Р Е Ш Е Н И Е
№337 02.12.2016г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
На двадесет
и девети ноември 2016г.
в открито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: П.М.
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №470 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 47
ал.3 от Правилника за приложение на Закона за Държавна агенция „Национална
сигурност” във връзка с чл. 128 от АПК, образувано по жалбата на Р.Ж.И. против
Отказ №СЗ-СО-64-78/03.10.2016г. на Директор ТД „ДАНС” Стара Загора да издаде
разрешение за работа в стратегическите зони на стратегически обект Мини „Марица
–Изток” ЕАД, свързани с изпълнение на стратегическа дейност по добив на
въглища.
Отказа е издаден при следните мотиви:
Лицето не отговаря на изискването на чл.45 ал.1 т.2 от ППЗДАНС, тъй като видно
от Справка за съдимост №217/2016г. на РС Раднево по НОХД №99/2006г, и НОХД
№89/2007г. на същия районен съд са налице влезли в сила присъда за умишлени
престъпления от общ характер, като липсват данни за настъпила реабилитация.
В жалбата се твърди, че е неверен
извода на административния орган, тъй като с Определение №274/19.12.2011г.,
постановено по ЧНД №320/2011г. по описа на РС Раднево, влязло в сила на
17.01.2012г. е допусната съдебна реабилитация по отношение на посочените в Отказа
осъждания. Представя се заверен препис на определението.
На следващо място се твърди, че от
11.05.2013г., когато е издадено първоначалното разрешение за работа
№СЗ-31-21-60,/11.05.2013г., до момента на постановяване на отказа не са налице
нови обстоятелства или други осъждания, поради което органа прави нова преценка
на факти, които вече е квалифицирал като липса на пречка да се издаде
разрешение за работа в стратегическия обект.
Въз основа на изложеното се иска от
съда да отмени обжалвания отказ и да бъде задължен органа да издаде разрешение
за работа. Претендират се разноските по делото.
Ответника – Директор ТД „ДАНС” Стара
Загора, представлявано от служител с юридическо образование и правоспособност,
оспорва жалбата като твърди, че от Определение №274/19.12.2011г., постановено
по ЧНД №320/2011г. по описа на РС Раднево, не става ясно дали е допусната
реабилитация по отношение на осъжданията, посочени в мотивите към отказа. На
следващо място се твърди, че е без правно значение предишната преценка на
органа за издаване на разрешение за работа от 11.05.2013г., тъй като се касае
за друго административно производство и целта на закона е на определен период
от време да се извършва отново проверка за наличие на условията да се разреши
работа в стратегически обект.
Административен съд Стара Загора,
като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена на 18.10.2016г., в
рамките на 14-дневния срок, считано от 04.10.2016г., когато е връчен обжалвания
отказ и от лице, което се явява адресат на неблагоприятния административен акт,
поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, защото:
За да достигне до извод, че жалбоподателя
не отговаря на изискването на чл.45 ал.1 т.2 от ППЗДАНС , а именно да е лице,
което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, административния
орган се позовава на Справка за съдимост №217/2016г. на РС Раднево, от която е
видно, че е налице изключващото условие
на чл. 45 ал.1 т.2 от ППЗДАНС - освен
ако е реабилитирано. Прочита на
разпоредбата не оставя съмнение, че осъждането представлява пречка, само ако не
е последва реабилитация по закон или съдебна. В случая от Справката за съдимост
и представения заверен препис на определение не остава съмнение, че Ж. е
реабилитиран и по отношение на престъпленията, за които са му наложени
наказание по НОХД №99/2006г. и по НОХД №89/2007г., като наказанието по това
дело е кумулирано с наказанието по НОХД
№151/2007г. В същата справка е посочено
и Решение №94/04.04.2014г., постановено по дело №163/2014г. на РС Раднево, с
което Ж. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, отново за престъпление от общ характер, но освобождаването от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, не би било възможно, ако
лицето е осъждано, освен ако е реабилитирано. Освен това в Свидетелството за
съдимост № 694/11.03.2016г. издадено, за
да послужи за работа в стратегически обект и част от административната преписка
е посочено, че Р.Ж.И. не е осъждан. Свидетелството е документа, посочен в чл.
44 ал.1 от ППЗДАНС, чрез който се установяват фактите по чл. 45 ал.1 т.2 от
същия Правилник. Следователно като се позовава на Справката, вместо на
Свидетелството за съдимост, административния орган допуска нарушение на
правилата за установяване на относимите към предмета
на акта факти, което ако не бе допуснал би стигнал до извод, че е налице
условието – реабилитация, изключващо последиците от осъждането. При тази фактология се налага извод за несъществуване на хипотезата
на чл. 45 ал.1 т.2 от ППЗДАНС, приложена от административния орган при издаване
на обжалвания отказ, поради което същия се явява незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
В отговор на всички възражения следва да се каже, че по силата на чл.44
ал.2 от ППЗДАНС, всяко разрешение за работа в стратегически обект има срок на
действие 3 години, след изтичане на които процедурата по проверка на годността
на лицето да работи в такива обекти се проверява отново, като не само е допустимо,
но е задължително да се извърши отново преценка за съществуването на пречки и
за изпълнението на условията за издаване на ново разрешение. С издаването на
първоначалното разрешение не се преклудират фактите,
които са настъпили до този момент т.е. ако не са налице нови факти,
представляващи пречки по силата на закона, то органа да е длъжен да разреши
работа без възможност отново да ги проверява. Обратно на поддържаното от
жалбоподателя твърдение, законодателя е предвидил възможност на всеки три години
да се преценяват както новонастъпилите факти през
този период, така и тези, които са били вече установени при първоначалното
издаване на разрешението. Целта е да се запази националната сигурност, поради
което може да се стигне до изводи обратни на онези, които са мотивирали
издаването на изгубилото правно значение разрешение, какъвто е настоящия
случай.
При този изход от спора на
жалбоподателя се следват разноските за един адвокат в размер на 200лв., платени
в брой, съгласно договора за правна помощ и за държавна такса в размер на 10лв.
Воден от тези мотиви, Административен
съд Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ Отказ №
СЗ-СО-64-78/03.10.2016г., издаден от Директора на ТДНС –Стара Загора по жалбата
на Р.Ж.И..
ОСЪЖДА Държавна агенция
„Национална сигурност” гр. София да заплати на Р.Ж.И. с ЕГН ********** сумата
от 210лв/двеста и десет/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Решението да се съобщи, чрез
изпращане на препис до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: