Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,14.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен
състав
в публичното заседание на осми юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ М.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря ТАТЯНА ЩЕРЕВА
и прокурора
сложи за
разглеждане
докладваното от съдия М. в.гр.д.№ 3416 по описа за 2019
година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следв.
на ГПК.
Срещу постановеното
решение № 557662 от 10.12.2018 г. от СРС, Първо ГО, 32-ри състав по гр.д.№ 3142
по описа за 2018 г., с което е бил уважен иска по чл.109 ЗС, както и този по
чл.45 ЗЗД, е постъпила въззивна жалба от Д.Д.А., ответник пред СРС.
Излагат се доводи за
неправилност на така постановеното решение. Същото било постановено при
допуснати съществени нарушения на съдо-производствените
правила, изразяващи се в необсъждане на събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност. Неправилно СРС бил приел, че преместването на воронка № 7 от предвиденото й по проект местоположение е
довело до течовете в апартамента на ищците, до повреда на мазилката и влага в
апартамента им, които го правят негоден за обитаване. Неправилно СРС бил
достигнал до извода, че следва да се възстанови положението на воронката съобразно арх.проект. Нито една от двете
съдебно-технически експертизи /СТЕ/ не отговаряла категорично, че течовете в
апартамента на ищците се дължат на ремонтните действия извършени от въззивника, ответник пред СРС, или пък от преместването на воронката. Неправилно СРС бил достигнал до извода, че
липсват доказателства за лошото строителство на сградата. Точното обратното,
били събрани писмени и гласни доказателства. Сочи, че проблемите с покривните
тераси във вх.А, където се намират процесните
апартаменти не бил обсъден по законоустановения начин
на ОС на ЕС, а бил поставен в т.“Разни“. Затова и решението на ОС било
незаконосъобразно; незаконосъобразно било и защото ОС
било задължило въззивника до края на м.05.2017 г. да
отстрани проблемите по терасата си. А терасата била етажна собственост. От това решение не ставало ясно и какви точно
действия въззивникът следва да извърши. Счита че не
са налице предпоставките за уважаване на
иска по чл. 45 от ЗЗД. Не била налице причинно-следствена връзка между
извършения ремонт от въззивника на терасата и
течовете в ап. на ищците. Последните не сочели и какви точно строителни работи
са извършени. От гласните доказателства се установило, че ремонтите на
покривните тераси са извършени през 2011 г.- 2012 г. А течовете в апартамента
на ищците се били появили през 2016 г. А свидетелите сочели, че влага в ап. На
ищците било имало и преди 2011-2012 г. Въззивникът
бил положил усилия за отстраняване на течовете, без дори да му бъде оказано
съдействие от ЕС, както било сторени по отношение на други обекти с подобни
проблеми. Относно пропуснатите ползи съдът се бил позовал само на СТЕ,
изготвена от в.л.П.Я.. Претенциите не били доказани. В случая липсвали
доказателства за реалност и сигурност на сключването на договор за наем, от
който ищците биха получили размера на претендирания
наем. Вещото лице, за да определи размера на наема, не била взела предвид
фактическото състояние на ап. към момента на огледа, който към 08.06.2018 г.
бил на шпакловка и замазка. Пропуснатата полза не се предполагала, а следвало
да се докаже като се установи наличието на наемни договори, както и размера на
уговорената в тях наемна цена.
Иска се от настоящата
инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което исковете
по чл.109 ЗС и по чл.45 ЗЗД да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор по въззиввана жалба от ищците пред СРС- К.С.К. и М.С.К.,
които излагат становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на така постановеното съдебно решение. Твърди се, че не били
допуснати сочените от въззивника нарушения при
обсъждане на доказателствата. От заключенията на СТЕ на в.л.М.и Ц.се
установило, че въззивника е заменил воронка № 7 със сифон, което било в противоречие със ЗУТ.
Вещите лица били категорични, че течовете са причинени от тази подмяна, както и
от лошо поставена хидроизолация и не изпълнена топлоизолация на терасите му.
Сочи се, че самият въззивник бил признал в отговора
по исковата молба за извършената подмяна на воронката.
Сочат, че в резултат на незаконосъобразните действията на въззивника
/ответник пред СРС/ не можели нито да ползват, нито да отдадат под наем
собственото си жилище. По делото не
били събрани доказателства течовете да са в резултат на лошо строителство.
