№ 728
гр. Варна , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100500384 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба вх. № 487/02.02.2021г. от Н. В. С., ЕГН
********** от гр. Троян, Област Ловеч, ул. „Ген.К.“, № 34 против решение № 2/13.01.2021г.
по гр.д. № 10119/2020г. на 21-ви състав на ВРС, с което е уважена молбата на Ж. А. Т. ЕГН
********** от гр. Варна ,ул. „Хр.П.“, № 17, ет. 3 за защита от домашно насилие, като е
задължен да се въздържа от такова и му е забранено да доближава до молителката и
жилището й на по-малко от 150.00метра за срок от 12 месеца.
Счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено при крайно
несъобразяване на материалния и процесуалния закон. Допуснати са съществени
процесуални нарушения. Актът е необоснован, постановен при превратно тълкуване на
доказателствата по делото. Пред въззивния съд отново отрича да е извършвал твърдяния акт
на домашно насилие. Обяснява възникналото напрежение между страните с желанието му да
се разделят, като тя си вземе нещата и напусне дома му. Тя излязла от двора на къщата,
връщайки се с двама полицаи, на които се оплакала, че той я е бил и не й е давал вещите.
Отричайки, подканил полицаите да я огледат, има ли следи от насилие. Те видели, че няма и
Ж. нищо не възразила. След инцидента тя го посетила в дома му във Великобритания, като
го молела да се съберат отново или да й купи телефон и отидат на почивка, при което
обещавала, че ще оттегли делото, но той й отказал. Самото производство не е за защита на
1
правата й , а злоупотреба с права. Моли се да бъде отменено обжалваното решение.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В писмен отговор вх.№ 586/08.02.2021г. Ж. А. Т. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„Хр.П.“, № 17, ет. 3, чрез адв. Г.Г. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. ВРС се е
произнесъл с решението си, след като в производството са били събрани всички необходими
и относими доказателства. Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение, ведно с
присъждане на сторените разноски.
В с.з. на 09.03.2021г. въззивникът Н. В. С., чрез адв. Цв.А. поддържа въззивната си
жалба, становище поддържано и в представените писмени бележки. Моли се да бъде
отменен изцяло обжалвания акт и издадената заповед за защита. Моли се и за присъждане на
сторените разноски в пълен размер. Ж. А. Т., чрез процесуалния си представител адв. Г.Г.
също е представила писмени бележки. Оспорва, че е подала сигнал на тел. 112. Твърди, че
лично е посетила РУ-Троян. Изтъква противоречията в показанията на разпитания пред
въззивния състав свидетел. Той е близък семеен приятел на сем. С.. Моли се за решение, с
което да бъде отхвърлена въззивната жалба, като неоснователна и недоказана. Моли да бъде
потвърдено обжалваното решение. Иска да й бъдат присъдени сторените разноски.
Възразява за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В молбата си до съда Ж. А. Т. е посочила, че с ответника Н. В. С. са живели на
съпружески начала. На 02.08.2020г. тя посетила дома на С., с цел да изнесе личния си багаж,
който се намирал там. Обадила се на племенника си, който трябвало да помогне с личния си
автомобил при транспортиране на багажа й до дома й във Варна. Щом С. чул, че говори с
някого, поведението му се променило и й казал, че няма да си изнесе багажа и започнал да
заключва вратите в къщата, находяща се в гр. Троян, ул. „Ген.К.“, № 34. В къщата била и
майката на ответника, която й признала, че има ключове за всички врати, но отказала да ги
даде на сина си. Той се ядосал още повече и й заявил, че ще счупи телевизора й и всички
останали нейни вещи и се отправил към стаята, където се намирал багажа й. При опита й да
влезе в стаята, С. затиснал вратата, тя изскочила от пантите и я ударила по лявата ръка.
Понеже мислела да се обади на тел. 112, държала телефона си в ръка. При удара го
изпуснала, но успяла да го вземе. Ответникът й закрещял: „Дай ми телефона“. В опита си да
издърпа телефона от ръката й, той я прекрачил и започнал да притиска с краката си врата й.
Не можела да диша, изпитвала силни болки. От липсата на въздух за продължително време,
съзнанието й се разстроило и тя изпуснала телефона. Той го взел и хвърлил на плочките и го
счупил. Той напуснал стаята, а тя, въпреки силните болки успяла да избяга през задния вход
на къщата и потърсила съдействието на полицията в РУ на МВР-Троян. Със съдействието
на полицейските органи успяла да получи част от личните си вещи.
Моли се да бъдат наложени мерки за защита, като ответникът бъде задължен да се
въздържа от домашно насилие, както и да му бъде забранено да се приближава до нея и
2
жилището, в което живее, да бъде насочен извършителя да посещава специализирани
програми, с цел превенция извършване на домашно насилие, като мерките бъдат наложени
за максимално дългия предвиден в закона срок.
Поискала е от съда да бъде издадена заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 от
ЗЗДН.
С допълнителна молба вх. № 59416/29.10.2020г. Ж. А. Т., чрез адв. Г.Г. е заявила, че
тормозът от страна на извършителя продължава, като на 15.10.2020г. Н. В. С. й отправил
съобщения, съдържащи обиди и заплахи за живота и здравето й.
Със заявление вх. № 59417/29.10.2020г. от Н. В. С., чрез адв. Цв.А. е посочил, че
оспорва изложеното в молбата за защита. Никога молителката не е била обект на домашно
насилие. Обект на постоянен психически тормоз е той и близките му от нейна страна. Смята,
че Ж.Т. е обидена, защото е решил да прекрати връзката си с нея и да напусне дома му в гр.
Троян. При напускане на дома му, без да й е сторил нещо, тя се обадила на тел. 112.
Служители на РУ-Троян са посетили адреса му и се убедили, че не е извършвал действия
срещу молителката. Не я е удрял никога, не я е тормозил физически. Полицаите изчакали
докато си събере целия багаж и тя си тръгнала. Моли се да бъде отхвърлена молбата за
защита, като неоснователна.
В заявление № 59806/16.11.2020г. Н. В. С., чрез адв. Цв.А. е признал, че с Ж.Т. са
имали макар и кратко общо съжителство. Той й помагал финансово във Великобритания,
където живели. Тъй като все имала някакви нужди, той й дал собствения си телефон, който
да ползва временно. Не й го е подарявал. Чувствайки, че не го обича искрено, искал да
прекрати връзката. На 29 или 30.07.2020г. се прибрали с колата му от Великобритания. По
пътя разговаряли за това как да прекратят връзката си, като запазят нормални отношения.
На 01.08.2020г. след поредната лъжа от нейна страна й казал, че на 02.08.2020г. трябва да си
събере багажа и да се изнесе от дома му в Троян. Тя извикала племенника си да й помогне с
багажа. Той не я е спирал да си тръгне. Не я е удрял, настъпвал, душил, не е откачал вратата
с пантите. Не я е удрял с вратата. Не е осъществявал психически и физически тормоз. Като
си събрала багажа, звъннала на тел. 112. Ядосал се и си поискал телефона. Тя го дала и го
счупил в земята. Полицаите дошли в дома му и като се убедили, че не е извършил каквото и
да било, изчакали да натовари багажа си и си тръгне. На другия ден започнала да му звъни,
че е забравила много ценни вещи и ако не й ги върне, ще се извади медицинско и ще го
съди. Казал й да прави каквото иска и да не го търси повече. От 09.10.2020г. до 12.10.2020г.
му гостувала във Великобритания. Искала да се съберат отново. Не споменала за издадената
ограничителна заповед. Казала, че има образувано някакво дело, но ще сключи спогодба,
ако я приеме отново в живота си и ако й купи нов телефон. Не се съгласил. Тя не искала да
си тръгне. На 12.10.2020г. след като й купил билет, я изпратил на гарата да се прибира.
Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и
3
предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че Н. В. С. и Ж. А. Т. са съжителствали на съпружески
начала, като връзката им е прекратена при инцидента от 02.08.2020г. Изпълнени са
следователно условията за предоставяне на защита по ЗЗДН, визирана в разпоредбата на чл.
3, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН.
От приложените на л. 19 от първоинстанционното дело декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН е видно, че под страх от наказателна отговорност молителката Ж. А. Т. е декларирала,
че на 02.08.2020г. посетила дома на Н. В. С., находащ се в гр. Троян, ул. „Ген. К.“, № 34, с
цел да си изнесе личния багаж, който се намирал там. Обадила се на племенника си, който
трябвало да й помогне с личния си автомобил при транспортиране на багажа й до дома й
във Варна. Щом С. чул, че говори с някого, поведението му се променило и й казал, че няма
да си изнесе багажа и започнал да заключва вратите в къщата. При опита й да влезе в една
от стаите, където имала личен багаж С. затиснал вратата, тя изскочила от пантите и я
ударила по лявата ръка. Понеже мислела да се обади на тел. 112, държала телефона си в
ръка. При удара го изпуснала, но успяла да го вземе. Ответникът й закрещял: „Дай ми
телефона“. В опита си да издърпа телефона от ръката й, той я прекрачил и започнал да
притиска с краката си врата й. Не можела да диша нормално, изпитвала силни болки. От
липсата на въздух за продължително време, тя загубила съзнание и изпуснала телефона. Той
го взел и хвърлил на плочките и го счупил. Той напуснал стаята, а тя, въпреки силните
болки успяла да избяга през задния вход на къщата и потърсила съдействието на полицията
в РУ на МВР-Троян.
От приложеното по първоинстанционното дело удостоверение № 42/02.12.2020г.,
подписано от началника на РУ-Троян, се установява, че на 03.08.2020г. е заведена преписка
по докладна записка № 359р-15811/03.08.2020г., според която около 12.20ч. дежурният в
ОДЧ-Троян изпраща на адрес в гр. Троян, ул. „Ген.К.“, № 34 автопатрул за проверка на
сигнала за скандал, заявен от явилата се в РУ-Троян Ж. А. Т.. Тя е уведомила дежурния, че
скандалът възникнал с Н. В. С., с когото живее на семейни начала, затова, че е извикала
племенника си да й прибере багаж от дома му. Полицаите от автопатрула са констатирали,
че става въпрос за скандал между две лица, взели са отношение на осн. чл. 65 от ЗМВР, като
е съставен предупредителен протокол на С.. Ж.Т. си е взела личния багаж и заминала за
Варна. Удостоверено е, че не са констатирани следи от насилие спрямо нея. Пред ВОС е
представен препис от преписка рег. № 359-15811/03.08.2020г. по описа на РУ-Трояна,
съдържаща докладната записка, сведение от Ж. А. Т., сведение от Н.В. Стоянов и протокол
за предупреждение на Н. В. С. да не обижда и да сне посяга на лицето Ж. А. Т. от
02.08.2020г. по чл. 65 от ЗМВР.
Представено по първоинстанционното дело е медицинско удостоверение №
702/2020г. изд.на 03.08.2020г. от Отделение по Съдебна медицина към МБАЛ „Св.Анна -
4
Варна" АД, в което е посочено, че по предварителни данни, снети от освидетелстваната Ж.
А. Т., на 02.08.2020 към 12.00ч. в дома на бившия й приятел в Троян, при възникнал
конфликт с него е била ударена от врата, излязла от пантите, която бившият й приятел
натискал, в областта на лявата мишница. Навела се да вземе изтървания телефон, при което
приятелят й я стиснал с крака в областта на лицето и извивал шията й. Заявила е, че не е
губила съзнание. Има оплаквания от болки в областта на шията и лявата мишница, повече
при движение. Установено е при осъществения преглед ,че освидетелстваната чувства
палпаторна болезненост в задната повърхност на шията, в горната половина. По задната
повърхност на лявата мишница, в горната половина има вертикално разположено, ивичесто,
мораво кръвонасядане с ширина около 3-4 см., дължина 15 см. Установено е в подкожието
уплътнение, налице е палпаторна болезненост. В заключение се сочи, че се касае за
контузия на шията, кръвонасядане и подкожен кръвоизлив в областта на лявата мишница.
Описаните травматични увреждания са резултат от удари с или върху твърди, тъпи
предмети и биха могли да бъдат получени по указания начин и време.
По искане на ответника и по делегация, видно от протокол № 260005/06.01.2021г. по
ч.гр.д. № 1150/2020г. на РС-Троян е разпитана свидетелката Генка Йочева Богданова-
Станевска, майка на Н.С.. Свидетелката сочи, че страните са живели на семейни начала,
като двойка в Англия. Дошли си от Англия 3-4 дни преди 02.08.2020г. Отношенията им
били добри. Сутринта на 02.08.2020г. между тях възникнал конфликт, при който синът й
казал на Ж. да си събира багажа и да заминава за Варна, откъдето била. Н. си поискал
телефона, който бил дал на Ж.. Тя не го дала. Н. го дръпнал от ръцете й и той паднал на
земята и се счупил. Тя започнала да крещи, да заплашва, че ще го осъди и ще й заплати
телефона. Н. почнал да събира парчетата от земята. Ж. изчезнала. След 25 минути дошла с
полицаи в дома им. Оплакала се, че не й дават багажа. Качила се в стаята и започнала да го
събира. Полицаите я попитали дали е било упражнено насилие по отношение на нея.
Отговорила отрицателно. Дошъл и нейния племенник, когото извикала да й помогне с
автомобил за багажа. Ж. натоварила багажа. Н. не направил опит да я задържи. Казал й да си
ходи. Заминала. След това са си тръгнали за Англия. Ж. била в квартирата на сина й два
дни. Н. я блокирал в телефона си и тя започнала да й звъни на нея и на брат му. Не е чувала
Ж. да се оплаква на полицаите ,че е бита. Те констатирали, че няма видими следи от
насилие. Посочва, че пред органите на МВР не е споделила, че по отношение на нея е
осъществено домашно насилие. Свидетеля не е виждала ответникът да осъществява
физическо насилие по отношение на молителя на процесната дата.
Пред ВРС са изслушани и показанията на водения от молителката свидетел-Ц.А.Т.,
племенник на Ж. А. Т.. Поддържа ,че на 01.08.2020г. леля му Ж. се обадила , за да я вземе с
багажа й. На 02.08.2020г. тръгнал за Троян. Обадил й се 10-15 минути преди Троян и
поискал точния адрес, като й поръчал да го посрещне, защото не познава града. Малко
преди да пристигне на адреса, тя му се обадила, че е в полицията. Била в лошо психическо
състояние. Отишъл направо в полицията. Тя плачела, едва, едва седяла. Била много
разстроена. Отишли на адреса и събрали багажа й. Тогава дошли полицаи. Натоварили
5
багажа в колата му. Там писали протокол на Н. и на леля му. Като тръгнали, леля му му
показала горната задна част на лявата си ръка, която била зачервена, както и вратът й.
Разбрал, че Н. я е душил. Това се случило за 5-10 минути преди да пристигне на адреса в
Троян. Н. не пожелал да я заведе до Варна. Като разбрал, че той идва, изпаднал в истерия,
счупил телефона й, блъскал я. Като дошли полицаите, отначало Н. не искал да отвори, но
после като разбрал, че са там отворил. Познавал се с единия полицай. Полицаите взели
обяснения от Н. и леля му …„и това беше“. На 03.08.2020г. леля му дошла в дома на
свидетеля и той видял, че на местата, където имало червенина предния ден, вече били
синини-на ръката и по шията й.
Пред ВОС са изслушани показанията на призования по искане на ответника полицай
В. К. Г., отзовал се на сигнала на 02.08.2020г. на адреса в гр. Троян, ул. „Ген.К.“, № 34.
Заявява пред съда, че си спомня случая, защото бил първият му такъв за домашно насилие в
Троян. Преди това работел в РУ-Плевен. Твърди, че имало позвъняване от жена на име Ж.,
която звучала много убедително, че я бият и с колегата му се отзовали веднага на адреса.
Заявява, че по нея нямало никакви следи от насилие по видимите части на тялото й-синини
или кръв. Тя била облечена с потник. Попитали я кой , кога, къде я е ударил. Тя посочила
господина от адреса-С. и казала, че я ударил по ръката. Той обяснил, че всичко станало
заради един счупен телефон, който бил подарил на госпожата ,но отрекъл да я е удрял. Тя
била разстроена, защото си искала телефона, като потвърдила, че е купен от С.. Последният
й го дал. Тя си поискала багажа. Изнесла го с помощта на свой роднина, който дошъл да я
вземе. Никой от обитателите на къщата не присъствал, докато изнасяла багажа. Свидетелят я
попитал дали си е взела всичко. Тя потвърдила и натоварила багажа в колата на момчето,
което дошло да я вземе. Разбрал, че двамата С. и Т. били заедно в Англия, но той поискал да
се разделят, защото тя станала през нощта да разговаря по телефона с някого извън двора. С.
поискал да види нейните съобщения, но тая не му дала телефона и го блъснал до една круша
на двора. Мястото откъдето си взела Т. вещите било с масивна дървена врата. Тя на била
изкъртена. Била заключена и той я отключил. Свидетелства, че основната цел на Т. бил
счупеният телефон, не толкова багажът. Свидетелят лично снел обясненията на страните и
им съставил на двамата предупредителни протоколи, защото тя била много агресивна. Не се
е оплаквала къде е била ударена. Казала, че има червено на ръката, но нямало никакви
видими следи от насилие. Свидетелят е заявил пред съда и в отговор на поставените от
молителката с молба вх. № 4324/08.03.2020г. въпроси, че не познава лично Н.С..
Със заповед за незабавна защита № 187/29.09.2020г. е постановена на осн. чл. 18, ал.
1 от ЗЗДН мярка за защита срещу домашно насилие, като Н. В. С. е задължен да се въздържа
от домашно насилие по отношение на Ж. А. Т..
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Домашно насилие, според разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН /ред. ДВ бр. 102/2009г./ е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
6
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.
За да се явява основателна молбата за мерки за защита срещу домашно насилие, в
тежест на молителката Ж. А. Т. е да докаже, че съжителстващият с нея мъж, понастоящем
бивш такъв Н. В. С. е осъществил твърдяния от нея акт на домашно насилие на сочената от
нея дата, с оглед подадената от нея молба за защита.
Настоящият състав намира, че като акт на домашно насилие следва да бъде възприето
случилото се между Ж. А. Т. и Н. В. С. на 02.08.2020г., когато той я е ударил с вратата на
стаята, където се намирала част от багажа на Т. по задната част на лявата мишница, а и
притиснал шията й и извил главата й, опитвайки се да вземе телефона й, а след като го
достигнал, го разбил в пода. Съдът прави тези изводи при съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства, а именно: подписаната от Ж. А. Т. декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, на която законодателят е придал доказателствена сила, като данните за увреда,
следствие на декларираните обстоятелства се потвърждават от приложеното по делото
медицинско удостоверение № 702/2020г., изд. от МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД и се подкрепя
от свидетелските показания на разпитания по първоинстанционното дело свидетел Ц.А.Т.,
както и представената докладна записка № 3590-15811/03.08.2020г. на РУ-Троян и дадените
по повод инцидента на 02.08.2020г. обяснения и съставения предупредителен протокол.
Следва да бъде посочено още, че съставът не намира, че с показанията на св. Генка Йочева
Богданова-Станевска и В. К. Г. се опровергават декларираните обстоятелства.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционното решение
е необосновано, а ако бяха обсъдени всички събрани по делото доказателства, изводите на
съда биха били други, както и, че са налице разминавания между твърденията на Т.,
наведени в молбата за защита, подписаната декларация и обясненията й пред полицейските
органи и събраните доказателства. Поддържа, че не са обсъдени констатациите в
представеното удостоверение, изд. от РУ-Троян, че към 02.08.2020г. Ж. А. Т. не е имала
следи от физическо насилие, че не са обсъдени представените от ответника, настоящ
въззивник разпечатки, че единствено молителката, сега въззиваема го е търсила по телефона
след инцидента и продължава с позвънявания и съобщения да го търси, че тя е дошла на
гости в дома му във Великобритания и без страх е останала няколко дни да му гостува.
Обръща внимание, че показанията на св. Цветомир Тотев са неверни и заинтересовани, като
е дал показания, че леля му на 02.08.2020г. имала зачервяване на врата, а на 03.08.2020г.
видял синина, а такава освидетелстващият я лекар не е установил. Обратно, показанията на
Г.Б.-С. са непротиворечиви и кореспондират в удостовереното от РУ-Троян, че Ж.Т. не е
имала никакви следи от насилие, противно на данните от медицинското удостоверение, но е
възможно до 03.08.2020г. Т. да е получила такива и по друг начин. Последната е посочила
противоречиви данни за това губила ли е съзнание или не в молбата за защита и дадените от
7
нея обяснения пред първоинстанционния съд, както и според данните в представеното от
нея медицинско удостоверение.
В коментираното удостоверение № 42/02.12.2020г., изд. от РУ-Троян действително е
записано, че не са констатирани следи от насилие спрямо Ж.Т.. Това от една страна далеч не
означава, че не е имало, а от друга, изявлението представлява по себе си писмени
свидетелски показания, недопустими по ГПК. Понеже в тази част представлява
недопустимо доказателствено средство са допуснати до събиране пред ВОС гласни
доказателства, чрез разпита на отзовалите се на сигнала полицаи. Явил се е като свидетел
само единият от тях- В. К. Г.. Той от своя страна е посочил, че Ж.Т. е нямала никакви
синини или кръв по видимите части от тялото си. Дори и пострадалата да е била облечена с
потник, трудно биха могли да бъдат забелязани следи от насилие, разположени по задната
част на мишницата или в задната горна половина от шията, още повече, че тя не е подлагана
специално на оглед или обследване от автопатрулиращите полицаи. Неоснователно,
позовавайки се на същото това удостоверение, въззивникът е посочил, че Ж.Т. е твърдяла
пред полицаите, че си иска багажа от Н.С., а той не й го давал да го изнесе, че си искала
телефона също, а изобщо не е твърдяла, че е насилвана от него физически. Вярно, че в
издаденото удостоверение не е посочено, че Т. се е оплакала от физически тормоз, но то би
следвало да е издадено въз основа на документите от образуваната преписка № 359-
15811/03.08.2020г., а тя съдържа обясненията й, видно от които Н.С. е препятствал
възможността й да излезе от дома му, нахвърлил се върху нея и задърпал телефона й от
ръцете, а когато се противопоставила, той започнал да я души. Разпитаният пред въззивния
съд полицай, който е посетил адреса в Троян на 02.08.2020г. е заявил, че при разпита на
Ж.Т., тя е казала, че господинът от адреса-Н.С. я е бил, той я ударил по ръката и има
зачервяване. Но свидетелят е уточнил: “По нея нямаше никакви видими следи от домашно
насилие“, повторено при разпита му два пъти. Той изхожда обаче от опита си при други
посещения, при които е „виждал наистина бити жени, но по тази жена нямаше никакви
следи от синини и кръв“. В тази връзка следва да бъде посочено, че няма нужда по
пострадалите да има непременно в следствие на нанесен побой синини и кръв, за да е
възможно поведението на насилника да бъде окачествено като акт на домашно насилие, след
като законодателят възвежда като такъв физическото насилие, дори и опитът за такова
насилие. Не следва да бъде възприето от съда и умозаключението на този свидетел, че Ж.
Трифоновна не е била бита от Н.С., понеже той е „мъж около 140-160кг. и ако той я беше
ударил, щеше да има много сериозни последици, дори и от един шамар“, както и, че тя е
била разстроена, само понеже си искала телефона. Показанията на този свидетел в частта
относно състоянието на вратата към стаята, от която е изнесен багажа от Ж.Т.-на мястото си
и заключена, не следва да бъдат ценени, понеже свидетелят прави собствено заключение, че
не е била изкъртена и е невъзможно да е била изкъртена вратата, поради местоположението
си, понеже няма наведени такива твърдения. Твърденията са, че С. я е извадил от пантите и с
нея е ударил жената с която е съжителствал. Извадена от пантите врата лесно може да се
върне в нормално положение рави от такъв силен мъж и се заключи. Предвид тези събрани
8
доказателства, не следва да бъде прието, че показанията на другия разпитан свидетел-
Цветомир Тотев, на които е дал вяра първоинстанционния съд са компрометирани.
Последният е възприел пряко, при идването си в Троян на 02.08.2020г. състоянието на леля
си, зачервяването в горната част на лявата й ръка и силно зачервяване на врата, както и
образувалите се синини на другия ден-03.08.2020г. Не следва да бъде прието, че в тази част
свидетелските показания противоречат на издаденото на 03.08.2020г. медицинско
удостоверение. Съдебният медик е описал ясно установените от него увреждания-ивичесто,
мораво кръвонасядане с ширина около 3-4см. и дължина около 15см. с подкожно
уплътнение и палпаторна болезненост, както и по задната повърхност на шията, в горната
половина-палпаторна болезненост. Вярно, че има известно разминаване с установените от
племенника на Ж.Т. и д-р Д.Ганчев увреждания, но по-важното е, че докторът е дал
заключение, че се касае за контузия на шията, кръвонасядане и подкожен кръвоизлив в
областта на лявата мишница, които са резултат на удари с или върху тъпи предмети, които
биха могли да бъдат получени по указаните време и начин-приятелят й я е ударил с излязла
от пантите врата и я е стискал с крака в областта на лицето и извивал шията й. От
заключението е видно ,че тя не е губила съзнание и където и да е посочено друго е без
значение. Ако и да е направено оспорване на представеното медицинско удостоверение,
страната не е провела доказване на собствените си твърдения. Навела е възражения, че е
възможно констатираните на 03.08.2020г. от съдебния медик увреждания да са били
получени по друг начин и не непременно по този, посочен от Т. на 02.08.2020г. Да, но като
не е проведено съответното доказване за този друг начин, какво се е случило между
страните, какъв е начинът и времето на настъпване на телесните увреждания, следва да бъде
прието, че са тези декларирани от нея и констатирани като възможни от съдебния медик.
Правилно ВРС не е дал вяра на показанията на майката на ответника-въззиваем за случилото
се на 02.08.2020г. между Н.С. и Ж.Т., защото са неубедителни и защото са останали
изолирани, неподкрепени от други доказателства по делото, дадени в полза на защитната
теза на сина й и с цел осигуряване на положителен за него изход от спора. Неубедително и
житейски нелогично звучи, че около 12.00ч. тя е приготвяла закуска на двора, излезли и Т. и
С. на двора, по думите на С. да разговарят за отношенията си, Ж. като отказала да дава
обяснения защо задната врата на двора е отворена, той обяснил на майка си подробно какво
се е случило през нощта, изгонил Т. да си отива във Варна, поискал си обратно телефона,
който й дал да ползва и като не му го дала, той го дръпнал, телефонът паднал на земята и се
пръснал на парчета. Съвсем в друг смисъл са сведенията, дадени от Н.С. по полицейската
преписка защо е настъпил разрив в отношенията му с Ж.Т., като майката пропуска да
спомене, че между тях е избухнал скандал, при което синът й е счупил телефона на Ж.,
подарен й от него, а синът, че това се е случило в присъствието на майка му, на двора.
Майката разбира се, че не е чула Ж. да се оплаква пред дошлите полицаи, че е бита, но С. е
предупреден по реда на чл. 65 от ЗМВР, да не се саморазправя, да не налага физически и
психически тормоз, да не обижда и да не посяга на Ж.Т.. Преписката не съдържа протокол
за предупреждение на Ж.Т., въпреки, че разпитаният полицай В. К. Г. твърди това.
Последният не е присъствал на инцидента между С. и Т., но с охота възпроизвежда казаното
9
от С. какво се е било случило. Сочи, че при посещението в дома на С. там била и майка му.
Тя излязла и попитала кой е оставил голямата желязна врата от горна страна на къщата
отворена през нощта. Ако полицаите са присъствали на разговора за това, то кога е станал
скандалът между съжителстващите лица, къде и кога е разбит телефона, а посегнал ли е С.
на Т.?
Неоснователни са и останалите основания за отмяна на решението, с което са
наложени мерки за защита във въззивната жалба-че Ж.Т. е продължила да търси Н.С., с
искане да се съберат отново и, че му е гостувала във Великобритания за 3-4 дни по-късно.
Нито се установява от представените разпечатки кого е търсила молителката, сега
въззиваема, още по-малко защо, нито желанието й да заживее отново със С., нито, че му е
гостувала, защото показанията на майка му в тази част остават неподкрепени от други
доказателства по делото.
Съдът вземат предвид, както беше посочено по-горе всички събрани по делото
доказателства, достигайки до извода за основателност на молбата за защита. Вярно, че
поради особеността на регулираните със ЗЗДН отношения, в настоящия казус, близки до
семейните такива, често свидетели няма. Придадена е доказателствена сила на подписваната
от молителя декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която има предвид съда, подкрепена от
показанията на св. Тотев, медицинското удостоверение, обясненията на Т. ,дадени
непосредствено след инцидента пред дошлите на сигнала й полицаи, поддържани и до днес.
За да бъде приета за опровергана доказателствената тежест на представената декларация,
ответната страна може да се защитава, като ангажира всички допустими по ГПК
доказателства. По делото пред ВРС Н.С. е представил само гласни доказателства, чрез
разпита на св. Г.Б.-С. и В.Г., които бяха коментирани вече по-горе. Декларираното от Ж.Т.,
подкрепено от останалите събрани по делото и обсъдени от състава доказателства, остава
неопровергано от ангажираните от насрещната страна доказателства. Правилно ВРС е
оценил доказателствената тежест на събраните доказателства.
Настоящият състав прави същия извод, че молбата за защита е основателна предвид
инцидента на 02.08.2020г., при който С. е извършил акт на домашно насилие по отношение
на съжителстващата до тогава на съпружески начала с него Т.. Следва да бъдат предприети
мерки за защита.
Трябва да бъде отчетета тежестта на конкретно извършените действия от страна на
въззивника, въздигнати от закона като противоправни-чл. 2 от ЗЗДН и квалифицирани като
домашно насилие, от една страна и посочените от молителката, настояща въззиваема
мерки, като се преценява адекватността им-постигане целите на закона, но едновременно с
това не се стига до прекомерно ограничаване на правата на ответника.
Настоящият състав намира за адекватна мярката за задължаване на извършителя С.
да се въздържа от насилие по отношение на Т., на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Не следва
обаче, да бъде забранявано на С. да приближава на по-малко от Т., както и жилището й,
10
находящо се в гр. Варна, ул. „Хр.П.“, № 17, ет. 3, за срок от 12 месеца, в които части
обжалваното решение следва да бъде отменено и искането за това отхвърлено. В останалите
си части обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС д.т. за подадената от него
въззивна жалба в размер на 12.50лв., на осн. чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл. 11, ал. ал. 2 от ЗЗДН и е издадена
заповед за защита, не се следват разноски в полза на С.. Не се следват разноски и в полза на
Т. за въззивната инстанция, доколкото има направено искане за присъждане на разноски и в
представения списък по чл. 80 от ГПК е посочено, че е предоставена адвокатска защита на
осн. чл. 38 от ЗА, но не е представен договор за правна защита или друг документ, от който
да е видно, че страната и процесуалния й представител адв. Г.Г. са постигнали съгласие за
предоставяне на безплатна адвокатска услуга на някое от възможните основания / В този
смисъл определение № 234/10.08.2020г. по гр.д. № 3901/2019г. на Трето ГО на ВКС/. Това
препятства възможността да се присъдят разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2/13.01.2021г. по гр.д. № 2020311010119 по описа за 2020г. на
21-ви състав на ВРС, в частта, в която на Н. В. С., ЕГН ********** от гр. Троян, Област
Ловеч, ул. „Ген.К.“, № 34 е забранено да доближава на по-малко от 150.00метра до
молителката Ж. А. Т. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Хр.П.“, № 17, ет. 3 и жилището й,
находящо се в гр. Варна, ул. „Хр.П.“, № 17, ет. 3 за срок от 12 месеца, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3
от ЗЗДН и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Ж. А. Т. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Хр.П.“, № 17, ет.
3 за защита от домашно насилие, като на Н. В. С., ЕГН ********** от гр. Троян, Област
Ловеч, ул. „Ген.К.“, № 34 бъде забранено да доближава на по-малко от 150.00метра до
молителката Ж. А. Т. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Хр.П.“, № 17, ет. 3 и жилището й,
находящо се в гр. Варна, ул. „Хр.П.“, № 17, ет. 3 за срок от 12 месеца, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3
от ЗЗДН.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/13.01.2021г. по гр.д. № 2020311010119 по описа за
2020г. на 21-ви състав на ВРС в останалите части.
ОТМЕНЯ издадената в полза на Ж. А. Т. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Хр.П.“,
№ 17, ет. 3, срещу Н. В. С., ЕГН ********** от гр. Троян, Област Ловеч, ул. „Ген.К.“, № 34
заповед за защита № 1/13.01.2021г. по гр.д. № 2020311010119 по описа за 2020г. на 21-ви
състав на ВРС.
11
ДА СЕ ИЗДАДЕ по настоящото решение заповед за защита в полза на Ж. А. Т. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Хр.П.“, № 17, ет. 3, срещу Н. В. С., ЕГН ********** от гр.
Троян, Област Ловеч, ул. „Ген.К.“, № 34, на осн. чл. 17, ал. 5, предл. Последно от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н. В. С., ЕГН ********** от гр. Троян, Област Ловеч, ул. „Ген.К.“, № 34,
да заплати по сметка на ВОС държавна такса за въззивното производство в размер на
12.50лв., на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Препис от решението и новата заповед да се връчи на страните и да се изпрати
служебно на РУ на МВР-Троян.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
член 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12