№ 204
гр. Варна, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. А.
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20233100900567 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от З. Т. В., ЕГН **********,
с адрес в гр. Варна, ул. „Отец Паисий“ № 42, ап. 39, срещу „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Лозенец“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, в условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени
вследствие на ПТП, настъпило на 21.12.2022 г. в гр. Варна, по вина на водача
на лек автомобил „Мицубиши Колт“, с рег. № *****, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна
полица № ******** със срока на валидност 16.03.2022 г. до 15.03.2023 г.,
както и сумата от 2640 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди за разходи за лечение, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 27.02.2023г. - датата на предявяване на
застрахователната претенция, до окончателното изплащане на задълженията.
Ищцата твърди, че за описаното по-горе ПТП отговорността виновното
лице е ангажирана по силата на споразумение, одобрено с влязло в сила на
07.08.2023 г. определение по НОХД № 3331/2023 г. по описа на ВРС, НО, за
това, че на 21.12.2022 г. в гр. Варна, на пешеходна пътека до магазин
„Фиола“, бул. „Чаталджа“, управлявайки лек автомобил „Мицубиши Колт“, с
рег. № *****, В. А. В. предизвикала удар с пресичащата по пешеходна пътека
З. В.. В резултат от удара на ищцата са причинени средни телесни повреди,
изразяващи се в трималеоларно счупване на лявата глезенна става,
1
обуславящо трайно затруднение в движенията на левия крак за период по-
голям от един месец. След произшествието ищцата била транспортирана и
приета в Клиниката по ортопедия и травматология към МБАЛ „Св. Анна“, гр.
Варна, където по спешност била извършена репозиция и била поставена
гипсова имобилизация на засегнатата част от тялото. На 29.12.2022 г. била
извършена оперативна намеса – открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, тибия и фибула. На 20.02.2023 г. ищцата постъпила в МБАЛ
„Еврохоспитал“ - Варна за оперативно отстраняване от костта на
имплантирани уреди – тибия и фибула. Съгласно епикриза МЦ „Св. Анна“ -
Варна към 29.09.2023 г. в областта на лява глезенна става на ищцата са били
налице болки и невъзможност за осъществяване на активни и пасивни
движения в същата, налице е била ограничена плантарна и дорзална флексия,
както и наличие на остеосинтезни материали. Във връзка с травматичните
увреждания ищцата е провела продължително лечение под медицински
контрол, като до момента не се е възстановила напълно, за което
свидетелстват представените множество амбулаторни листи. С оглед
продължителния възстановителен период ищцата не е могла да полага труд
по трудово правоотношение за периода 21.12.2022г. - 24.05.2023г., видно от
представените болнични листи. Във връзка с проведеното лечение ищцата е
направила разходи в размер на 2640 лв. за медицински изделия - 1/3
тубуларна плака. Наред с това ищцата претърпяла силни болки и страдания за
продължителен период от време - силен емоционален стрес, съпроводен с
негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън, кошмари, липса
на апетит, страх от пресичане сама. Тъй като към датата на ПТП автомобилът,
управляван от виновния водач, бил застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, пострадалата отправила към застрахователя
извънсъдебна претенция с вх.№ 2075/27.02.2023 г. за обезщетяване на
претърпените имуществени и неимуществени вреди. Към момента на
депозиране на исковата молба обезщетение не е определено и изплатено.
По реда на чл. 367 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Признава наличието на
валидно застрахователно правоотношение за процесния лек автомобил.
Оспорва всички наведени в исковата молба твърдения, включително
изключителната вина на водача на автомобила, наличието на причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП и нанесените телесни
увреждания, техния вид, интензитет и продължителност. Оспорва
твърденията, че към настоящия момент ищцата не се е възстановила напълно.
Релевира възражение за съпричиняване, изразяващо се в нарушение по чл.
113 и чл. 114 от ЗДвП (внезапно навлизане на платното за движение при
ограничена видимост и несъобразяване на приближаващите се пътни
превозни средства) и непровеждане на рехабилитационни процедури, с което
ищцата е удължила периода си на възстановяване. Оспорва размера на
заявената претенция за неимуществени вреди като прекомерно завишен и в
противоречие с константната практика по чл. 52 от ЗЗД.
2
В срока по чл.372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с
която оспорва възражението за съпричиняване с твърдения, че ищцата се е
движила правомерно, огледала се е преди да пресече в двете посоки и не е
налице внезапно навлизане. От дясната й страна автомобилите са спрели да я
пропуснат, а от лявата й страна автомобилите, които идвали в посока към
ул.“Ген Колев“ били на около 20-30 метра от пешеходната пътека. След като
пресякла половината от първата пътна лента с нормален ход забелязала с
периферното си зрение светъл автомобил, който се приближавал от лявата й
страна видимо без намерение да намали скоростта си. Ищцата се опитала да
ускори крачката си, но в този момент същият я блъснал с предната си лява
част. Поддържа, че ищцата е провела рехабилитационни процедури. Оспорва
твърденията за липса на причинна връзка. Счита размера на заявената
претенция за справедлив и съразмерен с принципа по чл. 52 от ЗЗД.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът не е депозирал допълнителен
отговор.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
С протоколно определение от 07.08.2023 г. по НОХД № 3331/2023 г. по
описа на ВРС е одобрено споразумение, с което подсъдимата В. А. В. се е
признала за виновна за това, че на 21.12.2022 г., в гр. Варна, при управление
на л.а„Мицубиши Колт“, с рег.№ *****, е нарушила правилата за движение
по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП и е причинила по
непредпазливост средна телесна повреда на З. Т. В., изразяваща се
трималеоларно счупване на лявата глезенна става, обусловило трайно
затруднение в движенията на левия долен крак за период по-голям от един
месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на
основание чл.343, ал.3, пр.последно, б.А, вр. ал.1, б.Б, пр.2, вр. чл.342, ал.1
НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца,
отложено по реда на чл.66 НК.
По делото не е налице спор, че към момента на ПТП за л.а. „Мицубиши
Колт“, с рег. № ***** е действала застрахователна полица № ******** със
срок на валидност 16.03.2022 г. до 15.03.2023 г., сключена с ответника като
застраховател.
На 27.02.2023г. ищецът е отправил към ответника претенция с вх. №2075
за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди, по която липсват данни за произнасяне на застрахователя.
От представените болнични листи се установява, че ищцата е ползвала
отпуск за временна неработоспособност в периода 21.12.2022г. – 24.05.2023г.
Видно от неоспорените от ответника фактура №**********/22.12.2022г.
и талон за медицинско изделие изх.№13238 ищцата е направила разход в
размер на 2640 лева за закупуване на 2 бр. 1/3 тубуларна плака.
Във връзка с възражението за съпричиняване е допусната САТЕ, от
3
заключението на която се установява, че видимостта в зоната на ПТП спрямо
правия и хоризонтален пътен участък е била отлична към и от автомобила.
Поради липсата на данни за посоката на движение на пострадалата, вещото
лице е изготвило заключението в два варианта, но е формирало извода, че и в
двата случая пешеходката е имала възможност да предотврати ПТП при
непресичане пред процесния автомобил, установявайки близката му
дистанция от около 14-15 метра, преди навлизане спрямо ширината на
пешеходната пътека, използвана от пострадалата. Уточнява се, че ПТП е било
предотвратимо от пострадалата в случай, че преди пресичане пред
автомобила се е уверила в намеренията му да я пропусне да пресече по
използваната пешеходна пътека.
От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, се
установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила трималеоларна фрактура
- луксация на лявата глезенна става (счупени са тибиалният малеол,
фибуларният малеол, задният ръб на тибията и има задно изкълчване на
глезенната става, разкъсана е и синдезмозата). Проведеното лечение е
оперативно – счупените костни фрагменти са наместени и задържани с
метални импланти. Поради разкъсване на връзката между фибулата и тибията
/синдезмозата/, двете кости са приближени с метален винт, който е отстранен
на 20.02.2023г. При втората операция е отстранен само един винт, който се
премахва на 45-тия ден, за да може да започне рехабилитация, а останалите
импланти се отстраняват обикновено след около година, ако пациентът
желае. Лечението не е завършило, предстои отстраняване на останалия метал
и провеждане на физио и балнеолечение. При рязка промяна на
метеорологичните условия и след физическо натоварване ищцата ще изпитва
дискомфорт и болки в глезенната става. Състоянието й към момента не
изисква чужда помощ или ползването на помощни средства. При
медицинския преглед на ищцата вещото лице е констатирало походка с леко
накуцване с левия крак, лек оток на лявата глезенна област, голям оперативен
белег по външно-задната страна на глезенната област с дължина около 12 см.,
оперативен белег по предно външната страна около 5 см. и по предно
вътрешната страна около 2 см. Движенията в ставата са в обем 10-0-45 гр. при
норма 20-0-45 гр. Ограничена е дорзалната флексия в глезенната става.
Лявата глезенна става е с ограничено свиване към гърба на стъпалото, което
затруднява бързото ходене и клякането. Описаното състояние на глезенната
става в медицинския преглед според вещото лице ще остане трайно, счупени
са костите, образуващи глезенната става. Това увреждане на ставния хрущял
и води до развитие на артрозни промени, които бавно ще ограничат още
повече движенията в ставата. Видно от приложената към делото медицинска
документация ищцата многократно е провела рехабилитационни процедури.
Според обясненията на вещото лице в съдебно заседание приложеният
разходен документ е за металните импланти, които са поставени при
операцията и е в причинна връзка с проведеното лечение.
От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се
4
установява, че претърпяното ПТП и получената травма са имали стресогенен
ефект за ищцата. Преживяванията й през възстановителния период са
доминирани от притеснение относно перспективите за пълноценно
възстановяване, както и от чувство за безпомощност и малоценност,
обусловени от невъзможността за самостоятелно справяне с елементарни
ежедневни битови дейности. Тези преживявания постепенно са намалели по
интензивност с подобряването на обективното състояние и постепенното
възстановяване на функционирането. При ищцата не се установява актуална
психотравма или психично заболяване, включително и като следствие от
процесното ПТП. Не се налага провеждане на специфично лечение. В
проведеното от вещото лице интервю ищцата е заявила, че след като
забелязала процесния автомобил, се е опитала да побърза, за да мине той зад
нея, но не успяла и последвал ударът.
От показанията на свид. Великов – съпруг на ищцата, се установява, че в
резултат на ПТП ищцата получила счупване на глезена, проведено е
оперативно лечение с поставени три или четири импланта. След петдневен
болничен престой е изписана за домашно лечение. В продължение на три
месеца не можела да се самообслужва. Придвижвала се с патерици и с чужда
помощ в дома си и на контролни прегледи. Пиела обезболяващи хапчета
всяка сутрин. След третия месец започнала да ходи с една патерица. От дома
си започнала да излиза самостоятелно след четвъртия месец. Първите пет
месеца провеждала рехабилитация и била в болнични. На работа се върнала в
края на месец март 2024г. Понастоящем не ползва помощни средства за
придвижване, но не може да ходи дълго и да седи права, защото кракът й се
подува. След инцидента имала неспокоен сън. Понастоящем е малко по-
спокойна, но все още я е страх да пресича улиците сама.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“
водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за
непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от
него са настъпили вреди. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното. В тази връзка за успешното провеждане на прекия
иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” по отношение на
съответния автомобил, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди. В тежест на ответника е да докаже релевираните възражения за
съпричиняване.
5
По делото не са спорни фактите относно настъпилото застрахователно
събитие, както и че то представлява покрит от процесното застрахователно
правоотношение риск. Одобреното споразумение по чл.382 НПК, имащо
значението на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд на
осн. чл. 300 от ГПК и следователно изключва преценката на настоящия състав
относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то и относно
вината на дееца. С оглед на изричната забрана на коментираната разпоредба,
съдът намира, че в настоящото производство не може да се изследва и
въпросът относно причините, поради което е настъпило произшествието, тъй
като те са релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на
произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само
досежно релевираното възражение за съпричиняване.
От заключението на допуснатата СМЕ безспорно се установяват и
останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
причинените на ищеца телесни увреждания като резултат от виновното
поведение на деликвента. Средната телесна повреда е и съставомерен
резултат от деянието, поради което обвързва гражданския съд.
По изложените съображения предявеният иск се явява доказан по
основание.
По отношение на неговия размер съдът, на основание чл.52 от ЗЗД,
следва да определи дължимото обезщетение съобразно критериите за
справедливост и по вътрешно убеждение. Цитираната норма предполага
обезвреда на телесните и психическите увреждания на пострадалия
и претърпяните във връзка с тях болки, страдания и негативни емоционални
усещания и дискомфорт. Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е
детерминиран от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които
актуалната икономическа ситуация в страната, общественото възприемане на
справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалия,
прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането,
положените от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др.
(ППВС 4/68).
При определяне на паричен еквивалент на понесените от ищеца
неимуществени вреди настоящият състав отчита следните обстоятелства:
ищцата е на *** към момента на ПТП. Вследствие на ПТП същата е
претърпяла една средна телесна повреда, като фрактурата е
многофрагментарна. Проведени са две оперативни интервенции и предстои
трета такава за отстраняване на поставени импланти. Доказаният период на
временна неработоспособност е с продължителност пет месеца.
Възстановителният процес не е приключил, въпреки изминалия период от
година и четири месеца. Налице са неблагоприятни последици с траен и
неизлечим характер, изразяващи се в накуцваща походка, ограничение в
движенията на увредената става, затруднения при бързо ходене и клякане,
развитие на артрозни промени и болков синдром при физическо натоварване
6
и метеорологични промени. По отношение на психичния статус на ищцата от
ангажираните свидетелски показания се установява, че е претърпяла
негативни емоционални преживявания и тревожна симптоматика, но същите
не са довели до продължителна психотравма, нито до психично заболяване и
постепенно са намалели по интензивност с подобряване на обективното
състояние, като е останал само страхът от пресичане. В обобщение съдът
приема, че неимуществените вреди са със сравнително неголям интензитет,
но със значителна продължителност, въпреки проведената рехабилитация.
С оглед конкретните прояви на увреждане, възрастта на пострадалия и
интензитета на претърпените физически травми и емоционални негативни
преживявания, съдът намира, че справедливият размер на общо дължимото
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 60 000 лева.
Имуществените вреди са доказани по основание и размер, с оглед
заключението на вещото лице, че сторените разходи в размер на 2640 лева са
в причинно-следствена връзка с проведеното лечение.
При този извод на съда, подлежи на обсъждане релевираното от страна
на ответника възражение с правно основание 51, ал. 2 от ЗЗД
за съпричиняване от страна на пострадалия. В тежест на ответника е да
установи, че поведението на пострадалия е способствало за настъпване на
деликтния резултат. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
обусловено от наличието на доказана причинна връзка между поведението на
пострадалия (действие или бездействие), с което обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на вредоносния резултат или е
улеснил механизма на увреждането.
Съобразно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДвП, при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на разписаните в нормата правила, а именно: преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за
пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;
да спазват С.ните сигнали и сигналите на регулировчика и да не преминават
през ограждения от парапети или вериги. Съобразно разпоредбата на чл.114
от ЗДвП, на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за
движение; да пресичат платното за движение при ограничена видимост и да
извършват търговия и услуги на платното за движение.
Налага се изводът, че осигуреното от пешеходната пътека предимство не
освобождава пешеходеца от задължението му да съобразява поведението си с
останалите участници в движението.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства води до извода,
че ищцата не е положила дължимата грижа за собствените си работи, за да се
увери, че автомобилът ще й даде предимство. Безопасното пресичане на
платното за движение предполага преди това пешеходецът да си осигури
достатъчно време, за да се увери в намеренията на останалите участници в
7
движението. В разглеждания случай по делото липсват данни за движение на
застрахования автомобил с превишена скорост, поради което приближаването
му в непосредствена близост до пешеходната пътека не може да се
характеризира с внезапност. В този смисъл ищцата е била длъжна да съобрази
поведението си са приближаващия автомобил, предвид близката дистанция,
на която се е намирал и да предприеме пресичане само след като се е уверила,
че същият е предприел маневра по намаляване на скоростта и спиране.
Вместо това, видно от собственото й признание, ищцата е ускорила ход, с
което си действие се е поставила в риск. С оглед изложеното съдът намира, че
инцидентът е бил предотвратим при повишено внимание от страна на ищцата,
поради което направеното от ответника възражение за съпричиняване се
явява основателно.
При определяне на дела на съпричиняване следва да се съобрази
съотношението във вида и тежестта на нарушенията на деликвента и
увреденото лице. Вината на водача на МПС е много по-значителна, тъй като
той е по-отговорен за действията си при управление на техническо средство –
автомобил. Това боравене с техника, което носи потенциална опасност,
ангажира в по-висока степен отговорността на водачите на МПС при
нарушение на правилата за движение. Отделно от изложеното предвид
мястото, на което е настъпил инцидентът, водачът е бил длъжен да шофира
със съобразена скорост, позволяваща му да осигури дължимото по закон
предимство на преминаващите през пешеходната пътека лица. При
изложените доводи съпричиняването на пострадалия следва да се приеме в
по-малък дял, поради което дължимото обезщетение следва да бъде намалено
с 10%.
С оглед изложеното съдът приема, че за репариране на неблагоприятните
последици от увреждащото събитие, съобразно възприетия с чл.52 от ЗЗД
принцип на справедливостта и след приспадане на определения процент
съпричиняване, сумата, която ответникът следва да заплати на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди е 54000 лева, до който размер
искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните
80000 лева. По отношение на имуществените вреди след прилагане на
определения процент съпричиняване на присъждане подлежи сумата от 2376
лева, а за разликата до 2640 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че доколкото се търси считано от уведомяването на
застрахователя, законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди се претендира за забавата на деликвента по чл.429, ал.3 КЗ, а не за
собствената забава на застрахователя по чл.497 от КЗ. Отговорността на
застрахователя е договорна, като при сега действащия КЗ /в сила от
01.01.2016 год./ отговорността за забавата на деликвента е ограничена. Това
задължение, съгласно чл.429, ал.3 КЗ, е за периода след датата, на която
застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие
било от застрахования, било от увреденото лице или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
8
лице, която от датите е най-ранна. В конкретния случай, са представени
доказателства, неоспорени от застрахователя, за уведомяването му от ищеца
на 27.02.2023 г., поради което законната лихва следва да бъде присъдена от
този момент до окончателното изплащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв. в
размер на 4953.50 лв. съобразно уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника също се дължат разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 730.97 лв. от общо 2300
лева, изразяващи се в заплатени депозити за вещи лица (800 лв.) и адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса върху уважената част от иска в размер на
2255.04 лв., определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 400 лева,
представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67а, ДА ЗАПЛАТИ на З. Т. В., ЕГН **********, с
адрес в гр. Варна, ул. „Отец Паисий“ № 42, ап. 39, сумата от 54000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 21.12.2022 г. в гр.
Варна, по вина на водача на лек автомобил „Мицубиши Колт“, с рег.№ *****,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица № ******** със срока на валидност 16.03.2022 г. до
15.03.2023 г., както и сумата от 2376 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение по
фактура №**********/22.12.202г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 27.02.2023 г. - датата на предявяване на
застрахователната претенция, до окончателното изплащане на задълженията,
на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 54 000 лева до претендираните 80 000
лева за неимуществените вреди и за разликата над 2376 лева до 2640 лева
за имуществените вреди.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67а, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Б. С. с ЕГН
9
**********, сумата от 4953.50 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено по реда на чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от ЗАдв.
процесуално представителство в производство пред първата инстанция, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА З. Т. В., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „Отец
Паисий“ № 42, ап. 39, ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователна Компания Лев
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, сумата от 730.97 лева, представляваща
сторени в производството пред първата инстанция съдебно-деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на
Бюджета на съдебната власт, сумата от 2255.04 лева, представляваща
дължимата по делото държавна такса върху уважената част от иска и сумата
от 400 лева, представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение
за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10