Решение по дело №338/2022 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 363
Дата: 9 ноември 2022 г.
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20227100700338
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

363/09.11.2022 г., гр.Добрич

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание, проведено на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав :

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                            СИЛВИЯ САНДЕВА

 

при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря Веселина Сандева, разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева КАД № 338/2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от „Н. ***“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управителя М.Н., срещу решение № 133/02.05.2022 г. по НАХД № 755/2021 год. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 08-002177/56 от 28.05.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 1 от КТ за извършено нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за неприложимост на чл. 415в от КТ. Сочи се, че дружеството е изплатило трудовото възнаграждение на служителката през следващата година, след като е възстановена транспортната дейност на фирмата, прекъсната с налагането на пандемичните мерки срещу КОВИД 19. Твърди се, че единствената дейност, от която произтичат постъпленията на търговеца, включително за изплащане на заплати на служителите, е превозът на пътници. Счита се, че е допустимо и обосновано прилагането на чл. 415в от КТ, поради което неправилно и незаконосъобразно районният съд е отказал да квалифицира деянието по този текст.       

В писмени бележки по делото се излагат допълнителни доводи, че служителката удържала за себе си част от паричните средства от продажба на билети в офиса, в който работила, като общата сума на удържаните средства почти съвпадала с размера на трудовото възнаграждение, което следвало да ѝ бъде изплатено. Сумата, която оставала под формата на заплата за процесния период, след като се приспаднат удържаните от служителката пари, възлизала на 35 лева. През следващата година служителката получила с превод по банковата си сметка сумата от 500 лева, което значително надвишавало остатъка от дължимата от работодателя заплата. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде определено административно наказание по реда на чл. 415в от КТ.  Претендира се и присъждане на разноски по делото.    

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска решението на ДРС да бъде оставено в сила. Счита, че не са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 415в от КТ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът при ОП – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба и иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че е налице допуснато нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, изразяващо се в неплащане на трудовото възнаграждение на служител на дружеството в определения за това срок. Сочи, че нарушението е отстранено почти шест месеца след извършването му, поради което правилно районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.   

Административният съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С процесното наказателно постановление на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за това, че при извършена документална проверка от контролните органи е установено, че в качеството си на работодател не е изплатил в срок до 31.01.2021 г. начисленото трудово възнаграждение за м. декември 2020 г. на Савина Филипова Стефанова, назначена на длъжност „служител издаване на пътнически билети“, в размер на 390, 04 лева. АНО е констатирал, че в представените от дружеството ведомости за заплати липсва положен подпис на служителката, удостоверяващ получаването на дължимото трудово възнаграждение за спорния месец. Счел е, че трудовото възнаграждение е следвало да бъде изплатено не по-късно от края на следващия календарен месец, поради което неизплащането му в този срок съставлява нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, подлежащо на санкциониране по реда на чл. 414, ал. 1 от КТ. В НП е посочено, че нарушението е извършено на 01.02.2021 г. и е доказано от данните, обективирани в протокола за извършена проверка. Преценено е, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно, тъй като е с висока степен на обществена опасност и от него са произтекли вредни последици за работника.       

Районният съд е приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, в т.ч. от назначената съдебносчетоводна експертиза, както и че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Изложил е мотиви, че наличието на специална правна уредба в КТ изключва прилагането на общата норма на чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че разпоредбата на чл. 415в от КТ е неприложима в конкретния случай, тъй като са възникнали вредни за работника последици с оглед на вида на нарушението, т.е. не са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно и за налагане на санкция по привилегирования състав. Констатирал е, че имуществената санкция е определена в минималния размер, предвиден в чл. 414, ал. 1 от КТ, поради което не подлежи на преразглеждане от съда. Въз основа на това е стигнал до крайния правен извод за законосъобразност на НП, в резултат на което го е потвърдил.

Така постановеното решение е правилно.

При извършената касационна проверка не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя или до опорочаване на изводите на съда. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. В хода на въззивното производство е назначена и изслушана съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която след проверка в счетоводството на дружеството и трудовото досие на Савина Стефанова е дало заключение, че полагащото се нетно трудово възнаграждение на служителката за м. декември 2020 г. в размер на 390, 04 лева е изплатено на 22.07.2021 г., т.е. след уговорения срок за плащане по трудовия договор. Районният съд е събрал, проверил и оценил всички допустими, относими и необходими доказателства и въз основа на тях е направил законосъобразни правни изводи, които съответстват на данните по делото и материалния закон. 

Неоснователно е основното и единствено възражение в жалбата за неспазване на разпоредбата на чл. 415в от КТ. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки за квалифициране на деянието като маловажно. За да бъде приложен привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ, е необходимо нарушението да е отстранено веднага след установяването му и от него да не са произтекли вредни последици за работника или служителя. С разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ законодателят е гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение, което да овъзмезди цената на престираната от работника работна сила. Неизпълнението на това задължение поставя наетото лице в ситуация, в която то не е в състояние да задоволява и най-неотложните си нужди, поради което правилно районният съд е приел, че нарушението е довело до вредни за служителя последици с оглед на неговото естество. От друга страна, от данните по делото, в т.ч. от заключението на вещото лице, което не е оспорено от жалбоподателя в хода на въззивното производство, се установява, че нарушението не е отстранено веднага след установяването му, тъй като трудовото възнаграждение за м. декември 2020 г. на Савина Стефанова е изплатено повече от четири месеца след извършване на проверката от контролните органи. Следователно не е налице нито един от законоустановените признаци от състава на маловажното нарушение, поради което правилно и законосъобразно районният съд е отказал да приложи привилегирования състав на чл. 415в от КТ. Ирелевантни са възраженията на жалбоподателя, че не е имал финансова възможност да изплати заплатата на служителя в уговорения за това срок поради ограничаване на икономическата му дейност и лишаването му от постъпления в резултат от наложените противоепидемични мерки срещу пандемията от КОВИД 19.  В случаите на маловажност законодателят не се интересува какви са причините за допускане на нарушението, а само дали нарушението е отстранено и дали е причинило вреди на работника или служителя. Това в случая не е така, поради което липсва правна възможност за налагане на санкция на работодателя в по-нисък размер.       

Фактът на извършване на административното нарушение е безспорно установен от приложените писмени доказателства и документите по административнонаказателната преписка. Установява се и от изслушаната по делото съдебносчетоводна експертиза, поради което правилно и обосновано районният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ и следва да бъде понесе отговорността си за това. Ирелевантни са възраженията в писмените бележки за наличие на удържани от служителката суми от реализиран оборот и надплащане на дължимото трудовото възнаграждение. Действително от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице е видно, че е имало такова удържане и надвземане на суми, но това не изключва факта, че трудовото възнаграждение на служителката за процесния период не е изплатено в уговорения между страните срок, нито отменя отговорността на работодателя за неспазване на разпоредбата на чл. 128, т. 2 по КТ.

Ето защо, правилно ДРС е потвърдил обжалваното наказателно постановление, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила.

В съответствие с изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 27е от НЗПП.   

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд

 

Р Е Ш И :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133/02.05.2022 г. по НАХД  № 755/2021 год. по описа на Районен съд – Добрич.  

ОСЪЖДА „Н. ***“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управителя М.Н., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда – Добрич“ сумата от 80,00 лева (осемдесет лева), съставляща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.      

         РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            ЧЛЕНОВЕ :