъзване,води до извода,че ответната С О е
пасивно легитимирана да отговаря за настъпилите вреди,в която насока
разпоредбата на чл.7,ал.11 от Наредба № 2/17.01.2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътна маркировка предвижда,че съпротивлението на хлъзгане на
пътната маркировка,изразено в единици SRT трябва да съответства на клас S3
за пътищата и улиците по ал.4,която алинея включва и изпълнението на
пътната маркировка на всички пешеходни пътеки,към началото на
експлоатационния период и на клас S2 в края на гарантирания от изпълнителя
експлоатационен период. Изводът на съда за наличието на предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника не се променя предвид релевирания
довод,че по изготвена програма са извършени ремонти на улици и на пътни
съоръжения,доколкото дори на други места да са предприети дейности в
изпълнение на задълженията за поддържане на пътищата и пътните
съоръжения,при липсата на реализирани дейности за поддържане пътната
маркировка на мястото на настъпване на инцидента,ответникът отговаря за
възникналите вреди. Съдът намира,че от представените писмени
доказателства и от приетото заключение по съдебно-медицинската експертиза
се установява,че ищцата И. е получила травматично увреждане,а именно
счупване на кости в областта на глезена,което е наложило извършване на
оперативни интервенции,както и приемане на болкоуспокояващи,а
възстановителният период е продължил няколко месеца. С оглед това,че
вредите за ищцата И. са пряка и непосредствена последица от допуснатото от
служители на ответника бездействие,съдът намира,че исковете – за
неимуществени и за имуществени вреди подлежат изцяло на уважаване.
Съдът приема,че исковата претенция за имуществени вреди е доказана и по
основание,и по размер при съобразяване представените фактура и фискален
бон,както и предвид това,че според експертното заключение закупуването на
плака за фибула с комплект винтове се явява необходимо за реализиране на
предписаното на ищцата лечение. Така мотивиран,съдът счита,че искът за
имуществени вреди подлежи изцяло на уважаване за сумата от 1350
лева,ведно със законната лихва,считано от 16.08.2022 г.,на която дата е сторен
този имуществен разход. В хипотезата,когато са претендирани имуществени
вреди вследствие непозволено увреждане,съдът приема,че законна лихва
следва да бъде присъдена от момента на заплащане на съответната сума,в
конкретния случай – на 16.08.2022 г.,на която дата имуществената сфера на
ищцата е засегната неблагоприятно и липсват предпоставки да бъде
присъдена законна лихва за периода от 13.08.2022 г. до 15.08.2022 г.
Софийският районен съд намира,че искът за неимуществени вреди подлежи на
уважаване за размера на частичната искова претенция,която е предявена по
настоящото производство – за сумата от 1000 лева при съобразяване
диспозитивното начало на гражданския процес. Размерът на обезщетението се
определя при съобразяване критериите за справедливост,установени съгласно
чл.52 от ЗЗД като в настоящия случай предвид възрастта на ищцата
И.,интензивния характер на болката при счупване на глезен,възстановителния
период от поне няколко месеца,в това число период от време,в рамките на
който ищцата е ползвала инвалидна количка,а впоследствие патерица и е
имала необходимост да бъде подпомагана в ежедневието си,съдът приема,че
искът за сумата от 1000 лева,предявен като частичен,подлежи на
уважаване,ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането – на
5
13.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането при съобразяване
разпоредбата на чл.84,ал.3 от ЗЗД. Изводът на съда за основателност на
исковете не се променя предвид формулираното от ответната страна
възражение за съпричиняване. В хода на производството ответникът не е
ангажирал доказателства в подкрепа на довода си за съпричиняване,поради
което този довод се явява недоказан. За да е налице
съпричиняване,необходимо е да бъде доказано,че ищцата с поведението си е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат,а в конкретния случай
такива доказателства не са представени,а и от гласните доказателства по
делото се установява,че ищцата И. е носила ниски удобни обувки. Развитите
съображения мотивираха съда да счете,че исковете следва да бъдат изцяло
уважени.
При този изход на делото и като съобрази,че ищцата претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 1254 лева – сторени разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение. Съдът намира доводът на ответника за
прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за
неоснователен при съобразяване наличието на два предявени
иска,провеждането на четири съдебни заседания с участието на процесуален
представител на ищцата,фактическата и правна сложност на казуса и
необходимите за изясняване на делото процесуални действия.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О,с адрес гр.С,представлявана от кмета В Т да заплати на
основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД на М. Г. И.,ЕГН **********,с адрес
гр.С сумата от 1000 ( хиляда ) лева,предявена като частичен иск от 50000 лева
– обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от 13.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С О,с адрес гр.С,представлявана от кмета В Т да заплати на
основание чл.49 от ЗЗД,вр.чл.45 от ЗЗД на М. Г. И.,ЕГН **********,с адрес
гр.С сумата от 1350 ( хиляда триста и петдесет ) лева – обезщетение за
имуществени вреди,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
16.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,като отхвърля
искането за присъждане на законна лихва за периода 13.08.2022 г. до
15.08.2022 г. вкл.
ОСЪЖДА С О,с адрес гр.С,представлявана от кмета В Т да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на М. Г. И.,ЕГН **********,с
адрес гр.С сумата от 1254 ( хиляда двеста петдесет и четири ) лева сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6