№ 967
гр. С., 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110209765 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
П. Е. С. ЕГН ********** от град С., ул.”******** ” № 5, ет.4, ап.23,
обжалва наказателно постановление № 23-4332-007631 от 09.05.2023г.,
издадено от Г. В. Б. на длъжност Началник група към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР, с което са наложени:две глоби от по 10 лева и една глоба
от 500 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест
месеца, както и са отнети 10 точки- за нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление,
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, не се представлява,
в писмено становище поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание
твърденията на жалбоподателката, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Жалбоподателката П. С. работела в бар „Е.“в град С., ул.“Ш.“ като
„диджей“и след като приключила служебните си ангажименти през нощта на
03.03.2023г., около 02:00 часа, заедно с приятели, сред които свидетелката Х.
Л., отишла в клуб „Е.“, намиращ се на същата улица. Около 05:00 часа, С. и
приятелите й си тръгнали. По улица ”Ш. ”, с посока на движение от
бул.”******** ”към ул.”*********** ” П. С. управлявала собствения си лек
автомобил”******** ”с рег.№ ********* и при извършена полицейска
проверка за шофиране, след употреба на алкохол на кръстовището с
улица”****** ”, чрез алкотест ДРЕГЕР 7510 № 0210, проба № 1352 бил
отчетен положителен резултат 0,56 промила в издишания от С.
въздух.Полицейските служители – И. П. В. и С. Г. С. възприели поведението
на П. С. като на лице, употребило алкохол – лъхала на алкохол, намирала се в
по-превъзбудено състояние, очите й били с особен блясък. Жалбоподателката
провела лични телефонни разговори, след които обяснила на полицейските
слуижители, че са длъжни да й направят допълнителен тест с доказателствен
анализатор и категорично заявила, че няма да даде кръв за кръвни
изследвания, с мотива, че има фобия от игли.Бил издаден талон за
медицинско изследване № 144004 с направление – доказателствен анализатор.
Проверката с доказателствен анализатор не се осъществила, тъй като
наличния в ОДЧ ОПП - СДВР не бил в изправност и в готовност за
провеждане на изследването и дежурният служител – инспектор В.К.
съобщил, че уредът не е тариран и, че няма да изпробва водачката.
От събраните по делото доказателства/включително показанията на
разпитаните по време на съдебното следствие свидетели И. В., С. С. и Х. Л./не
се установяват останалите описани в АУАН и НП факти – че С. не носела
свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен
талон към СУМПС, както и свидетелство за регистрация на МПС, което
управлява.
За констатираните при проверката нарушения, свидетелят И. П. В.
съставил АУАН, въз основа на който било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата
2
административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаните
свидетели.
Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от
лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
съображения: Разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно правозно средство,
трамвай или самоходна машина, който управлява МПС, трамвай или
самоходна машина, с концентрация на алкохол в кръвта, установена, чрез
измерването му в издишания въздух-над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда,
включително – за срок от шест месеца и глоба 500 лева.
Съгласно цитираната разпоредба на закона, за да е осъществен съставът
на нарушението, достатъчно е концентрацията на алкохол в кръвта да бъде
установена по един от посочените начини, без да е необходимо да се направят
едновременно и измерване с техническо средство и медицинско изследване за
установяване употреба на алкохол и проверка с доказателствен анализатор.
Разпоредбата не въвежда като елемент от състава на нарушението издаване на
талон за медицинско изследване на водача или установяване на
концентрация на алкохол в кръвта с доказателствен анализатор. Съгласно
чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта, се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията
на алкохол в кръвта, чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ
съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища/доказателствен
анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване,
когато:т.1лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или
тест; 2.лицето не приема показанията на техническото средство или теста;
3.физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.».В конкретния случай, чрез алкотест ДРЕГЕР
7510 № 0210, проба № 1352 бил отчетен положителен резултат 0,56 промила
алкохол в издишания от С. въздух. Виждайки отчетения, неблагоприятен за
нея резултат, тя заявила на полицейските служители, че са длъжни да й дадат
3
право за допълнителен тест с доказателствен анализатор, заявявайки,
категорично че няма да й се направи изследване чрез кръвна проба, тъй като
имала фобия от игли.За това свое твърдение С. не представила нито едно
доказателство пред проверяващите, нито е ангажирала такова в хода на
съдебното следствие.Такива данни не се съдържат и в показанията на
свидетелката Х. Л./приятелка на жалбоподателката/.По този начин, при
липсата на годен за изследване доказателствен анализатор, с категорично
поставеното условие да не й се взема кръвна проба, без да докаже
основателността на посочената причина, със своето поведение,
жалбоподателката осуетила поисканата от самата нея проверка на
показанията на алкотест ДРЕГЕР 7510 № 0210, проба № 1352.От показанията
на свидетелите В. и С., по безспорен начин се установява, че показанията на
алкотест – дрегер, с който била проверена жалбоподателката, съдържали
данни за положителен резултат, макар и малко над допустимото от
закона.Съдът не кредитира показанията на свидетелката Х. Л., в частта, в
която твърди, че показанията били точно - 0,5 промила, тъй като не
кореспондират с останалия доказателствен материал и са повлияни от
приятелските й отношения с жалбоподателката.От една страна свидетелката
заявява, че резултата бил именно 0,5 промила, а от друга твърди:“Всички
бяхме много учудени от този резултат, защото за цялата вечер тя е изпила
едно“Самърсби –ябълка“-сайдер.
С оглед така установената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства, съдът приема, че на 03.03.2023 г. В град С., жалбоподателката
е управлявала описаното в АУАН и в НП моторно превозно средство под
въздействието на алкохол с концентрация 0.56 промила, че при извършената
проверка е била изследвана за алкохол с техническо средство ДРЕГЕР 7510 №
0210, проба № 1352, за което липсват данни, за техническа
неизправност.Заявявайки, че има фобия от игли/за която фобия не е налице
нито едно доказателство/, жалбоподателката практически е отказала да даде
кръв за медицинско изследване и при обективна невъзможност да се използва
доказателствен анализатор, чрез който да се провери отчетения при
полицейската проверка резултат, с поведението си е осуетила такава
проверка. Нарушението е доказано по безспорен начин, поради което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност за него.
Вмененото нарушение е формално, на просто извършване и за неговото
4
довършване не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици.
Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй
като той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си.
При съдебния контрол относно преценката за наличие на хипотезата по
чл.28 от ЗАНН съдът намери, че констатираното нарушение не представлява
маловажен случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на други такива нарушения.
Наложените кумулативни наказания глоба и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство са определени в съответствие с чл.174,
ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което съдът намери, че наказателното
постановление е законосъобразно и обосновано в тази част и следва да се
потвърди.
От събраните по делото доказателства/включително показанията на
разпитаните по време на съдебното следствие свидетели И. В., С. С. и Х. Л./не
се установяват другите описани в АУАН и НП нарушения, а именно - че С.
не носела свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
контролен талон към СУМПС, както и свидетелство за регистрация на МПС,
което управлява(свидетелят В. твърди:“представи ни СУМПС и контролен
талон…Не си спомням дали ни представи свидетелство за регистрация на
МПС“, свидетелят С. заявява:“нямам спомен дали носеше СУМПС“, а
свидетелката Любенова сочи:“не помня проверка на документи за кола“).
Ето защо в частта, в която на жалбоподателката са наложени
наказания за извършени от нея нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, по
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Относно разноските, съгласно чл.63д ЗАНН, страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК, а съгл.чл.144 АПК, за неуредените в
този дял въпроси се прилага ГПК/-в разпоредбата на чл.78 ГПК се съдържа
принципа, относно правото на страните на разноски, съразмерно с уважената,
респ.отхвърлената част от иска/.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски по делото, с оглед на
което такива не следва да й бъдат присъдени.
От страна на жалбоподателката са претендирани разноски за адвокатско
5
възнаграждение в общ размер на 2 000 лева, представен е списък и
претенцията следва да бъде уважена съразмерно уважената част по
оспореното НП и съобразно чл.18, ал.2 вр.чл.7 ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно за сумата от 400 лева.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 23-4332-007631
от 09.05.2023г., издадено от Г. В. Б. на длъжност Началник група към СДВР,
ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, в частта, с която на П. Е. С. ЕГН
********** е наложена: глоба от 500 лева и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от шест месеца, както и са отнети 10 точки- за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и ОТМЕНЯ същото в частта, с която
на П. Е. С. са наложени две глоби от по 10 лева за нарушения по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на П. Е. С. ЕГН ********** направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400/четиристотин/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – С. град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата
на съобщаване, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6