Вещото лице Ц.било посочило, че по делото няма данни за некачествено изпълнение
на покрива на сградата. Неясно било в каква връзка се цитират решения на ОС от
18.11.2012 г., касаещи ремонт на покрива на покривните тераси в друг вход на
блока. Решението на ЕС от 08.01.2017 г. било влязло в сила; протоколът бил
подписан от въззивника и самият той не бил правил
никакви възражения срещу него. Твърди се, че иска по чл. 45 ЗЗД бил доказан –
налице били всички кумулативно дадени предпоставки за това. В случая се касаело
до пропуснати ползи при деликтна отговорност, а не
при неоснователно обогатяване като се позовава и на съдебна практика на ВКС.
Затова и пропуснатите ползи следвало да се определят на база среден пазарен
наем за този вид жилища, в този район, местоположение и т.н., които били взети
предвид от в.л.П.Я..
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивника
е уведомен на 08.01.2019 г., Въззивната жалба е подадена на 22.01.2019 г.,
следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С обжалваното решение са уважени предявените
срещу въззивника /ответник в производството пред СРС/, искове по чл.109
ЗС и по чл.45 ЗЗД, следователно въззивната
жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
По иска по чл.109 ЗС:
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване
на всяко неоснователно действие, което му пречи
да упражнява своето право.
По реда на чл.109 ЗС се осигурява
защита на възможността носителят на право на
собственост върху вещ да упражнява
това свое право в пълния му обем с оглед
вида и предназначението на тази вещ,
като не се
допуска неоснователно въздействие върху вещта от трети
лица, което да ограничава правата
на собственика, създавайки му пречки
да ползува вещта според нейното
предназначение.
Действително, не всяко
въздействие върху имот може да
обоснове основателност на предявен по
реда на чл.109 ЗС, иск, а само онова въздействие, което засяга неоснователно
обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством
което обективно се създават пречки
за установения правен режим на
ползуване на имота и по този
начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки
правото на собственост да бъде упражнявано в пълен обем.
От съществено значение за основателността
на предявения по реда на чл.109 ЗС иск е естеството на правото, чиято
защита се търси. В случая се поддържа, че
действията на ответника, изразяващи се в:
-разбиване с къртач на изпълнена по проект
мозайка до стоманобетоновата плоча в резултат на
което над спалнята на ап., находяща се под терасата
на ателие № 20, се пропуква плочата на тавана;
-неполагане на топлоизолация на южната тераса към ателие № 20,
разположена над две от стаите им поради, което дневната им и спалнята им били
със студен покрив;
-замяна на воронка № 7, която била изпълнена по
проект/находяща се в терасата към ателие № 20/ с
подов сифон, изместен на 1,5 м като по този начин сифона попадал в тавана над
спалнята им. Това действие, освен че било в отклонение с архитектурния и ВиК проект, било и в нарушение на чл.40, ал.2, раздел 6 от ЗУТ, който не допускал поставяне на санитарни части от ВиК
система над спални и дневни помещения;
-под воронка № 5, находяща
се на терасата към ателие № 21, която воронка влизала
във вертикалната водосточна тръба се получавали вертикални и хоризонтални
течове;
-изпълненият подов сифон, находящ се н южната
тераса на ответника, към ателие № 20, чрез хоризонтална тръба с малък диаметър
без наклон, бил свързан с вертикалната водосточна тръба, което водело до застой
на вода и било в пълно несъответствие с арх. и ВиК
проекти на сградата. В момента и сифонът и хоризонталната тръба били над
жилищното им помещение.
Всички тези действия, извършени от ответника,
били в отклонение на арх. и ВиК проект на сградата и
в противоречие със строителните правила и норми и представлявали неоснователно
въздействие, което давало вредно отражение върху притежавания от тях имот-
жилище, ап. № 17, разположен на ет.5, тяло „А“, който поради течовете, вкл. и
около електрическата част, го правели абсолютно негоден за ползване като
жилище, т.е. се пречело на ищците да упражняват право на собственост върху имота.
Ответникът бил собственик на ателие № 20 и 21 и
след извършения от ответника ремонт на терасите, които принадлежали към и
обслужвали само неговите недвижими имоти,
започнали течовете.
С молба от 08.06.2018 г. е направено изменение в
обстоятелствената част на на претенцията като е
посочено, че двете тераси са общи части на сградата като ответника извършва
ремонти работи върху същите без разрешение на ЕС, л.98 от делото пред СРС.
Пречките за ползуването на имота също следва
да са обективни,
т.е. самото им естество да
препятствува възможността за ползуване на
имота и то чрез осъществяване на въздействие върху самия имот,
при което същият да не
може да бъде
ползуван според неговото предназначение, т.е. от съществено
значение е естеството на правото, което
е предмет на защита.
Не е спорно по делото, че
ответникът е собственик на ателие № 20 и ателие № 21, намиращи се
непосредствено над имота на ищците.
Към ателиетата са били
построени две тераси, находящи се също над трите стаи
на имота на ищците, съответно южна тераса с площ от 37 кв.м. и западна тераса с
площ от 36 кв.м., които тераси представляват общи части /покрив на сградата/.
В периода 2016-2017 г.
ответникът обединил двете ателиета в един апартамент като по делото /пред СРС/
са представени одобрен инвестиционен проект за обединяване и промяна на
предназначението на ателиета № 20 и 21 в ап.*******. Представено е и
удостоверение от 15.01.2018 г. за въвеждане в експлоатация на строежа /л.54 по
делото пред СРС/, както и обяснителна записка. Видно от последната
обединяването на двете ателиета не налага никаква промяна в съществуващите ЕЛ и
ВиК инсталации /л.59 по делото пред СРС/. Посочено е
още, че доброто състояние на покривните изолации /няма регистрирани течове/ не
налага и СМР по покрива и терасите пред апартамента. Видно от становището във
връзка с предприетото обединение и преустройство /л.69/, водосточните тръби не се засягат от
инвестиционния проект и се запазват без промяна; не се налага подмяна на съществуващата
канализационна инсталация.
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС
е приел, че са изпълнени двете задължителни условия по ТР от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Установено било с оглед
приетите съдебно-технически експертизи, че действията на ответника по
преместването на воронка № 7 от предвиденото й по
арх.проект местоположение, са довели до течовете в ап. на ищците, до повреда на
мазилката и влага в апартамента им, които го правели негоден за обитаване. При това положение е достигнал до извода, че
последствията от действията на ответника пречат на упражняване правото на
собственост на ищците, затова и същите следвало да бъдат отстранени. По делото
не било доказано възражението на ответника, че течовете се дължат на други
причини, извън посочената. Без значение по спора било дали терасата към
ателиетата представлява обща част, доколкото се установило, че причина за
пречките за упражняване на правото на собственост на ищците, са действията на
ответника, а не некачествено строителство. Преместването на воронка
№ 7 не било предвидено по одобрения арх.проект за обединяване на двете
ателиета. Затова и следвало да се възстанови положението отпреди преместването
на воронката, съобразно одобрения арх.проект.
Видно от нот.акт № 114,
дело 283 от 19.05.2010 г., с който ответникът се легитимира за собственик на
ателие № 20 и 21, към същите няма тераси/л.13 по делото пред СРС/.
При отговор на въпрос № 4, вещото лице М.,
изготвила една от съдебните експертизи, л.95, сочи, че течовете и влагата в
имота на ищците се дължи на съвкупността или на някое от следните
обстоятелства:
-монтираните на място воронка и подов сифон са
свързани некачествено към тръбите под тях;
-наличие на пукнат или пробит подов сифон, пукната тръба под монтирания
подов сифон, и/или некачествена връзка на тази тръба с водосточната тръба;
-наличие на разстояние между решетката на воронката/подовия
сифон и самата воронка/подов сифон и некачественото
му хидроизолиране.
Вещото лице е констатирала при извършения оглед
на място на терасите към имотите на ответника, че една от воронките,
означена с № 7 в чертежа, не съществува. Вместо нея на място е поставен подов
сифон, разположен на една линия с воронка № 5, която
линия е успоредна на външната, южна стена на имотите на ответника. Подовият
сифон е много малък – с диаметър Ф 540, с много малки отвори. Монтираният подов
сифон е изместен спрямо предвиденото местоположение на воронка
№ 7, с 1,50 м. в северна посока и с 0,40 см- в западна посока. Доколкото
подовият сифон е по-близо до източната водосточна тръба на сградата, вещото
лице счита, че същият е свързан с монтирана хоризонтална тръба, към
съществуващата водосточна тръба, разположена под предвидената воронка № 7. При извършения оглед на място вещото лице е
констатирала, че над и около монтирания подов сифон на терасата на ответника се
наблюдава голям участък от утайка, което обстоятелство навежда на извода, че
около сифона се събира вода, която или не може да премине през същия, или се
задържа при връщане в сифона/л.96/.
При изслушването си в о.с.з. на 08.06.2017
г./л.121 по делото пред СРС/ вещото лице М.е заявила: „От този подов сифон
тръгват течовете в долния имот“. Извършената замяна на воронка
№ 7 с подов сифон и свързването му с водосточната тръба чрез друга хоризонтална
тръба, която е поставена в замазката на терасата, не съответства на арх.проект
в частта ВиК. Вещото лице сочи, че строителните правила
и норми не допускат санитарни помещения да бъдат разполагани над жилищни
такива. В случая става дума за отводнителна система в блок, при която този
монтиран подов сифон попада точно над спалнята от жилището на ищците. Според
вещото лице няма друга причини за течовете след като при пълнена на терасата
при затворени сифони да няма течове, а при отворени –да има. Този извод се
потвърждава и от разпита на свидетеля Драгомиров/л.125 по делото пред СРС/-
„след като се изпусна водата по воронките надолу се появиха
течове в долния апартамент“.
Според
вещото лице М.по таваните няма как да има течове от водосточните тръби;
последните са вертикални и са под това ниво. Сифонът е отгоре и от сифона може
да тръгне над таваните/има се предвид водата/.
В заключението си вещото лице инж.Ц./л.152 и следв. пред СРС/ също е констатирал, след извършен оглед и
на двата имота-този на ищците и този на ответника, че изпълнението на
отводнителните воронки на място не съответства с това
предвидено по проекта /т.3.2/. Вещото лице също констатира изместване на воронка № 7 и заместването й с подов сифон. Не са спазени
местата на воронките и респ.наклоните към тях по
одобрения инвестиционен проект. Вещото лице инж.Ц.сочи, че подов сифон може да
се използва за отводняване на санитарен възел, баня, но не и на тераса с площ
около 40 кв.м. Освен това е направено отклонение вътре в настилката от сифона
до водосточната тръба около 1,5 м., което преминава изцяло по тавана на
спалнята на ищеца. Около сифона вещото лице инж.Ц.също констатира наслоявания,
което свидетелства за слаба проходимост на водата и задържането й върху
плочките около сифона. Това е недопустимо по смисъла на Наредба № 4/2005 г. за
проектиране и изграждане и експлоатация на сградни
водопроводни и канализационно инсталации, съгласно чл.134 от която не се
допуска проектиране на канализационни инсталации по стени и тавани на жилищни
помещения. Също така ЗУТ и Наредба № 7 не допускат мокри помещения да се
разполагат над сухи такива. Вещото лице сочи, че при липсата на топлоизолация
на терасата, когато ап. на ищците започне да се обитава ще има сериозни
проблеми със студа и конденз /влага/ по тавана и
стените. Според вещото лице инж.Ц.и при съобразяване с отразеното в протокола
от 02.10.2017 г. и резултатите от направената водна проба, причините за
течовете в ап. на ищците се дължат на съвкупността или на някое от следните
обстоятелства: използване на некачествени увредени /пробити/ воронка и сифон, увредена хоризонтална/наклонена отвеждаща
тръба и вертикалните водосточни тръби, некачествено изпълнение и свързване на отделните елементи,
некачествено изпълнение на хидроизолирането. Възможно
е и липса, недостатъчна или некачествено положени топло и хидроизолация под
настилката на терасите, което е скрит вид работа и не може да се установи.
Вещото лице е констатирало, че по делото липсват данни за некачествено
изпълнение на покрива, който е ремонтиран впоследствие. Ако е налице лоша хидроизолация на покрива е
възможно да се появи теч или влага в имота на ответника, но не и на ищеца.
Само неоснователно, извършено
в нарушение на установените в нормативни актове правила действие би могло
да обоснове основателност на заявената по реда
на
чл.109 ЗС претенция.
От разпита на свидетелката М., която има
непосредствени впечатления от това какви дейности е извършил ответника, се установи, че при ремонта извършен от А. е
била премахната топлоизолацията, хидроизолацията, плочки и всякакви
замазки. Самата тя е видяла, че не се
полага върху терасата топлоизолация. Установява се, че ремонт върху процесните тераси е правил само ответника, не и ЕС. Самата
тя е имала проблеми с ответника, когато е разбил терасата. Това потвърждава и
свидетелят Ц., който живее на първи етаж
и при ремонта, извършен от ответника А. водата е стигнала до първи етаж.
Свидетелят Ц. е посещавал ап. на ищците и е видял, че течовете са там, където
са воронките и сифоните и особено там, където е
изместена воронката и е направен сифон, който е в
плочата.
Въззивната инстанция намира, че са изпълнени изискванията
на т.3 от ТР № 4/06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№
4/2015 г. , за уважаване на претенцията.
В същото това ТР е прието, че когато действията
на ответника са в нарушение на строителни или
санитарно-хигиенни правила
и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за
пълноценно ползване на съседните имоти
по предназначение или за запазване
на живота и здравето на живеещите
в определено населено място или част
от него.
В конкретния случай ответникът освен, че е
упражнил неправомерно въздействия върху общите части на сградата в режим на ЕС
/в случая процесните тераси/, с тези си действия
възпрепятства пълноценното ползване на индивидуалният имот, собственост на ищците по предназначение, а съща така и се нарушават санитарно-хигиенни правила
и норми.
Вещото лице М.счита, че принципно следва да се
върне предишното положение, т.е. това по арх.проект макар да е свързано с
повече разрушителни действия. В този смисъл е и заключението на вещото лице
инж.Ц./т.2.2/.
Въззивната инстанция намира, че показанията на свидетеля
Петров не следва да се кредитират- същият по професия е телевизионен техник, а
не строителен специалист; същият е работил като служител на ответника Д.А. и
самият той е извършил ремонтните дейности по указания на ответника, арг. от чл.172 ГПК.
Съдът не обсъжда доводи на въззивника
във връзка с взетите решения от ОС на ЕС, тъй като редът за тяхната проверка е
уреден в ЗУЕС.
Налага се извод, че обжалваното решение в частта
по иска по чл.109 ЗС е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
По исковете по чл.45 ЗЗД:
В исковата молба се сочи, че в резултат на
ремонта, извършен от ответника, в имота на ищците настъпили вреди, които те
оценяват в общ размер на 1 875 лв.
Освен това за времето от
издаване на разрешение за ползване на сградата – 23.03.2016 г. до датата на
подаване на исковата молба били лишени от възможността да ползват жилището си.
Водили били преговори за отдаването му под наем, но се отказали, тъй като в
това състояние никой нямало да го наеме. Пропуснатите ползи оценяват, както
следва: пропуснати реализирани приходи, изразяващи се в средния пазарен наем за
ап. за времето от 01.04.2016 г. до 31.12.2017 г. по 450 лв.-месечно или общо
950 лв. за целия исков период.
С молба за о.с.з. на
08.06.2018 г. ищците са направили изменение на исковете по чл.214 ГПК:
- чрез увеличение на иска за имуществени вреди по чл.45 ЗЗД – разходи
за отстраняване на нанесените щети в ап. им със сумата 1 001 лв. или
искът да се счита предявен в размер на 2 876,31 лв.;
-намаляване на размера на иска за
имуществени вреди по чл.45 ЗЗД – пропуснати ползи за времето от 01.04.2016
г. до 31.12.2016 г. със сумата в размер на 288 лв. или по 32 лв. на месец,
т.е. искът да се счита предявен за сумата 3 762 лв.;
-увеличаване размера на
иска за имуществени вреди по чл.45 ЗЗД – пропуснати ползи за времето от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. със сумата в размер на 636
лв. или с по 53 лв. на месец, т.е. искът да се счита предявен за сумата 6040
лв.
Или общо по иска за пропуснати ползи – 9802 лв. виж молба л.84.
Така поисканото изменение СРС допуска с определение № 445725 от
06.07.2018 г./л.140/.
