Р Е Ш Е Н И Е
№363/09.11.2022 г., гр.Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
публично заседание, проведено на единадесети октомври през две хиляди двадесет
и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на
прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря Веселина Сандева, разгледа докладваното от
съдия Силвия Сандева КАД № 338/2022 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по
реда на глава ХІІ от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена
чрез пълномощник касационна жалба
от „Н. ***“
ЕООД, ЕИК ****, представлявано от управителя М.Н., срещу решение № 133/02.05.2022
г. по НАХД № 755/2021 год. по описа на Районен съд – Добрич, с което е
потвърдено наказателно постановление № 08-002177/56 от 28.05.2021 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, с което на касатора е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал. 1
от КТ за извършено нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ. Излагат се доводи за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Оспорват се
изводите на съда за неприложимост на чл. 415в от КТ. Сочи се, че дружеството е
изплатило трудовото възнаграждение на служителката през следващата година, след
като е възстановена транспортната дейност на фирмата, прекъсната с налагането
на пандемичните мерки срещу КОВИД 19. Твърди се, че единствената дейност, от
която произтичат постъпленията на търговеца, включително за изплащане на
заплати на служителите, е превозът на пътници. Счита се, че е допустимо и
обосновано прилагането на чл. 415в от КТ, поради което неправилно и
незаконосъобразно районният съд е отказал да квалифицира деянието по този
текст.
В писмени
бележки по делото се излагат допълнителни доводи, че служителката удържала за
себе си част от паричните средства от продажба на билети в офиса, в който
работила, като общата сума на удържаните средства почти съвпадала с размера на
трудовото възнаграждение, което следвало да ѝ бъде изплатено. Сумата,
която оставала под формата на заплата за процесния период, след като се
приспаднат удържаните от служителката пари, възлизала на 35 лева. През
следващата година служителката получила с превод по банковата си сметка сумата
от 500 лева, което значително надвишавало остатъка от дължимата от работодателя
заплата. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго по същество, с което да бъде определено административно
наказание по реда на чл. 415в от КТ. Претендира се и присъждане на разноски по
делото.
Ответникът
– Дирекция „Инспекция по труда“ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на
жалбата и иска решението на ДРС да бъде оставено в сила. Счита, че не са налице
материалноправните предпоставки за приложение на чл. 415в от КТ. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
при ОП – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба и иска
решението на районния съд да бъде оставено в сила. Счита, че от събраните по
делото доказателства се установява безспорно, че е налице допуснато нарушение
на чл. 128, т. 2 от КТ, изразяващо се в неплащане на трудовото възнаграждение
на служител на дружеството в определения за това срок. Сочи, че нарушението е
отстранено почти шест месеца след извършването му, поради което правилно
районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Административният
съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С процесното
наказателно постановление на касатора е наложена имуществена санкция в размер
на 1500 лева за това, че при извършена документална проверка от контролните
органи е установено, че в качеството си на
работодател не е изплатил в срок до 31.01.2021 г. начисленото трудово
възнаграждение за м. декември 2020 г. на Савина Филипова Стефанова, назначена на
длъжност „служител издаване на пътнически билети“, в размер на 390, 04 лева. АНО
е констатирал, че в представените от дружеството ведомости за заплати липсва
положен подпис на служителката, удостоверяващ получаването на дължимото трудово
възнаграждение за спорния месец. Счел е, че трудовото възнаграждение е следвало
да бъде изплатено не по-късно от края на следващия календарен месец, поради
което неизплащането му в този срок съставлява нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ,
подлежащо на санкциониране по реда на чл. 414, ал. 1 от КТ. В НП е посочено, че
нарушението е извършено на 01.02.2021 г. и е доказано от данните, обективирани
в протокола за извършена проверка. Преценено е, че
нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно, тъй като е с висока
степен на обществена опасност и от него са произтекли вредни последици за
работника.
Районният съд е приел,
че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, в т.ч. от назначената
съдебносчетоводна експертиза, както и че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Изложил е мотиви, че
наличието на специална правна уредба в КТ изключва прилагането на общата норма
на чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че разпоредбата на чл. 415в от КТ е неприложима в
конкретния случай, тъй като са възникнали вредни за работника последици с оглед
на вида на нарушението, т.е. не са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки
за квалифициране на нарушението като маловажно и за налагане на санкция по
привилегирования състав. Констатирал е, че имуществената санкция е определена в
минималния размер, предвиден в чл. 414, ал. 1 от КТ, поради което не подлежи на
преразглеждане от съда. Въз основа на това е стигнал до крайния правен извод за
законосъобразност на НП, в резултат на което го е потвърдил.
Така постановеното
решение е правилно.
При извършената касационна проверка не се установяват допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита
на жалбоподателя или до опорочаване на изводите на съда. Фактическата
обстановка е правилно установена при спазване
на принципите за служебното начало и обективната истина. В хода на въззивното
производство е назначена и изслушана съдебносчетоводна експертиза, вещото лице
по която след проверка в счетоводството на дружеството и трудовото досие на
Савина Стефанова е дало заключение, че полагащото се нетно трудово
възнаграждение на служителката за м. декември 2020 г. в размер на 390, 04 лева
е изплатено на 22.07.2021 г., т.е. след уговорения срок за плащане по трудовия
договор. Районният съд е събрал, проверил и оценил всички допустими, относими и
необходими доказателства и въз основа на тях е направил законосъобразни правни
изводи, които съответстват на данните по делото и материалния закон.
Неоснователно е
основното и единствено възражение в жалбата за неспазване на разпоредбата на
чл. 415в от КТ. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че не са
налице кумулативно предвидените предпоставки за квалифициране на деянието като
маловажно. За да бъде приложен привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ, е необходимо нарушението да е отстранено веднага след установяването му и
от него да не са произтекли вредни последици за работника или служителя. С разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ законодателят е
гарантирал изплащането на трудовото възнаграждение, което да овъзмезди цената на престираната от
работника работна сила. Неизпълнението на това задължение поставя наетото лице
в ситуация, в която то не е в състояние да задоволява и най-неотложните си
нужди, поради което правилно районният съд е приел, че нарушението е довело до
вредни за служителя последици с оглед на неговото естество. От друга страна, от
данните по делото, в т.ч. от заключението на вещото лице, което не е оспорено
от жалбоподателя в хода на въззивното производство, се установява, че нарушението
не е отстранено веднага след установяването му, тъй като трудовото
възнаграждение за м. декември 2020 г. на Савина Стефанова е изплатено повече от
четири месеца след извършване на проверката от контролните органи. Следователно
не е налице нито един от законоустановените признаци от състава на
маловажното нарушение, поради което правилно и законосъобразно районният съд е
отказал да приложи привилегирования състав на чл. 415в от КТ. Ирелевантни са
възраженията на жалбоподателя, че не е имал финансова възможност да изплати заплатата
на служителя в уговорения за това срок поради ограничаване на икономическата му
дейност и лишаването му от постъпления в резултат от наложените
противоепидемични мерки срещу пандемията от КОВИД 19. В случаите на маловажност законодателят не се
интересува какви са причините за допускане на нарушението, а само дали нарушението
е отстранено и дали е причинило вреди на работника или служителя. Това в случая
не е така, поради което липсва правна възможност за налагане на санкция на
работодателя в по-нисък размер.
Фактът на
извършване на административното нарушение е безспорно установен от приложените
писмени доказателства и документите по административнонаказателната преписка.
Установява се и от изслушаната по делото съдебносчетоводна експертиза, поради
което правилно и обосновано районният съд е приел, че жалбоподателят не е
изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 от КТ и следва да бъде понесе
отговорността си за това. Ирелевантни са възраженията в писмените бележки за наличие на удържани от
служителката суми от реализиран оборот и надплащане на дължимото трудовото
възнаграждение. Действително от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на вещото лице е видно, че е имало
такова удържане и надвземане на суми, но това не изключва факта, че трудовото
възнаграждение на служителката за процесния период не е изплатено в уговорения
между страните срок, нито отменя отговорността на работодателя за неспазване на
разпоредбата на чл. 128, т. 2 по КТ.
Ето защо,
правилно ДРС е потвърдил обжалваното наказателно постановление, поради което постановеното
от него решение следва да бъде оставено в сила.
В
съответствие с изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН ответникът
има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определено на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 27е от НЗПП.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 133/02.05.2022 г. по НАХД № 755/2021
год. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „Н. ***“ ЕООД, ЕИК ****,
представлявано от управителя М.Н., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда –
Добрич“ сумата от 80,00 лева (осемдесет лева), съставляща разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :