Мотиви по
Решение № 7/04.09.2018 г., по АНД № 85/2018 г. по описа на Военен съд Пловдив.
От съвкупната преценка на събраните и проверени в
съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема за установено следното:
Обвиняемият *** И.Н.В. от военно формирование *** - ***, завършил висше образование. На 01.09.1997 г.
постъпил на военна служба в Българската армия. През 2002 г. бил произведен в офицер от БА. Считано от 15.10.2012 г. бил повишен във военно звание „***“. Заемал различни длъжности. Със
Заповед № ЗЛС 69/28.06.2017 г. на Командира на военно формирование *** - ***,
считано от 01.07.2017 г. бил назначен на длъжността „***“ в *** в същото
формирование. Проявил се като военнослужещ, ***. Не е осъждан.
По време на службата си, извършил следното:
Обвиняемият ***
В. ***, на семейни начала с М. Н. Б.. М. Б. имала две деца, момче и
момиче, на по ***, които били близнаци и живеели при тях. *** В. притежавал лек автомобил ***, с рег. №
***, *** на цвят. Двете деца на Б., Н. и А., през учебната 2017/2018 г. били
ученици в *** клас в СУ „И. ***. Пострадалото дете, Н. Д К., също на ***, през
учебната 2017/2018 г. бил ученик в *** клас в СУ „И. ***. След редовните учебни
часове, се провеждала занималня, по време на която учениците от класовете на
близнаците и на Н. К. се обединявали.
През последните няколко месеца на 2017 г., по време на
занималните, пострадалият Н. „закачал“ А., като й правил „запалки“ на дупето /отривисто
движение с ръка, във вертикална посока, причиняващо лека болка/, удрял я с
пръчка, скъсал й чорапогащника. Във връзка с горното, веднъж А. посочила Н. на
доведения си баща, *** И.В., последният да знаел кой я закача. В началото на месец
декември 2017 г. А. за пореден път се оплакала на *** В., че Н. продължавал да
й прави „запалки“.
На 07.12.2017
г., обвиняемият бил компенсация и не бил
на работа. Следобеда на същата дата, управлявал личния си лек автомобил ***, с
рег. № ***, по ул. „***“ гр. ***. Същата се намирала на няколко пресечки
от СУ „И. ***. Улицата, била с лек наклон, като *** В. се движел
посока на долу. По това време пострадалият Н. К. се прибирал от занималнята, по
обичайния си маршрут, от училището към дома си. Н. бил сам. По това време на
улицата нямало пешеходци или движещи се автомобили. Н. се движел нагоре по
улицата. До *** на ул. „***“, обвиняемият спрял автомобила си срещу Н. и
излязъл от него. Решил да „стресне“ Н., за да престане да безпокои доведената
му дъщеря. *** В. хванал момчето за дрехата и без да каже дума му нанесъл един
удар с длан по дясната страна на носа и един удар с длан по врата. От носа на детето потекла кръв. При вида на
кръвта, обвиняемият се стреснал и преустановил насилието над детето. По това
време, от уплахата Н. се напикал, разплакал се и тичайки побягнал към дома си.
Пристигайки в дома си Н. разказал на родителите си какво се е случило.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза /л. 49 – 51, т.2 от ДП/, на Н. К. било причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота изразяващо се в контузия на
главата, контузия на носа, кръвонасядане в областта на носа и носно кървене,
съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
Горното извършено от обвиняемият, съставлява
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, тъй
като на 07.12.2017 г., в гр.***, обл.
Пловдив, на ул. „***“ срещу ***, по хулигански подбуди, *** В. причинил лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК на малолетното лице Н. Д К. от
гр.***, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Горното се установява от самопризнанията на
обвиняемия, показанията на свидетелите Н. Д К. /л.42 – 43 т.2 ДП/, И. А. С.
/л.15 – 17 т.1 ДП/, Д. Д. К. /л.36 – 37
т.2 ДП /, д-р Т. Т. П. /л.33 т.2 ДП/, Ц. Ц. Т. /л.34 – 35 т.2 ДП /, Д. Д. м. /л.18 т.1 ДП/, И. П. П. /л.19 т.1 ДП/, от съдебно-медицинска
експертиза /л. 49 – 51/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза /л. 55 – 61, т.2 ДП/, комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза /л. 67 – 74, т.2 ДП/, от справка за съдимост – л. 24, т.2 ДП , писмо изх. № 3–425 от 25.05.2018 г. на
командира на военно формирование *** *** /л.27-28 т.2 ДП/, служебна
характеристика – л. 29, т.2 ДП , кадрова
справка – л. 30, т.2 ДП, служебен картон – л. 31 – 32, т.2 ДП.
ПРИЧИНИ : незачитане на установения правов ред,
желание за саморазправа.
МОТИВИ : хулигански.
Спор по фактическата обстановка и правната квалификация
няма.
*** В. е извършил процесното деяние при пряк умисъл.
Същият е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е настъпването на обществено
опасните му последици и е искал настъпването на тези последици.
Подбудите за извършване на престъплението не са чисто
лични. Деянието не е извършено съвсем скоро или непосредствено след непристойното
поведение на пострадалия Н. К., за да се приеме, че подбудите са чисто лични.
От доказателствата по делото се установи, че *** В. е извършил процесното
деяние по хулигански подбуди. Същият не се е възползвал от правилните и
законови възможности за преустановяване „действията“ на Н. К.. Не се е обърнал
към родителите на Н., не е поискал съдействие от учителите на пострадалия, нито
е провел нормален разговор с детето. *** В. е извършил насилствени и
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към личността на пострадали К. и към обществото, незачитайки
установения правов ред и поддавайки се на желанието за саморазправа.
За
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, което е умишлено се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години. *** В. не е бил осъждан
за престъпление от общ характер и не е
бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІІ
от НК. От престъплението няма причинени
имуществени вреди. Съдът намира, че в процесния случай, са налице предвидените
в чл. 78а от НК условия и обвиняемият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание глоба.
При определяне размера на наказанието по чл. 78а от НК,
съдът взе предвид смекчаващите обстоятелства – чистото съдебно минало на
обвиняемия, пълните му самопризнания, критичното отношение към извършеното, много
добрите му характеристични данни, обстоятелството
че се ползва с авторитет пред началници и
подчинени и съобразявайки се с доходите, семейното му положение – във
фактическо съжителство с две малки деца, съдът намери че на *** В., следва да
се определи наказание при значителен превес на смекчаващите обстоятелства –
ГЛОБА В РАЗМЕР НА ХИЛЯДА ЛЕВА.
След като бе признат за виновен, обвиняемият бе осъден
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Военен съд гр. Пловдив, направените по
делото разноски в размер на 745,84 лв., от които 723,74 лв. възнаграждения на вещи
лица и 22,10 лв. пътни пари на свидетел.
Предвид гореизложеното, съдът постанови решението.
гр. Пловдив
05.09.2018 г.
ВОЕНЕН
СЪДИЯ :