Първоинстанционният
съд е приел, че са налице всички кумулативно дадени предпоставки на чл.45 ЗЗД и
поради това е уважил претенциите на ищците в пълен размер.
Решението в тази му
част е правилно:
За да бъде основателен иска по чл. 45 ЗЗД, следва да се установи, че
е налице осъществено противоправно деяние/действие или бездействие/,
вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Причинната
връзка се доказва във всеки
конкретен случай като тежестта на
доказване е върху този, който я твърди, в случая ищците. Вината
се предполага до доказване на
противното, а останалите предпоставки - противоправно
деяние и вреда подлежат на установяване
от ищците.
В този смисъл са били и указанията по
разпределение на доказателствената тежест в доклада
по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 363272 от
16.03.2018 г./л.78 по делото пред СРС/.
С оглед гореизложените
мотиви по иска по чл.109 ЗС се установи, че ответника е извършил противоправни действия в отклонение на строителните правила
и норми.
Установиха се и вредите:
Свидетелката М. сочи, че в
ап. на ищците има огромни петна на тавана и долу на пода също и на трите стаи,
както казва свидетелката : „просто е невъзможно да се живее там“ /л.123 по
делото пред СРС/.
Уврежданията в имота на
ищците са констатирани от вещото лице М.и същите са потвърдени в заключението,
изготвено от вещото лице инж.Ц., виж л.153 по делото пред СРС. Установена е и
причинната връзка между вредите и противоправното
поведение на ответника.
Размерът на вредите е
установен от заключението на вещото лице М./л.94 по делото пред СРС/ и възлиза
на 2 876,31 лв., т.е. за толкова за колкото е бил уважен иска от
СРС по чл.45 ЗЗД относно претенцията за разходи за отстраняване на нанесените щети.
Относно пропуснатите
ползи:
Свидетелката М. сочи, че
от ищеца К. знае, че е водил Агенция /явно за недвижими имоти/ с цел отдаване
на ап. под наем. От Агенцията направили снимки; невъзможно било да се пуснат
наематели.
Съгласно трайната съдебна
практика на ВКС, обаче, по иска с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение за
пропуснати ползи, съединен с иск по чл.109 ЗС, предпоставките по чл.45 ЗЗД вкл.
извършване от ответника на противоправно действие,
причиняване на вреди на ищеца, изразяващи се в лишаването му от възможността в процесния период да ползва собствения си имот по предназначение,
причинна връзка межу противоправното
поведение и вредата. Фактическият състав на отговорността за обезщетяване на
непозволено увреждане не предвижда други предпоставки, извън посочените и
по-конкретно не предвижда като предпоставка собствениците да са изразили
намерение и да са положили усилия да отдадат обекта под наем, виж в този смисъл
решение № 102 от 23.04.2014 г. по гр.д.№ 6423/2013 г. на ВКС, Гк, Първо ГО, решение № 339 от 04.11.2015 г. по гр.д.№ 1520
по описа за 2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО.
Размерът на пазарния наем
е установен от заключението на вещото лице инж.Я./л.91 по делото пред СРС/ и
същият за периода м.04.2016 г. до м.12.2016 г. възлиза на 3 764 лв., а за
цялата 2017 г.- на 6 040 лв. или общо в размер на 9 804 лв.
Първоинстанционният
съд се е съобразил с размера на претенциите на ищците относно пропуснатите
ползи и съобразно събраните и обсъдени доказателства, е уважил същите до претендирания размер.
Налага се извод, че
обжалваното решение в тази му част като правилно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на
въззивника разноски не се следват.
Въззиваемите
претендират разноски и такива са сторени в общ размер от 1 350 лв.- адв.възнаграждение за процесуално представителство.
По възражението по
чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е неоснователно-
касае се до обективно и субективно съединени искове /по чл.109 ЗС и по чл.45 ЗЗД/. Съдът намира, че делото е от фактическа и правна сложност. Следва да се
има предвид и активната процесуална защита на адв.Д..
Водим от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 557662 от 10.12.2018 г. от СРС, Първо
ГО, 32-ри състав по гр.д.№ 3142 по описа за 2018 г., изцяло.
ОСЪЖДА Д.Д.А.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***-адв.А.А., да заплати поравно на К.С.К., ЕГН **********
и М.С.К., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата в размер на 1 350 лв.- адв.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: