П Р
О Т О
К О Л
Град София, 22 април 2019 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и
деветнадесета година, в следния състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
ЛЮДМИЛА НИКОЛОВА |
|
Сложи за разглеждане докладваното от
съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 1394 по описа за 2019 година.
На
именното повикване в 14.45 часа, се
явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
Д.Д.Д. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява
лично.
ОСЪДЕНИЯТ
Д.Д.Д.: Не желая защитник, сам ще се защитавам по делото.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован, изпраща процесуален представител М.М.– Инспектор IV степен „Режимна дейност“ в Затвора – гр.София, с
представено по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и
наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
СНЕ самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно
приложено по делото досие.
Д.Д.Д. – роден на *** ***, ЕГН – **********,
българин, българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, професия
– стругар, заварчик и шлосер, жител и живущ ***.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения Д.
в процеса.
ОСЪДЕНИЯТ Д.Д.Д.: Наясно съм с правата си като
осъдено лице, няма да правя отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на подадена
молба от осъдения Д.Д.Д., с правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ от изтърпяване
на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.
ОСЪДЕНИЯТ Д.Д.Д.: Поддържам молбата, представям и
моля да приемете като доказателства – копия от сертификати, които са ми давани
за участия в различни мероприятия в затвора, както и 2 броя грамоти, като
представям и оригиналите на документите за сверяване.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на останалите страни
представените от осъдения Д. писмени доказателства – за запознаване и
становище.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат писмените
доказателства.
СЪДЪТ НАМИРА, че с оглед относимостта на
представените от осъдения Д. писмени доказателства към предмета на настоящото
производство, доколкото са свързани с данни за личността и поведението на
осъденото лице в местата за лишаване от свобода, СЛЕДВА да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства, представените такива от осъдения Д.Д.Д., а именно
– сертификат от ДПФЗД „Център за
професионално обучение“, по лицензия № ********* от 07.12.2009 г., за успешно
завършено обучение по „Социално посредничество – медиация“; сертификат за завършване на курс „Пътешествие
на затворника“; 2 броя грамоти за
преминат обучителен курс на тема „Намаляване на вредите от употребата на
наркотици“ от 2014 г. и 2015 г., проведени от екип на фондация „Инициатива за
здраве“.
СЪДЪТ, след като извърши сверка на
представените от осъдения доказателства в оригинал и копия,
ОПРЕДЕЛИ
ВРЪЩА на осъдения Д.Д.Д.
оригиналите от посочените по–горе писмени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ:
Оспорвам молбата на осъдения, нямам доказателства.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.: Представям актуална справка,
относно остатъка от неизтърпяната част от наказанието на осъденото лице.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на останалите страни
представеното от процесуалния представител на Началника на Затвора – гр. София
писмено доказателство – за запознаване и становище.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме.
СЪДЪТ, с оглед относимостта на представената актуална справка от
Затвора – гр. София, касателно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на
осъденото лице наказание „лишаване от свобода“ – към предмета на делото, СЧИТА,
че същата следва да бъде приобщена към доказателствения материал по воденото
производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмено доказателство – представената актуална справка от Затвора – гр. София – рег. № 99/22.04.19 г., относно
изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения наказание
„Лишаване от свобода“.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим други доказателства,
нямаме доказателствени искания.
По
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото
писмени доказателства.
След
като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства,
нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа
страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите молбата на
осъдения за УПО без уважение. Действително, установява се, че е налице първата
от двете предпоставки, а именно – фактически да е изтърпял повече от 2/3 от
наложеното му наказание. Считам обаче, че няма доказателства за наличие на
втората предпоставка, а именно – да е дал доказателства за своето поправяне.
Горният извод се прави въз основа на приложените становища и доклади за
поведението на лишения от свобода в местата за лишаване от свобода, от които е
видно, че рискът от рецидив е в средни нива, рискът от вреди е с високи
стойности, същият е бил наказван, като към момента – видно от доклада, изготвен
от ИСДВР, е посочено, че за същия има действащо дисциплинарно наказание. Действително,
изброени са и 5 заповеди с които е награждаван, същевременно обаче, са посочени
многобройни проблемни зони, а именно – криминално минало, отношение към
правонарушението, злоупотреба с наркотични вещества, междуличностни проблеми и
т.н., посочени подробно в доклада. Считам, че от тях може да бъде направен само
един извод, а именно, че целите на наказанието към днешна дата не са постигнати
и осъденият следва да доизтърпи наложеното му
наказание в цялост.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ
ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Становището на СЗЦ, също е отрицателно по отношение
молбата на Д. за УПО и се базира на същите обстоятелства, които бяха изчерпателно
изброени от представителя на СГП. Бих посочил, че молителят е освобождаван
условно предсрочно веднъж, през 2007 г., но това означава, че той не си е взел
поука от това. С оглед изтъкнатите мотиви, моля да оставите молбата на Д. без
уважение.
ОСЪДЕНИЯТ Д.Д.Д. /в своя защита/: Да,
наистина имах наказание, но то е административно и е изтекло на 15.07.2018 г. –
7 дни чистота. Видно от характеристиката на социалния инспектор, аз работя през
цялото време и категорично съм убеден, че съм се поправил. Всяка сутрин ставам
в 06:30 ч. за работа, прибирам се в 17:00 ч., тежка физическа работа върша. Съдя
Началника на Затвора–гр.София за условията и нарочно ми правят тези инсинуации
и гнусни „подливаници на води“. Аз съм цял ден на
работа, прибирам се, след половин час викат „тараш“ и
намират под един шкаф кутия от цигари, вътре с 1 спринцовка и 4 игли. Казвам
„Добре, няма проблем, заведете ни на тестове, ако покаже, че съм взел
наркотици, съм съгласен да ме накажете“. Отиваме другия ден на тест и тестът е
отрицателен, обаче понеже съм отговорник на килията, Началникът ми вика „Ти ще
ги следиш“, ама викам „Г–н Началник, 120 човека коридор, аз съм по цял ден на
работа, всеки влиза и излиза по 10 пъти в тая килия, откъде да знам кой може да
ги е хвърлил. Ако съм виновен, тестът ще покаже, че съм взел наркотик“. Тестът
ми е отрицателен – ако си взел наркотици, до 7 дни тестът ще отчете положителен
резултат. Тези номера ми ги правят, само защото съдя Началника на затвора за
условията. Моля Вие да прецените.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
Д.Д.Д.: Взел съм си поука, в затвора съм от 9 години и 7 месеца с предварителните
арести, до момента лежа 6 години. Намерил съм си работа навън, взел съм превес
над всички тези наркотици и престъпления, видях, че не става така, искам да
изляза и да стана пълноценен гражданин, да работя и да си гледам семейството с
честен труд. Моля да уважите молбата ми за УПО.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да
постанови определението си.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и възраженията на
страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените
материали по делото, намира за установено следното:
Производството
е по реда на чл.437, ал.2, вр. чл.70, ал.1, т.2 от НК.
Образувано
е по повод депозирана молба от осъдения Д.Д.Д.,
с правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание
„Лишаване от свобода“.
В днешното с.з., представителите на СГП
и СЦЗ, изразяват идентични становища, относно наличието на първата формална
предпоставка за постановяване на УПО по отношение на конкретното осъдено лице,
а именно – наличие на изтърпени 2/3 от наложеното спрямо него наказание „Лишаване
от свобода“. Същевременно, представителите на СГП и СЦЗ, изразяват отрицателно
становище по отношение наличието на втората предпоставка за УПО, а именно – данни
и доказателства, че осъденият Д. се е поправил по време на престоя му в местата
за лишаване от свобода.
В тази насока, прокурорът конкретизира,
че рискът от рецидив е в средни стойности, но този от вреди по отношение на
обществото, е във високи стойности. Сочи, че с оглед приложения доклад от
ИСДВР, е налице действащо дисциплинарно наказание спрямо осъдения Д., давността
на което не е изтекла. Посочва, че независимо от предоставените 5 награди по
отношение на осъдения, се очертават множество проблемни зони в поведението на
същия, с оглед на които и целите на наложеното наказание, се налага същият да
изтърпи в цялост така определеното му наказание „Лишаване от свобода“.
В тъждествено становище с това на
прокурора, представителят на СЦЗ изразява изцяло подкрепата на изложените
съображения, като акцентира, че с оглед данните за съдимостта на осъденото
лице, същият при пребиваването му в затвора във връзка с предходно постановена
присъда, е бил веднъж условно предсрочно освободен, но въпросното обстоятелство
не е оказало необходимата поука по отношение поведението му за в бъдеще, с цел
неизвършване на други престъпления.
В своя защита и в последната си дума,
осъденият Д. очертава, че е административно наказван от затвора, с оглед обаче на
обстоятелството, че е в процес на производство спрямо Началника на Затвора във
връзка с условията в местата за лишаване от свобода, поради което и излага, че
от затворническата администрация се осъществяват определени инсинуации, за да
бъде наказан, без да има от негова страна отношение към някакви противоправни прояви в тези места. Сочи, че работи през
цялото време, като по време на работата си извършва тежка физическа такава, както
и че се е поправил категорично и желае да бъде освободен условно предсрочно, за
да бъде пълноценен гражданин и с честен труд да изкарва възнаграждението си.
Изтъква и, че си е взел необходимата поука от миналите си престъпни прояви,
както и че си е намерил работа, след като излезе от местата за лишаване от
свобода.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че Д.
*** на 07.08.2013 г., когато по отношение на него е приведено в изпълнение общо
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 години, определено му по НЧД № 12102/13
г. по описа на СРС, НО, 4 състав, с акта на съда от 25.10.2013 г., въз основа
на което определение е извършено групиране на постановени спрямо Д. осъдителни
присъди, като са оформени 2 групи наказания, които същият следва да търпи, а
именно: първата – очертаваща едно общо наказание в размер на 3 години, измежду
наложените му по НОХД № 5480/13 г. по описа на СРС, НО, 15 състав; по НОХД №
111/05 г. по описа на СВС; по НОХД № 9295/03 г. по описа на СРС, НО, 12 състав;
по НОХД № 9169/03 г. по описа на СРС, НО, 94 състав и по НОХД № 5302/03 г. по
описа на СРС, НО, 9 състав. От така определеното му по цитираните по–горе производства
едно общо наказание в размер на 3 години „Лишаване от свобода“, е приспадната
изтърпяната част от наказанията по така групираните присъди и е определен
„строг“ режим за изтърпяване на наложеното едно общо наказание. Съгласно представената
справка в днешното с.з. от СЦЗ, посоченото наказание в размер на 3 години
„Лишаване от свобода“, е изтърпяно към дата 16.08.2014 г. От последно
цитираната дата, до 07.01.2016 г., Д. е изтърпял определеното му по 2–рата
група наказания, кумулирани с цитирания по-горе акт
на СРС, НО, 4 състав по цитираното НЧД № 12102/13 г. по описа на СРС, а именно
– наказание в размер на 2 години и 6 месеца „Лишаване от свобода“, съвместяващо
наложените на осъдения наказания по НОХД № 3734/10 г. по описа на СРС, НО, 4
състав; по НОХД № 12949/11 г. по описа на СРС, НО, 1 състав и по НОХД № 17929/11
г. по описа на СРС, НО, 2 състав. От така определеното по последно цитираните 3
присъди наказание, е приспаднато времето през което Д. е търпял наказанията по тези
присъди и е определен „строг“ режим за изтърпяване на определеното общо
наказание по тази група, а именно – 2 години и 6 месеца. Както бе отчетено,
посоченото наказание е изтърпяно към дата 07.01.2016 г., съгласно приложената в
днешното с.з. справка от Началник СЦЗ, а от последната цитирана дата, Д. търпи
определеното му по НЧД № 1864/15 г. по описа на СГС, НО, 1 състав, общо
наказание в размер на 5 години „Лишаване от свобода“, наложено му из
наказанията по НОХД № 19471/13 г. по описа на СРС, НО, 9 състав и по НОХД №
5598/13 г. по описа на СРС, НО, 1 състав. С така постановеното определение по
НЧД № 1864/15 г. по описа на СГС, НО, 1 състав, е определен първоначален „строг“
режим за изтърпяване на общото наказание в размер на 5 години „Лишаване от
свобода“, като е приспаднато времето, през което същият е търпял наказание по
групираните наказателни производства и е бил с МН „Задържане под стража“.
Въз основа на така приложените
доказателствени материали, в конкретност, предвид представената в днешното с.з.
справка от Затвора–гр.София, се установява, че към момента, Д. търпи определеното
му по последно цитираното производство – НЧД № 1864/15 г. по описа на СГС, НО,
1 състав, общо наказание в размер на 5 години „Лишаване от свобода“, което е
било наложено, във връзка с деяния, извършени от осъдения при условията на
опасен рецидив. От така приложената справка, се установява, че към момента Д. е
изтърпял фактически всичко в размер на 3 години, 6 месеца и 4 дни, като
остатъкът който се явява, е в размер на 11 месеца и 15 дни. Посоченият по–горе
срок на фактическо изтърпяване на наказанието от страна на Д., в размер на 3
години, 6 месеца и 4 дни, съпоставен с оглед разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 НПК,
следва да се отчете като относим към наличие на първата, предвидена в
материалния закон предпоставка за приложение института на УПО, доколкото Д. е
изтърпял повече от 2/3 от така определеното му наказание, с оглед данните за
съдимостта и обстоятелството, че тази съдимост във връзка с последно наложеното
на осъдения Д. наказание е за извършено престъпление при условията на опасен
рецидив, като остатъкът към настоящият момент, се равнява на 11 месеца и 15 дни.
Същевременно обаче, СЪДЪТ НАМИРА, че от доказателствата по делото, не се установяват по
убедителен начин наличието на втората предпоставка за приложение института на
УПО, а именно доказателства, че така изтърпяната част от наказанието от страна
на Д., е оказала необходимото за изпълнение целите на това наказание поправително
въздействие. В разпоредбата на чл.439а, ал.1 и ал.2 НПК, са посочени доказателствата,
които могат да обосноват извод за поправяне на осъдения – като добро поведение,
участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви.
Освен това, положителни данни и доказателства за поправяне на осъденото лице,
следва да се установят и от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от
всички други доказателствени източници за информация за поведението на осъденото
лице по време изтърпяване на наказанието.
От приложените от затворническата
администрация писмени доказателствени източници под формата на становища,
оценки и доклади, се очертава една твърде отрицателна характеристика както по
отношение личността на осъдения Д., така и по отношение поведението му в
местата за лишаване от свобода за целия период от време на престой в тези места.
Така, в приложените становища на НС СДВР при Затвора–гр.София и на ЗНРНОД при
Затвора–гр.София, се посочва, че липсват достатъчно доказателства за поправяне
и превъзпитание на осъденото лице, независимо от награждаването му и това, че е
налице в известна степен осъществявана от него трудова дейност, като се
конкретизира, че към момента по отношение на осъденото лице са налице средни
стойности на риск от рецидив – 50 точки, намалени от първоначално отчетени 61 точки,
а рискът от сериозни вреди за обществото, е висок. Посочва се, че
обстоятелствата, че лишеният от свобода работи и е награждаван, не могат да
обосноват в пълна степен извод, че лицето се е поправило, така както изисква
законът. Не е налице позитивна промяна в достатъчна степен от провежданата с
него възпитателна и корекционна дейност, поради което и становищата на
посочените длъжностни лица при затворническата администрация са отрицателни,
относно приложението института на УПО по отношение на конкретния осъден.
В приложения доклад, както правилно бе
отчетено от прокурора, освен данните за житейската история на лишения от
свобода и неговото здравословно състояние, са отчетени и криминалното му
минало, настоящо правонарушение, отношение му към това правонарушение,
поведението в местата за лишаване от свобода през целия престой в тези места. Посочва
се, че със Заповеди № 454 и № 453 от 01.11.2018 г., действително Д. е назначен
като работник в цех „Печатница“ – впрочем тези заповеди са приложени към
затворническото досие на осъдения и формират доказателствена
база по отношение осъществяваната трудова дейност от страна на Д., с оглед
възложените му трудови задължения. Посочва се и, че действително Д. е
награждаван 5 пъти с различни награди, във връзка с проявявано от него стриктно
спазване на правилата в местата за лишаване от свобода към определени моменти,
но пък не без значение е, с оглед приложеното досие на осъденото лице, че спрямо
същия са налагани и не малко на брой наказания за различни провинения и
несъобразяване с правилата за престой в местата за лишаване от свобода. Последното
наложено на осъдения наказание е със Заповед № 246 от 15.06.2017 г. и се
изразява в „Извънредно дежурство по поддържане чистотата и хигиената за срок от
7 дни“, като с оглед приложения доклад от ИСДВР, се отчита, че към настоящият
момент така наложеното дисциплинарно наказание на Д., има действие.
Впрочем, в приложения доклад на ИСДВР,
освен предоставените награди на осъденото лице и обстоятелството, че същият
изпълнява трудова дейност, не се очертават други положителни данни за
поведението му и неговата личностна линия по време на целия му многогодишен
престой в местата за лишаване от свобода.
В този смисъл, СЪДЪТ ОТЧИТА, че са налице твърде много отрицателни данни за
осъденото лице, с оглед проблемните зони на неговото поведение, които са
очертани както в отношението му към правонарушението, така и касателно злоупотребата
с наркотични вещества, междуличностни проблеми, умения за мислене и т.н. В тази
връзка, в приложения доклад на ИСДВР се конкретизира, че криминалното минало на
Д. е достатъчно богато – многообразна криминална история, която впрочем, СЪДЪТ ОТЧИТА и въз основа на приложеното
свидетелство за съдимост на Д., видно от което, същият е осъждан 11–кратно за
множество различни тежки престъпления предвидени в НК, очевидно от които
наказания, същият не се е превъзпитал, предвид обстоятелството, че търпи дълъг
период от време наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора–гр.София. Очертава се,
че осъденият формално приема отговорността за собственото си поведение; не
разбира изцяло мотивите, довели до извършване на правонарушението; частично осъзнава
нанесените вреди; смята присъдата си за несправедлива. Посочва се, че Д.
злоупотребява с наркотични вещества, която злоупотреба е пряко свързана с
криминалните нагласи и криминални деяния от миналото; неадекватен е в
общуването, няма изградени умения за адекватно им разрешаване, постига краткосрочни
цели; налице е слаба рефлексия, импулсивен е. Посочва се и, че рискът от вреди
за самия осъден, е среден в общността, тъй като лесно се поддава на отрицателно
влияние, което води до нарушаване на вътрешния ред, но по отношение на
обществото – рискът от вреди е висок, предвид утвърдените криминални нагласи и
незаконосъобразен начин на живот. Акцентира се, че целите на първоначалното
планиране, продължават да са насочени към повишаване мотивацията му за промяна
на криминалното поведение, придобиване умения за мислене при разпознаване и разрешаване
на проблемите, за предвиждане на негативните последствия от действията си,
приемане на вредния ефект от употребата на наркотици и последствията от това. Впрочем,
планът на присъдата е приложен към материалите по делото и в него действително
са заложени описаните по–горе цели и задачи, относно мобилизиране нагласите за
законосъобразен начин на живот по отношение на осъденото лице, като СЪДЪТ констатира,
че този план е със срок от 1 година – от 12.08.2018 г. и до настоящият момент
не е изтекъл, с оглед на което ОТЧИТА необходимостта от продължаване на корекционната и превъзпитателна дейност по отношение на
осъденото лице и за бъдещ период от време.
Действително, в днешното с.з. осъденият Д.
представи писмени доказателства, от които е видно, че е взел участие в
организирани в затвора курсове за обучение и програми, като е постигнал
известно ниво, предвид представените грамоти, съгласно курса на тема „Намаляване
на вредите от употреба на наркотици“. Същевременно обаче, очевидно това ниво не
е достатъчно, за да се приеме, че е налице осъзнато от страна на осъденото лице
поведение за бъдещ законосъобразен начин на живот, доколкото се посочва във
всички оценки от затворническата администрация, че употребата на наркотици, е
една от проблемните зони при осъденото лице. Приложените в днешното с.з. писмени
доказателства, в никакъв случай не са такива, които да очертаят, че е налице
изцяло поправяне на осъдения в местата за лишаване от свобода. Настоящият
съдебен състав ПРИЕ, че отрицателните характеристики по отношение поведението
на осъденото лице, са много повече, отколкото положителните данни за него,
което се отчита и от факта, че лишеният от свобода продължава да пребивава в
местата за лишаване от свобода, при това – в Затвора–гр.София, а не при по–лек
режим на изтърпяване, в смисъл на което, няма авторитетни доказателства, които
да обосноват, че той се е поправил и корекционната дейност спрямо него, му е
повлияла положително, за да осъзнае всички вреди от миналото си криминално
поведение и противообществено такова. Независимо от представените в днешното
с.з. писмени доказателства, че Д. работи, както и от предоставените му награди,
налице е една криминогенна личност, която търпи поправяне и за в бъдещ период
от време, за да се установят действително убедителни и утвърдителни
доказателства за наличието на втората предпоставка – в бъдеще той да ползва
института на УПО, след осъзнаване в цялост на криминалното му поведение в
миналото и осъзнаване на вредите от това, което е сторил. В този смисъл, СЪДЪТ ОТЧИТА колебливо поведение от
страна на осъденото лице по време на целия му престой в местата за лишаване от
свобода, доколкото към настоящия момент, както бе отчетено правилно от
прокурора, продължава да действа наложеното спрямо него наказание от затворническата
администрация, каквито наказания впрочем са налагани и за предходни провинения,
които не се доказват, въпреки защитата на осъденото лице, да са инсинуирани от затворническата администрация. СЪДЪТ НАМИРА, че с оглед изпълнение целите
на наложеното спрямо Д. наказание, генералната и специална превенция по
отношение на това наказание, които следва да окажат необходимото поправително,
предупредително и превъзпитателно въздействие както по отношение на осъдения,
така и на другите членове на обществото, следва да бъде продължена
корекционната дейност по отношение на Д., още повече, че остатъкът който следва
да търпи е не малък – 11 месеца и 15 дни, в рамките на които, тази корекционна дейност
би могла да доведе до известни положителни резултати в поведенческото
проявление на осъденото лице.
В този смисъл и като съобрази, че с
оглед нуждите на изпълнение целите на наказанието, е необходимо спрямо
осъденото лице да бъде проявено по–сериозно възпитателно въздействие,
същевременно осъществен контрол за стабилизиране на неговата личностна
характеристика, с оглед необходимостта от съобразяване и осъзнаване на
необходимата поука за бъдещо непротивоправно поведение, настоящият съдебен
състав ПРИЕ, че така подадената молба от Д. като неоснователна, следва да бъде
оставена без уважение, доколкото не са налице безспорни, убедителни и
красноречиви доказателства за поправяне на осъденото лице в цялост към
настоящият момент.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д.Д.Д. – роден на *** ***, ЕГН – **********,
българин, българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование,
професия – стругар, заварчик и шлосер, жител и живущ *** – за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 5 години, който
остатък се равнява на 11 месеца и 15 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7
дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
Протоколът
е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 15.35 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: