Р Е Ш Е Н И Е
№ 499/13.6.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – VІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
май две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при участието на
секретаря Тодорка Стойнова, изслуша докладваното от съдия Хубчева адм. дело № 1332
по описа на съда за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 1 от Закона за обезщетение отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба, подадена от Л.А.В., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес *** (починал в хода на съдебното производство и заличен като ищец), с
конституирани в производството като ищци негови наследници по закон: П.Н.В., ЕГН
**********, с адрес: ***, Н.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Л.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, К.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***, всички чрез адв. П.К., с
адрес: ***, кантора 12, против Община Белово, с иск за заплащане на обезщетение
в размер на 6 000,00 (шест хиляди) лева, като в хода на съдебното производство
на основание чл. 214 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК), във връзка с чл.
144 от АПК е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличение на неговия
размер на 9 000,00 (девет хиляди) лева, за имуществени
вреди,
представляващи обезщетение за пропуснати ползи от продажбата на четири едри
преживни животни, поради смъртта им, причинена от незаконосъобразното събаряне
на сграда с идентификатор 03592.5.28.1 и сграда с идентификатор 03592.5.28.2, в
изпълнение на Заповед № 197 от 16.07.2015 год. на кмета на Община Белово,
отменена с решение № 583 от 02.11.2011 год. по адм. дело № 900 от 2015 год. по
описа на Административен съд-Пазарджик, с Решение № 8722 от 05.07.2017 год. по
адм. дело № 881 от 2017 год. по описа на Върховния административен съд, второ
отделение, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от
25.11.2015 год., датата на изпълнение на заповедта, до окончателното й
изплащане. Моли съдът да уважи предявения иск и акцесорното искане и да се
присъдят направените по делото съдебно-деловодни разноски, обективирани в списък
по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Представени са писмени бележки.
В
обстоятелствената част на тази искова молба се поддържа, че ищецът е собственик
на недвижим имот в село Голямо Белово, община Белово, находящ се на ул.
„Юндола“ № 151, представляващ имот с пл. № 402 по отменения кадастрален план на
с. Голямо Белово, общ. Белово, обл. Пазарджик, одобрен със Заповед № 8 от 11.01.1994
год., целият с площ от 472 кв. м. по доказателствен акт за собственост, ведно с
построените в него жилищна сграда и две стопански постройки. Въпреки че този
поземлен имот никога не е бил разделян на части и е ползван винаги като едно
цяло дворно място, при изготвянето на действащата в момента кадастрална карта
на с. Голямо Белово, имотът му неправилно бил заснет и без основание е бил
разделен на две части: а/.имот с идентификатор 15802.504.402, в който попада
жилищната сграда, с площ от 265 кв.метра, и б/.имот 03592.5.28, в който се
намираха стопанските постройки, с площ от 234 кв.метра. Твърди, че през
последните 40 ( четиридесет) години двата имота (03592.5.28 и 15802.504.402) са
се владели само от него и от съпругата му и между тях никога не е имало ограда
или каквато и да е друга материализирана граница. Двете стопански постройки в
имота му - а/ сграда с идентификатор 03592.5.28.1, с размери 6.00м./4.00м., и
б/ двуетажна сграда с идентификатор 03592.5.28.2, с размери 8.00м./4.60м., са
били построени преди около 40 (четиридесет) години и са били използвани за
отглеждане на животни и за съхранение на храната за отглеждането им, както и на
други вещи, свързани с животновъдната дейност. Занимава се с животновъдство
повече от тридесет години. Посочено е, че е регистриран като земеделски
производител-животновъд в Областна дирекция „Земеделие”-Пазарджик. През 2015
год. в двете стопански сгради е отглеждал 13 (тринадесет) броя едър рогат
добитък (шест крави, шест телета и един бик) и четири прасета.
Ищецът поддържа,
че през 2015 год., освен че се занимавал с животновъдство, работел на смени и
по трудово правоотношение в гр. София. На 20.11.2015 год. (петък) бил на работа
в София, когато около 10,00 ч. разбрал при разтревожен разговор по мобилния
телефон със съпругата му П. Н.В., че в дома им са пристигнали служители от
Община Белово, за да събарят двете стопански сгради в имота им, където
отглеждали животните си, както и че вече са започнали да изнасят съхраняваните
в тези постройки бали сено и избичен дървен материал. Ищецът казал на съпругата
си да помоли да не събарят, а да го изчакат да се върне, за да им покаже
документите за собствеността върху сградите и да ги убеди да не извършват
незаконосъобразни действия в имота му. Веднага напуснал работното си място и
тръгнал от гр. София за с. Голямо Белово. Отправените от съпругата на ищеца молби
за спиране на подготвителните действия за събарянето не дали резултат. Когато
след около два часа пристигнал в дома си, установил, че служителите на Община
Белово са изнесли вече 150 (сто и петдесет) бали сено и 2 куб. метра избичен
широколистен дървен материал (на талпи), били ги натоварили в камион и ги
закарали в някакъв склад в гр. Белово. Общинските служители заявили и на него,
че изпълняват заповед за събаряне на двете стопански постройки, но не му
връчили препис от нея, отказали дори да му покажат тази заповед. В отговор на
представените от него документи за собствеността на имота му, те заявили, че на
тях не им влиза в работата да четат нотариални актове. Виждайки с очите си как
вече започва събарянето, в отчаян опит да спре това да се случи и да спаси
животните си, ищецът се качил се на покрива на едната от двете сгради (сграда №
2) и стоял там въпреки студа и лошото време, докато изпълнителите на заповедта
за събаряне не си тръгнали в края на работния ден.
Рано сутринта на
23.11.2015 год. (понеделник) В. ***, където потърсил съдействието на директора
на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи-Пазарджик Й. Р.. По
негов съвет подал жалби до РУ на МВР-Септември, до Районна
прокуратура-Пазарджик, до кмета на Община Белово и до Общински съвет-Белово.
Подал жалба в Административен съд - Пазарджик срещу заповедта на кмета на Община
Белово за събаряне на стопанските му постройки, по която жалба било образувано
адм. дело № 900 от 2015 год. по описа на Административен съд - Пазарджик. Подал
и отделно искане за спиране изпълнението на заповедта за събаряне. Веднага след
подаването на жалбите си побързал да се върне в с. Голямо Белово, защото в дома
му отново били дошли общинските служители с техника за събаряне. Обяснил им за
подадените от него жалби и ги помолил да си тръгнат, но това отново не дало
никакъв резултат. Разбирайки, че няма друга възможност да ги спре, докато
органите до които подал жалби вземат отношение, отново се качил върху покрива
на сграда № 2, за да не я разрушат и да не затрупат животните в нея. Повече от
половин ден стоял на покрива на сградата в студа, преди да си тръгнат за втори
път служителите, без и този път да успеят да съборят стопанските постройки.
На следващия ден,
на 24.11.2015г. (вторник), за трети път бил изпратен екипът за събаряне в
имота. На този ден, освен общинските служители с техниката за събаряне, били
дошли и десетина полицаи, като направили опити да започнат събарянето на сградите
пред ищеца и пред съпругата му. Виждайки нежеланието на тези служители дори да
погледнат представените от ищеца доказателства за собствеността на имота му и
за образуваното вече съдебно-административно производство за отмяна на
заповедта за събаряне, ищецът отново бил принуден да се качи на покрива на
сградата, за да осуети извършването на незаконно събаряне на собствените му
постройки и през този ден. През вечерите, след като се стъмвало, ищецът
започнал да обикаля из къщите в селото, опитвайки се да търси свободни обори,
където да премести животните си. Не намерил, защото там където имало свободни,
хората не се съгласявали да му ги отстъпят за ползване, защото се бояли да не
си навлекат гнева на кмета на общината. Търсейки отчаяно изход от ситуацията, в
която бил поставен, на 25.11.2015 год. (сряда), се срещнал със заместник-областния
управител на Пазарджишка област-Г. К., която след като се запознала с
представените от него писмени доказателства и след като изслушала становището
на юристите на областната управа, разпоредила да бъде изготвено и предадено
писмено становище до кмета на Община Белово с указания за спиране на действията
по събарянето на постройките до произнасянето на съда по основателността на
жалбата му срещу заповедта за събаряне. Кметът на Община Белово-К. В. не
пожелал да вземе предвид и това становище на заместник-областния управител на
Пазарджишка област и не спрял действията по събарянето.
На 25.11.2015 год.,
пред очите на ищеца и на съпругата му П. В., и на пълнолетния им син К.В., били
съборени двете стопански сгради. Единственото, което могли да направят преди да
съборят сградите, било да развържат животните си и да ги пуснат в двора, за да
не бъдат затрупани при събарянето. От силния шум на машините и на падащите
строителни материали при разрушаването, животните съборили телената ограда с
циментови колове в края на имота и се разбягали из селото.
Малко, след като
било започнало събарянето, на място пристигнал и заместник-областният управител
на Пазарджишка област Г. К., която лично поискала да ѝ бъде показана
заповедта на кмета за събаряне, но и на нея такава заповед не била показана.
На следващия ден-26.11.2015
год., заедно със заместник-областния управител и с Омбудсмана на Република България-М.
М. се провела среща с кмета на Община Белово-К. В., на която поскали той да
предостави препис заповедта за събарянето на сградите, но той отново отказал.
При извършеното
на 25.11.2015 год. събаряне на стопанските постройки, не била напълно съборена
част от бетонната плоча на стопанска сграда № 2, но около две седмици след
събарянето на сградите, след като ищецът отново продължил да пътува до гр. София,
за да работи по трудовото си правоотношение, кметът К. В. отново бил изпратил
групата си за събаряне в дома му в с. Голямо Белово, която в отсъствието на
ищеца и на съпругата му досъборила с багер и тази несъборена част от бетонната
плоча на стопанска сграда № 2-така, че да не може да бъде използвана по никакъв
начин занапред дори и част от плочата на тази съборена вече сграда.
Ищецът сочи, че
с Решение № 583 от 02.11.2016 год. по адм. дело № 900 от 2015 год. по описа на
Административен съд-Пазарджик, съдът е отменил заповед № 197 от 16.07.2015 год.
на кмета на Община Белово. Оспореното пред Върховния административен съд
първоинстанционно решение е оставено в сила с решение № 8722 от 05.07.2017 год.
по адм. дело № 881 от 2017 год. по описа на същия съд. Предвид оспорването от
страна на Община Белово на собствеността на ищеца върху имота в с. Голямо
Белово, в който се намирали двете съборени стопански постройки, предявил за
разглеждане и установителен иск за собственост срещу Община Белово в Районен
съд –Пазарджик, по който съдът се е произнесъл с решение № 932 от 09.11.2017 год.
по гражданско дело № 1039 от 2017 год. по описа на същия съд, като е уважил иска
му за собственост и го признал за собственик на реална част с площ 234 кв.м. от
имот с пл. № 402 по отменения кадастрален план на с. Голямо Белово, Община Белово,
целият с площ от 472 кв.м., която реална част неправилно е нанесена в
действащата кадастралната карта на гр. Белово. Първоинстанционният съдебен акт
е потвърден с решение № 121 от 27.03.2018 год. по въззивно гражданско дело №
178 от 2018 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. При последвалото
обжалване на решението на окръжния съд, Върховният касационен съд не е допуснал
до разглеждане касационната жалба на Община Белово.
Ищецът поддържа,
че от изпълнението на незаконната заповед № 197 от 16.07.2015 год. на кмета на Община
Белово е претърпял значителни имуществени вреди.
Исковете срещу Община
Белово за основната част от причинените му имуществени вреди предявил в
Административен съд - Пазарджик, по което е образувано адм. дело № 1150 от 2019
год. по описа на същия съд Постановеното решение № 562 от 07.08.2020 год. по
адм. дело № 1150 от 2019 год. по описа на Административен съд - Пазарджик не
било влязло в законна сила поради обжалването му от страна на Община Белово.
В настоящото
производство ищецът претендира репариране на претърпените от него имуществени
вреди, вследствие на пропуснати ползи от продажбата на четирите едри преживни
животни, поради тяхната смърт вследствие от незконосъобразното събаряне на две
селскостопански сгради.
Ищецът поддържа,
че незаконното събаряне на стопанските сгради в имота му (на 25.11.2015 год.) е
причинило смъртта на 4 (четири) едри преживни животни, отглеждани в тези сгради
преди събарянето им. Смъртта на четирите животни е била пряка и непосредствена
последица от изпълнението на незаконната заповед за събаряне, издадена от кмета
на Община Белово и впоследствие отменена при съдебното й оспорване.
Подплашени от
шума от техниката за събаряне и от падащите строителни материали при
разрушаването на сградите на 25.11.2015 год., животните избягали от дома му в
различни посоки из селото, като някои от тях успели да намерят дори и извън
селото. Едва привечер, часове след събарянето, животните са били открити и
върнати в двора му, където е била единствената възможност те да бъдат прибрани
и да останат през нощта след събарянето. Невъзможността да бъдат намерени
свободни обори в с. Голямо Белово, където да преместят добитъка си след
събарянето на стопанските му сгради, е довело до оставането на животните му да
нощуват в двора му (на открито) и през следващите две нощи. Четири от животните
му крава-юница, крава и телето ѝ, и бик не могли да издържат на ниските
температури през тези три нощи и са умрели.
Ищецът твърди,
че четирите едри преживни животни са починали от студ, в следствие на ниските
температури по това време на годината, поради което е претърпял имуществени
вреди в размер на пропуснатите ползи от продажбата на тези едри преживни
животни в размер на 6 000, 00 (шест хиляди) лева.
Ищецът моли съда
да постанови съдебно решение, с което бъде осъдена ответника-Община Белово да
му заплати сумата в размер на 6 000, 00 (шест хиляди) лева за пропуснати ползи
от продажбата на 4 (четири) едри преживни животни, поради смъртта им, причинена
от незаконосъобразното събаряне на две сгради в изпълнение на заповед № 197 от
16.07.2015 год. на кмета на Община Белово, впоследствие отменена от съда, ведно
със законната лихва върху обезщетението
от 25.11.2015 год. до окончателното му изплащане. Размерът на исковата претенция
е увеличен в хода на съдебното производство на 9 000, 00 (девет хиляди) лева.
В съдебно
заседание ищецът, а впоследствие встъпилите на негово място законни наследници,
се представляват от адв. К., която поддържа, както исковата претенция, така и
акцесорната. Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК.
Ответникът-Община Белово, чрез адв. Д., оспорва основателността
и доказаността на предявените искови претенции. Оспорват се всички изложени в
исковата молба обстоятелства. Поддържа се, че от представените по делото
доказателства не може да се установи наличието на причинно-следствена връзка
между отменената като незаконосъобразна
заповед и починалите 4 (четири) животни. Твърди се, че иззетите от
служители на общината сено и дървен материал, били съхранявани в склад и вече
били върнати на ищеца. Също така се сочи, че стопанските постройки не били
разрушени до степен, която да не позволява същите да се ползват. Освен това се
поддържа, че самият ищец имал неиздължени задължения към Община Белово.
Оспорват се твърденията в исковата молба, че 4 (четири) животни са починали от
студ и глад, позовавайки се на метеорологична справка за времето в периода
25.11.2015 год. до 27.11.2015 год., отсъствие на ниски температури и силен
вятър. в резултат на събарянето, има починали крави. Поддържа се, че
претенцията вече е компенсирана с решения № 562 от 07.08.2020 год. по адм. дело
№ 1150 от 2019 год. по описа на Административен съд – Пазарджик и решение № 215
от 12.03.2021 год. по адм. дело № 1298 от 2020 год. по описа на Административен
съд – Пазарджик. Сочат се доказателства. Моли за отхвърляне на исковите
претенции. Претендира съдебно-деловодни разноски, с оглед списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца, респективно на наследниците му по закон.
В съдебно заседание, се поддържат изложените възражения, като
в защитата по същество, пълномощникът на ответника прави възражение за
погасяване на лихвата за забава по давност на основание чл. 86, във връзка с
чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Счита, че лихвата
се дължи от датата на влизане в законна сила на решението за отмяна, която дата
е 05.07.2017 год. и не се дължи лихва с начален момент-25.11.2015 год. Излага
доводи, че исковата молба е подадена в последния ден на петгодишния срок –
25.11.2020 год., но е изтекъл три годишния срок от 05.07.2017 год., преди
подаването й, с оглед нормата на чл. 111, б. „в“, предложение второ от ЗЗД,
вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишната давност.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик, счита
исковата молба за основателна и доказана.
Административен съд-Пазарджик, след като прецени
допустимостта на исковата молба и изложените в нея доводи, както и възраженията
на ответната страна и на представителя на прокуратурата и след анализ на
данните по делото, приема за установено следното:
По делото не са спорни обстоятелствата , че ищецът е
собственик на недвижим имот в село
Голямо Белово, Община Белово, находящ се на ул. „Юндола“ №151, представляващ
имот с пл. № 402 по отменения кадастрален план на с. Голямо Белово, община Белово,
област Пазарджик, целият с площ от 472
кв.м., ведно с построените в него
жилищна сграда и две стопански постройки. При изготвянето на действащата в
момента кадастрална карта на с. Голямо Белово, имотът е заснет и разделен на
две части. Безспорно е, че с влязло в сила съдебно решение № 932 от 09.11.2017 год.
постановено по гражданско дело № 1039 по описа на Районен съд - Пазарджик за
2016 год. е прието за установено, че Л.А.В. е собственик на реална част с площ
234, 00 кв.м. от имот с пл. № 402 по отменения кадастрален план на с. Голямо
Белово, Община Белово, област Пазарджик, одобрен със Заповед № 8 от 11.01.1994 год.,
целият с площ от 472,00 кв.м., която реална част неправилно е нанесена в
действащата кадастралната карта на гр. Белово, като самостоятелен имот с
идентификатор 03592.5.28 с площ 234, 00 кв.м., местност „Света Петка“, трайно
предназначение на територията: земеделска земя, при съседни поземлени имоти:
03592.5.126, 03592.5.112, 03592.5.18, 15802.504.402 и 15802.504.9563 и неправилно
е записана в кадастралния регистър като имот - собственост на Община Белово.
Безспорно е също така, че на 06.07.2015 год., от Главния
архитект на Община Белово и от служител „УТС“ НС и архив“ в Община Белово, е
извършена проверка на въпросния имот и построените в него сгради. Съставен е
Констативен акт № 1 от същата дата, в който е посочено, че извършителят на
строежа е неизвестен, а констатираното нарушение е по чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ), тоест сградите са осъществени без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Въз основа на тези констатации е издадена Заповед № 197 от
16.07.2015 год. на кмета на Община Белово, с която е наредено да се премахне
незаконен строеж: „Едноетажна сграда № 1 (03592.5.28.1) с размери 6,00 м./4,00 м.
двуетажна сграда № 2 (03592.5.28.2) с размери 8,00м./4,60 м., намиращи се в
поземлен имот (ПИ) с идентификатор 03592.5.28 по кадастралната карта на гр.
Белово, землище Белово, местност „Света Петка“.
С решение № 583 от 02.11.2016 год. постановено по адм. дело №
900 от 2016 год. по описа на Административен съд – Пазарджик заповедта на кмета
на Община Белово е отменена. Решението е оставено в сила с решение № 8722 от
05.07.2017 год. постановено по адм. дело № 881 по описа на Върховния
административен съд за 2017 год.
Видно от
писмените доказателства по делото, ищецът е водил още три съдебни дела, а
именно: 1/ АНД № 389 от 2016 год. по описа на Районен съд-Пазарджик, като
първоначално съдът е оставил без уважение неговата жалба и е потвърдил НП №
ЗМВР-86 от 08.12.2015 год., с което на Л.В. е наложена глоба в размер на 150, 00
(сто и петдесет) лева за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 257,
ал. 1 от ЗМВР, но с решение № 602 от 10.11.2016 год. по КНАХ дело № 713 от 2016
год. на Административен съд - Пазарджик, обжалваното от В. *** е било отменено,
както и постановеното наказателно постановление;
2/ адм. дело №
1150 от 2019 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, по което е
постановено Решение № 8993 от 03.08.2021 год. с което исковите претенции на Л.В.
***, с което ищецът е осъден да заплати сумата от 57 444,00. (петдесет и седем
хиляди четиристотин четиридесет и четири) лева, представляваща обезщетение за
общата стойност на средствата, които са необходими за възстановяване на
стопански постройки, съответно с идентификатори 03592.5.28.1 и 03592.5.28.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белово, землище на Община
Белово, местност „Света Петка“; сумата от 13 181,26 (тринадесет хиляди сто
осемдесет и един лева и двадесет и шест стотинки) лева, представляващи
обезщетение за забавено плащане на сумата от 57444, 00 (петдесет и седем хиляди
четиристотин четиридесет и четири) лева, в размер на законната лихва, считано
от 05.07.2017 год. до 08.10.2019 год., както и обезщетение за забавено плащане
на сумите от 57 444, 00 (петдесет и седем хиляди четиристотин четиридесет и
четири) лева, считано от 09.10.2019 год. до окончателното им изплащане; сумите
от 525, 00 (петстотин двадесет и пет) лева и от 583, 00
(петстотин
осемдесет и три) лева, представляващи обезщетение, съответно за 150 (сто
и петдесет) бали сено и 2.00 м3 избичен иглолистен материал, които са били
отнети от ищеца, преди събарянето на стопанските постройки; сумата от 120, 47 (сто
и двадесет лева и четиридесет и седем) лева и сумата от 133,78 (сто тридесет и
три лева и седемдесет и осем стотинки) лева, представляващи обезщетение за
забавено плащане на сумите от 525,00 (петстотин
двадесет и пет) лева и от 583, 00 (петстотин осемдесет и три) лева. и от
583,00 (петстотин осемдесет и три) лева, в размер
на законната лихва, считано от 05.07.2017 год. до 08.10.2019 год., както и
обезщетение за забавено плащане на сумите от 525, 00 (петстотин двадесет и пет)
лева и от 583, 00(петстотин осемдесет и три) лева, считано от 09.10.2019 год.
до окончателното им изплащане. Съдът е отхвърлил исковите претенции на ищеца Л.А.В.
в останалата им част. Първоинстанционният съдебен акт е оспорен пред Върховния
административен съд, който с окончателно Решение № 8993 от 03.08.2021 год. го е
оставил в сила и е присъдил разноски за касационната инстанция.
3/ адм. дело №
1298 от 2020 год. по описа Административен съд – Пазарджик, по е постановено
Решение № 215 от 12.03.2021 год., с което е осъдена Община Белово,
представлявана от кмета да заплати на Л.В. сумата в размер на 11 000, 00
(единадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпяна от него
неимуществена вреда, причинена му от постановения незаконосъобразен
административен акт материализиран в заповед № 197 от 16.07.2015 год. на кмета
на Община Белово, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2017 год. до
окончателното изплащане, както и сторените в производството разноски, в размер
на 429, 79 (четиристотин двадесет и девет хиляди и седемдесет и девет стотинки)
лева, като отхвърля претенциите над размера от 11 000, 00 единадесет хиляди)
лева до претендирания в исковата молба размер от 90000, 00 (девет хиляди) лева,
както и за лихва за забава извън посочения по-горе период – като неоснователни.
Със същото решение са присъдени разноски. След касационното му обжалване
Върховният административен съд е оставил в сила процесното решение досежно
исковата претенция, отменил го е в частта му досежно присъдените разноски и е
присъдил разноски за касационната инстанция.
По делото не е
спорно и се установява, че Л.В. е бил регистриран като земеделски производители
считано от 21.03.2015 год. Според
представеното по делото удостоверение изх. № 5785Р-11620 от 12.05.2020 год., същият е работил в дирекция на МВР по трудово правоотношение от
19.04.2010
год.
Представен е план-разстановка
на силите и средствата по обезпечаване на обществения ред при оказване на
съдействие по принудителното премахване на незаконен строеж в с. Голямо Белово,
утвърден от Директора на ОД на МВР-Пазарджик на 25.11.2015 год., според
заявената цел, на който е оказване на съдействие от органите на МВР при
изпълнение на Заповед № 197 от 16.07.2015 год. на кмета на Община Белово, за
премахване на незаконен строеж в с. Голямо Белово: „Едноетажна сграда № 1 и
двуетажна сграда № 2, в местността „Света Петка“, Община Белово“. Посоченият
период за изпълнение на плана е на 25.11.2015 год. от 14:00 часа до приключването
му.
Представен е
протокол от 04.12.2015 год. за загробване на четири броя говеда полуразложени,
с посочени номера на ушни марки, както следва: BG
31226402, BG 31484952, BG 31484953 и BG 31484957, съставен в присъствието на тричленна
комисия и с участието на собственика Л.В., както и служебна бележка с изх. №
198 от 23.12.2015 год., издадена от кметство Голямо Белово, в удостоверение на
това, че в периода от 20.11.2015 год., до 02.12.2015 год. е била премахната с
багер селскостопанска сграда, собственост на Л.В., в която той е отглеждал едър
рогат добитък. В служебната бележка е отразено също, че в този период са били
открити 4 (четири) броя мъртви говеда, за което е изготвен протокол.
По делото е представен и писмен отговор от кмета на с. Голямо
Белово – г-жа И., изпълняваща длъжността специалист „АОН“ в кметство с. Голямо
Белово през 2015 год., и изготвила протокола от 04.12.2015 год. за загробване
на 4 (четири) броя животни и служебна бележка с изх. № 198 от 23.12.2015 год.
Видно от така предоставения отговор кметство с. Голямо Белово не е страна и не
е участвало в премахване на селскостопанската сграда на Л.В., както и че с багер
е премахнат единият ъгъл на селскостопанската сграда и същата е продължила да
се използва за селскостопански животни. Ремонт на сградата не е правен, а
собствениците не са били възпрепятствани за отглеждане на животните си.
С приетата по делото справка (удостоверение) с вх. № 5435 от 10.06.2021
год. от Областна дирекция по безопасност на храните (ОБДХ) гр. Пазарджик се
удостоверява, че към 20.11.2015 год. в животновъден обект (ЖО) с ветеринарен
регистрационен № 4473-0005 с адрес: област Пазарджик, Община Белово, с. Голямо
Белово–п.к. 4473, ул. „Юндола“ № 151, със собственик физическото лице Л.А.В. са
били регистрираните и налични 13 (тринадесет) броя едри преживни животни (ЕПЖ) –
говеда. От приложената подробна справка е видно, че към посочената дата
загробените 4 (четири) броя говеда са били налични. В справката е посочено, че
през 2015 год. ЖО с посочения по-горе регистрационен номер е бил ползван за
отглеждане на животните, посочени в приложената справка. В периода от
20.11.2015 год. до 31.12.2020 год., в ЖО има извършена промяна, като към
31.12.2020 год. в обекта са били налични 11 (единадесет) броя ЕПЖ (говеда). От
подробното описание в приложената справка е видна липсата на загробените 4 (четири)
броя говеда.
По делото е приета метеорологична справка, изготвена от
Националния институт по метеорология и хидрология, Хидрометеорологична
обсерватория-Пазарджик, с която са предоставени данни за температурите от
най-близката представителна станция на НИМХ–Синоптична станция–Пазарджик.
Съгласно справката за дата измерените минимални температури са, както следва:
за 25.11.2015 год.-8,7о C в 02,00 часа; 8,7о C в 05,00 часа, 8,2о C в 08,00 часа, 9,9о C в 11,00 часа, 9,9о C в 14,00 часа, 9,9о C в 17,00 часа, 9,9о C в 20,00 часа и 9,8о C в 23,00 часа; за 26.11.2015 год.
– 9,6о C в
02,00 часа; 9,5о C в 05,00 часа, 9,5о C в 08,00 часа, 9,6о C в 11,00 часа, 9,6о C в 14,00 часа, 9,6о C в 17,00 часа, 8,8о C в 20,00 часа и 7,4о C в 23,00 часа; за 27.11.2015 год.
– 6,4о C в
02,00 часа; 5,6о C в 05,00 часа, 5,6о C в 08,00 часа, 7,0о C в 11,00 часа, 6,8о C в 14,00 часа, 6,6о C в 17,00 часа, 6,6о C в 20,00 часа и 6,2о C в 23,00 часа. Измерените максимални
температури са както следва: за 25.11.2015 год.-12,0о C в 02,00 часа; 12,0о C в 05,00 часа, 12,0о C в 08,00 часа, 10,0о C в 11,00 часа, 11,2о C в 14,00 часа, 12,0о C в 17,00 часа, 12,0о C в 20,00 часа и 10,4о C в 23,00 часа; за 26.11.2015 год.-10,4о
C в
02,00 часа; 10,4о C в 05,00 часа, 10,4о C в 08,00 часа, 11,4о C в 11,00 часа, 12,5о C в 14,00 часа, 12,5о C в 17,00 часа, 12,5о C в 20,00 часа и 8,9о C в 23,00 часа; за
27.11.2015 год.-8,9о C в 02,00 часа; 8,9о C в 05,00 часа, 8,9о C в 08,00 часа, 7,5о C в 11,00 часа, 7,5о C в 14,00 часа, 7,5о C в 17,00 часа, 7,5о C в 20,00 часа и 6,8о C в 23,00 часа. Посочено е, че на тези
дати не е регистриран силен вятър. Измерените количества валежи от дъждомерна
станция Белово са, както следва: на 25.11.2015 год.–1,8 л/кв.м., на 26.11.2015 год.–11,5
л/кв.м., на 27.11.2015 год.–2,2 л/кв.м., на 28.11.2015 год.–28,8 л/кв.м.
По делото е прието писмо с изх. №
88 ОТ 07.09.2021 год. от „ЕКАРИСАЖ – ВАРНА“ ЕООД, от което е видно, че съгласно
пътен лист 010169 от 03.12.2015 год., опис на обслужени райони за събиране на
трупове и СЖП за периода 01.12.2015–31.12.2015 год. и извадка от електронен
регистър „Входящ дневник“, товарен автомобил ДКН с рег. № В1817ВВ, собственост
на „Екарисаж – Варна“ ЕООД, с водач И. И., е пътувал до с. Голямо Белово на
03.12.2015 год., но поради недостъпност на мястото за натоварване на ЕПЖ,
същите не са взети.
По делото са разпитани свидетелите Г. Д. П., Г. С. М., Е. И.
Т. и П. С. С..
Според свидетелските показания на П. се установява, че същият
познава Л.В. и съпругата му повече от 40 години и редовно посещава дома им.
Твърди, че винаги са отглеждали
животни–телета, крави, прасета, в стопанската постройка в двора им. Стопанската
постройка е от 1978-80 г.–две плочи и отгоре дървена конструкция, която
общината е премахнала и едната плоча почти е разрушена през 2015 год. на Света
Екатерина, 24.11.2015 год. Заявява, че към момента на събарянето ищецът е
гледал животни и те са били там. Заявява, че към момента постройката е
необитаема. Твърди, че е присъствал на събарянето, което се е осъществило на
два-три етапа. Споделя, че след като постройките са съборени животните са се
разбягали и е участвал в търсенето им. Знае, че са умрели 4 (четири) броя
животни, които са намерили на четвъртия, петия ден на различни места. Заявява,
че собственикът на животните се е обадил на екарисаж и след четири, пет дни е
дошъл камион, който поради лошите условия през зимата, не е успял да се качи.
Свидетелят
М. заявява, че познава Л.В. и съпругата му от 20 години и е посещавал дома им.
Заявява, че ищецът е отглеждал животни от доста години в двора му, в стопанска
постройка, сеновал. Заявява, че през 2015 год. тези постройки са съборени от
общината, като той не е присъствал на събарянето. След бутането животните са
били избягали от стрес. След два, три дни са му се обадили да ги търсят, като
той е участвал в търсенето. Заявява, че е имало 4 (четири) умрели животни - три
женски и едно мъжко. Твърди, че е теглил животните със собствения му джип след
като са ги намерили на различни места. Заявява, че на следващия ден е повикан екарисаж,
но камионът е закъсал и поради това В. е намерил багер да ги загроби.
Свидетелят
М.-старши специалист „ОМП“ и домакин в Община Белово, заявява, че като
управляващ служебния автомобил през късната есен на 2015 год. е бил в дома на В.
заедно с комисия, която е трябвало да премахне някаква постройка. Заявява, че
преди да започне събарянето на дървената конструкция от там са извадени бали,
които са били натоварени в камион и са прибрани в общинското БКС. Твърди, че
животните на ищеца постоянно са живеели безстопанствено по пътищата. Свидетелят
твърди, че постройката представлява два гаража, които са на главния път, отгоре
има дървен навес с ламарини, под който са прибрани балите сено, както и че
единственото, което е премахнато, е дървеният навес, а гаражите отдолу и в
момента са там. Заявява, че дори в момента на сградата е счупен само единият
ъгъл на плочата, около 1, 00 метър. Твърди, че животните се прибират в гаражите
един път седмично или месечно, като през другото време са на хората в градините
и по пътищата.
Свидетелят
С. – отговорник за незаконното строителство в Община Белово през 2015 год., заявява, че е присъствала
на всички дни от събарянето, което е започнало след изземването на бали със
сено и дървен материал. Първо се е пристъпило към събаряне на третия етаж от
сградите, който представлява дървена конструкция с ламарини, а след това
частично е съборена бетоновата плоча на
втория етаж на една от сградите. Твърди, че към момента на събарянето в
сградите не е имало животни, също така няма спомен да е имало животни и
наоколо. Според свидетелката дори след събарянето в сградите може да се
поместват животни. Заявява, че има подписани протоколи за състоянието на
сградите след приключване на тяхната работа. Твърди, че след събарянето е
виждала животни да влизат и излизат.
По делото е допуснато извършването на съдебно-ветеринарномедицинска
експертиза от вещо лице д-р М.Я.. От заключението на вещото лице (л. 286-294
от настоящото дело) се установява, че животните са преживели стрес от събарянето
на селскостопанските постройки, оставайки на открито под дъжда, без възможност
да се аклиматизират и без храна, тъй като 200 (двеста) бали сено са иззети.
Това се е отразило негативно върху физиологичното им състояние и може да доведе
до смъртта им. В заключението си експертът посочва, че няма данни за причината
и времето на смъртта на животните, както и че общата площ на сградите - 60,80
кв.м е достатъчна за отглеждане на 12 (дванадесет) говеда.
Вещото лице сочи, че размерът на сумата, която би получил Л.В.
от продажбата - за отглеждане и разплод - на 4 (четири) едри преживни животни (крава-юница,
крава, теле и бик), които са отглеждани от него през 2015 год. не може да бъде
определен категорично, защото няма информация за интериора, охранеността,
живото им тегло и дали кравата и юницата не са били бременни, което би завишило
цената им. Също така експертът посочва, че размерът на сумата, която би получил
Л.В. от продажбата - за месо - на 4 (четири) едри преживни животни (крава-
юница, крава, теле и бик), които са отглеждани от него през 2015 год. не може
да бъде определена категорично, защото няма информация за охранеността и живото
им тегло в килограми, нито обективна преценка за количеството месо, което
евентуално би се добило при клане и реализиране на пазара.
Експертът е посочва, че за да тръгне екарисажната кола от гр.
Варна трябва да има подадена заявка и уточнение на дата, приблизителен час на
пристигане до местоназначението, вид и брой на труповете на умрелите животни.
Създадената комисия е очаквала колата, но след като тя закъсва поради трудния
терен са предприели загробване с багер.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че в справка от
информационната система е видна възрастта на животните, а именно, че те са
млади. Четири от дванайсет животни са 30 % от стадото, умрели са в кратък
период от време. Експертът посочва, че самото нарушаване на нормалния хабитат
на обитаване, във връзка с климатичните условия, липсата на храната, тъй като
балите са били конфискувани, и оставени на произвола, нарушава физиологичните
функции на животните. Експертът дава заключение, че оставането на открито, с
оглед температурите, е довело до стрес, а този стрес води до негативни
резултати. Съчетаването на лошите метеорологични условия, липсата на храна и
стреса би могло да доведе до почти едновременната смърт на 30 % от животните,
защото при това положение, при такава висока смъртност, трябва да се обяви
епидемия, но такава няма регистрирана на територията на Белово. Вещото лице
посочва, че няма данни за порода, тъй като е отразено, че животните са
кръстоска, което значи, че няма обособен породен белег, по който да се прецени
какви килограми са. Експертът е направил справка с „Ахат Агро“ ЕООД и „Орион
Агроинвест“ ЕАД, които в този период са закупували животни и предоставя
ориентировъчна цена, тъй като преценка на едно животно се прави при външния
оглед – екстериор, охраненост, продуктивни качества, но тук е съвсем
теоретично. Кравата е вървяла към 1 200, 00 (хиляда и двеста) лева, юница – 1 100,
00 (хиляда и сто) лева, голямо теле 900, 00 (деветстотин) лева и по-малкото
теле на 10 (десет) месеца – 800, 00 (осемстотин) лева. Това се равнява на сумата
от 4 000, 00 (четири хиляди) лева. Експертът посочва, че изхожда от базата информация
от „Ахат агро“ ЕООД, които са изкупували телета с тегло 250, 00 кг за 750, 00
(седемстотин и петдесет) лева, кравите са вървели 1 100, 00 (хиляда и сто) лева
до 1 200, 00 (хиляда и двеста) лева. Тъй като юницата е по-млада и не е
доказано, че е бременна е 1 100, 00 (хиляда и сто) лева, кравата е 1 200, 00
(хиляда и двеста) лева. Предполага, че телето може да е около 300, 00 кг и
цената му възлиза на 800, 00 (осемстотин) лева, а другото е по-голямо и затова –
900, 00 (деветстотин) лева.
В съдебно заседание повторно е разпитан свидетелят Г. М.,
който посочва, че от малък се занимава с животни и има специална таблица за
килограмите на животните. С оглед на това заявява, че килограмите на починалите
животни и цената на килограм телешко в този период.
По делото е допусната допълнителна ветеринарномедицинска
експертиза от вещо лице д-р М.Я.. В своето заключение експертът посочва, че въз
основа на заявеното от свидетеля Г. М. относно килограмите на животните,
рандемана на месо и продажната цена на месото в този период - 04.12.2015 год., стойността
на месото възлиза общо на сумата от 9 000, 00 (девет хиляди) лева.
В последното съдебно заседание е разпитана свидетелката Р.Д.,
която заявява, че на 04.12.2015 год. не е водена в местността, на която са
починали животните и не е видяла животните. Констатирала е, че животните са погребани
под земята. Заявява, че ветеринарите устно са ѝ казали, че са загробени
животни с ушни марки, посочени в протокола.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Исковата молба е допустима.
Искът е предявен от лице (починало в хода на съдебното производство и на
негово място са встъпили законните му наследниците), което твърди, че е
претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадена заповед
от кмета на Община Белово, т.е. исковата молба е подадена от лице с правен
интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент на чл. 205 от АПК,
във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Следователно съдът приема, че искът е
допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и
следващите от АПК.
По същество:
За да се ангажира отговорността на общината по реда на чл. 203 и следващите от АПК, следва да са налице кумулативно предвидените, от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. вследствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията.
Отговорността по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени вреди, е обективна. Обективният
характер на отговорността означава, че държавата, респективно общините
отговарят за вредите, причинени от техните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които вреди са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. Следователно при всички положения за да бъде
ангажирана отговорността на държавата, респ. общините, е необходимо да бъде
установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и
настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност-по арг. на чл.
4 от ЗОДОВ. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат
неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и
неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена" е
тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна
административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно –
следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат
единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и
необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от
увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Няма и спор в
правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се
присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и
неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата
на чл. 52 от ЗЗД, приложим съгласно параграф 1 от ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на
основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се
отбележи че по справедливост се определя не само размера на обезщетението за неимуществени
вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда
обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както
настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях
и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията.
Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване,
а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на
незаконосъобразна административна дейност, интервираща в правната сфера на едно
лице. Вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът
следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят
с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини. В конкретният
случай в тежест на ищеца, респективно встъпилите в производството негови
наследници по закон, е да докажат по безспорен начин, че са претърпяли
твърдените от тях в исковата молба вреди от неимуществен характер, както и
причинната им връзка с незаконосъобразно издадената заповед на кмета на Община
Белово, разпореждаща премахване на незаконните строежи, в които са били
настанени 4 (четири) броя преживни животни, собственост на ищцовата страна. Под
вреди следва да се разбират само тези, които са типични, нормално настъпващи и
необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да
бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо
противоправния резултат.
В настоящия случай, с исковата молба се претендира обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразен административен
акт на кмета на Община Белово. След анализ на събраните в настоящото
производство писмени и гласни доказателства, съдът намира доводите за доказани
по отношение на основанието на заявената осъдителна искова претенция.
По делото безспорно се установява, че поради незаконосъобразна Заповед № 197 от
16.07.2015 год. на кмета на Община Белово, отменена с Решение № 583 от
02.11.2011 год. по адм. дело № 900 от 2015 год. по описа на Административен
съд-Пазарджик, оставено в сила с Решение № 8722 от 05.07.2017 год. по адм. дело
№ 881 от 2017 год. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, представляващи
обезщетение за
пропуснати ползи от продажбата на четири едри преживни животни, поради тяхната
смърт, причинена вследствие от настъпилите обстоятелства по отношение на
тяхното местообитание, а именно: те са преживели стрес от събарянето на селскостопанските
постройки, оставайки на открито под дъжда, без възможност да се аклиматизират и
без храна (200 бали сено са иззети) и това се е отразило негативно върху
физиологичното им състояние и е довело до настъпването на смъртта им.
По делото не се
спори, че четирите едри преживни животни (крава-юница, крава, теле и бик) са
били собственост на В. и семейството му и са отглеждани от тях.
Имуществената вреда има две проявни форми: претърпяна загуба-щета, тоест
това, с което имуществената сфера на ищеца е намаляла като пряка и
непосредствена последица от деликта и пропусната полза, тоест това, с което
ищеца несъмнено е пропуснал да увеличи имуществената си сфера, като пряк и
непосредствен резултат от противоправното поведение на ответника.
В случая, видно от данните по делото се налага безпротиворечивият извод, че
четирите животни са били отглеждани от Л.В., видно от справка за наличните
животни, негова собственост, от интегрираната информационна система на БАБХ от
20.11.2015 год. и при сравняване номерата на ушните им марки, вид, порода, цвят
и възраст е установена идентичност на загробените с тези, удостоверени с
Протокол от
04.12.2015 год., в местността „Белинино“, с. Голямо Белово, поради
недостъпния терен за транспортно средство на екарисажа от гр. Варна. От
приетата и неоспорена ветеринарномедицинска експертиза се установява, че двете
сгради, предмет на отменената заповед на кмета на Община Белово досежно
премахването на незаконните обекти са били с размери 24 кв.м. и 36, 80 кв.м., което
е било достатъчно за отглеждането на дванадесет говеда, сред които са и
процесните четири. Данните са, че на крава се осигурява около 5, 00 кв.м.-5, 50
кв.м. площ в сградата и 6, 00 кв. м. в прилежащото им дворче. Вследствие на
оставянето на животните без подслон и храна, при лоши метеорологични условия и
невъзможност да се аклиматизират към новите условия са били подложени на стрес,
което е дало негативно влияние върху физиологичното им състояние и е предпоставка
за настъпилата смърт. Именно това е претърпяната от ищеца вреда и тя е пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразната Заповед № 197 от 16.07.2015 год.
на Кмета на Община Белово. Това налага извода, че исковата претенция е доказана
по основание.
По отношение на размера на иска, съдът следва да се съобрази със
заключението на вещото лице, изготвило и допълнителната ветеринарно-медицинска
експертиза по делото и изчислил размера на паричното обезщетение, което следва
да се получи от продажната цена на месо-на четири преживни животни (крава-юница,
крава, теле и бик), в този период – 04.12.2015 год. и която стойност би получил
В., респективно неговите наследници от продажбата им. Посочено е, че общото
живо тегло на животните възлиза на 1 800, 00 (хиляда и осемстотин) килограма,
50% рандеман на месото - 900, 00 (деветстотин) килограма. Експертът е умножил
двете стойности и въз основа на получената от тях сума е заявил, че месото от
четирите животни възлиза на 9 000, 00 (девет хиляди) лева. Следователно
справедливото обезщетение за починалите четири животни следва да се съобрази с
изчисленията на ветеринарния специалист. При това положение, определената от
вещото лице сума възлиза на стойност от 9 000, 00 (девет хиляди) лева, поради
което и съдът приема, че исковата претенция за сумата от 9 000, 00 (девет
хиляди) лева е доказана и по размер.
Ето защо, съдът намира, предявеният иск за имуществени вреди за основателен
и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Настоящият съдебен състав счита, че следва се произнесе и по отношение на
акцесорна претенция на ищеца за присъждане на законната лихва върху присъденото
обезщетение.
Началният момент
за забава се счита датата на влизане на Решение № 583 от
02.11.2016 год., постановено по адм. дело № 900 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2015 год., с което съдът е отменил заповедта за премахване на
незаконните строежи. Датата, на която е постановено и влязло в сила
окончателното Решение № 8722 от 05.07.2017 год. по адм. дело № 881 от 2017 год.
на Върховния административен съд, второ отделение е 05.07.2017 год. Това е
началната дата, от която може да се търси обезщетение за забава. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год., постановено по гражданско дело № 3
по описа за 2004 год. на ВКС, ОСГК, според което при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. Извън
този период – или считано от датата на увреждането, така както се претендира в
исковата молба – от 25.11.2015 год. – исковата претенция се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена. В защита по същество, процесуалният представител
на ответника е направил бланкетно възражение за погасителна давност, на съдът
намира, че това възражение е преклудирано с изтичането на срока за отговор на
исковата молба (чл. 133 от ГПК, във връзка с чл. 131, ал. 2 от ГПК, във връзка
с чл. 144 от АПК и указанията дадени в Тълкувателно Решение № 1 от 09.12.2013 год.
по тълкувателно дело № 1 от 2013 год. на ОСГТК на ВКС. Независимо от това,
разглеждано по същество същото възражение е неоснователно, тъй като както беше
посочено по-горе според тълкувателната съдебна практика на Върховния касационен
съд, давностният срок за такова обезщетение започва да тече от дата на отмяната
на незаконосъобразния акт, поради което от този момент до датата на подаване на
настоящата искова молба – 26.11.2020 год. не е изтекъл предвиденият петгодишен
давностен срок за погасяване на вземането.
С оглед изхода на
спора, на ищцовата страна се дължат разноски за настоящото съдебно производство,
с оглед специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ. С нея е
прието, че ако искът бъде уважен изцяло (какъвто е разглежданият случай) или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Процесуалният представител на ицеща, впоследствие и пълномощник на неговите
законни наследници и встъпили в производството като ищци, е представил списък
на направените съдебно-деловодни разноски за настоящото съдебно производство, с
оглед разпоредбата на чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК (л.-333 от
делото). Същите са посочени, че възлизат общо в размер на 2 240, 00 (две хиляди
двеста и четиридесет) лева, от които 10, 00 (десет) лева за внесена държавна
такса, по сметка на Административен съд-Пазарджик, 620, 00 (шестотин и
двадесет) лева -
възнаграждение на вещи лица, 10, 00 (десет) лева-съдебни удостоверения и
възнаграждение за адвокат – 1600, 00 (хиляда и шестотин) лева, заплатен
съответно в размер на 400, 00
(четиристотин) лева от всеки един от четиримата ищци.
Възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, респективно
на наследниците му по закон, е неоснователно. С разпоредбата на е прието, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението е при интерес от 5 000, 00 (пет хиляди)
лева до 10 000, 00 (десет хиляди) лева плюс 5% за горницата над 5 000, 00 (пет
хиляди) лева. В случая, наследниците на ищеца са четирима и всеки един от тях
има право да му бъде оказана адвокатска защита, съдействие и процесуално
представителство пред съда. Ангажирането
на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че следва да се осъди Община Белово да заплати на наследниците
на Л.А.В.: П.Н.В., Н.Л.В., Р.Л.В. и К.Л.В., сумата от 2 240, 00 (две хиляди двеста и четиридесет) лева за направените съдебно-деловодни
разноски по водене на настоящия спор.
Воден от горното Административен съд
– град Пазарджик, седм състав :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Белово, област Пазарджик, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Белово, ул. „Орфей“ № 4А да заплати на наследниците на Л.А.В.,
ЕГН ********** ***: П.Н.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Н.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Л.В., ЕГН
**********, с адрес: ***, К.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***, заплати сумата от 9 000, 00 (девет хиляди) лева, за имуществени вреди,
представляващи обезщетение за пропуснати ползи от продажбата на четири едри
преживни животни, поради смъртта им, причинена от незаконосъобразното събаряне
на сграда с идентификатор 03592.5.28.1 и сграда с идентификатор 03592.5.28.2, в
изпълнение на Заповед № 197 от 16.07.2015 год. на кмета на Община Белово,
отменена с решение № 583 от 02.11.2011 год. по адм. дело № 900 от 2015 год. по
описа на Административен съд-Пазарджик, оставено в сила с Решение № 8722 от
05.07.2017 год. по адм. дело № 881 от 2017 год. по описа на Върховния
административен съд, второ отделение, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2017
год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция по отношение на
лихвата, в частта й от 25.11.2015 год. до 05.07.2017 год.
ОСЪЖДА Община Белово, обл.Пазарджик, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление : гр.Белово, ул. „Орфей“ № 4 А да
заплати на наследниците на Л.А.В., ЕГН ********** ***: П.Н.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, Н.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.Л.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, К.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 2 240, 00 (две хиляди двеста и четиридесет) лева, предсталвляваща
съдебно-деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
СЪДИЯ: (П)