РЕШЕНИЕ
№492
21.06.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- Хасково, в открито
заседание на четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова …...........………………………......... и в
присъствието на прокурор Елеонора Иванова при ОП-Хасково ...........………………..........................
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и. адм. дело № 212 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с
чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Производството е образувано след като с
Решение № 1913 от 12.02.2019г.
постановено по адм. дело № 11431/2017г. по описа на ВАС е отменено Решение №786/11.08.2017г.
постановено по адм. дело № 347/2017г. на
Административен съд –Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда .
Предмет
на разглеждане по настоящото производство
е искова молба подадена от А.А.Р. ***, чрез пълномощник - адв. Г. Г., с
посочен по делото съдебен адрес:***, офис №*, против Агенция „Митници” с адрес:
София, ул.”Г.С.Раковски” № 47, с която се претендира обезщетение в размер на 300.00 лева, представляващи имуществени
вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно
постановление № 284/26.05.2014г. на С.Д.
Началника на Митница Свиленград, ведно със законната лихва върху тази сума считано от влизане в сила на
отменителното решение, до окончателното изплащане на сумата.
Ищецата твърди,
че претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 300
лева, се основава на разходите, които
направила за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да я защитава
в хода на съдебните производства по обжалване на процесното наказателно
постановление.
Ответникът по иска, Агенция „Митници”, редовно
призован, в отговор на искова молба вх.
№ 3084/21.04.2017г. и чрез процесуален представител в съдебно
заседание заема становище за неоснователност на исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира иска за основателен и доказан. Предлага да бъде уважен.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С Наказателно постановление (НП) 284/2015 от
26.05.2015г. на С.Д. Началник на Митница Свиленград, на А.А.Р., за извършено на
19.05.2014г. административно нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал.1 от
Закона за акцизите и данъчните складове е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 196,86 лева, като на основание чл. 124, ал.1 от ЗАДС от нея е отнет в полза на държавата предмета на нарушението -цигари „ LM” („ЛМ”) – 60 кутии.
Наказателното
постановление е било оспорено от ищцата пред Районен съд – Свиленград, където е
било образувано АНД №602/2015г. по описа на съда. Видно от доказателствата по
делото, в производството пред Районен съд – Свиленград А.А.Р. е била
представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. А.Г.. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно от
22.06.2015 г., от които е видно, че ищцата е заплатила за адвокатска защита по
това дело сумата от 300 лева. Делото е разгледано и с Решение №141/14.09.2015г.
съдът е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление. Решението на
въззивния съд било оспорено от ищцата пред Административен съд – Хасково,
където е било образувано КАНД№ 302/2015г. Делото е било разгледано и с Решение
№ 308/17.12.2015г. състав на съда
отменил обжалваният съдебен акт и НП №
284/2015 от 26.05.2015г. на С.Д. Началника на Митница Свиленград.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени
имуществени вреди вследствие на отменено,с влязло в сила съдебно решение, Наказателно
постановление № 284/26.05.2014г. на С.Д. Началника на Митница Свиленград. Претенцията е заявена срещу процесуално
легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска –Агенция Митници. Незаконосъобразният
акт е издаден от орган на ответника Агенция "Митници", която е
юридическо лице съгласно чл. 7,
ал.1 от Закона за митниците и следователно е пасивно легитимирана да
отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205
от АПК. Ето защо иска е допустим.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна.
Съображенията за това са следните :
Ищецът
претендира имуществени вреди причинени в
резултат на отменено по надлежния ред незаконосъобразно издадено наказателно
постановление. Основателността на
иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай
предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. незаконосъобразен акт
на административен орган отменен по
съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда
–имуществена и 3. пряка и
непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността
по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта
да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване
обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Не е спорно по делото, а и се
установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение
на ищцата Наказателно постановление № 284/26.05.2014г. на Началника на Митница Свиленград е
отменено с Решение №
308/17.12.2015г. по КАНД № 302/2015г. по
описа на същия съд. Предвид разпоредбата на чл.223 от Административно-
процесуалния кодекс, че решението на
касационния съд не подлежи на оспорване, то същият е влязъл в законна сила на 17.12.2015г.
Макар по естеството си наказателното
постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен
такъв, то се издава от административен орган, а
дейността по налагане на административно наказание е особен вид
правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно
същото представлява властнически акт и е
правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното
следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на
административно наказание, представлява изпълнение на
административна дейност, каквото
становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и
ВКС. В тази
връзка съдът счита, че с отмяната на Наказателно постановление № 284/26.05.2014г.
на С.Д. Началника на Митница Свиленград, в случая е налице първият елемент от
фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
По отношение
наличието на втората кумулативно предвидена
в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила
имуществена вреда съдът намира, че от доказателствената
съвкупност се установява безспорно, че
на ищеца са причинени имуществени вреди, доколкото от събраните по
делото писмени доказателства се установява заплащането на хонорар за адвокатско
възнаграждение за правна защита по образуваните във връзка с обжалването по
съдебен път на посоченият санкционен акт,
а.н.д. № 502/2015г.по описа на РС-Свиленград и к.а.н.д. № 302/2015г. по
описа на АдмС-Хасково. В договора за
правна защита и съдействие от 22.06.2015г., който е приложен към цитираното по
горе въззивно производство и който не е оспорен от ответника, изрично е посочено, че
уговорената с него сума за заплащане, съответно от 300.00
лева
е действително заплатена в брой. Съгласно
Тълкувателно решение № 6/2012г. на ВК, вписването на направеното плащане в
договора за правна защита е достатъчно
за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му
част има характер на разписка. Предвид
това, обратно на твърденията на ответника, не е необходимо представяне на други
документи удостоверяващи заплащането на тази сума, вкл.не е необходимо да бъдат съставяни и
представяни банкови документи . Следователно налице е и втората предпоставка
на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. В допълнение
единствено следва да се посочи, че размерът на заплатеният адвокатски хонорар е
изцяло съобразен с чл. 36 от Закона за
адвокатурата, като дори е под праговете
предвидени в чл. 18, ал.2 от приложимата Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно
постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена
последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този
смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г.,
ОСС, I и II колегия, с
което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на
искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това,
съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Предвид това съдът намира, че
възраженията на ответника за липса на причинна връзка между издаденото
наказателно постановление и заплатеният адвокатски хонорар са неоснователни.
По отношение на така заплатената сума следва да се има
предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на
незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не
по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по
чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на
вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно
постановление, действия или бездействия в рамките на административното
наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва
да се проведе по същия ред. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, в мотивите на което е посочено, че доколкото
искът по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за
вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление,
действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията
за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за
обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищцата разноски в хода на
оспорване на наказателното постановление, се явява основателна, а предвид
ангажираните писмени доказателства - и доказана.
Ищцата
е направила искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума,
считано от датата на влизане в сила на отменителното решение. Съгласно
чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84,
ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава
и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има
акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото
безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума, с оглед т.4 от
ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е дължима от влизане в сила на решението, с което
се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху
главницата, не считано от датата на влизане в сила на решението, с което
е отменено наказателното постановление, в конкретния случай 17.12.2015г..
Предвид направеното искане от страна на ищцата, лихвата следва да бъде
присъдена от посочената дата.
По изложените
съображения, съдът приема, че в случая са установени и доказани предпоставките
за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради
което исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени
вреди в размер на 300.00 лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на
отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 284/26.05.2014г.
на С.Д. Началника на Митница Свиленград, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от
17.12.2015г.
При този изход
на спора основателна се явява само
претенцията на ищеца за присъждане на сторените по делото в разноски.
Ето защо ответникът следва да бъде
осъден да заплати на А.А.Р. *** направените по делото разноски в общ
размер 610 лева, от които 10 лева
внесена държавна такса, 300.00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.03.2017г. за водене на производството пред
АдмС-Хасково, а на основание чл. 226, ал.2 от АПК и 300.00 лева разноски
представляващи възнаграждение за един адвокат за водене на делото пред ВАС
съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.09.2017г.
Мотивиран от
изложените съображения и на основание чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция
Митници , ул.”Г.С.Раковски”
№ 47да заплати
на А.А.Р., с ЕГН: ********** ***, сума в размер на 300
(триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
незаконосъобразно Наказателно постановление №
№ 284/2015 от 26.05.2015г. на
С.Д. Началник на Митница Свиленград, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 17.12.2015 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници” с адрес: София, ул.”Г.С.Раковски” № 47, да заплати на А.А.Р., ЕГН: **********
***, разноски по делото в размер на 610 (шестотин и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: