О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. Ловеч,
18.12.2020 г.
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в закрито
заседание на осемнадесети декември през две хиляди и вадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря ………………. и като разгледа докладваното от съдия ДАНКОВА в.ч.гр.д.№ 689
по описа за 2020 г. на съда и за да се произнесе съобрази:
Подадена
е частна жалба № 261770/05.08.2020 г. от
"АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1463, район ,,Триадица", бул. „Витоша" № 146,
представлявано от управителя И.Ш., чрез пълномощника юрисконсулт В.Генов
против разпореждане №260577/09.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 726/2020 г. по
описа на Районен съд – Тетевен. Считат, че така постановеното разпореждане е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, в отхвърлителната част относно
следните претендирани суми: 172,04 лева-възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство; 20,90 лева -законна лихва по договор за
предоставяне на поръчителство и 51,08 лева- административни разноски. Излагат
доводи, че н е неправилен извода, че претендираните административни разноски
противоречат на забраната по чл. 33 от ЗПК. Изтъкват, че претенцията за
административни разноски е формирана от извършените разходи от Кредисимо ЕАД за
извънсъдебното събиране на просроченото вземане спрямо длъжника, а именно:
разходи по ежемесечно изпращане на напомнителни писма, разходи за изпратени
покани с актуален размер на задължението на длъжника и указания за плащането на
същите, разходи за многократно проведените разговори във връзка с доброволното
плащане на задълженията на Длъжника. Кредисимо е сторило административни
разноски в размер на 51,08 лева, за което е съставен Протокол за извършени
услуги по извънсъдебно събиране, издаден от Кредисимо. Посочват,че сумата от
51.08 лева е разход за събиране на вземането и не попада в обхвата на чл. 33.
ал. 1 ЗПК, а не е такса за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Именно поради неизпълнението на длъжника в срок, дружеството
„Кредисимо" ЕДД е сторило разноски във връзка с проведени опити по
извънсъдебно събиране на вземанията му. В тази връзка клаузата за дължимост на
административните разноски не противоречите изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Разходите не са сторени във връзка с управлението на кредита, а в стремежа да
се избегне съдебен процес. Излагат, че това е разход, който Кредисимо е направило
не при усвояване и управление на кредита, а като резултат на некоректно
повеление на Длъжника и при просрочи е. Тези разходи не са изискуеми към дата
на сключване на Договора или при точно изпълнение, а са разход, който е
следствие от неизпълнение на задълженията за погасяване. В този смисъл е и
Решение № 17 от 27.01.2017 г. на PC - Видин по гр. д. № 2412/2015 г. Посочват,
че е неправилен извод, че възнаграждението по Договора за предоставяне на
поръчителство и законна лихва върху възнаграждението противоречат на ЗПК и ЗЗП.
Излагат, че в атакуваната си част относно възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство процесното разпореждане не съдържа никакви
мотиви. Като основно предназначение на мотивите се определя, че те имат за цел да
посочат съображенията на съда, поради които той е достигнал до дадено
заключение, съдържащо се в диапозитива на обжалвания акт, а липсата на мотиви
се явява невъзможност да се преценят доводите на съда. С оглед изложеното
считат, че фактическата липса на мотиви на обжалваното разпореждане се явява
особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води до
неправилност на съдебния акт. Излагат съображения, че в диспозитива на
обжалвания акт първоинстанционният съд единствено е посочил, че претендираните
вземания се основават на клаузи, които противоречат на ЗЗП и ЗПК. Съдът обаче
не е изложил никакви доводи поради какви обстоятелства е счел, че е налице тази
, хипотезата. С оглед на това възможността на „Ай тръст“ ЕООД да проведе защита
на претендираните притегателни права е значително затруднена. Задължението на
съда да мотивира актовете си е предвидено в Конституцията- чл. 121, ал. 4 от
.КРБ. Възнаграждението за предоставяне на поръчителство е дължимо за периода на
действие на Договора за кредит, но в никакъв случай то не произтича от Договора
за кредит. То се дължи по силата на отделен, самостоятелен договор, сключен
след (по-късно от ) Договора за кредит и обезпечаващ неговото изпълнение.
Сключеният между Длъжника и Ай Тръст е договор за поръчка по смисъла на чл. 280
и следващите от ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС:, Договорът за поръчителство не
е съглашение между поръчител и длъжник, а съглашение между кредитор и
поръчител. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника
да отговаря за неговото задължение." (Решение № 1022 от 28.06.1999 г. на
ВКС по гр. д. № 252/1999 г., V г. о., докладчик съдията Дария Проданова).
Възнаграждението за поръчителство е насрещната престация за представляваното от
мен Дружество, дължима въз основа на поетия от него ангажимент за обезпечаване
на задълженията на Длъжника по Договора за кредит. Правното основание за
възнаграждението е услугата по предоставяне на поръчителство, съгласно Договора
за предоставяне на поръчителство. Възнаграждението на Ай Тръст няма връзка със
забавата на длъжника, поради което хипотезата на чл. 33 от ЗПК е неприложима.
В
настоящия случай считат, че е налице валидна облигационна връзка между страните
– при кандидатстването си за кредит Длъжникът сам е волеизявил договорът за
кредит да бъде обезпечен с поръчителството на трето избрано от Кредисимо
юридическо лице. Същият е имал възможност да избере необезпечен кредит или да
предостави банкова гаранция. Следва да се ;отчете :и факта, че г-н Ц. е изразил
съгласието си за сключване на Договора за предоставяне на поръчителство, като е
потвърдил волята си за това чрез въвеждане на уникален код, получен под формата
на CMC на посочения от него телефонен номер. Следователно, считам, че в случая
възнаграждението на Ай Тръст се дължи на валидно договорно основание -с оглед
изричното волеизявление на Ддъжника и предоставяната от Ай Тръст услуга по
гаранционна сделка. С оглед гореизложените съображения считат, че съдът
неправилно е отхвърлил и претенцията на „Ай тръст“ ЕООД за наказателна лихва в
размер -на 20.90 лева, начислена върху непогасена главница по Договор за
предоставяне на поръчителство. Молят да бъде отменено разпореждането на
първоинстанциония съд, като бъде уважено подаденото заявление в частта относно
следните претендирани суми: 172,04 лева-възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство; 20,90 лева -законна лихва по договор за
предоставяне на поръчителство и 51,08 лева- административни разноски, като
постановите да ни се присъдят в; пълен размер претендираните от Дружеството
разноски в заповедното производство, като им бъдат присъдени и направените по
настоящото производство разноски за държавна такса.
Няма данни кога жалбоподателят е
получил съобщението за изготвяне на съдебния акт, но това обстоятелство се
тълкува в полза на страната и съдът приема,че с частната жалба, подадена на 01.12.2020
г. е спазен законоустановения срок и
производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди позицията
на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Със
заявление № 26128/09.11.2020 г. по чл.410 ГПК „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е поискал издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника Д.И.Ц. за парично вземане в размер на 1516 лева, от които главница в размер на
1000 лева, 51.08 лева административни разноски и 172.04 лева възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, 245.15 лева дължима договорна лихва върху главницата по договор
за кредит от 17.10.2019 г. до 10.10.2020 г.; 27.66 лева дължима законна лихва
за забава по договора за кредит от 11.11.2020 г. до 09.10.2020 г. и 20.90 лева
дължима законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство и
законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, разноски 30.35 лева за държава такса и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение. В т.9 от същото е посочено, че
вземането произтича от договор за кредит № 2108363 от 17.10.2019 г. г. между Д.И.Ц.
и «Кредисимо» ЕАД-София за сумата в размер на 1000.00 лева главница. Твърди се,
че вземането е обезпечено с договор за
поръчителство от „АЙ ТРЪСТ”ЕООД-София-поръчител и Д.Ц. -
потребител. Заявителя е конкретизирал, че длъжникът не е върнал предоставената
му заемна сума, заедно с уговорената договорна лихва съгласно погасителния план към Договора за
кредит, както и дължимото възнаграждение на поръчителя съгласно погасителния план
към Договора за предоставяне на поръчителство. Заявява, че на 13.10.2020 г.
вземането е станало изискуемо, а на 13.10.2020 г. заемодателят е изпратил
искане за плащане до „Ай Тръст”ЕООД в качеството му на поръчител, който
отговаря солидарно с длъжника пред заемодателя/последният е изпратил
уведомление до длъжника за всички дължими суми/.Посочва, че в указания срок на 19.10.2020
г. поръчителят изпълнил на заемодателя всички дължими от длъжника суми, като на
същата дата го уведомил за извършеното плащане, в т.ч. и встъпване в правата на
кредитор на „Ай Тръст”ЕООД, вкл. и за дължимото възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство в размер на 172,04 лева. Постановено е
разпореждане № 260577/09.11.2020 г.,
постановено по ч. гр. д. № 726/2020 г.по описа на Районен съд -Тетевен, с което
заповедният съд е отхвърлил заявлението за заплащане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство за разликата от 50.00
лева до 100.00 лева, а именно за сумата от 50.00 лева като неоснователно, както
и за заплащане на държавна такса по заповедното производство за разликата от
25.46 лева до 30.35 лева, а именно 4.89 лева от Д.И.Ц. като неоснователни.
Отхвърлено е заявлението за заплащане на сумата от 51.08 лева административни
разноски, сумата 172.04 лева възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, сумата 20.90 лева дължима законна лихва за забава по договор за
поръчителство за периода 11.11.2019 г. до 09.10.2020 г. като неоснователно.
Ловешки окръжен съд съобрази, че
предмет на обжалване е разпореждане № 260577/09.11.2020
г., постановено по ч. гр. д. № 726/2020 г. по описа на Районен съд -Тетевен само в частта относно административни разноски, възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и лихва за забава по договор за поръчителство за
периода 11.11.2019 г. до 09.10.2020 г. Частната жалба, разгледана по същество, е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При действието на чл. 138 от ЗЗД
поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение
на неговото задължение, като договора за поръчителство съществува само при действително задължение.
Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение
и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за
заплащане на такова. В конкретният казус съдът констатира,че едноличен
собственик на капитала на дружеството „Ай тръст”ЕООД-София е
„Кредисимо”АД-София - кредитор на длъжника. Това обстоятелство определя позицията на настоящата инстанция,
че се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора. За съда фактът,
че претендираното възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и административни разноски произтичат
от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към кредитора
„Кредисимо”АД-София, цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК. Този извод не се променя от обстоятелството, че
жалбоподателят извършва финансови услуги и на други търговци. С този договор за
поръчителство се преследва забранена от
закона цел-неоснователното обогатяване на кредитора и като последица се оскъпява на кредита. Ловешки окръжен съд
анализира претенцията при действие на чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК, в рамките на
обхвата на неговата дейност в заповедното производство, и счита, че искането
следва да бъде отхвърлено. Искането за заплащане на законна лихва по договора
за предоставяне на поръчителство за сумата 20.90 лева е неоснователно, тъй като
е акцесорно вземане и произтича от отхвърляне на претенцията за присъждане на
главницата .
Ловешки окръжен съд намира,
че искането по заявление № 26128/09.11.2020 г. по чл. 410 ГПК „АЙ ТРЪСТ” ЕООД за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК относно
сумата 172,04
лева-възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство; 20,90 лева
-законна лихва по договор за предоставяне на поръчителство и 51,08 лева-
административни разноски е неоснователно и атакуваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260577/09.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 726/2020 г.
по описа на Районен съд -Тетевен в
атакуваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.