№ 630
гр. София , 02.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мина Г. Дочева Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Мина Г. Дочева Мумджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603009 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 249, ал.3 вр. с чл.341, ал.2 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпил частен протест от прокурор при СРП срещу
протоколно определение на СРС, НО, 19 състав от 14.05.2021г. по НОХД 16276/2020г., с
което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Софийска районна
прокуратура за отстраняване на нарушения по смисъла на чл. 249, ал.4, т.1 НПК в
досъдебната фаза на наказателното производство.
Протестът е подаден в срока по чл.342, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 249, ал.3 НПК
определението, с което първоинстанционният съд в разпоредително заседание прекратява
съдебното производство, на основание чл. 248, ал.1, т.3 НПК подлежи на съдебен контрол
реда на гл. ХХІІ НПК. След като проверката по този ред е предвидена изрично в НПК за
съдебен акт от тази категория, по арг. от чл. 341, ал.2 НПК протестът срещу него е
процесуално допустим. В протеста са изложени доводи за несъответствия, които били
отстраними по реда, предвиден в чл.248а НПК. Навеждат се доводи, че неправилно е
конституирано като граждански ищец дружеството „Е.***“ ООД. Твърди се, че посоченото
юридическо лице няма качеството на ощетено юридическо лице според обвинителния акт.
В разпоредително заседание е приет за съвместно разглеждане граждански иск от
„Е.***“ АД за сумата от 2109,96 лева, като посоченото търговско дружество е
конституирано като граждански ищец в наказателното производство. Дружеството е било
представлявано в съдебното производство от упълномощен повереник – адв. Е.Т. с
представено по делото пълномощно (л.40, СП, СРС).
Срещу протеста е постъпило възражение от упълномощения повереник на
гражданския ищец, в което се твърди, че атакуваното с протест определение, с което се
прекратява съдебното производство, е правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че
констатираните несъответствия в обвинителния акт не представляват техническа грешка и
изискват да бъдат отстранени чрез нов обвинителен акт. Във възраженията се оспорват
доводите в протеста, че „Е.***“ нямало качеството на ощетено юридическо лице.
Софийски районен съд е бил сезиран с обвинителен акт по обвинението на А.П. за
извършено от него престъпление по чл. 201 вр. с чл.26, ал.1 НК за това, че в периода от
27.11.2018г. до 30.11.2018г. в гр. София, ул. *******, в склад на фирмата „Е.***“ АД при
1
условията на продължавано престъпление с три деяния, които осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явава
от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, в качеството си на
длъжностно лице куриер на „Е.***“ АД по силата на трудов договор, сключен с това
търговско дружество, присвоил чужди пари, собственост на „Д.И. С.А“ в общ размер на
2109,96 лева, като не ги отчел на касата на „Е.***“ АД по повод заплащането на стоки,
собственост на „Е.И.“ ООД. Инкриминирани са три деяния на престъпление по чл.201 НК,
които съгласно диспозитива на обвинението са били извършени съответно на 27.11.2018г.,
29.11.2018г. и 30.11.2018г.
При проведено разпоредително заседание първоинстанционният съд е упражнил
правомощията си да прекрати съдебното производство във връзка с констатирани
съществени отстраними процесуални нарушения, като е посочил, че при изготвяне на
обвинителния акт са изложени противоречиви факти във връзка с длъжностното качество на
обвиняемия. От първоинстанционния съд е отправена критика и относно параметрите на
обвинението по трети пункт от обвинителния акт, като се твърди, че не е посочена
конкретна парична сума, която според обвинението да е предмет на присвоително деяние.
Съдът е посочил, че липсата на конкретно изложени факти за предмета на престъплението
по третото инкриминирано деяние е довело и до друго нарушение, свързано с
несъответствие между инкриминираните суми по отделните деяния и общият размер на
престъпния резултат, обобщен във връзка с обвинението за продължавана престъпна
дейност по смисъла на чл. 26, ал.1 НК.
Въззивният съд, след като обсъди доводите в протеста и възражението срещу него,
мотивите, изложени в атакувания първоинстанционен съдебен акт и материалите по делото,
намира за установено следното.
Частният протест е неоснователен, а атакуваното с него определение, с което е
прекратено съдебното производство, е правилно и законосъобразно.
Споделя се критиката на първия съд, че в обвинителния акт са изложени
противоречиви факти относно длъжностното качество на подсъдимия. В първи и втори
пункт от обвинението се твърди, че тази група деяния са било извършено от подсъдимия в
качеството му на длъжностно лице – куриер на „Е.***“ ООД. В трети пункт от
обвинителния акт се твърди, че това деяние е било извършено от подсъдимия в качеството
му на длъжностно лице куриер към фирма „Д.И.“ С.А. Така от една страна е допуснато
противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт дали и кога
подсъдимият е извършил едно от инкриминираните деяния в качеството си на куриер към
фирма „Д.И.“ С.А. На второ място е допуснато противоречие между диспозитива на
обвинителния акт и последното изменение на обвинението, извършено от разследващия
орган по реда, предвиден в чл. 225 НПК, в което се твърди, че всички деяния са били
извършени от подсъдимия в качеството му на на длъжностно лице – куриер на „Е.***“ ООД
(постановление от 21.10.2020г. – л.91-л.92, ДП). Така констатираното несъответствие не е
отстранимо в процедурата по чл. 248а НПК, тъй като съдът поначало не е оправомощен да
дава указания на прокурора дали и какво обвинение да предяви. Следователно съдът не би
могъл да даде задължителни указания дали по трети пункт от обвинението прокуратурата да
инкриминира длъжностното качество на подсъдимия в „Е.***“ ООД или да инкриминира
длъжностно качество във фирма „Д.И.“ С.А. Със същия аргумент липсата на
индивидуализиран предмет на престъпление по третото инкриминирано присвоително
деяние, за което в обвинителния акт се твърди, че е извършено на 30.11.2018г. е
недопустимо да се квалифицира като очевидна фактическа грешка. Евентуална намеса на
съда в дейността на прокуратурата с указания какъв размер на паричната сума да
инкриминира по трети пункт от обвинението, също е недопустимо с оглед суверенните
правомощия на прокурора съгласно чл. 127, т.3 от КРБ.
2
Верен е изводът на СРС, че след като в диспозитива на обвинението не са изнесени
конкретни данни за вида и размера на предмета на престъплението, което се твърди, че
подсъдимият е извършил на 30.11.2018г., това обстоятелство е довело и до други
несъответствия. Така общата стойност на паричните суми, инкриминирани при изброяване
на отделните деяния, възлиза на 1229,97 лева , а не на 2109, 96 лева, както е посочено в
актовете на органите на досъдебното производство. Към изложената от първия съд критика
следва да се добави и липсата на формулиран елемент от обективния състав на
престъплението по трети пункт от обвинителния акт, доколкото изобщо не е посочено
изпълнителното деяние на престъплението „присвои“, нито е конкретизиран размерът на
присвоената парична сума.
Процесуално недопустимо е искането в протеста съдът да отмени определението на
съда, с което граждански иск по искане на „Е.***“ ООД срещу обвиняемия e приет за
съвместно разглеждане в наказателното производство, както и да отмени съдебния акт, с
който това дружество е конституирано като граждански ищец. Актът на решаващия съд по
чл. 84, ал.1 НПК не е сред изброените в разпоредбата на чл. 249, ал.3 НПК, нито е сред
изброените в чл.341, ал.1 НПК. Следователно е процесуално недопустимо тази категория
съдебни актове да се проверяват отделно от крайния съдебен акт, с който предстои да
приключи производството пред първоинстанционния съд, а именно – отделно от присъдата.
Следва само да се посочи, че твърдението в протеста, че „Е.***“ ООД не е ощетено
юридическо лице съгласно фактическите параметри в обвинителния акт практически
оспорва твърдения на самия прокурор в обстоятелствената част на обвинителния акт, че
обвиняемият следвало да отчете инкриминираните парични суми именно в касата на „Е.***“
АД. Поначало в обвинителния акт не са изложени и конкретни факти, които да свързват
собствеността на инкриминираните суми именно с фирма „Д.И.“ С.А., доколкото и в
обстоятелствената му част се твърди, че и за трите деяния съответните стоки били доставени
от „Е.И.“ ООД, както и че са били доставени на съответните клиенти на „Е.***“ ООД
срещу парични суми, които не били отчетени именно в касата на последното от изброените
дружества. Липсват каквито и да е фактически твърдения в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които да свържат собствеността на инкриминираните парични суми
именно с фирма „Д.И.“ С.А., като това търговско дружество се споменава за първи път в
диспозитива на обвинителния акт, където поначало се представят в обобщен вид
фактическите и правни рамки на обвинението. Ако се поддържа твърдението в протеста, че
именно „Д.И.“ С.А е ощетеното юридическо лице, прокурорът е следвало да изложи
конкретни факти, свързани с обстоятелствата, при които присвоителните деяния са
засегнали именно имущество на това търговско дружество. От съдържанието на
обвинителния акт понастоящем не става ясно как дейността на „Д.И.“ С.А. засяга
изпълнението на доставка на различни стоки, които са били поверени на длъжностни лица
от „Е.***“ ООД, съществува ли фактическа връзка между дейността на „Д.И.“ С.А. и
„Е.***” ООД, както и връзка между дейността на „Д.И.“ С.А. и доставчика, инкриминиран
в обвинителния акт - „Е.И.“ ООД. Ако прокуратурата счита, че съществува такава връзка и
поддържа становището си, че с инкриминираните деяния е засегнат патримониумът на
„Д.И.“ С.А., е следвало да изложи конкретни фактически твърдения и в обстоятелствената
част. Това обстоятелство внася друга съществена неяснота в конструкцията на
обвинителния акт, която самостоятелно ограничава процесуалните права на бъдещи страни
в процеса да бъдат уведомени за образуването на досъдебно производство, както и за
правото им да участват в производството. Обективно ограничени са и процесуалните права
на обвиняемия по чл. 249, ал.4, т.1 НПК да научи за какво престъпление е привлечен в това
процесуално качество.
С оглед всичко изложено въззивният съд счита, че атакуваното с протест определение
по чл. 249, ал.2 НПК, с което е прекратено съдебното производство за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, е правилно и законосъобразно и следва
да се потвърди, а протестът в частта срещу определението, с което на основание чл. 84, ал.1
НПК е конституиран граждански ищец, следва да се остави без разглеждане, като
3
процесуално недопустим.
Така мотивиран и на основание чл. 345, ал.1 НПК, вр. с чл.341, ал.2 вр. с чл.249, ал.3
НПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СРС, НО, 19 състав от 14.05.2021г. по
НОХД 16276/2020г., с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото
на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени отстраними
процесуални нарушения.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протеста срещу определение на СРС, НО, 19 състав
от 14.05.2021г., с което е приет за съвместно разглеждане граждански иск и е конституиран
като граждански ищец „Е.***“ ООД.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4